Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 26.09.2017година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на двадесет и девети май две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Десислава Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.
дело № 17 176 по описа на 2013година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, съединен при условията на
евентуалност с иск по чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД; иск с правно основание чл. 88
ал. 1 изр. 2 от ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с иск с правно
основание чл. 74 ал.2 от ЗС; искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД с приет за
съвместно разглеждане насрещен иск с правно основание чл. 88 ал. 1 изр.2 от ЗЗД.
Ищецът Н.П.П. излага в исковата молба, че с ответницата М.Н.И. са съсобственици на жилищната сграда, находяща
се в гр. София, ул. „*******като ищецът притежавал правото на собственост върху
първия етаж, а ответницата върху втория етаж. Твърди се, че в началото на 2013
г. решили да извършат пристрояване – разширение на двата съществуващи етажа,
както и надстрояване на сградата като постигнали съгласие ответницата да
продаде на ищеца притежаваното от него право на строеж за надстрояване на трети
и четвърти етаж срещу цена от 100 340 лв. и за целта сключили
предварителен договор. В исковата молба са изложени твърдения, че по пътя на
тълкуването следвало да се приеме, че договорът включвал в себе си освен
уговорка за учредяване на право на строеж и съгласие за извършване на СМР за
дострояване на първия и втория етаж. Твърди се, че по този договор ищецът
заплатил сумата от 80 000 лв. Твърди се, че в съответствие с договореното
предприели действия за подготовка и извършване на пристрояването и
надстрояването като се снабдили с разрешение за строеж, а изпълнението на
строежа по същото било изцяло финансирано от ищеца. Твърди се, че в момента, в
който следвало да се започне работа по втория етаж ответницата отказала достъп
до него, с което правила невъзможно осъществяването на предвиденото в
разрешението за строеж строителство, респ. – осъществяването на договора за
съвместна строителна дейност, с което правила невъзможно осъществяването на
предмета на подписания договор. Твърди се, че е налице договорно неизпълнение
от страна на ответницата, поради което ищецът развалил договора с нотариална
покана респ. наведени са твърдения, че същият е развален и с исковата молба.
При тези твърдения е мотивиран правен интерес от иск по чл. 88 ал.1 изр. 2 от ЗЗД вр. с чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 53 763, 70 лв. – обезщетение за вреди, от които 15 000
лв. – заплатено възнаграждение на работниците на строежа и сумата от
38 763, 70 лв. – закупени строителни материали, както и на сумата от
21 253 лв. – сумата, заплатена за проектиране и издаване на разрешението
за строеж. При условията на евентуалност е предявен иск по чл. 59 от ЗЗД за
сумата от 57 000 лв. – сумата, с която ответницата се е обогатила
неоснователно с оглед извършените в имота й подобрения. Заявен е и иск с правно
основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 80 000 лв.
като платена на отпаднало основание, а при условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД като платена при първоначална липса на
основание, в случай, че се приеме, че сключеният договор е нищожен. Заявен е и
иск по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 064 лв. – договорна
неустойка по чл. 11 и чл. 12 от договора с оглед виновното неизпълнение от
страна на ответницата. Претендира се законна лихва върху сумите, както и
сторените по делото съдебни разноски.
Ответницата М.Н.И., редовно уведомена, оспорва предявените искове в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са заявени подробни
възражения досежно тяхната неоснователност.
В рамките на настоящото производство е приет за съвместно разглеждане
насрещен иск на М.Н.И. за заплащане на сумата от 7200 лв. – причинени вреди
върху имота на ищцата от извършваните в него СМР от ответника, подробно описани
в насрещната искова молба, ведно със законната лихва върху сумата и разноските
по делото.
Ответникът по насрещния иск оспорва същият като сочи подробни възражения в
депозирания писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно разпоредбата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД:
При тези искове в тежест на ищеца е да докаже, че се е обеднил, както и че
в резултат на неговото обедняване ответникът пряко се е обогатил поради отпаднало
основание. Следователно дължимото следва да е дадено пряко от обеднилия се на
обогатилия се и то на основание, което впоследствие е отпаднало.
Страните не са формирали спор относно факта, че са били в договорни
отношения по сключен през 2013 г. договор, без дата на същия, а и в тази връзка
са ангажирани писмени доказателства, установяваща облигационната им връзка. Не се спори по
делото, че по силата на сключения процесен договор ответницата продава на ищеца
собствените си 57/100 идеални части от общото таванско помещение в сградата,
находяща се в гр. София, ул. „*******, както и съответното право на строеж на
трети и четвърти мансарден етаж, ведно със своите 57/100 идеални части от
правото на строеж за допълнителни по около 50 кв.м. разширение на трети жилищен
и четвърти мансарден етаж, съгласно виза за проектиране от 15.02.2013 г. за
сумата от 100 320 лв. /чл. 1 от договора/ като страните са се съгласили да
оформят нотариално сделката в срок до 10 дни след получаване на разрешението за
строеж на разширението и надстройката на сградата /чл. 4 от договора/. С оглед
тези договорки, постигнати от страните настоящият съдебен състав намира, че
сключеният между тях договор притежава белезите на предварителен договор по
смисъла на чл. 19 ал.1 и ал.2 от ЗЗД за покупко-продажба на идеална част от
таванско помещение и учредяване на вещно право на пристрояване и надстрояване
на недвижим имот срещу уговорена цена. Не са навеждани в исковата молба
твърдения, че същият е окончателен такъв и в тази връзка възраженията на
ответницата за неспазена форма по чл. 18 от ЗЗД са неотносими към предмета на
доказване, доколкото формата за действителност на предварителния договор е
писмена такава, която в процесния случай е спазена. Изрично признание досежно
предмета и вида на договора се съдържа и в депозираната от ответницата
нотариална покана /т.1 от нея/ по делото рег. № 4594/11.11.2013 г. на Нотариус Р.М./стр.119/
респ. може да се извлече от чл. 4 от договора с оглед уговорката за срока и
начина на нотариалното оформяне на договора, сключен от страните по делото.
Настоящият
съдебен състав намира, че липсата на посочена дата /ден и месец/ на сключване
на договора не се отразява на неговата валидност, доколкото същите могат да
бъдат извлечени от съдържанието на договора. Съгласно чл. 6 „а” от договора
страните са се съгласили купувачът да заплати сумата от 80 000 лв. при
подписване на договора като същият влиза в сила, считано от деня на неговото
подписване /чл. 7 от договора/. Уговорената в чл. 6 „а” от договора сума е
платена на ответницата по банков път с преводно нареждане от 17.05.2013 г. /
стр.18/, поради което и с оглед липсата на други възражения от страните
настоящият съдебен състав намира, че това е датата на сключване на договора.
Следва обаче да
се има предвид, че с оглед императивния характер на нормите, уреждащи
нищожността на сделките съдът е длъжен служебно да следи за тяхното приложение
и когато страна се позовава на договор съдът следва да провери и без да има
позоваване на нищожност от гледна точка на неговата действителност с оглед
формалните основания за нищожност – форма, предмет и т.н. / в този смисъл
решение 384/02.11.2011 г. по гр. д. 1450/2010 г. на Първо ГО на ВКС, по реда на
чл. 290 от ГПК/. С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав намира,
че в частта си досежно продажбата на идеална част от таванско помещение същият
е нищожен поради невъзможен предмет предвид правната невъзможност за
разпореждане с този предмет и съществуващата непреодолима правна пречка, а
именно - таванските помещения са складови площи, без самостоятелно
предназначение. Те са принадлежност към главна вещ и не могат да бъдат обект на
самостоятелно право на собственост по смисъла на §5 т. 39 от ДР на ЗУТ, без да
бъде променено тяхното предназначение, за каквато промяна данни по делото не
съществуват. При ангажираните по делото доказателства настоящият съдебен състав
намира, че нищожността на част от предмета на договора не влияе върху
валидността на същия в останалата му част и страните по делото биха сключили
този договор и без нищожната част от него доколкото с оглед твърденията в
исковата молба респ. извънсъдебното признание на ответницата в нотариалната
покана /т.6 от нея/, цитирана по-горе в решението са целели да постигнат
съгласие досежно учредяване право на надстрояване респ. пристрояване.
Валидността на договора, според настоящият съдебен състав, не е накърнена и с
оглед на обстоятелството, че не е посочена отделна продажна цена за таванското
помещение респ. правото на надстрояване и пристрояване, а глобална такава,
доколкото същата е установима /в този смисъл решение 475/08.06.2010 г. по гр.д.
1311/2009 г. на Трето ГО на ВКС/.
Видно от
представеното по делото писмено доказателство – преводно нареждане, прието като
неоспорено от страните, купувачът - ищец е заплатил на продавача сумата от
80 000 лв. при подписване на договора. Страните са постигнали съгласие
остатъкът от уговорената продажна цена да бъде заплатена преди подписване на
нотариалния акт. Страните не спорят, че постигнатата между тях уговорка е да се
сключи окончателен договор под формата на нотариален акт в 10 дневен срок от
издаване на разрешение за строеж. Видно от представеното по делото разрешение
за строеж № 23 същото е издадено на 23.07.2013 г. / стр.19/ като няма данни по
делото в уговорения по договора срок да е нотариално оформен сключеният
процесен по делото договор. Видно от съдържанието на приложените по делото като
писмени доказателства, изпратени насрещни покани от страните, същите са заявили
желание и съгласие да оформят нотариално сключеният между тях договор. По
делото е представена нотариална покана рег. № 5678/18.11.2013 г. на Нотариус С.К./стр.
31/, от съдържанието на която се установява, че ищецът е поканил ответницата да
се яви пред посочен в поканата нотариус за сключване на окончателен договор.
Поканата е редовно връчена на ответницата респ. видно от съдържанието на
представения и неоспорен констативен протокол, акт 8, рег. № 6705/29.11.2013 г.
на нотариус Ц.С.на определената в поканата дата и час ответницата не се е
явила.
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. В тази връзка следва да се има предвид, че с оглед
неоспорените твърдения в исковата молба следва да се приеме, че покана за
изпълнение е отправено в самата искова молба, с която е инициирано настоящото
производство, с която се претендира връщане на платеното по неизпълнения
договор. Съдебната практика в общата хипотеза на чл.87, ал.1 ЗЗД последователно
приема, че развалянето на договора поражда последици и ако изявлението не
съдържа определен срок за изпълнение. Тогава ефектът на развалянето настъпва,
ако длъжникът не изпълни работата до изтичане на обективно подходящ с оглед на
обстоятелствата срок. С исковата молба може да бъде развален всеки двустранен
договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение,
не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се
счита развален, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до
изтичането на обективно подходящия за съответната престация срок/решение
№37 от 22.03.2011г. на ВКС по гр.д. №920/2009г., ІV г.о./. Следва да се има
предвид и обстоятелството, че исковата молба, с която се претендират по делото
последици от разваляне на договор, съдържа имплицитно и предупреждение за
изпълнение, дори и волеизявление за разваляне на договора, даже и да не са
изрично формулирани изявления / решение №706 от 30.12.2010г. на ВКС по гр.д.
