Р Е Ш
Е Н И Е
№ 165 от 03.08.2023 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 119 по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП).
Делото
е образувано по жалба от Р.Г.К., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, чрез
процесуалния ѝ представител по пълномощие адвокат Д.З., срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/213#3/16.03.2023
г., издаден от В. К.– заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие” (ДФЗ) с
ресори „Директни плащания на площ” и „Информационни технологии”, с
който ѝ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 10 114,78 лева –
недължимо платена сума по подмярка 13.1 „Компенсационни
плащания в планински райони” на мярка 13 „Плащания
за райони с природни или други специфични ограничения” от Програмата
за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. (подмярка 13.1) по заявление за подпомагане с
уникален идентификационен номер (УИН) 10/070621/75725. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на процесния АУПДВ на основанията по чл.
146, т. 3 и 4 от АПК. Иска се отмяна на акта, както и
присъждане на направените разноски по делото за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, заплатено на адвокат Д.З..
В хода на съдебното производство жалбата се
поддържа от процесуалния представител по пълномощие на Р.К. адвокат Д.П..
Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФЗ с ресори „Директни плащания на площ” и
„Информационни технологии”, чрез процесуалния си представител
по пълномощие юрисконсулт Д. Г., оспорва
жалбата като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от Р.К.
адвокатско възнаграждение.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Р.К.,
регистрирана с уникален регистрационен номер 726397
в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), е подала
заявление за подпомагане за кампания 2021 с
УИН 10/070621/75725 по подмярка
13.1. Във връзка със заявлението е издадено Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. № 02-100-6500/569/12.01.2013
г. на ДФЗ.
На
основание чл. 26, ал. 1 от АПК на 09.02.2023 г. на К. е връчено уведомително писмо с изх.
№ 02-6500/213/25.01.2023
г. на ДФЗ, с което ответникът я е
уведомил, че открива производство по издаване на АУПДВ, като ѝ е
предоставил възможност за възражение в 14-дневен
срок от получаването му. В писмото е посочено, че във връзка с изпълнение на
Заповед № РД 09-1194/15.12.2021 г. на министъра на земеделието, с която е
одобрен предварителният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” и въз основа на данните съгласно Заповед
№ РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието, с която е одобрен
окончателният специализиран слой за 2021 г., са извършени окончателни
кръстосани проверки по подадените за кампания 2021 заявления, както и крайните
изчисления по тях. След приключването на проверките по подаденото от К.
заявление е констатирана разлика в допустимата за подпомагане площ спрямо двете
база данни „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2021 на следните заявени парцели: парцел с композитен номер
65142-98-1-1, с декларирана площ от 1,12 ха и парцел с композитен номер 78598-148-2-1, с
декларирана площ от 114,77 ха. За парцел 65142-98-1-1 е посочено, че е с
допустима и недопустима площ съгласно Заповед № РД 09-1194/15.12.2021 г. на
министъра на земеделието съответно от
0,25 ха и 0,87 ха, и с допустима и недопустима площ съгласно Заповед
№ РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието съответно от 0,45 ха и 0,67
ха, а за парцел 78598-148-2-1 – че е с допустима и недопустима площ съгласно
Заповед № РД 09-1194/15.12.2021 г. на министъра на земеделието съответно от
114,77 ха и 0 ха, и с допустима и недопустима площ съгласно Заповед
№ РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието съответно от 80,24 ха и
34,53 ха. В писмото е посочено и че окончателните данни за допустимите за
подпомагане площи съгласно Заповед № РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра на
земеделието са отразени в ИСАК, като въз основа на тях е извършена повторна калкулация
на финансовото подпомагане по подмярка 13.1 за кампания 2021, при която е
установено, че коректната сума, на която К. има право, е 13 696,35 лева, а
разликата между първоначално оторизираната и полагаемата се субсидия по подмярка
13.1, в размер на 10 114,78 лева, представлява недължимо изплатена сума и
следва да бъде възстановена на ДФЗ – Разплащателна агенция (РА). К. е
представила възражение с вх. № 01-6500/213#2//24.02.2023
г. на ДФЗ. Ответникът е приел за неоснователно
възражението и е издал оспорения АУПДВ, постановявайки връщане на сумата от 10 114,78 лева. В акта са изложени същите мотиви като в горепосоченото писмо относно
необходимостта от възстановяване на сумата от 10 114,78 лева, представляваща
разликата между изплатената и полагаемата се финансова помощ по подмярка 13.1.
Процесният
АУПДВ е връчен Р.К. на 31.03.2023 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред, и от
лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в
нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата
е основателна по следните съображения:
Процесният
АУПДВ е издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите
правомощия – заместник изпълнителният директор на ДФЗ В. К, във връзка със Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022
г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 20, т. 1, 2 и 3 и чл. 20а, ал. 1, 2,
4 и 5, пр. 1 във вр. с ал. 6 от ЗПЗП и чл. 10, т. 1, 2, и 7,
чл. 11, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 и 4 от Устройствения
правилник на ДФЗ.
Оспореният
акт е издаден в изискуемата писмена форма. Същият обаче само формално отговаря
на изискването на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно посочената разпоредба административният акт следва да съдържа
фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Като
правни основания за издаването на процесния АУПДВ
са посочени разпоредбите на чл.
27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
както и на чл. 7, параграф 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014
г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС)
№ 1306/2013 на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета по отношение на
интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на
селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент за изпълнение
(ЕС) № 809/2014) и чл. 27, параграф 1 от Регламент за изпълнение
№
908/2014 на Комисията от 6 август 2014 г. за
определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕП
и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи,
финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за
проверките, обезпеченията и прозрачността (Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014), като
същият е постановен във връзка с констатации на органа за недължимо получено
плащане от Р.К. по заявеното от нея
подпомагане по подмярка 13.1 със заявление за подпомагане с УИН 10/070621/75725. От
изложените фактически основания в акта се установява, че във връзка с
изпълнение на Заповед № РД 09-1194/15.12.2021 г. на
министъра на земеделието, с която е одобрен предварителният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” и въз основа
на данните съгласно Заповед № РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра
на земеделието, с която е одобрен окончателният специализиран слой за 2021 г.,
са извършени окончателни кръстосани проверки по подадените за кампания 2021
заявления, както и крайните изчисления по тях. След приключването на проверките
по подаденото от К. заявление е констатирана разлика в допустимата за
подпомагане площ спрямо двете база данни „Площи, допустими за подпомагане” за
кампания 2021 на следните заявени парцели: парцел с композитен номер
65142-98-1-1, с декларирана площ от 1,12 ха и парцел с композитен номер 78598-148-2-1,
с декларирана площ от 114,77 ха. За
парцел 65142-98-1-1 е посочено, че е с допустима и
недопустима площ съгласно Заповед № РД 09-1194/15.12.2021 г. на министъра на
земеделието съответно от 0,25 ха и 0,87 ха, и с допустима и
недопустима площ съгласно Заповед
№ РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието съответно от 0,45 ха и 0,67 ха, а за парцел 78598-148-2-1 – че е с
допустима и недопустима площ съгласно Заповед № РД 09-1194/15.12.2021 г. на
министъра на земеделието съответно от 114,77 ха и 0 ха, и с допустима и
недопустима площ съгласно Заповед № РД 09-150/25.02.2022 г. на
министъра на земеделието съответно от 80,24 ха и 34,53 ха. В акта е посочено и
че окончателните данни за допустимите за подпомагане площи съгласно Заповед №
РД 09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието са отразени в ИСАК, като
въз основа на тях е извършено преизчисление на
финансовото подпомагане по подмярка 13.1 за
кампания 2021, при което е установено, че коректната сума, на
която К. има право, е 13 696,35 лева, а разликата между първоначално
оторизираната и полагаемата се субсидия по подмярка
13.1, в размер на 10 114,78 лева,
представлява недължимо изплатена сума и следва да бъде възстановена
на ДФЗ – РА.
В процесния АУПДВ липсва правна квалификация на описаните
факти във връзка с общите основания за възстановяване
на финансовата помощ по чл.
27 от ЗПЗП и на специалните основания по Наредба
№ 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания
за райони с природни или други специфични ограничения” от Програмата за
развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г. (Наредба №
6/24.02.2015 г.). В случая актът е
издаден в хипотезата на чл.
