Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 08.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 5259 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от 14.01.2019 г. на ищеца „Т.С.“ ЕАД против решението от 19.12.2018 г. по
гр. дело № 32616/2018 г. на Софийския районен съд, 157 състав в частта, с която са отхвърлени предявените
от жалбоподателя срещу ответниците А.Х.Д. и М.Х.Х. установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД за следните суми: 1/ за сумата над 578,09 лв., дължима от всеки един
от ответниците до пълния предявен размер от 923,77
лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за имот, находящ
се в гр. София, ж.к. “*******и за периода от 01.05.2014 г. до 31.01.2015 г.
вкл. като погасени по давност и 2/ за сумата от 149,65 лв., дължима от всеки
един от ответниците до пълния предявен размер от 149,65
лв., представляваща обезщетение за забава върху вземането за доставена топлинна
енергия за периода от 15.10.2015 г. до 29.01.2018 г.
В жалбата се твърди, че неправилно СРС е
приел, че част от вземанията за доставена топлинна енергия, а именно за периода
от м.05.2014 г. до м.01.2015 г. са погасени по давност, тъй като не е съобразил
разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия, в която е
определен срока, в който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
стойността на същата и не е съобразил обстоятелството, че сумите по издадената
през м.08.2015 г. обща фактура за стойността на доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., стават изискуеми едва на 15.09.2015 г. и
доколкото заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК е подадено на 08.02.2018
г., процесните вземания не се явяват погасени по
давност. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира
и присъждане на сторените съдебни разноски за въззивната
инстанция..
Въззиваемите страни – ответници А.Х.Д. и М.Х.Х., чрез
процесуалния си представител са депозирали отговор на въззивната
жалба, в който заявяват становище за неоснователност на същата и молят
решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваните от ищцовото
дружество части.
Решението на СРС в частта, с която
предявените установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са уважени частично, не
е обжалвано от ответниците, поради което е влязло в
сила.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемите страни, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Същото е правилно, като въззивният състав споделя
мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на
осн. чл. 272 ГПК препраща към същите. Във връзка
доводите в жалбата на ищеца за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
Предмет на разглеждане в производство са установителни искове за признаване за установено, че ответниците, в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот
дължат на ищеца цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г., отразена
в 3 общи фактури - от 31.08.2015 г., от 31.07.2016 г. и от 31.07.2017 г. в размер на 1 847,55 лв. и за заплащане
на обезщетение за забава върху главницата в размер на 299,31 лв. за периода от
15.10.2015 г. до 29.01.2018 г.
За
да отхвърли частично предявените установителни искове,
СРС е приел, че част от вземанията за главница и лихва, а именно за периода от
м.05.2014 г. до м.01.2015 г. по отношение на главницата и съответно лихвата за
забава върху нея, са погасени по давност.
За
да достигне до този извод СРС е съобразил действащите между страните за процесния период Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на потребители в гр.София от 2014 г., които са
обнародвани във вестник „24 часа“ и вестник 19 мин. и са влезли в сила от
14.03.2014 г. Съгласно чл.31, ал.1 от същите клиентите заплащат топлинната
енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една
изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в случаите
когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда
на ал.1, т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на
съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния
отчетен период. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от Общите условия месечната дължима
сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната
дължима сума/ и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума,
по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към
продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ
период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при
издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма
от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със
сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на
продавача. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните
суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32,
ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача.Съгласно чл.33, ал.4 от
същите продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32, ал.2 / т.е. за тези по общата фактура/, но не и
върху прогнозно начислените суми. При тази уредба на отношенията и с оглед момента
на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия, а
именно от датата на възникването им по арг. от
чл.114, ал.2 ЗЗД, правилно първоинстанционният съд е
приел, че вземанията за цена на топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до
м.01.2019 г. вкл. са погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на
изискуемостта им до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 08.02.2018
г. е изтекъл тригодишния срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД.. С оглед изложеното,
неоснователен се явява наведения в жалбата довод за допуснато от СРС нарушение
на материалния закон във връзка със своевременно заявеното от ответниците възражение, че част от претендираните
вземания са погасени по давност.
По отношение на вземането за
обезщетение за забава върху главницата, правилно СРС е приел, че с погасяване
на главното вземане, дължимо за периода от м.05.2014 г. до м.01.2015 г. вкл.,
са погасени и вземанията за лихви за забава, съгласно разпоредбата на чл.119 ЗЗД. По отношение на претендираните лихви за забава
върху главното вземане, което не е погасено по давност, е приел, че същите са
недължими, тъй като от страна на ищеца, съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, не са ангажирани доказателства, че вземането
за цена на реално доставена топлинна енергия е станало изискуемо, т.е. липсват
доказателства, че общите фактури са публикувани на интернет страницата на
продавача и респ. не се установява, че ответниците са
изпаднали в забава, поради което исковете се явяват неоснователни.
С
оглед изложеното и поради съвпадане на изводите на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението
в обжалваните части следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора – неоснователност на въззивната
жалба, на въззивника не се дължат разноски.
Въззиваемите
страни претендират сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение,
които възлизат на 250,00 лв., съгласно представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 28.03.2019 г., които следва да им се присъдят.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 19.12.2018 г. по гр.
дело № 32616/2018 г. на Софийския районен съд, 157 състав в обжалваните части.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******да
заплати на А.Х.Д., ЕГН ********** и М.Х.Х., ЕГН **********
и двамата със съдебен адрес ***, партер – адв. И.Д.,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 250,00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.