№1769/2009г., ІІІ г.о./. Тъй като исковата молба довежда до знанието на
длъжника изявлението на кредитора за дължимо незабавно изпълнение, съдържащо се
в претенцията за връщане на даденото по договора като последица от неговото
разваляне, следва да се приеме, че предявеният иск има значението на покана за
изпълнение и предупреждение за разваляне на сделката по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД. От момента на получаване на препис от исковата молба ответницата е уведомена
за искането на купувача да му бъде върната платената по договора цена, с оглед
неговото неизпълнение респ. и за фактически съдържащото се в това искане
изявление за разваляне на сделката. От момента на получаване на преписа от
исковата молба /26.03.2014 г./ ответницата е имала достатъчно време да
предприеме активни действия по изпълнение на задължението си по договора,
каквито по делото няма данни да са предприети.
При така установеното неизпълнение от страна на ответницата, за ищеца е
възникнало право да развали договора, което право последният е упражнил надлежно.
Предвид изложеното, искът за присъждане на процесната сума,
представляваща неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 пр. 3 от ЗЗД, като
дадена на отпаднало основание по неизпълнен и развален предварителен договор е
основателен и следва да бъде уважен. С оглед констатираната нищожност на
договора досежно предмета, касаещ покупко-продажба на идеални части от таванско
помещение настоящият съдебен състав намира, че частта от уговорената по
договора цена, съответна на тази част от предмета му подлежи на възстановяване
на основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, какъвто иск е заявен като евентуален и
който с оглед сбъдване на вътрешно процесуалното условие следва да бъде
разгледан. Съгласно цитираната по-горе задължителна съдебна практика - решение
475/08.06.2010 г. по гр.д. 1311/2009 г. на Трето ГО на ВКС при уговорена
продажна цена в глобален размер за няколко вещни права няма пречка същата да се
определи като съотношение между различните обекти в рамките на този глобален
размер. С оглед депозираните по делото
удостоверения за данъчни оценки на продаваните обекти /стр. 22 – 25/ и при
съблюдаване на правилото на чл. 162 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че
на ищеца се следва сумата от 74 000 лв. – като платена на отпаднало
основание с оглед разваления предварителен договор и сумата от 6 000 лв. –
като платена при начална липса на основание сума като продажна цена за
покупко-продажбата на таванското помещение, в която част договорът по
изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав намира за нищожен.
С оглед разпоредбата на чл. 88 ал.1 изр. 2 от ЗЗД заедно с връщане на
даденото може да се иска и обезщетение за вредите от неизпълнението, което е
дало основание да се иска разваляне на договора като тази възможност е
предоставена на кредитора при условията на кумулативност /решение
749/15.12.2010 г. по гр.д. 840/2009 г. на Четвърто ГО на ВКС/. В процесния случай,
ищецът претендира възстановяване на сумите, платени от него по повод изпълнението
на сключения договор, включващи сумите, платени по повод процедурата по
издаване на разрешение за строеж и сумите платени като труд и строителни
материали по повод извършване на фактическото строителство в имота. Като
основание за претенцията си е посочил, че в предварителния договор се съдържал
и договор за строителство, за който страните били постигнали съгласие. С оглед
постигнатите уговорки по представения по делото договор от 2013 г., настоящият
съдебен състав не може да обоснове извод, че в същият е инкорпориран и договор
за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД какъвто по естеството си е договорът
за строителство. Изрично в чл. 4 от договора страните са се съгласили, че
въпросите относно фактическото строителство /разширяване, саниране, укрепване
на сградата/ ще са предмет на друго споразумение, което ще се сключи след
получаване на разрешението за строеж. Използваната изрична словесна
конфигурация в чл. 4 по естеството си изключва твърденията на ищеца за
имплицитно наличие на такъв договор, обективиран в представения по делото. Само
за пълнота на мотивите дори и да се приеме наличие на инкорпориран договор за
изработка в процесния по делото отношенията между страните по него по повод
извършените в имота подобрения не могат да се уредят по правилата на чл. 34 и
чл. 88 от ЗЗД, а по правилата на чл. 72 респ. чл. 74 от ЗС, съгласно
задължителните указания, дадени в мотивите по т. IV на ППВС 6/74 г.
Предвид което този иск като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли.
С оглед, на горното настоящият съдебен състав следва да разгледа заявения
евентуален иск.
Настоящият съдебен състав намира, че не е обвързан от правната квалификация
на иска, даден от ищеца, а следва сам да издири приложимата правна норма с
оглед заявените в исковата молба фактически твърдения. С оглед на същите,
настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 74
ал.2 от ЗС.
Правилото на
нормата на чл. 72 ал.1 от ЗС предоставя право на добросъвестния владелец да
претендира за извършените от него подобрения сумата, с която се е увеличила
стойността на вещта, вследствие на тях. Дефинитивната норма на чл. 70 ал.1 от
ЗС установява, че едно лице е добросъвестен владелец, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена. В настоящия случай, ищецът твърди, че е бил владелец на имота на основание
сключеният между страните договор, който по съображенията, изложени по-горе е
предварителен договор за учредяване право на пристрояване и надстрояване.
Владелецът по предварителен договор е недобросъвестен, доколкото този договор
не е годно придобивно основание по арг. на чл. 77 от ЗС. В
нормата на чл. 74 ал.2 от ЗС законодателно правата на
недобросъвестния владелец са предоставени и на недобросъвестния
в случаите, когато собственикът на имота е знаел, че в същия се правят
подобрения и не се е противопоставил. Аналогично е и
разрешението, дадено в ТР 85/68 г. на ОСГК на ВС по отношение на съсобствен
имот, какъвто е и настоящия случай - съсобствен по отношение на дворното място
между страните по делото респ. в режим на хоризонтална етажна собственост по
отношение на изградената двуетажна сграда в него. И в този случай в отношенията
между съсобствениците се уреждат по правилата на чл. 72 и чл. 74 от ЗС, когато
съсобственикът е манифестирал намерението да владее имота само за себе си,
какъвто е настоящият случай – ищецът е изградил подобренията в съсобствения
имот със съзнанието, че е бъдещ едноличен собственик на построеното с оглед
сключения предварителен договор, а не в качеството си на съсобственик на
дворното място. При ангажираните от страните по делото писмени и гласни доказателства
настоящият съдебен състав намира, че подобренията са изградени със знанието и
съгласието на другия съсобственик – ответницата по делото. С оглед на което
настоящият съдебен състав намира, че в полза на ищеца е възникнало правото му
да претендира сумата, представляваща увеличената стойност на имота с оглед
извършените в имота подобрения, с оглед разписанието на чл. 72 ал.1 от ЗС.
Предвид неоспорената СТЕ, изслушана по делото същата възлиза на сумата от
28 000 лв. Припадащата се част от нея с оглед идеалната част от имота,
принадлежащ на ответницата възлиза на сумата от 15 960 лв., за която сума
заявеният иск е основателен, а за горницата до пълния предявен размер от
57 000 лв. същият следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват.
Фактическият състав, който следва да
се осъществи, за да възникне основанието
за заплащане на неустойка за неизпълнението на договора е наличие на валидно договорно задължение,
неизпълнение на задължението, уговорена неустойка. Основателна е претенцията,
касаеща неустойката по чл. 12 от договора с оглед на обстоятелството, че е
налице деклариране на неверни данни и в нарушение на чл. 5 от договора, касаещо
липсата на вещни ограничения върху имота респ. същата е уговорена в случай на
разваляне на договора. Неоснователна е претенцията, касаеща неустойката по
чл.11 от договора. Развалянето на
договора с обратно действие засяга и съдържащите се в него уговорки относно
последиците от неизпълнението и обезщетяването на претърпените от изправната
страна вреди, какъвто характер има уговорката за заплащане на
неустойка като форма за обезщетяване на вредите от
договорното неизпълнение. Поради това, както е прието и в решението по т. д. №
414/2009 г. на ВКС, І т. о., развалящият не може да иска да бъде обезщетен за
вредите от неизпълнението с уговорената в разваления договор
неустойка. Основанието да се претендира неустойка е
договорът и по тази причина претенцията за заплащането й е съвместима само с
договорната отговорност за неизпълнение по чл. 79 от ЗЗД, но не и с развалянето на договора /решение 102 от 23.07.2015 г. по търг. дело 1680/2014 Г., ІІ Т. О. на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК/.
По насрещния иск:
Предмет на същия са обезвреда на
вреди, причинени на имота на ищцата по насрещния иск и намаляване на неговата
пазарна стойност с оглед предприетите от ответника по насрещния иск СМР и
направени разходи за запазване на обекта по неотложни ремонти. С оглед
посочените от ищцата вреди, същите касаят разноски по поддържане на общи части
на недвижим имот /дворно място, тръби на отоплителна инсталация, фасадни стени,
водопроводна мрежа/. Отношенията по повод на тези разноски се уреждат между
съсобствениците по правилата на чл. 30 ал.3 от ЗС с какъвто иск настоящият
съдебен състав не е сезиран. Съвсем отделен въпрос е, че не са налични данни по
делото същите да са неотложни и необходими респ. да са извършени реално, за да
се породи правото на тяхната репарация с оглед участието в съсобствеността.
Предвид което искът следва да бъде
отхвърлен.
Предвид своевременно релевираното искане за заплащане на разноски и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК съдът намира, че на ищеца се следват разноски в
размер на 7 564, 15 лв., съобразно уважената част от исковите претенции, а
на ответницата на основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата от 1293, 53 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от претенциите.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Н.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер – адв. Д.да заплати
на Н.П.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г. на основание чл. 55
ал.1 пр.3 от ЗЗД сумата от 74 000лв. -платена на отпаднало основание по
повод развален договор от 2013 г., без дата на сключване, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 16.12.2013 г. до окончателното изплащане на задължението като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 80 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Н.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер – адв. Д.да заплати
на Н.П.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г. на основание чл. 55
ал.1 пр.1 от ЗЗД сумата от 6 000лв. -платена при начална липса на основание по
повод договор от 2013 г., без дата на сключване, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 16.12.2013 г. до окончателното изплащане на задължението като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 80 000 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.П.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. Г. иск с правно основание чл. 88 ал.1 изр. 2 от ЗЗД срещу М.Н.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, партер – адв. Д.за сумата от 75 016, 70 лв. –
причинени вреди от неизпълнение на договорни задължение по договор от 2013 г.,
без дата като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Н.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер – адв. Д.да заплати
на Н.П.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г. на основание чл. 74
ал.2 от ЗС сумата от 15 960 лв. – увеличена стойност на имот, находящ се в
гр. София, ул. „*******вследствие извършени в него подобрения, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2013 г. до окончателното
изплащане на задължението като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 57 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА М.Н.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер – адв. Д.да заплати
на Н.П.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г. на основание чл. 92
от ЗЗД вр. с чл. 12 от договор от 2013 г. без дата сумата от 10 034 лв. –
договорна неустойка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2013
г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.П.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** – адв. Г. иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД вр. с чл.
11 от договор от 2013 г. без дата за сумата от 10 034 лв. – договорна
неустойка, предявен срещу М.Н.И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер – адв. Д.като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният насрещен иск от М.Н.И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер – адв. Д.срещу Н.П.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. Г. с правно основание чл. 88 ал.1 изр. 2 от ЗЗД за сумата от
7200 лв. - обезщетение
за вреди, причинени в
имота, находящ се в гр.
София, ул. „*******от СМР и за намаляване на неговата пазарна
стойност като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Н.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер – адв. Д.да заплати
на Н.П.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г. на основание чл. 78
ал.1 от ГПК сумата от 7 564, 15 лв. – разноски.
ОСЪЖДА
Н.П.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Г. на основание чл.
78 ал.3 от ГПК да заплати на М.Н.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
партер – адв. Д.сумата от 1293, 53 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :