№ 905
гр. Перник, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720101960 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 237, вр. чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. С. М. и Т. С. М. срещу „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – Перник.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу наследодателя на
ищците С.М.С. с изпълнителен лист от 08.02.**** г., издаден въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение, за принудително събиране вземанията по който с молба от
11.03.**** г. е образувало изп.д. № ***/**** г. по описа на ЧСИ С.Б.. Твърди се, че действия
по изпълнение не са били предприемани своевременно (последното било предприето на
23.03.**** г. чрез налагане на запор на МПС), поради което изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона на 23.03.2018 г., като новата давност за вземанията е изтекла
към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки това в кантората на
ЧСИ делото е със статут „висящо“, което обуславя интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „ВиК“ ООД – Перник не съществува изискуемо вземане спрямо М.
С. М. и Т. С. М. при условията на разделна отговорност за по ½ ид.ч. от общия дълг в
размер на 290,83 лева, включващ следните суми: 233,16 – главница, представляваща
стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за
апартамент, находящ се в с. Д., ул. „П.“ ** за периода от 30.03.2013 г. до 28.10.**** г., както
и законната лихва върху главницата, считано от 03.12.**** г. до окончателното и
изплащане, сумата от 32,67 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 07.06.2013 г. до 19.11.**** г., както и сумата от 25,00 лева – разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 08.02.**** г. въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително
дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ С.Б.. Претендират се разноски.
Ответната страна е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Прави
признание на иска по см. на чл. 237 ГПК като признава и факта, че сумите са начислени така
както е посочено в исковата молба, но действия по изпълнение не са предприемани, поради
1
което са погасени по давност. Намира, че материалното право съществува като естествено
задължение, но то не би могло да бъде предмет на принудително изпълнение, а единствено
доброволно платено.
Ищците не са поискали постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК и изрично
са се противопоставили срещу постановяване на решение по този процесуален ред.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № ***/**** г.
по описа на ЧСИ С.Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право,
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. Предметът на производството по чл. 439 ГПК не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на
принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. С
нарочно уредения от закона иск се парира изпълнителната сила на съдебното изпълнително
основание (и в крайна сметка се стига до прекратяване на изпълнителния процес), което
обосновава и правния интерес от депозиране на настоящите искове.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № ***/**** г. по
описа на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „ВиК“
ООД - Перник от 11.08.**** г. за принудително събиране на посочените в исковата молба
вземания срещу длъжника С.М.С. (наследодател на ищците в настоящото производство),
съгласно изп.лист от 08.02.**** г., издаден по ч.гр.д. № ****/**** г. на РС Перник въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Няма отбелязване за прекратяване на изпълнителното производство на някое от
основанията, визирани в чл. 433 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния
интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай
ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла
след издаване на процесния изпълнителен лист.
В процесния случай ответникът е признал иска и всички факти, пораждащи
спорното материално право, а с доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно
образуването на изп.д. № ***/**** г. по описа на ЧСИ С.Б. по изпълнителен лист, издаден в
полза на ответното дружество срещу наследодателя на ищците, въз основа влязла в сила
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ****/**** на ПРС, че последното валидно изпълнително
действие е предприето на 23.03.**** г.
Сочените обстоятелства се установяват и от приобщеното копие на цитираното
изпълнително дело – същото е образувано по молба на взискателя от 11.08.**** г., която
съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, с което давността за
вземането е прекъсната, съобразно разясненията в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В
последствие с разпореждане от 23.03.**** г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
МПС.
Няма данни за каквито и да е други предприети или поискани изпълнителни действия
спрямо С.С. до смъртта му на 15.04.2023 г., нито след това да е поискал изпълнението да
2
бъде насочено срещу ищците като негови универсални правоприемници при условията на
чл. 429, ал. 2 ГПК.
Тъй като ответникът не е твърдял, нито установил в продължение на две години след
молбата за образуване от 11.08.**** г. да е поискал извършването на изпълнителни
действия, съдът приема, че към 11.08.2018 г. производството се явява прекратено по право
при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като новата давност за вземанията е започнала да
тече от 23.03.**** г. – последното валидно поискано/предприето изпълнително действия,
съгласно разясненията на ТР № 2/2013 г. Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на
кредитора в период от две го-дини производството се прекратява поради т. нар.
„перемпция“. Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позова-ване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното
решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.**** г. на ВКС по т. д. № 1562/**** г. и др., както
и трайното становище на настоящия съ-дебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за
петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила
заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения каса-ционен
въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено
решение на Районен съд Перник в посочения смисъл, както и Определение №
50130/08.03.2023 г. за недопускане до касационно обжалване.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай. В настоящия случай след 23.03.**** г. не са били предприемани валидни действия
по изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на
23.03.2021 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково производство и
изтичане на срока за отговор. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били
погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
Доколкото след молбата за образуване от 11.08.**** г. ответникът не е правил
изявления по повод принудително събиране на вземането, както и след изтичане на
давността за вземанията не е поискал или предприемал каквито и да е изпълнителни
действия, същият не е станал повод за завеждане на иска, поради което и доколкото с
отговора на исковата молба е признал иска, налице са кумулативните предпоставки за
приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК при определяне отговорността за разноските и същите
следва да се възложат на ищеца – в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 ЗПП, предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
Съдът не споделя становището, че нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК не урежда право на
ответника на разноски. Уредената в чл. 78 от ГПК отговорност за разноски включва
заплатените такси, разноските за производството и възнаграждението за един адвокат, ако
страната е упълномощила такъв – така Определение № 60368 от 20.10.2021 г. на ВКС по ч.
т. д. № 2058/2021 г., Решение № 129 от 6.11.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 430/2018 г.
Същевременно в по-новата практика – Определение №365/23.09.2022 по гр.д. №3019/2022 г.
на ВКС, се приема, че „ответникът има право на разноски и при уважаване на този
отрицателен установителен иск, ако не е дал повод за завеждането на делото и ако е
3
признал този иск“ и съдът е присъдил разноски в полза на ответника в хипотезата на чл. 78,
ал. 2 ГПК. Аналогично, в подобна хипотеза разноски са присъждани на ответната страна при
условията на чл. 78, ал. 2 ГПК и в Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018
г., ВКС, IV г. о. и Определение № 338 от 18.07.2018 г. по ч. гр. д. № 209/2018 г., ВКС, IV г.
о., Определение № 468 от 18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4586/2018 г., ВКС, III г. о.,
Определение № 476 от 20.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4569/2018 г., ВКС, III г. о. и др., а
посоченото от ищците Определение № 646/07.11.2017 г. е изолирано и предхожда
цитираните по-нови актове на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. С. М., ЕГН ********** и Т.
С. М., ЕГН ********** срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник, ЕИК
********* обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник НЕ
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо М. С. М. и Т.
С. М. като наследници на С.М.С., при условията на разделна отговорност за по ½ ид.ч. от
общия дълг в размер на 290,83 лева, включващ следните суми: 233,16 – главница,
представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни
води за апартамент, находящ се в с. Д., ул. „П.“ ** за периода от 30.03.2013 г. до 28.10.****
г., както и законната лихва върху главницата, считано от 03.12.**** г. до окончателното и
изплащане, сумата от 32,67 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 07.06.2013 г. до 19.11.**** г., както и сумата от 25,00 лева – разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 08.02.**** г. въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително
дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ С.Б., поради изтекла погасителна давност за
вземанията.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 2, вр. ал. 8 ГПК М. С. М., ЕГН ********** и Т. С. М.,
ЕГН ********** ЕГН ********** да заплатят в полза на „Водоснабдяване и канализация“
ООД – Перник, ЕИК ********* сумата от 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4