Решение по дело №12807/2018 на Софийски градски съд

        Р      Е      Ш    Е     Н     И    Е     №…..

       гр. София, 26.08.2019 г.

 

       

        В      И  М  Е  Т  О     Н А      Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година  в следния състав :

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                        ЧЛЕНОВЕ :  Цветомира Кордоловска

                                                                                    Боряна Петрова

при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 12807 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Деян Е.Б. срещу решение № І-31-435454/22.06.2018 г. на Софийския районен съд, 31 с - в по гр. д. № 70329/2017 г., с което е отхвърлен предявения от него срещу „С.в.“ АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК за признаване за установено, че в полза на „С.в.“ АД не съществува вземане за сумата от 419, 22 лв., цена на В и К услуги, отразена във фактури, с дати 22.11.2011 г. - 19.12.2013 г. за потребление в периода 01.10.2011 г. - 30.11.2013 г. за апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, с абонатен № ********** и ищецът осъден за разноски.

В жалбата се излагат доводи, че решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалният закон. Неправилно СРС е направил извод, че между страните са били налице облигационни правоотношения по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г., тъй като по делото не са ангажирани никакви писмени доказателства, от които да се заключи, че ищецът е собственик или вещен ползвател на процесния имот в периода. Неоснователно е прието, освен това, че по делото е установена доставка на води и В и К услуги, след като СТЕ е установило, че реален отчет на индивидуалния водомер не е правен. Не е представен протокол за неосигурен достъп до имота. Не се установява да е потребена вода в обема, който е начислен н ответника. Количеството и стойността на потреблението е възприето на база на отразявания по фактури, които не са представени по делото и съставляват частни, свидетелстващи документи, издадени от ответника, които не са ползват с материална доказателствена сила. Вземането и погасено по давност, поради непредприети действия от кредитора по събирането му в период повече от 3 години. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението и искът да се уважи. Претендира разноски съгласно списък.

            Ответникът по жалбата „С.в.” АД не е депозирал отговор по жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Районният съд се е произнесъл по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД - за установяване, че ищецът не дължи сумата от 419, 22 лв., цена на В и К услуги  за периода 01.10.2011 г. - 30.11.2013 г. за апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, с абонатен № **********.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за спазване на императивните материално- правни норми. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

            Настоящият състав намира, че по общите правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса, съгласно чл. 154 от ГПК, при предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, ответникът следва да установи, че е налице вземане - като  основание и по размер, чрез ангажиране на доказателства за положителните факти за възникването му, каквито са наличието на облигационно правоотношение с ищеца в периода, по което ответникът е доставил съответното количество В и К услуги, установени като стойност. В доказателствена тежест на ищеца е да установи правоизключващите, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника да получи суми за ползвана вода и В и К услуги.

Правоотношенията се уреждат от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б. " от ДР на ЗРВКУ „потребители“ са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Общите условия на ответното дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Същата дефиниция е дадена и в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наричана за краткост Наредбата), според който абонати, съответни потребители на услуги В и К, са отделните собственици на имоти и лица, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилищни имоти.

Следователно потребител на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване или на строеж за съответните имоти. Според  чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи или от съответния регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор.

В Наредбата е предвидено още, в случай, че абонатите не са възразили срещу публично известните ОУ в 30 дневен срок от влизането им ви сила (т. е. в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник), остават сила ОУ.

Въззивният съд намира, че преди да се премине по същество към обсъждане на въпроса за дължимостта, респективно недължимостта на сумите, за които е заведено производството, следва да се обсъди възражението на ищеца, че ответникът не е доказал, пълно и главно, наличието на облигационно отношение по доставка на В и К услуги в периода.

С доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК, СРС е дал указания на двете страни относно подлежащи на доказване факти в процеса, като изрично е указал на ответника, че в негова тежест е да установи наличието на облигационно правоотношение с ищеца през процесния период, както и доставянето на ТЕ в съответния обем. В доклада изрично е отбелязано, че ответникът не сочи доказателства в този смисъл. 

За разлика от становището, застъпено от СРС в оспореното решение, настоящият въззивен състав намира, че в производството ответникът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че ищецът е собственик, респективно - вещен ползвател на имота, за който са начислявани В и К услуги и че между страните е възникнало облигационно правоотношение с източник договор за доставка на вода и отвеждане на отпадъчни води в периода.

Обстоятелствата, че ищецът е посочил адреса в исковата молба като свой или че се е съгласил да допусне вещото лице по СТЕ в имота, не обосновават извод, че ответникът е доказал ищецът да е собственик или вещен ползвател на имота. Както е посочил и СРС владението на един недвижим имот е много слаба индиция за наличие на права върху него. Не съставляват доказателства за това и направените отбелязвания в счетоводството на ответника, че партидата се води на името на ищеца, тъй като отразяването е направено в документи, изходящи от ответника и не съставлява доказателство за изгодните за него факти в процеса.

Неоснователно съдът е приложил нормата на чл. 176 ГПК, като е разпоредил ищецът да се яви лично, за да отговори на въпроса дали е собственик или вещен ползвател на имота, като поради неявяването на ищеца, СРС е приложил неблагоприятните последици на чл. 176, ал. 3 ГПК. По този начин, обръщайки тежестта на доказване в производството, съдът е санкционирал ищеца за това, че не е установил факти, за които не носи доказателствена тежест. Не може да се приеме за съобразена с нормата на процесуалния закон тезата на СРС, че неявяването лично на ищеца в съдебно заседание, за да отговори на въпроси свързани със собствеността и ползването на имота, съставляват отклонение от признание на неизгодни за него факти, поради което те следва да се приемат за доказани.

Настоящият състав намира за несъстоятелно съждението на СРС, че поведението на ищеца „по укриване от отговор на въпроса дали е собственик или вещен ползвател на имота“ е достатъчно да се приеме за доказано качеството му на потребител на В и К услуги по смисъла  на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и § 2, т. 2, б. „б“ ЗРВКУ за процесния имот в исковия период.

Доказателствата установяващи собственост или качеството на вещен ползвател на имот могат да бъдат само писмени (нотариални актове, договори), като това е задължителната форма за действителност, която се изисква от закона. Качеството собственик или вещен ползвател на недвижим имот не може да се предполага, а следва да се установи безспорно в процеса.

Ответникът не е представил годни писмени доказателства (писмени договори или нотариални актове) в подкрепа на твърденията си, че ищецът е потребител на вода и В и К услуги по смисъла на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и § 2, т. 2, б. „б“ ЗРВКУ, поради което, в противоречие със събраните доказателства СРС, е приел, че ищецът дължи стойността на В и К услугите.

Предвид тези изводи въззивният съд намира, че е безпредметно да се обсъждат останалите писмени доказателства във връзка с реалната доставка, потребление и отчитане на вода и В и К услуги в имота и тяхната стойност, в това число и възражението за погасяване по давност на вземането.

Само за пълнота и във връзка с доводите във въззивната жалба, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че разсъжденията на СРС, че нямало норма в закона, която да овластява длъжниците да предявяват искове за погасяване по давност на вземанията, са изцяло ирелевантни за спора. В случая възражението за погасяване по давност на вземането е защитно възражение, предявено в производството по отрицателен установителен иск, какъвто е допустим от закона, винаги когато се твърди, че са засегнати пряко права на длъжника. Както сочи и СРС, трайна е практиката на съдилищата по въпроса, че ефектът на погасителната давност не настъпва по право, нито давността се прилага служебно от съда - аргумент от чл. 120 ЗЗД. За да настъпи ефекта й е необходимо да се направи изрично волеизявление от длъжника, което може да стане и с предявяване на отрицателен установителен иск.

            С оглед изводите до момента, решението, с което е отхвърлен иска, следва да се отмени, в това число и в частта по присъдените в тежест на ищеца разноски и вместо това отрицателният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се уважи.

По разноските: Предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски пред СРС и СГС, съобразно доказателствата за реално направени разноски, както следва : за СРС -  50 лв. държавна такса, а за СГС – 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Така мотивиран, СГС        

 

    Р Е Ш И  :

           

ОТМЕНЯ решение № І -31-435454/22.06.2018 г. на Софийския районен съд, 31 с - в по гр. д. № 70329/2017 г., с което е отхвърлен предявения от Д.Е.Б., ЕГН ********** срещу „С.в.“ АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК - за признаване за установено, че в полза на „С.в.“ АД не съществува вземане за сумата от 419, 22 лв., цена на В и К услуги, отразена във фактури, издадени с дати 22.11.2011 г. - 19.12.2013 г. за потребление в периода 01.10.2011 г. - 30.11.2013 г. за апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, с абонатен № ********** и Д.Е.Б. осъден за разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ПРИЗНАВА, на основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, че не съществува вземане в полза на „С.в.“ АД, ЕИК ******* от Д.Е.Б., ЕГН ********** за сумата от 419, 22 лв. - цена на В и К услуги, отразена във фактури, с дати 22.11.2011 г. - 19.12.2013 г., за потребление в периода 01.10.2011 г. - 30.11.2013 г. за апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, с абонатен № **********.

 

            ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, Бизнес парк, сграда 2 А, да заплати на Д.Е.Б., ЕГН **********, с адрес ***, офис партер, чрез адв. Б., разноски по делото, както следва : за СРС - 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ : 1.                       

 

 

 

 

                                                                                                                

                    2.