Р Е Ш
Е Н И
Е
No222
гр. Б., 28.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
СТОЯНОВА
при участието на секретаря Маринела Йончовска, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 2298 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът- С.И.Й. *** твърди, че през 2007
г. със съпругата му продали на дъщеря им С. С. Й. собствения им апартамент,
находящ се в гр. Б., ул. “П.”, бл. *, вх. *, ет. *. Впоследствие дъщеря им С. С. Й.
починала. Твърди, че поискал от ответното дружество нов клиентски номер,
вследствие на което клиентският номер е променен и вместо този на предишния
собственик – *, неговият е *. Променен бил и електромерът – старият бил No *, а
неговият е No *. От ответното дружество
разбрал, че към потребената от него ел. енергия е добавена и сумата от 2556.66
лв., неплатена от предишния собственик и префактурирана на него. В офиса на ответното
дружество в гр. Б. му обяснили, че сумата е на предишния собственик, на неговия
клиентски номер, но нямало как да я съберат и затова я начисляват на неговия
клиентски номер, тъй като апартаментът е един и същ. Поддържа, че той е нов
собственик и не може да отговаря за задълженията на предишния. Сочи, че
ответното дружество противозаконно е прехвърлило задълженията към предишния
собственик върху него. Моли съда да постанови решение, с което да признаете за
установено по отношение на ответника “ЧЕЗ Е. Б.” АД, гр. София, че ищеца С.И.Й.
не дължи сумата от 2556.66 лв. по посочените в исковата молба фактури за
периода 31.07.2009 г. – 12.09.2014 г. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът- “ЧЕЗ Е. Б.” АД, гр. София,
в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си
оспорва изцяло предявения иск като недопустим, а по същество като
неоснователен. Счита иска за недопустим, тъй като ищецът сам сочи и представя
доказателства за това, че изброените в петитума на исковата молба фактури са
сторнирани и вместо тях, за същите вземания за стойността на потребената в
процесния имот ел. енергия за периода от 31.07.2009 г. до 12.09.2014 г. са
преиздадени други фактури с други номера, описани в отговора му, като ЧЕЗ
Електро не претендира нито от ищеца, нито от друго лице вземане в размер на
2501.40 лв. /или 2556.66 лв./, което да е индивидуализирано точно с описаните в
исковата молба фактури.
По същество на исковата претенция ответникът
заявява, че не претендира вземане в размер на 55.26 лв., за което се отнасят
последните три реда от справката, а ако е дадена такава информация на клиента,
то признава иска за недължимост в частта на тези 55.26 лв., които са включени в
справката по грешка. Заявява, че оспорва исковете по основание изцяло. Твърди,
че ищецът обитава процесния апартамент 36 в гр. Б., ул. П. No 50, вх. Б, ет. 6 през периода на иска, като счита, че
същият дори е бил собственик на имота. Сочи, че условието за прехвърляне на
собствеността на имота в приложения с исковата молба нотариален акт – да се
плати цената, не е изпълнено, поради което и собствеността е останала на
продавача – ищеца. Независимо от това твърди, че ищецът е живял в имота и е
ползвал потребената през период 2009-2014 г. ел. енергия. Освен това С. С. Й. е
починала на 05.10.2007 г., а баща й – ищецът С.Й. очевидно е ползвал ел.
енергията през периода 2009 – 2014 г., като няма основание същият да оспорва,
че дължи стойността й и да говори за “предишен
собственик”. Поддържа, че ищецът не ги е
уведомил за твърдението си, че е бил собственик на имота към 2007 г. и че го е
продавал, а първото уведомление от него е от 22.11.2018 г. със заявление за
определяне на клиентски номер. Съгласно чл. 13, ал. 5 от действащите Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ Е. Б.” АД, а
и в предходните такива, винаги е имало задължение на потребителя да уведоми
продавача за всяка промяна, свързана със собствеността или ползването на имота.
В случая, поради неизпълнение на това задължение от ищеца, не е имало как да го
регистрират по-рано и своевременно да издават фактурите за съответния месец на
негово име, а поради неплащане на задълженията ЧЕЗ Е. е преустановило
доставката. В края на 2018 г. е монтирано ново СТИ, но за периода преди това
електрическата енергия е измервана от СТИ No * - за периода от 2009 до 22.10.2012 г., а от 22.10.2012 г. до края на
периода – от СТИ No *. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
По делото безспорни между страните са
обстоятелствата, че доставената и
потребена електрическа енергия в процесния имот за процесния период е на
стойността, за която са издадени фактурите от ответното дружество за този
период, а именно 2501.40 лв.