27, ал. 7 от ЗПЗП, т.е. дължимостта на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ е поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите
по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. По
заявеното финансово подпомагане по подмярка
13.1 съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредба № 6/24.02.2015 г. са допустими
за подпомагане кандидати, които ползват земеделска площ с минимален размер на
стопанството 0,5 ха, въз основа на правно основание съгласно чл. 41, ал. 3 от ЗПЗП. В
чл. 4, ал. 3 от същата наредба е посочено, че се подпомагат
стопанства с минимален размер на всеки парцел от 0,1 ха. Освен
това в акта
липсват фактически и правни основания относно размера на определеното за
възстановяване публично държавно вземане. Не е ясно как е формирана процесната
сума, доколкото констатациите на органа за недопустимост за подпомагане засягат
само два от декларираните парцели (вж. в т. см. Решение № 1604/14.02.2023 г. на
ВАС по адм. д. № 3842/2022 г., I о. и Решение
№ 4408/26.04.2023 г. на ВАС по адм. д. №
9144/2022 г., VIII о.). Според изложеното в акта е
извършена прекалкулация, при която изчислената полагаема се финансова помощ по подмярка
13.1 възлиза на 13 696,35 лева, а разликата между изплатената и полагаемата се финансова помощ – в размер на
10 114,78 лева, представлява недължимо изплатена сума. Остават неясни както начинът на формиране на
размера на
определеното за възстановяване публично държавно вземане, така и нормативното
основание за възстановяването му.
Мотивирането
на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. Неизлагането на ясни и конкретни мотиви
лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита
и препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна
на съда (доколкото законосъобразността на акта се преценява въз основа на
фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя), и е самостоятелно
основание за неговата отмяна. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС
мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ,
съставен с оглед на предстоящото му издаване, или да бъдат изложени от издалия
го административен орган и отделно, в придружителното писмо или в друг
документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горестоящия административен орган,
като липсата на мотиви не съставлява съществено нарушение на закона и когато по-горестоящият
административен орган е потвърдил мотивирано акта (в
случая не е налице такава процедура). Допълнително
изложените мотиви, след издаването на акта, трябва да доведат до знанието на
адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в
избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта, като е
недопустимо да се излагат мотиви към акта след
сезирането на съда с жалба (вж. в т.
см. Решение № 2064/24.02.2023 г. на ВАС
по адм. д. № 6292/2022 г., V о. и Решение №
3503/04.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7727/2022 г., V о.). В случая
конкретни съображения за констатацията, че помощта по подмярка
13.1 в размер на
10 114,78 лева е недължимо платена и подлежи на връщане, не са изложени допълнително в съответствие с тълкувателното решение.
Оспореният
АУПДВ е издаден и в противоречие с чл. 7, параграф 3 „Възстановяване на
неправомерно изплатени суми” от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 809/2014, което е самостоятелно основание за неговата
незаконосъобразност. Съгласно параграф 1 на чл. 7 от посочения регламент,
в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява
въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно параграф 2, когато е
приложимо (съгласно параграф 2 лихва се начислява за периода, изминал от
крайния срок за плащане от страна на бенефициера, посочен в нареждането за
възстановяване, който срок не надвишава 60 дни, и датата на плащането или на
прихващането). Според чл. 7, параграф 3 от регламента задължението за
възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено
поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била
очевидна за бенефициера (когато грешката обаче се отнася
до фактически елементи, свързани с изчисляването на въпросното плащане, първа
алинея се прилага само ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането). Нормата не
конкретизира от какво естество е грешката – единствените условия са тя да е на
компетентния или друг орган и да не е очевидна за бенефициера. В
случая Р.К. е декларирала в заявлението си за подпомагане за кампания 2021
посочените в процесния АУПДВ два парцела. Макар и част от парцелите да е останала
извън окончателния слой, в индивидуалната партида на К. в Системата за
електронни услуги на ДФЗ тази част не е отразена като недопустима площ, видно
от приетите като доказателства по делото извлечения от
тази система за кампания 2021. Предвид изложеното за К. не е било очевидно дали
размерът на изплатената субсидия е определен правилно или е резултат на грешка,
допусната от административен орган при извършване на проверките за допустимост
на заявените площи за подпомагане, поради което е налице хипотезата на чл. 7, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 (вж.
в т. см. Решение № 5441/23.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9203/2022 г., I о.).
По изложените съображения съдът намира, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменен.
При
този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Държавен
фонд „Земеделие” (юридическото лице, в чиято структура е ответникът) следва да заплати на Р.К.
направените от нея разноски по делото в
размер на 1010 лева (10 лева за държавна такса и 1000
лева за адвокатско възнаграждение, платено на адвокат Д.З.). Съдът,
като съобрази, че платеното в случая адвокатско възнаграждение е под минималния размер съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намира за неснователно
възражението по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл.
144 от АПК за прекомерност на същото.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Акт
за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/213#3/16.03.2023 г., издаден от заместник изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие” с ресори „Директни плащания на площ” и
„Информационни технологии”.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие” да заплати на Р.Г.К., с ЕГН ********** и
постоянен адрес:***, сумата в размер на 1010 (хиляда и десет) лева – разноски по делото.
Решението
може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: