РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Пловдив, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20215330115172 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК срещу Л. Б. К., за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 300 лв. – главница, за която сума
е издаден изпълнителен лист от 28.07.2016г. по гр.д. № 2492/ 2013г., по описа на ОС-
Пловдив, II- ри гр. с-в, за събирането на която е образувано изпълнително дело №
***********, по описа на ЧСИ ************, район на действие ********.
Ищецът поддържа, че горепосоченото вземане на ответника е погасено по давност. Изтъква,
че решението, с което е присъдена сумата от 300 лв. е влязло в законна сила на 08.07.2016г.
Същевременно, горепосоченото изпълнително дело е образувано на ******г., а покана за
доброволно изпълнение на изпратена на ищеца на дата ******г. Предвид изложената
хронология, ищецът счита, че от влизане в сила на изпълнителното основание, по силата на
което се дължи сумата от 300 лв. до датата на образуване на изпълнителното дело е изминал
период от повече от пет години, с което и вземането е погасено по давност. Моли се така
предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника.
Оспорва се предявеният иск. Твърди се, че кредиторът не е бездействал в период от повече
от пет години. Поддържа се, че от влизане в законна сила на решението, с която е присъдена
сумата от 300 лв. до образуването на изпълнителното производство за принудителното й
събиране не е изтекъл период от повече от пет години. Моли се предявеният иск да бъде
1
отхвърлен. Претендират се сторените разноски.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях,
намира следното фактическа и правна страна:
С доклада по делото са обявени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че Решение № 1534/ 23.07.2014г. по гр.д. № 2492/ 2013г., по описа на ОС-
Пловдив, е обжалвано пред Апелативен съд- Пловдив, по повод на което е образувано в.гр.д.
№ 1479/ 2014г., по описа на АС- Пловдив. С решението на АС- Пловдив, ищецът в
настоящото производство е осъден да заплати на ответницата сумата от 300 лв. – разноски
сторени в рамките на въззивното производство. За присъдената с решението на Апелативен
съд- Пловдив сума в размер от 300 лв. е издаден изпълнителен лист от 28.07.2016г. От
приетото като писмено доказателство Решение № 1534/ 23.07.2014г. по гр.д. № 2492/ 2013г.,
по описа на ОС- Пловдив се установява, че същото е влязло в сила на 08.07.2016 г., от който
момент на основание чл. 114 ЗЗД започва да тече срокът на погасителната давност по
отношение на процесното вземане, установено с влязло в сила решение. Доколкото
вземането е установено със съдебно решение, то на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД срокът на
погасителната давност е петгодишен.
Доколкото се касае за вземане, чиято изискуемост настъпва след постановяване на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, то
възраженията на ответника, касаещи началният момент на срока на погасителната давност
са неоснователни, като дори могат да се определят като неотносими към настоящия казус.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането.
Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на
ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният
процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис
и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в
2
случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. В този
смисъл е и Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК,
съгласно което молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително действие
не прекъсва погасителната давност, а само предприемането на изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ.
Не се оспорва и от приетата като писмено доказателство молба се установява, че на ******
г. в ищцовото дружество е входирана молба, с която ответникът кани ищеца да заплати
сумата от 300 лв.- съдебни разноски, като е даден 7-дневен срок за изпълнение. Не се
установява от ответника, нито се твърди от ищеца сумата да е платена. Съгласно
разясненията на т. 10 от цитираното тълкувателно решение, поканата за доброволно
изпълнение, каквато представлява молбата от ****** г., макар и не в рамките на образувано
изпълнително производство, не прекъсва срока на погасителната давност. Не се установява
да е налице и хипотезата на чл. 116, б. а) ЗЗД, а именно: признание на вземането на
длъжника. Входирането на молбата не представлява признание на вземането.
На ***** г. въз основа на издадения на 28.07.2016 г. в полза на ответника срещу ищеца
изпълнителен лист за сумата от 300 лв. е депозирана молба и е образувано изпълнително
дело № 691/2021 г. по описа на ЧСИ – ******** с рег. № *** и район на действие –
**********. Молбата не само, че е подадена след изтичане на пет години от влизане в сила
на съдебното решение т.е. след изтичане на срока на погасителната давност, но и видно от
съдържанието на молбата, доколкото не се сочат конкретни мерки за принудително
изпълнение и липсва възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, то не може да се приеме, че с нея е
прекъснат срока на погасителната давност.
На ****** г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение, което действие също не
води до прекъсване на срока на погасителната давност, съгласно задължителните
разяснения, дадени в т.10 на цитираното по- горе тълкувателно решение. Още повече, че
същата е връчена след изтичане на срока на погасителната давност.
На основание гореизложените доводи съдът счита, че към датата на образуване на
изпълнителното дело, както и към настоящия момент срокът на погасителната давност по
отношение на процесното вземане е изтекъл, като предявеният иск за недължимост на
сумата, като погасена по давност е основателен и доказан и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за
тяхното извършване.
Ищецът претендира разноски в общ размер 155 лв., включващи държавни такси в общ
размер от 55 лв. и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв. Съдът
счита искането за изцяло основателно, поради и което ответникът следва да бъде осъден да
3
заплати на ищеца разноските по делото в общ размер от 155 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК ********* не дължи на Л. Б. К., ЕГН ********** сумата от
300 лв. – главница, за която сума е издаден изпълнителен лист от 28.07.2016г. по гр.д. №
2492/ 2013г., по описа на ОС- Пловдив, II- ри гр. с-в, за събирането на която е образувано
изпълнително дело № *******, по описа на ЧСИ **********, район на действие ********.
ОСЪЖДА Л. Б. К., ЕГН **********, гр. П. ж.к. *****, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** да заплати
на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов“ № 37 сумата от 155 лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
4