От заверено копие на Нот. акт за продажба
на недвижим имот No */2006 г. на нотариус No * по РНК с
район на действие РС- Б., е видно, че на 01.06.2007 г. Г. Н. Н. и съпругът й –
ищецът С.И.Й., са продали на С. С. Й. следния свой недвижим имот, а именно:
Апартамент No *, находящ се в гр. Б., на ул. “П.” No *, вх. *, на шести етаж на жилищна сграда блок 8,
построен върху общинска земя в кв. 10 по плана на гр. Б..
Видно от заверено копие на
Удостоверение за наследници от 02.02.2018 г. от Община Б., С. С. Й. е починала
на 05.10.2007 г., като нейни единствени наследници по закон са Г. Н. Н. –
майка, и ищецът С.И.Й.- баща.
От представеното по делото заверено
копие на Справка за неплатени фактури от “ЧЕЗ Е. Б.” АД е видно, че за доставена
ел. енергия за периода от 31.07.2009 г. до 12.09.2014 г. са издадени 40 бр.
фактури, посочени с номер, дата на издаване и период, за който се отнася, както
и 3 фактури от дати 20.02.2001 г. на стойност 16.98 лв., 20.03.2001 г. на
стойност 16.57 лв. и 20.08.2001 г. на стойност 21.71 лв., а всичките на обща
стойност 2 556.66 лв., като същите са били издадени първоначално на
Красимир Илиев с договорна сметка *, а след това сторнирани и издадени под нов
номер на дата 27.11.2018 г. на С.Й. с договорна сметка *. Приложено е и
заверено копие на Справка за отчетени показания на СТИ, регистрирано за
потребител с абонатен номер **********, чрез мобилна система за отчитане АВИС,
съдържаща данни за отчетените показания на СТИ за период от 14.01.2009 г.
13.12.2014 г. за клиент К. Й. И. с адрес ***.
Така описаните в справката 40 броя
фактури за периода от 31.07.2009 г. до 12.09.2014 г. с получател С.И.Й. са
представени по делото като заверени копия, като от същите е видно, че сумите,
за които са издадени, напълно съответстват на посочените в справката суми и са
на обща стойност 2501.40 лв., както и че
са издадени за консумираната електрическа енергия в този период за от абонат С.И.Й.
с клиентски номер *, за обект в гр. Б., ул. П., бл. 50, вх. Б, ап. 18.
По делото е безспорно между страните
обстоятелството, че по искане на ищеца е било сменено СТИ на процесния имот,
като му е даден нов клиентски номер. Видно и от заверено копие на Заявление за
продажба на електрическа енергия за битови нужди с Декларация за получено
съгласие на съсобствениците, ищецът С.И.Й. е подал посоченото заявление в “ЧЕЗ Е. Б.” АД за продажба на ел. енергия с
място на продажбата – апартамент в гр. Б., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, за
съществуващ електромер с фабричен No N*, клиентски номер * (Красимир),
като му е даден клиентски номер /договорна сметка/ *, считано от 22.11.2018 г.
С приложената към заявлението декларация от същата дата ищецът С.И.Й. е
декларирал, че има съгласието на останалите наследници/собственици, средството
за търговско измерване (електромер) с клиентски номер * да бъде регистрирано на
негово име.
По делото е представено и заверено копие на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ
Е. Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение No ОУ – 056 от 07.11.2007 г. и изменени
с Решение No ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, съдържащи подробна
регламентация на договорните отношения по продажбата на електрическа енергия от
“ЧЕЗ Е. Б.” АД на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа на
територията, за която “ЧЕЗ Е. Б.” АД притежава Лицензия за обществено
снабдяване с ел. енергия No Л-135 от
29.11.2006 г.
От
представеното заверено копие на Сертификат
за публикувана реклама на “ЧЕЗ Е. Б.” АД и на “ЧЕЗ Р. Б.” АД, издаден от вестник “Телеграф” се установява, че Общите условия на
двете дружества са публикувани в брой 927, издаден на 26.11.2007 г. на вестник
“Телеграф”, а видно от заверено копие на извадка от вестник “Вяра” е видно, че същите са публикувани и в брой
276, издаден на 26.11.2010 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване
недължимост на сумата от 2556.66 лв., представляваща стойността на доставена
ел. енергия за периода от 31.07.2009 г. до 12.09.2014 г. Искът е допустим, като е налице правен
интерес от предявяването му, тъй като за посочената сума от страна на ответника
са издадени фактури за доставена на ищеца електрическа енергия за процесния
период, и включени в справка за издадени на негово име фактури, а същият
оспорва дължимостта на претендираното вземане за доставена електрическа енергия
за този период. Обстоятелството, че посочените от ищеца фактури в петитума на
исковата молба са сторнирани и вместо тях, за същите вземания за стойността на
потребената в процесния имот ел. енергия за периода от 31.07.2009 г. до
12.09.2014 г. са преиздадени други фактури, с други номера, не обуславя извод
за недопустимост на иска, тъй като последното не рефлектира на наличието на
претендирано от ответника и оспорено от ищеца вземане, т.е. на наличието на
спор за дължимостта именно на цената на електрическата енергия, доставена за
процесния период от ответника на ищеца.
По същество съдът намира иска
за частично основателен.
Искът се явява
основателен в частта му за сумата от 55.26 лв., за която е налице признание на
иска от страна на ответника, и явяваща се вземане на доставена от ответника
електрическа енергия по 3 броя фактури,
съответно от дати 20.02.2001 г. на стойност 16.98 лв., 20.03.2001 г. на
стойност 16.57 лв. и 20.08.2001 г. на стойност 21.71 лв., или трите общо на
стойност 55.26 лв. Посочените фактури са включени в представената от ищеца
Справка за неплатени фактури, издадени на негово име, след процесните 40 броя
фактури за периода от 31.07.2009 г. до 12.09.2014 г., като ответникът признава
недължимостта им от ищеца и сочи, че същите са включени в справката по грешка.
Предвид това искът за установяване недължимостта на така признатото вземане в
размер на сумата от 55.26 лв. се явява основателен.
Съдът намира
иска за неоснователен в останала му част, а именно за сумата от 2501.40 лв.,
представляваща стойността на доставена електрическа енергия в процесния електроснабден
имот за периода от 31.07.2009 г. до
12.09.2014 г., за което са издадени 40 броя фактури.
По делото е безспорно, а
същото се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че за
процесния период - от 31.07.2009 г. до
12.09.2014 г., от страна на ответника “ЧЕЗ Е. Б.” АД е била доставена и съответно консумирана електрическа енергия в процесния
електроснабден имот на стойност 2501.40 лв.
Ищецът оспорва дължимостта
й от негова страна с твърдение, че той е нов собственик на имота и не
може да отговаря за задълженията на предишния собственик, на чието име са били
издадени първоначално фактурите за плащане на потребената ел. енергия, и които
са префактурирани на него. Съдът намира довода на ищеца за неоснователен.
От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че ищецът С.И.Й. и съпругата му Г. Н. Н. са
били собственици на процесния имот до дата 01.06.2007 г., когато са го продали
на дъщеря си С. С. Й.. Същата е починала на 05.10.2007 г., като е оставила за
свои наследници по закон родителите си Г. Н. Н. и С.И.Й.. По силата на
наследственото правоприемство притежаваното от наследодателя имущество е
преминало в патримониума на наследниците й, включително и процесният
апартамент, като по делото не се твърди и не са представени доказателства С. Й.
да се е разпоредила с правото на собственост на имота пред смъртта й. Предвид
това ищецът, в качеството му на наследник на С. С. Й., се явява съсобственика
на процесния електроснабден имот, считано от 05.10.2007 г.
Съгласно чл.
4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
“ЧЕЗ Е. Б.” АД, потребител на ел. енергия
за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическата енергия за домакинството си.
Последното кореспондира на законовите разпоредби на чл. 92, т. 4 от ЗЕ във вр.
§1, т. 42 от ДР на ЗЕ /действащ за периода до 11.07.2012 г./ и §1, т. 41б от ДР
на ЗЕ /нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., и действащ за
периода след посочената дата/, съгласно които потребител на енергия или природен
газ за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си /§1, т. 42 от ДР на ЗЕ/, съответно потребител на енергийни
услуги е краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик,
предоставящ услуги от обществен интерес, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ /§1, т. 41б
от ДР на ЗЕ /.
Предвид това ищецът, в качеството си на
съсобственик през процесния период, се явява потребител на ел. енергия,
доставяна за имота. Като потребител на електрическа
енергия от присъединен към мрежата обект, ищецът е страна по договори при общи
условия за използване на електроразпределителната мрежа на “ЧЕЗ Р. Б.” АД и за продажба на електрическа енергия
на “ЧЕЗ Е. Б.” АД. Последните са одобрени от държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, като публикуваните общи условия влизат
в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител. По силата чл. 98а, ал. 1 и 4
от Закона за енергетиката, крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи услови, като публикуваните общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. В чл. 19, ал. 1 от Общите условия е регламентирано
задължението на потребителя за заплащане на продавача стойността на ел.
енергията и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно, като по силата на ал. 8 на същата
разпоредба неполучаването на съобщение за дължимите от потребителя суми не го освобождават
от задължението за заплащането им.
След като ищецът през процесния период от 21.07.2009 г. до 12.09.2014 г. е
бил потребител на продаваната от ответното дружество електрическа енергия за
обекта, то именно за него са възникнали правата и задълженията на потребител на
ел. енергия, сред които е и задължението
за плащане към ответника- продавач на цената на доставената от последния ел.
