ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Габрово, 21. 01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Генжова
ЧЛЕНОВЕ: Кр.Големанова
И.Димова
като разгледа докладваното от съдия Генжова в.ч.гр.д. №19 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от "Профи кредит България” ЕООД, чрез юрисконсулт С., срещу Разпореждане № 13.08.2019г. по ч.гр.д. №1317/2019г. на Габровски районен съд, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за присъждане на договорно възнаграждение, възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, поради противоречие със закона и добрите нрави на клаузата за ГПЛ-41.17% в договора за потребителски кредит.
В жалбата се излага, че съдебният акт, в обжалваната част, е неправилен, постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.При постановяването му съдът не приложил правилно разпоредбите, касаещи заповедното производство, превишил правомощията си и не се съобразил с дадените в т.2,б”б” от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешения. В рамките на заповедното производство, заповедният съд нямал правомощия да се произнася по неравноправност на клаузи в договорите. Целта на заповедното производство по чл. 410 ГПК е не установяване на самото вземане, а само проверката дали то е спорно. Излага подробни съображения и цитира съдебна практика, подкрепяща оплакванията му. Алтернативно излага доводи по същество на спора. Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде Заповед за изпълнение и за всички суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, за които е постановен отказ.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. №1317/2019г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по постъпило заявление по чл.410 от ГПК от "Профи кредит България” ЕООД срещу длъжника Х.С.Н., за парични вземания по договор за паричен заем.
С Разпореждане №3836/11.06.2019г. Габровски районен съд е указал на заявителя, че в тридневен срок следва да отстрани допуснати нередовности като посочи основание и начин на формиране размера на всяка от претенциите си, вида и произхода на всяка от претенциите, падежа на всяко задължение и периода на забава и др., начина на формиране на неустойката, таксите и др.подобни, договорните клаузи, на които основава претенциите си, а именно конкретните ГПР и ГЛП по договора за потребителски кредит.
С молба от 25.07.2019г., във връзка с дадените указания, заявителят е посочил на какво основание се претендират заявените суми, като е разбил общо претендираната сума по пера: - 1653,22 лв. неизплатена главница, представляваща отпуснатата сума по заема; 764.08 лв. неизплатено договорено възнаграждение; 1221,39 лв. възнаграждение за пакет допълнителни услуги.
Съз Заповед № 4371/13.08.2019г. съдът е разпоредил на длъжника да заплати на молителя"Профи кредит България” ЕООД сума в размер на 1653,22 лв. – главница, представляваща неизплатената част от отпуснатия заем, ведно със законната лихва от получаване на заявлението в ГРС до изплащане на вземането; 55.71 лв. разноски по делото, съобразно уважената част на заявлението. С обжалваното Разпореждане от 13.08.2019г., инкорпорирано в цитираната заповед по чл. 410 ГПК, съдът е отхвърлил подаденото заявление по чл. 410 ГПК против длъжника за присъждане на договорено възнаграждение, възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги и част от претендираните разноски, поради противоречие със закона и добрите нрави на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК
Обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:
Подаденото по ч.гр.д. №1317/2019г. по описа на Районен съд – Габрово заявление по чл. 410 ГПК от "Профи кредит България” ЕООД отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 ГПК и неправилно заповедният съд е дал указания на заявителя да посочи договорните клаузи, на които основава искането си за присъждане на договорна лихва- конкретните ГЛП и ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията посочени в чл.127, ал.1 от ГПК – да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането. В производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно представени такива – в този смисъл т.2б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. д.№4/2013г. на ВКС. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до проверка на твърденията изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.
В случая в подаденото заявление по чл.410 ГПК в т.9 е посочен вида и размера на всяко от претендираните парични вземания като главница и законна лихва, а изложените в т.12 обстоятелства обосновават възникнали правоотношения по договор за кредит, на основание на които се претендират посочените в заявлението вземания. Изложените в т.9 и т.12 от заявлението твърдения съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания и дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани и не следва да се изисква от заявителя посочването на допълнителни данни. От външна страна е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл.410 ГПК за заявените вземания.
При посочените в заявлението обстоятелства, на които заявителя основава вземането си за главница и законна лихва необосновано районният съд е приел, че претенцията за част от сумите, следва да се отхвърли поради противоречие със закона и добрите нрави.
При данните, посочени от заявителя и съгласно правомощията на съда по чл.410 ГПК при дадените указания в т.2б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предвид фазата, на която се намира производството – развиващо се като формално и едностранно на този етап, без събиране на доказателства и предоставена на страните възможност за становище, не може да се обоснове извода, че посочените от заявителя обстоятелства относно претенциите за законна лихва и др., сочат на противоречие със закона и добрите нрави на договорните клаузи, на основание на които се претендират. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с договорите и ще може да преценява точно и подробно клаузите от същите, включително да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за това.
На основание гореизложеното обжалваното разпореждане следва да се отмени и да се разпореди на заявителя да се издаде заповед за изпълнение и за сумите, посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които е отказано издаване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 13.08.2019г. , инкорпорирано в Заповед № 4371/13.08.2019г., с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "Профи кредит България” ЕООД, ЕИК***** за издаване на заповед за изпълнение против Е.Д.Х. за сумите:. 1221,39лв.- главница по договор за потребителски кредит/ възнаграждение за пакет допълнителни услуги/; 764.08лв. - договорно възнаграждение; 11,35 лв. - законна лихва и 67,30 лв. разноски , вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на " Профи кредит България” ЕООД, ЕИК***** със седалище и адрес на управление гр. София, ***** Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е.Д.Х., ЕГН **********,*** за сумите: 1221,39лв. - главница по договор за потребителски кредит/ възнаграждение за пакет допълнителни услуги/; 764,08лв. - договорно възнаграждение; 11,35 лв. - законна лихва и разноски за заповедното производство размер на 67.30 лв. - юрисконсултско възнаграждение 50 лв. и заплатената държавна такса.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на Заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: