Решение по дело №2937/2019 на Окръжен съд - Пловдив

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 46

 

                                               гр. Пловдив,10.01.2020г.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ с-в, в закрито   заседание    в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС  ИЛИЕВ

                                                                            ХРИСТО  ИВАНОВ

разгледа  докладваното  от  съдията  Илиев  гр.д.  №2937  по описа за 2019г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

         Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

         Делото  е образувано  по жалба на Н.  С.  Д. ***,  ЕГН  **********,  чрез пълномощника  си  по  делото адв. М.  П.,   в  качеството  на  длъжник  по  изпълнително дело  №20138240401629  по  описа  на  ЧСИ  Константин  Павлов, рег.  №824,  против  постановления  на  съдебния  изпълнител  за  разноски,  инкорпорирани  в  покани  за  принудително  изпълнение  изх.№26135  от  20.03.2018г.,  изх.№105305  от  04.12.2018г.  и изх.№85421  от 25.09.2019г.  В  жалбата  се  твърди,  че  обжалваните  действия  на съдебния  изпълнител  са  незаконосъобразни, тъй  като  разноските  били  определени  в  разрез  с  разпоредбата  на  чл.79, ал.2  от  ЗЧСИ,  без да  е  посочено фактическо  и правно  основание  за  начисляването  им.    По така  изложените  съображения  се  иска  отмяна  на  обжалваните  постановления  за  разноски.

         Ответните  страни  по жалбата- „Райфайзенбанк  /България/“  ЕАД  и  ТД  на  НАП- Пловдив  не вземат становище  по  нея.

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  неоснователна.      

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Изпълнително  дело  №20138240401629  по  описа  на  ЧСИ  Константин  Павлов, рег.  №824,  е  образувано  въз основа  на изпълнителен  лист  за  събиране  на парично  вземане  на „Райфайзенбанк  /България/“  ЕАД  спрямо    жалбоподателя   Н.  С.  Д.,  като на  основание  чл.458  от  ГПК  като  взискател по делото е  била присъединена  държавата,  чрез  ТД  на  НАП- Пловдив.  До  длъжника  са  били  изпратени  описаните  в  жалбата  призовки  за принудително  изпълнение  изх.№26135  от  20.03.2018г.,  изх.№105305  от  04.12.2018г.  и изх.№85421  от 25.09.2019г.,  с които   съдебният изпълнител  го  уведомява  за  размера  на  дължимите суми  в  полза на взискателите,  както  и  за  размера  на  дължимите  такси  и разноски  по  изпълнителното  дело.  Същите  са  били изпратени  по пощата  и  не  са  му  били  връчени  лично,тъй  като пратките  не са  били  потърсени.

Жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.2, т.7  от  ГПК  длъжникът  може  да  обжалва  разноските  по изпълнението. Съгласно  задължителните  указания,  дадени  в  т.2  от  Тълкувателно  решение  №3/2015г.  на  ОСГТК  на  ВКС, на  обжалване  подлежи  и произнасянето  на  съдебния  изпълнител  за  размера  на  разноските  в  поканата  за доброволно  изпълнение.  Разгледана  по същество,  жалбата  е неоснователна.  Действително  в   изпратените до  длъжника съобщения  е посочена  само общата сума на дължимите от него такси  и  разноски  в полза  на  съдебния  изпълнител,  а  не  и  фактическите  и  правни  основания  за  начисляването  им  и  начина  на формиране  на сумата. Посочените  съобщения  обаче  имат  характер  на  покана  за доброволно  изпълнение,  а  съгласно  утвърдения  образец  на  покана  за доброволно  изпълнение  /Приложение  №21  към  Наредба  №7  за утвърждаване  на  образците на книжа,  свързани  с  връчването  по  ГПК/  в същата  се  посочва само  общата сума  на  таксите,  а  не  вида,  размера  и  основанието  за  начисляване  на  всяка  отделна такса.  Предвид  горното  изложените  от  жалбоподателя  доводи  срещу съдържанието  на  изпратените му  съобщения  са  неоснователни,  поради  което  жалбата  следва  да  се  остави  без  уважение,  доколкото  в  нея  не  се  сочат други  доводи  срещу  дължимостта  на  посочените в  тях  такси.  Видно  от  приложеното  копие  на изпълнителното  дело,  дължимите  от  длъжника такси  и  разноски  по  изпълнението  са  подробно  описани  с  посочване  на  фактическото  и  правно  основание  за  начисляването  им в нарочно постановление  на  съдебния  изпълнител  от  05.11.2019г.,  в което  са посочени  вида,  размера  и  основанието  за дължимост  на  всяка  отделна такса.  Същото  е  издадено  след  обжалваните  в  настоящото  производство  покани  и отразява  актуалния  размер  на  дължимите  от  него  разноски,  било  е  връчено  на длъжника  и  той  е разполагал  с възможност  да  го  обжалва,  като  изложи  доводите  си  срещу  начислените  му  такси  и разноски. 

Предвид  горното  жалбата е  неоснователна  и  следва  да  се  остави  без  уважение.

         По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

 

                            Р  Е  Ш  И    :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата  на  Н.  С.  Д. ***,  ЕГН  **********,  чрез пълномощника  си  по  делото адв. М.  П.,   в  качеството  на  длъжник  по  изпълнително дело  №20138240401629  по  описа  на  ЧСИ  Константин  Павлов, рег.  №824,  против  постановления  на  съдебния  изпълнител  за  разноски,  инкорпорирани  в  покани  за  принудително  изпълнение  изх.№26135  от  20.03.2018г.,  изх.№105305  от  04.12.2018г.  и изх.№85421  от 25.09.2019г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                          2.