Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 350 / 13,03,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на единадесети декември 2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно гр. д. №
2229/2019 г. и прие следното:
Производство
по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба вх. № 64814/09,12,2016 г. от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ – София, ЕИК
*********; против решение № 2544/18,06,2019 г., постановено по гр. д. №
7219/2018 г. на РС Пловдив, ХІХ гр.
състав. С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение поради
необоснованост и противоречие с материалния закон, жалбоподателят претендира
същото да бъде отменено и вместо това предявените искове да се отхвърлят.
Същото претендира и третото лице – помагач на жалбоподателя „АВТОМАГИСТРАЛИ“
ЕАД – гр. София, ЕИК *********.
Ответникът
по жалбата „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; изразява
становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Производството
е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 410 ал. 1
т. 2 от КЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. Предявени от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД –
гр. София, ЕИК *********; против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ – София, ЕИК
*********, чрез подразделение – специализирано звено ОБЛАСТНО ПЪЛНО УПРАВЛЕНИЕ
– Стара Загора.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата 2554,24 лв., представляваща изплатено от последния
застрахователно обезщетение по преписка щета № 44012131725222/15,08,2017 г. и
по договор за имуществена застраховка сключен с „РВС ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД във
формата на застрахователна полица № 440117213003301/06,01,2017 г. за репариране
на повреди по следните части на лек автомобил марка “Шевролет”, модел “Каптива”, рег. № ***, произтекли на 14,08,2017 г. по време
на движение по Автомагистрала „Тракия”, в участъка около 175-ти километър, в
посока София – Бургас, вследствие на удара му с куче, преминаващо през пътя :
протектор предна броня /ролбар/, кора под двигател,
решетка предна броня – ср., радиатор воден, радиатор климатик,
кожух вентилатор, перка вентилатор, ведно
със законната лихва, считано от 03,05,2018 г. до окончателното й изплащане;
както и сумата от 41,23 лв.,
представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 06,03,2018 г. до
02,05,2018 г.
Ответникът
оспорва основателността на исковете. Твърди, че е изпълнил надлежно
задълженията си по поддръжка на процесния участък от
пътя, на който е станало произшествието, и че същото не е резултат от
неизпълнение на задълженията му, а от събитие със случаен характер – излизане
на животно на пътя.
При служебна
преценка при условията на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд приема така постановеното решение за валидно и допустимо. По отношение
правилността на решението, проверката в настоящото производство следва да се
ограничи до посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр. второ ГПК), като
служебно се провери правилното приложение на императивните материалноправни
норми, относими към спорното правоотношение между
страните. Не се констатира неправилно приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към
приложимата нормативна уредба.
Пред
настоящата инстанция не е повдигнат спор относно следните установени пред РС
обстоятелства:
На
14,08,2017 г. настъпило
ПТП с управляван от свидетеля Р. С. лек автомобил марка “Шевролет”, модел “Каптива”, рег. № *** – собственост на „РВС ИНЖЕНЕРИНГ”
ЕООД. По време на движение по Автомагистрала „Тракия”, в участъка около 175-ти
километър, в посока София – Бургас, вследствие на удара му с куче, преминаващо
през пътя, автомобилът претърпял повреди, налагащи смяна на следните части:
протектор предна броня /ролбар/, кора под двигател,
решетка предна броня – ср., радиатор воден, радиатор климатик,
кожух вентилатор, перка вентилатор.
Не се спори
пред въззивната инстанция и относно това, че за
увреденото МПС към датата на произшествието е валидно сключен с ищеца договор
за имуществена застраховка по застрахователна полица №
440117213003301/06,01,2017 г., както и относно това, че при ищцовото
дружество е образувана преписка по щета № 44012131725222/15,08,2017г., по която
ищецът е превел на собственика на автомобила претендираната
сума.
Не се
оспорва също, че участъкът от пътя, където е настъпило произшествието, е част
от републиканската пътна мрежа и се стопанисва от ответника.
Спорно пред въззивната инстанция е наличието на причинна връзка между
настъпилото произшествие и действията на служителите на ответника в изпълнение
задълженията за поддръжка на пътя.
Стопанисването
на пътя, според чл. 167, ал. 1 ЗДвП, включва поддържането му в изправно
състояние, незабавно сигнализиране на препятствията по него и отстраняване на
същите във възможно най-кратък срок. Според т. 14
от ДР на ЗП, поддържането на пътищата е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на
пътищата.
По отношение
поддържането на автомагистралите, тази дейност включва и поддържане в изправност
на предпазните огради, които съставляващ пътни принадлежности по смисъла на §
1, т. 4 от ДР на ЗП. Следователно задълженията на ответната Агенция,
стопанисваща процесния участък от пътя, включват и
поддръжка в изправност на предпазните огради на автомагистралата, с цел
недопускане на пътя да се появят препятствия, съставляващи опасност за
движението.
От събраните
по делото гласни доказателства се установява, че в процесния
участък от автомагистралата предпазната мрежа била компрометирана и нееднократно
се случвало на пътя да се появят
животни. Такава внезапна поява на животно се установява и на 14,08,2017 г., и
същата следва да се приеме за следствие от неизправност на предпазната ограда,
чиято поддръжка е вменена в задължение на ответната Агенция. Затова настоящата
инстанция споделя извода на РС за наличие на причинна връзка между неизпълнение
задълженията на АПИ и настъпилото ПТП.
С това се
установява наличие на всички предпоставки за основателност на предявените
искове, поради което претендираните суми следва да се
присъдят на ищеца. Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил
законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
На въззиваемия следва да се присъдят претендираните
разноски за въззивното производство, които се
констатираха в размер на 494 лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2544/18,06,2019 г.,
постановено по гр. д. № 7219/2018 г. на РС Пловдив, ХІХ гр. състав.
ОСЪЖДА
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ – София, ЕИК *********; да заплати на „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; сумата от 494 лв.
(четиристотин деветдесет и четири лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: