Р Е Ш Е Н
И Е № 76
гр.Пловдив, 13.02.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ гр.с., в открито съдебно заседание на петнадесети януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ: Росица
Кюртова
секретар: Милена Левашка,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №259
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Ищецът ДЖЕЙ НАП
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ БЕДРАЙФ – холандско търговско дружество с номер
000004960459 по регистъра на Холандската търговска камара, седалище и адрес на
управление Пьолдейксепад 17, 2675СМ Хонселердейк, Холандия, представлявано от
Д.Н., чрез пълномощник адв.Ц.Г., съдебен адрес ***, твърди, че развива дейност в областта на транспортните
услуги, както и, че е установил трайни търговски отношения с първия ответник,
при които е извършвал превоз на цветя от Холандия до България срещу заплащане
на възнаграждение от същото дружество. Възложителят, обаче, преустановил
плащанията, като общата стойност на издадените от ищеца в периода от 02.03.2015
г. до 11.07.2015 г. и неплатени от първия ответник фактури възлиза на 98 137
евро. Твърди се още, че за вземанията си ищецът е предявил осъдителен иск пред
РС Пловдив и същият ответник е осъден да му заплати неплатените възнаграждения
за превоз, ведно с лихви и разноски. Твърди още, че в хода на исковото
производство първият ответник се е разпоредил със свое имущество в полза на
втория, като с Нотариален акт №100, том І, рег.№1291, дело №90 от 2017 г. му
прехвърлил две самостоятелни сгради с идентификатори съответно 78080.116.18.1 и
78080.116.18.2, находящи се в с.Царацово, обл.Пловдив, подробно описани в
исковата молба. В договора било посочено, че цената се прихваща с насрещно
вземане на продавача, произтичащо от споразумение от 31.03.2017 г., каквото
споразумение според ищеца не съществува. Поддържа се, че с това действие ищецът
е увреден, както и, че ответниците са знаели, че увреждат интересите на кредитора,
като се излагат подробно съображения за това. Въз основа на изложените
обстоятелства, в исковата молба е формулиран петитум да бъде обявено за
относително недействително спрямо ищеца разпореждането с недвижими имоти,
извършено с Нотариален акт №100, том І, рег.№1291, дело №90 от 2017 г.
Претендират се деловодни разноски.
Ответниците „ТИЛИЯ“ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.Царацово, обл.Пловдив,
ул.”Голямоконарско шосе” №21, представлявано от К.Х. Г. и Т.Н. Г., и против
„ГЕО ФЛАУЪР ГРУП“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Хан Аспарух“ №19, ет.5, ап.17, представлявано от Х.К.Г.,
оспорват иска. Признават сключването на оспорената от ищеца сделка. Признават
и, че представляващите двете ответни дружества са баща и син. Възразяват ищецът
да има качеството на кредитор на първия ответник. Възразяват и по твърденията
на същия, че сделката е безвъзмездна. Поддържат, че първият ответник дължи на
втория сума в общ размер 359 683,20 евро, включваща платени от втория ответник
задължения на първия по договори за кредит, сключени с „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ООД, които задължения са признати със споразумение от 31.03.2017 г.
Вземането на продавача за цената по оспорения договор за продажба е прихванато
с насрещното вземане на купувача, произтичащо от същото споразумение.
Възразяват още, че приобретателят по оспорената сделка не е знаел, че със
същата се увреждат интересите на ищеца. По изложените съображения молят искът
да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират разноски.
В допълнителна искова
молба ищецът оспорва представеното от ответниците споразумение, като възразява,
че същото е съставено за целите на настоящия процес. Възразява и, че
споразумението е симулативно (на същото е придадено съдържание, което не съответства
на волята на страните). Възразява още, че споразумението е нищожно, понеже не е
възникнало задължение в тежест на първия ответник спрямо втория, тъй като
последният е съдлъжник по договорите за кредит и не е платил чужд, а свой
собствен дълг. Така с процесната сделка имотите са прехвърлени, без да е налице
насрещна престация, следователно сделката е безвъзмездна. Поддържа се и
твърдението за знание на двамата ответници за увреждането на ищеца.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от
приетото по делото извлечение от търговски регистър, воден от Холандска
търговска камара (л.62), че ищцовото дружество е с обявен в регистъра предмет
на дейност „товарен автомобилен транспорт“.
От приетите по делото
международни товарителници се установява, че в периода от 23.01.2015 г. до
08.07.2015 г. е извършен международен превоз на цветя от Холандия до България с
превозвач ищцовото дружество, и получатели „ТИЛИЯ“ООД и „ГЕО ФЛАУЪР“ЕООД.
С решение от 26.03.2018
г. по гр.д.№7449/2017 г. на РС Пловдив първият ответник е осъден да заплати на
ищеца сумата 98 137 евро – неплатено възнаграждение по договори за
международен транспорт от Холандия до България, за които са издадени фактури в
периода от 02.03.2015 г. до 11.07.2015
г., както и сумата 9 566,01 евро – обезщетение за забава от падежа по
всяка фактура до 18.08.2016 г. Между страните няма спор, че това решение не е
влязло в сила. От извършените от съда служебни справки в деловодна програма на
ПРС и ПОС се установява, че е постъпила въззивна жалба срещу решението, която е
върната поради неотстраняване на нередовности с разпореждане от 20.06.2018 г.
По повод частна жалба последното разпореждане е потвърдено с определение на ПОС
от 21.11.2018 г., постановено по ч.гр.д.№2420/2018 г. Постъпилата срещу
последното определение касационна частна жалба е върната поради неотстраняване
на указани от съда нередовности с разпореждане от 17.01.2019 г., срещу което е
постъпила частна жалба вх.№3802/05.02.2019 г.
Установява се, че с
Нотариален акт №100 от 15.05.2017 г., том І, рег.№1291, дело №90 от 2017 г. на
нотариус Д.К. с район на действие Пловдивския районен съд, първият ответник е
прехвърлил на втория собствеността върху следните недвижими имоти: 1.)
самостоятелна сграда с идентификатор 78080.116.18.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Царацово, обл.Пловдив, разположена в поземлен имот
с идентификатор 78080.116.18, със застроена площ на сградата 498 кв.м., брой
етажи – два, предназначение – административна, делова сграда, индивидуализирана
в документа за собственост като едно- и двуетажна административно-складова
сграда с разгърната площ 798,26 кв.м., от които 1) 508,47 кв.м. на първия етаж,
състоящ се от приемно помещение, две хладилни камери, два склада,
демонстрационна зала, котелно помещение, четири санитарни възела, битово
помещение, коридори и стълбище до втория етаж, 2) 289,79 кв.м. на втория етаж,
състоящ се от пет офиса, кабинет, зала, три битови помещения със санитарен
възел, склад, два санитарни възела и коридори, която сграда е построена в
оризище с площ 4 600 дка, находящо се в землището на с.Царацово, община
Марица, обл.Пловдив, местността „Сърджалийка“, ЕКНМ 78080, четвърта категория,
съставляващо имот №116014, парцел 14 от масив 116 по плана за земеразделяне на
същото село, при граници: имот №116015 – оризище на М.Д.Ш., имот №116009 –
оризище на н-ци на С.М.Б., имот №116005 – оризище на н-ци на Г.А.Н., имот
№116006 – оризище на н-ци на М.И.Ц., имот №000359 – полски път на кметство
с.Царацово, обл.Пловдив; както и 2.) самостоятелна сграда с идентификатор
78080.116.18.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Царацово, обл.Пловдив, разположена в поземлен имот
с идентификатор 78080.116.18, със застроена площ на сградата 19 кв.м., брой
етажи – един, предназначение – друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, индивидуализирана в документа за собственост като
портиерно помещение със застроена площ 18,06 кв.м., построено в оризище с площ
4 600 дка, находящо се в землището на с.Царацово, общ.Марица, обл.Пловдив,
местността „Сърджалийка“, ЕКНМ 78080, четвърта категория, съставляващо имот
№116014, парцел 14 от масив 116 по плана за земеразделяне на същото село, при граници:
имот №116015 – оризище на М.Д.Ш., имот №116009 – оризище на н-ци на С.М.Б., имот №116005 –
оризище на н-ци на Г.А.Н., имот №116006 – оризище на н-ци на М.И.Ц., имот
№000349 – полски път на кметство с.Царацово, обл.Пловдив.
В нотариалния акт е
уговорена продажна цена в размер 155 000 лв., плащането на която се
извършва чрез прихващане от насрещните задължения на дружеството-продавач за
заплащане на суми, установени по основание и размер в подписано от страните
споразумение от 31.03.2017 г., с които „ГЕО ФЛАУЪР ГРУП“ЕООД е погасило изцяло
от името и за сметка на „ТИЛИЯ“ООД задължения на последното дружество като
кредитополучател към „Обединена българска банка“АД, произтичащи от договор за
оборотен кредит от 16.10.2008 г. и по договор за оборотен кредит от 27.10.2009
г. Уговорено е, че с вписване на нотариалния акт договорената продажна цена се
счита платена от купувача, а паричните задължения на продавача по посоченото
споразумение се считат за частично погасени до размер 155 000 лв.
По делото е представен
препис от споразумение от 31.03.2017 г., заверен от нотариус, при който
документът се съхранява. Страни по споразумението са ответните дружества. С
него същите се споразумяват, че „ГЕО ФЛАУЪР ГРУП“ЕООД е заплатило от името и за
сметка на „ТИЛИЯ“ООД задължения на последното дружество, произтичащи от
договори за кредит, сключени с „ОББ“АД на 16.10.2008 г. и 27.10.2009 г., които
задължения са в общ размер 359 683,20 евро, или 704 079,83 лв.
Споразумяват се и, че „ТИЛИЯ“ООД безусловно и незабавно ще възстанови (заплати)
на „ГЕО ФЛАУЪР ГРУП“ЕООД посочената сума.
Горните договори за
кредит и допълнително споразумение към един от тях са представени по делото. От
същите се установява, че кредитополучател по договорите е първият ответник, а
„ГЕО ФЛАУЪР ГРУП“ЕООД се е обвързало по тях като „съдлъжник“.
Прието е заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че към 30.03.2017 г.
според записванията в банката-кредитор задълженията на „ТИЛИЯ“ООД по договорите
за кредит от 16.10.2008 г. и 27.10.2009 г. са в общ размер 335 628,32
евро, в това число главници, лихви, такси и неустойки. Общото задължение е
закрито на 30.03.2017 г. в горния размер. Погасено е чрез плащане от „ГЕО
ФЛАУЪР ГРУП“ЕООД, като плащанията от това лице датират от месец септември 2015
г. Значителна част от средствата за погасяване на кредитите са постъпили на
30.03.2017 г. в резултат от сключване на трети договор за кредит
(рефинансиране) с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, кредитополучател по който е „ГЕО ФЛАУЪР
ГРУП“ЕООД, а „ТИЛИЯ“ООД е съдлъжник. На датата на всяко плащане в
счетоводството на „ГЕО ФЛАУЪР ГРУП“ЕООД е отразявано вземане към „ТИЛИЯ“ООД,
като общият размер на осчетоводените вземания е 359 689 евро. В съдебно
заседание вещото лице уточнява, че вземанията към първия ответник са отразени и
в годишните финансови отчети на втория за 2016 и 2017 г. Съответно в ГФО на
„ТИЛИЯ“ООД същите са отразени като задължения. На 31.05.2017 г. общото вземане
е намалено счетоводно със стойността на сделката по НА №100, том І, рег.№1291,
н.д.№90/2017 г., в размер 155 000 лв.
Разпитан е като свидетел
М.К.. От показанията му се установява, че управителят и представляващ втория
ответник „ГЕО ФЛАУЪР ГРУП“ЕООД Х.Г. живее от години в гр.****. Дружеството е
построило сграда там, която отдава под наем. Същото не развива дейност в
гр.Пловдив, няма офис или служители тук. Същевременно първият ответник
„ТИЛИЯ“ООД, което се управлява от *** на Х.Г. – К. Г., търгува с цветя. Двете
дружества са ползвали кредити от една и съща банка. По думите на свидетеля,
наложило се вторият ответник да погаси кредитите на първия, за да
преструктурира собствения си кредит. След това отношенията им се влошили. Х.Г.
настоявал да бъде компенсиран, за това взели решение две сгради на
Голямоконарско шосе в базата на „ТИЛИЯ“ООД да бъдат прехвърлени на „ГЕО ФЛАУЪР
ГРУП“ЕООД.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Искът по чл.135 ЗЗД има
за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по
отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право
възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав,
първата предпоставка по който е наличието на действително вземане в полза на
ищеца, което не е погасено, без да е необходимо вземането да е ликвидно и
изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Според установената
съдебна практика по чл.290 ГПК – решение №131/16.06.2014г. на ВКС, ІІІ г.о., по
гр.д.№4996/2013г.; решение №552/15.07.2010г. по гр.д.№171/09г., ІV г.о.;
решение №328/23.04.2010г. по гр.д.№879/09г., ІІІ г.о.; решение
№639/06.10.2010г. по гр.д.№754/09г., ІV г.о; решение № 122 от 14.03.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1028/2010 г., IV г. о., определение № 382 от 1.08.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3123/2013 г., I г. о., определение № 768 от 2.12.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 5564/2013 г., III г. о. и др., страната, която е поискала
отмяната по чл.135 ЗЗД, установява качеството си на кредитор като материална
предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата, от които черпи
правния си интерес. Правоотношенията, от които произтича вземането на
кредитора, не са предмет на делото по павловия иск; съдът по павловия иск не
може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като
кредитор; в производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че
вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти, освен ако вземането
е отречено със сила на присъдено нещо. Ако впоследствие това негово качество
бъде отречено (напр. защото сделката има порок) или отпадне (напр. защото е
погасено чрез плащане), непротивопоставимостта губи смисъл, доколкото
последната е мислима само в рамките на евентуален изпълнителен процес срещу
длъжника, който не може да бъде реализиран, без да съществува изпълнително
основание срещу него. Затова съдът, който е сезиран с иска по чл.135 ЗЗД, може
да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича качеството
кредитор.
В аспекта на
горепосоченото и предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че
ищецът се легитимира като кредитор на първия ответник. Установява се, че е
постановено съдебно решение, с което в полза на тази страна са присъдени суми,
представляващи дължимо от първия ответник възнаграждение по договори за превоз
на цветя от Холандия до България. Качеството кредитор по договора за превоз
възниква с неговото сключване. В този момент превозвачът придобива вземане за
възнаграждение за възложения превоз. За действителността на вземането не е
необходимо съдебното решение, с което същото е присъдено, да е влязло в сила.
Извод за несъществуването му за целите на настоящото производство може да бъде
направен, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо.
Последното не се установява, ето защо съдът намира, че ищецът доказва
качеството си на кредитор като материалноправна предпоставка и последното
произтича от твърдените в исковата молба факти, както и от събраните
доказателства – съдебно решение, товарителници и кореспонденция, разменена
между представляващите двете страни по договорите за превоз.
Що се отнася до момента
на възникване на качеството кредитор, който е от значение за прилагането на
чл.135 ЗЗД, съдът намира, че същото е възникнало с възлагането на превоза и уговарянето
на възнаграждение между страните, което в конкретния случай съвпада с
издаването на посочените от ищеца фактури, обективиращи елементите на договора.
Според съдебното решение на ПРС фактурите са издадени в периода от 02.03.2015
г. до 11.07.2015 г., следователно ищецът е кредитор на първия ответник най-рано
от 02.03.2015 г. и най-късно на 11.07.2015 г. Както
се каза, без значение за производството по чл.135 ЗЗД е дали вземанията са
изискуеми и ликвидни, респективно кога е настъпила изискуемостта.
Освен качеството на
кредитор в полза на ищеца, за успешното провеждане на иска по чл.135 ЗЗД в
хипотезата по ал.1 е необходимо още да се установи, че след възникването на
това качество, от страна на длъжника е извършено действие, с което кредиторът е
увреден. Според решение №693/06.10.2010г. по гр.д.№754/09г. на ВКС, ІV г.о.,
увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на
кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от
свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора. В решение №45/01.06.2011г. по гр.д.№450/10г. на
ВКС, ІІІ г.о. е прието, че прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на
длъжника, тъй като намалява длъжниковото имущество, служещо за общо
обезпечаване на кредитора. В аспекта на посоченото, в настоящата хипотеза се
установява извършване на разпоредително действие от страна на първия ответник –
длъжник на ищеца, в полза на втория – договорът за продажба несъмнено е такова
действие. Установява се, че това действие е извършено на 15.05.2017 г. – след
като в полза на кредитора са възникнали вземания по договора за превоз – както
се каза по-горе, вземанията са възникнали най-късно на 11.07.2015 г., от когато
датира последната издадена от ищеца фактура. С оглед цитираната съдебна
практика действието е увреждащо, защото води до намаляване имуществото на
длъжника със стойността на отчуждените имоти, а с това и до намаляване общото
обезпечение на кредиторите.
Третата предпоставка за
уважаване на иска по чл.135 ЗЗД в хипотезата по ал.1 е длъжникът при извършване
на разпоредителното действие да е знаел за увреждането. В тази насока съдът
намира за достатъчно обстоятелството, че договорът за превоз, по който първият
ответник е поел определени парични задължения спрямо ищеца, е сключен преди
разпоредителното действие, както и обстоятелството, че с последното ответникът
съзнателно се е разпоредил със свое имущество в полза на втория ответник.
Доколкото сделката е разпоредителна, то прехвърлителят несъмнено действа със
съзнанието, че с нея намалява имуществото си до размера на прехвърления актив,
и то в момент, когато знае, че е задължен спрямо ищеца с определено в договора възнаграждение
за извършения превоз. Разпоредбата на чл.135, ал.1 ЗЗД не изисква умисъл, нито
намерение за увреждане, достатъчно е длъжникът да знае (съзнава) намаляването
на имуществото си, което служи за обезпечение на кредитора.
Следващата предпоставка
на иска при възмездно разпореждане е да се установи знание на приобретателя за
увреждането. В случай, че разпореждането е безвъзмездно, знанието на последния
е ирелевантно. В тази връзка следва да се обсъдят възраженията на ищеца за
това, че оспорената сделка е безвъзмездна. Сделката е възмездна, когато е
уговорена насрещна престация в тежест на приобретателя, и обратно – безвъмездна
е, когато такава не е уговорена, когато приобретателят придобива права, но за
него не възникват задължения. В конкретния случай, видно от съдържанието на
нотариалния акт, удостоверяващ изявленията на страните пред нотариуса, с
договора за прехвърляне на недвижими имоти е уговорена цена за същите, дължима
от приобретателя. Това е достатъчно, за да се приеме, че договорът е възмезден,
тъй като приобретателят е поел задължение да заплати цената за получените
имоти. Прихващането на това задължение с негово вземане спрямо прехвърлителя е
последващо действие, което не може да доведе до извод, че насрещна престация не
е уговорена. Възраженията на ищеца, че сделката в тази й част е симулативна и
прикрива дарение, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. От тях
се установява, че първият ответник е кредитополучател по два договора за
кредит, сключени с трето за спора лице, задълженията по които са изплатени
изцяло от втория – в тази насока е счетоводната експертиза, както и приетото по
делото споразумение за прихващане. Платецът на чужд дълг се суброгира в правата
на кредитора и придобива вземане спрямо длъжника. Вярно е, че вторият ответник
фигурира в договорите за кредит като съдлъжник, но това не е достатъчно, за да
се приеме, че същият е платил свое, а не задължение на кредитополучателя, тъй
като съдлъжникът е такъв спрямо кредитора, докато във вътрешните му отношения с
кредитополучателя може да е уговорено, че задължението към банката е само на
последния, а съдлъжникът има обезпечаваща функция и е встъпил в договора, за да
гарантира изпълнение, каквато е нормалната житейска ситуация. Съгласно чл.127,
ал.1 ЗЗД платеното на кредитора следва да се понесе поравно от солидарните
длъжници, ако друго не следва от вътрешните им отношения. В конкретния случай
дори да се приеме, че друго не следва от отношенията между ответниците, които
са солидарни длъжници по смисъла на чл.101, изречение трето ЗЗД, то с плащането
на дълга от втория ответник по силата на чл.127, ал.1 ЗЗД за него е възникнало
вземане спрямо първия поне за половината от платеното, така че възраженията, че
няма насрещно вземане, с което да се извърши прихващане и прихващането е
симулативно, респективно нищожна е и сделката в частта, с която е уговорена
цена, се намират са неоснователни.
При извода, че
оспорената сделка е възмездна, за уважаване на иска по чл.135 ЗЗД е необходимо
да се докаже и, че приобретателят е знаел за увреждането. В настоящия случай
между страните няма спор, че представляващите ответните дружества са баща и син
– К.Х. Г. и Х.К.Г.. Съгласно чл.135, ал.2 ЗЗД знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е низходящ на длъжника. Според
установената съдебна практика по въпроса – Решение №120 от 02.02.2000 г. на ВКС
по гр.д.№704/99 г., V г.о., Решение №163/27.07.2011 г. по гр.д.№672/2010 г. на
ВКС, ІІІ г.о. и др., приложението на презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД следва да
се разпростре и за лица, които са собственици или представляват юридически
лица. Следователно, в случая е приложима презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД и
знанието на приобретателя за увреждане на кредитора се предполага. Презумпцията
е оборима и обръща тежестта на доказване в процеса – в тежест на ответниците е
да установят чрез пълно обратно доказване липсата на знание на приобретателя в
лицето на неговия представляващ относно увреждащия характер на сделката (в този
смисъл Решение №120/03.04.2015 г. по гр.д.№5489/2014 г. на ВКС, ІV г.о.).
Последното означава, че ответниците следва да докажат пълно и без съмнение, че
вторият ответник не е знаел за това, че праводателят му по оспорената сделка е
длъжник на ищеца по договорите за превоз, както и за това, че чрез сделката се
намалява имуществото на длъжника, обезпечаващо вземането на кредитора. Чрез
събраните по делото доказателства, според съда, презумпцията не е оборена по
посочения начин. По-специално свидетелските показания, ангажирани в тази
насока, не установяват подобно нещо. Показанията на свидетеля относно това, че
първият ответник не е имал финансови затруднения, не могат да бъдат
кредитирани, тъй като от останалите доказателства се установява, че плащанията
по всички договори за кредит, по които същият е страна, било то като
кредитополучател или като съдлъжник, са правени от втория ответник. Не могат да
бъдат кредитирани и показанията относно това, че отношенията между
представителите на ответните дружества – баща и син, са охладнели, тъй като в
същия период от време, за който се отнасят показанията на свидетеля, вторият
ответник е сключил договор за кредит, по който първият е съдлъжник, или двамата
са поели съвместно задължения спрямо трето лице, която ситуация не е обичайна
при влошени отношения между представляващите. Останалите показания също не
създават у съда убеждение относно това, че сделката не е сключена със знание за
увреждане. Ето защо съдът намира, че с оглед близките родствени отношения между
представителите на ответните дружества и предвид необорената презумпция на
чл.135, ал.2 ЗЗД, следва да се приеме, че вторият ответник е знаел за
увреждането и всички елементи от фактическия състав по чл.135 ЗЗД са изпълнени.
В обобщение на горното
съдът намира, че са налице предвидените в чл.135, ал.1 ЗЗД предпоставки за прогласяване
на атакуваната сделка за недействителна спрямо ищеца. Искът се явява доказан и
основателен и следва да се уважи, като оспорената сделка, сключена с Нотариален
акт №100 от 15.05.2017 г., том І, рег.№1291, дело №90 от 2017 г., се прогласи
за относително недействителна по отношение на ищеца.
При този изход на спора
и с оглед заявеното от страната искане в тази насока, на ищеца следва да се
присъдят такси и разноски по реда на чл.78, ал.1 ГПК. Дължимата за исковото
производство държавна такса е 366,13 лв. (1% от данъчната оценка на процесните
имоти на л.67) Отделно от това, за исковото производство ищецът е направил и
следните разноски: възнаграждение на вещо лице в размер 250 лв.; такса за
вписване на исковата молба в размер 37 лв.; такса за издаване на скици в размер
80 лв.; такси за преписи от исковата молба с оглед вписването й в размер 30
лв.; адвокатско възнаграждение в размер 1980 евро, или 3 872,54 лв.,
договорени и заплатени изцяло по банкова сметка на адвокатското дружество.
Съгласно т.5 от ТР №6 от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, в производството по
обезпечения иск следва да бъдат репарирани и разноските, които страната е
направила в хода на обезпечителното производство. Установява се от приложените
разходооправдателни документи, че ищецът е направил следните разноски за
обезпечение на бъдещ иск: държавна такса в размер 40 лв.; такса за издаване на
обезпечителна заповед в размер 5 лв.; такса за вписване на възбрана в размер 15
лв. и адвокатско възнаграждение в размер 680 евро, или 1 329,96 лв. Общият
размер на таксите и разноските, полагащи се на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК, е 6 025,63 лв. Същите следва да бъдат възложени в тежест на
ответниците. Останалите претендирани от ищеца разходи не са измежду необходимо
присъщите такива за провеждане на съдебното производство, поради което не могат
да бъдат възстановявани по реда на чл.78 ГПК.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение ДЖЕЙ НАП
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ БЕДРАЙФ – холандско търговско дружество с номер
000004960459 по регистъра на Холандската търговска камара, седалище и адрес на
управление Пьолдейксепад 17, 2675СМ Хонселердейк, Холандия, представлявано от
Д.Н., извършената с Нотариален акт №100 от 15.05.2017 г., том І, рег.№1291,
дело №90 от 2017 г. на нотариус Д.К. с район на действие Пловдивския районен
съд, между „ТИЛИЯ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
с.Царацово, обл.Пловдив, ул.”Голямоконарско шосе” №21, представлявано от К.Х.
Г. и Т.Н. Г., от една страна като продавач, и „ГЕО ФЛАУЪР ГРУП“ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Хан Аспарух“ №19,
ет.5, ап.17, представлявано от Х.К.Г., от друга страна като купувач, продажба
на недвижими имоти, както следва:
1.) самостоятелна сграда
с идентификатор 78080.116.18.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с.Царацово, обл.Пловдив, разположена в поземлен имот с идентификатор
78080.116.18, със застроена площ на сградата 498 кв.м., брой етажи – два,
предназначение – административна, делова сграда, индивидуализирана в документа
за собственост като едно- и двуетажна административно-складова сграда с
разгърната площ 798,26 кв.м., от които 1) 508,47 кв.м. на първия етаж, състоящ
се от приемно помещение, две хладилни камери, два склада, демонстрационна зала,
котелно помещение, четири санитарни възела, битово помещение, коридори и
стълбище до втория етаж, 2) 289,79 кв.м. на втория етаж, състоящ се от пет
офиса, кабинет, зала, три битови помещения със санитарен възел, склад, два
санитарни възела и коридори, която сграда е построена в оризище с площ 4 600
дка, находящо се в землището на с.Царацово, община Марица, обл.Пловдив,
местността „Сърджалийка“, ЕКНМ 78080, четвърта категория, съставляващо имот
№116014, парцел 14 от масив 116 по плана за земеразделяне на същото село, при
граници: имот №116015 – оризище на М.Д.Ш., имот №116009 – оризище на н-ци на
С.М.Б., имот №116005 – оризище на н-ци на Г.А.Н., имот №116006 – оризище на
н-ци на М.И.Ц., имот №000359 – полски път на кметство с.Царацово, обл.Пловдив;
както и
2.) самостоятелна сграда
с идентификатор 78080.116.18.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с.Царацово, обл.Пловдив, разположена в поземлен имот с идентификатор
78080.116.18, със застроена площ на сградата 19 кв.м., брой етажи – един, предназначение
– друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, индивидуализирана
в документа за собственост като портиерно помещение със застроена площ 18,06
кв.м., построено в оризище с площ 4 600 дка, находящо се в землището на
с.Царацово, общ.Марица, обл.Пловдив, местността „Сърджалийка“, ЕКНМ 78080,
четвърта категория, съставляващо имот №116014, парцел 14 от масив 116 по плана
за земеразделяне на същото село, при граници: имот №116015 – оризище на М.Д.Ш.,
имот №116009 – оризище на н-ци на С.М.Б., имот №116005 – оризище на н-ци на
Г.А.Н., имот №116006 – оризище на н-ци на М.И.Ц., имот №000349 – полски път на
кметство с.Царацово, обл.Пловдив.
ОСЪЖДА „ТИЛИЯ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление с.Царацово, обл.Пловдив, ул.”Голямоконарско шосе” №21,
представлявано от К.Х. Г. и Т.Н. Г., и „ГЕО ФЛАУЪР ГРУП“ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Хан Аспарух“ №19, ет.5, ап.17,
представлявано от Х.К.Г., да заплатят на ДЖЕЙ НАП ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ
БЕДРАЙФ – холандско търговско дружество с номер 000004960459 по регистъра на
Холандската търговска камара, седалище и адрес на управление Пьолдейксепад 17,
2675СМ Хонселердейк, Холандия, представлявано от Д.Н., чрез пълномощник
адв.Ц.Г., съдебен адрес ***, сумата 6
025,63 лв. (шест хиляди двадесет и пет лева и 63 ст.) – деловодни разноски
в производството по т.д.№259/2018 г. по описа на ОС Пловдив, Търговско
отделение, ХVІ състав.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: