Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 19.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 15475 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 436888 от 25.06.2018 г., постановено по гр. д. № 48470/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 141 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу Ц.Й.М., ЕГН **********, с адрес *** искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че дължи сумата в общ размер на 626.83 лв., претендирана като продажна цена за доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение за абонатен № 069845 за периода от м.05.2013 г. до 30.04.2016 г.; с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дължи сумата в общ размер на 79.38 лв., претендирана като лихва за забава върху главниците за периода от 15.09.2014 г. до 20.02.2017 г., както и законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението /01.03.2017 г./ до окончателното изпълнение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.03.2017 г. по ч.гр. д. № 12872/17 г. по описа на СРС, 141 - ви състав. Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Б.” ООД.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, чрез юрк. С.Д., като са изложени съображения за неправилност на решението. Въззивникът твърди, че съдът неправилно бил приел, че Ц.М. не се явявала потребител на топлинна енергия, като без значение било дали лицето е обитавало имота, като не следвало да се доказва и кое лице било държател на имота. Тъй като ответницата си била запазила правото на ползване върху имота дължала изразходваните суми за топлинна енергия. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Ц.Й.М. не изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, не се явява и не се представлява пред въззивния съд.

Третото лице помагач „Б.” ООД не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на „Т.С.“ ЕАД е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

Производството се развива след постъпване на възражения против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и респ. за ангажиране отговорността на ответника ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 141 състав, решение за валидно, допустимо. По отношение на правилността на решението, настоящият състав намира следното:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор № 1556 от 05.08.2002 г. сключен между представител на етажната собственост на процесната сграда и „Б.Б.” ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В разглеждания случай ищецът основава претенциите си към ответника Ц.Й.М. на твърдението, че е ползвател на процесния имот. От представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 26.05.1992 г., се установява, че Ц.Й.М. и съпругът ѝ К.Е.М.прехвърлят на своя син Е.К.Е.собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им и съставляващ тяхна семейна имуществена общност, а именно: апартамент в гр. София, ж. к. „******. В нотариални акт изрично е посочено, че Ц.Й.М. и К.Е.М.запазват правото си на ползуване върху прехвърления имот до края на живота на всеки един от тях. По делото е представено и удостоверение за наследници № 001115 от 11.08.2003 г., от което е видно, че К.Е.М.е починал на 06.08.2003 г. В същото време след учредяването на правото на ползване със заявление-декларация вх. № 3616 от 28.10.2003 г. Е.К.Е.е посочил, че желае да му бъде открита партида на негово име за топлоснабден имот с адрес ж. к. „Бъкстон“, бл. 2, вх. Г, ет.5, ап. 52, като е посочил, че домакинството му с състои от двама члена и като досегашен потребител е посочена Ц.Й.М.. По делото от третото лице помагач са представени два броя протоколи за извършен индивидуални отчети, касаещи процесния период през м. 05.2014 г. –м.04.2016 г. на апартамент № 52, като видно от така представените отчети Е.К.Е.е положил подписи в качеството си на абонат, като представените документи не са оспорени от ответника по делото. Така декларираното обстоятелство представлява по своя характер признание на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл. 175 от ГПК с оглед останалите данни по делото въззивният съд приема, че то отговаря на истината. Още повече, че по делото не е спорно, а и от представените доказателства, в. т. ч. и заявление-декларация вх. № 3616 от 28.10.2003 г. се установява, че именно Е.К.Е.е бил титуляр на партидата по отношение на недвижимия имот. В настоящият случай въпреки, че по отношение на процесния имот има учредено право на ползване, това обстоятелство се явява ирелевантно, тъй като чрез изразената от Е.К.Е.воля е породено облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество по отношение на целия имот. Следователно между Е.К.Е.и ищцовото дружество е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през релевантния период е бил Е.К.Е.и той е носител на всички правни задължения за заплащане на доставената топлинна енергия. Следва да бъде посочено, че за собственика на вещта не съществува законово ограничение въпреки наличието на учредено право на ползване да влиза в договорни отношения във връзка с разноските свързани с ползването на вещта, какъвто се явява и настоящият случай. От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е Е.К.Е.по силата право на собственост. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ) между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното така подадената въззивна жалба се явява неоснователна.

Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора на въззивника не се дължат разноски, поради което искането за присъждането на такива следва да бъде оставено без уважение.

С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

 

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 436888 от 25.06.2018 г., постановено по гр. д. № 48470/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 141 състав.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Б.” ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

                          

 

ЧЛЕНОВЕ: 1         

 

                       

2.