енергия за този период, която съгласно издадените за същия 40 бр. фактури, и
неоспорени от ищеца, е на обща стойност 2501.40 лв. Обстоятелството, че
партидата за електроснабдения имот, собственост на ищеца, е била прехвърлена на
негово име едва на 22.11.2018 г. след подадено от него заявление до “ЧЕЗ Р. Б.” АД, не променя горния извод, доколкото
страни по договора за продажба на ел. енергия през процесния период се явяват
именно ищецът, в качеството му на потребител, който купува електрическа
енергия, и ответникът – като краен снабдител и продавач. Същевременно, съгласно
чл. 13, ал. 5 от Общите условия, потребителите
имат задължение да уведомят дружеството-продавач в 30-дневен срок в писмена
форма за всяка промяна, свързана с личните данни или със собствеността или
другите основания, на които продавачът доставя електрическа енергия на обекта.
В случая това задължение не е изпълнено от ищеца, като същият не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение. Така обстоятелството, че през
процесния период и до подаване на заявление от ищеца на 22.11.2018 г. партидата на електроснабдения обект се е водила
на името на предходен негов собственик, поради неизпълнението от страна на ищеца
на задължението по чл. 13, ал. 5 от ОУ да уведоми ответника за промяната в
собствеността, не го освобождава от задължението му да заплати цената на
доставяната ел. енергия в имота, негова собственост през този период. По силата
на съществуващото облигационно отношение между страните по делото – ищецът, в
качеството му на собственик и съответно потребител, именно той е страна по това
правоотношение и съответно носител на задължението към ответното дружество за
заплащане стойността на консумираната в имота ел. енергия. Предвид това
предявеният отрицателен установителен иск в частта му за недължимост на
вземането към ответника на стойност 2501.40 лв.
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен в посочената част. Или
предявеният иск за недължимост на вземането в размер на 2556.66 лв. е
основателен за сумата от 55.26 лв., като над посочения размер до пълния му
предявен такъв е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Възражението
на ищеца за погасяване на задължението по давност е
заявено несвоевременно – в открито съдебно заседание, т.е. не е релевирано с
исковата молба, поради което същото се явява преклудирано и не следва да се
разглежда от съда, включително доводите на ответника за неговата
неоснователност. Посоченото възражение, възприето като самостоятелно основание
за недължимост на оспореното вземане и съответно основание на иска, е направено
в първото съдебно заседание за разглеждане на делото, но не по предвидения в
чл. 214, ал. 1 от ГПК ред за изменение на иска, поради което и не може да се
приеме, че съдът е сезиран по надлежния ред с разглеждане на иск, предявен на
това основание.
С оглед изхода на спора и направеното от
ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати
направените разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 15.17
лв., от които 2.21 лв. за държавна такса и 12.96 лв. за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.
78, ал. 5 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба Nо
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по
граждански дела за една инстанция при интерес от 1000 лв. до 5000 лв., какъвто
е настоящия случай, като с оглед цената на предявените искове минималното
адвокатско възнаграждение в случая е 408.96 лв. Платеното и претендирано
адвокатско възнаграждение е в размер на 600.00 лв., което не надхвърля
значително посочения минимален размер и не се явява прекомерно. Предвид това и
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца е неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 97.83 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. с ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.) във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
С.И.Й., с ЕГН **********,***, срещу “ЧЕЗ Е. Б.” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район М., бул. “Ц. ш.” No *, бл. Б. М.,
Б. ц., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че С.И.Й. не дължи на “ЧЕЗ
Е. Б.” АД сумата от 55.26 лв. /петдесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена електрическа енергия за
период от 31.07.2009 г. до 12.09.2014 г. за електроснабдения имот с адрес: гр. Б.,
ул. “П.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, клиентски No *,
като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер
от 55.26 лв. до пълния му предявен размер от 2556.66 лв., а именно
за сумата от 2501.40 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА “ЧЕЗ Е. Б.” АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район М., бул. “Ц.
ш.” No *, бл. Б. М., Б. ц., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на С.И.Й.,
с ЕГН **********,***, сумата от 15.17
лв. /петнадесет лева и седемнадесет стотинки/ за направените по настоящото дело
разноски.
ОСЪЖДА С.И.Й., с ЕГН **********,***, да
заплати на “ЧЕЗ Е. Б.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район М., бул. “Ц. ш.” No *, бл. Б. М., Б. ц., сумата от 97.83 лв. /деветдесет
и седем лева и осемдесет и три стотинки/ за направените по настоящото дело
разноски.
Решението може да се
обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :