№ 322
гр. П., 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Венцислав Ст. Маратилов
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20235200500466 по описа за 2023 година
Районен съд П. е сезиран с искова молба ,подадена от търговското дружество „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление на дейността гр. С.,ж.к. „М. 4 „ ,“Б.п. С. „,сграда № 6, против Д. Т. Т. , ЕГН
**********, от с. Д. , ул. „П. „ № 40А.
Исковата молба има за предмет заплащане на дължими и неплатени месечни такси за ползвани мобилни услуги
,неплатени лизингтови вноски и заплащане на сумата 217,93лв. , представляваща договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договора .
С Решение № 500/ 12.05.2023г. на районен съд П. ,постановено по гр. д. № 529/ 2022г.по описа на същия съд ,
иска за заплащане на договорна неустойка е отхвърлен изцяло,като неоснователен.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца, търговското дружество„Йеттел България “
ЕАД, ЕИК **********,подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се твърди ,че
решението на районния съд в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Моли
съда да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение по съществото на спора , с което се
уважи предявения иск. Не сочи нови доказателства .
В срока по чл. 263 ал. І от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна , подаден чрез пълномощника на
страната. В писмения отговор се оспорва въззивната жалба . Моли съда решението на районния съд , като
правилно и законосъобразно да се остави в сила , а жалбата да се отхвърли, като неоснователна . Не сочи нови
доказателства във въззивното производство .
ІІ. Правни изводи .
Решението на районния съд е валидно ( постановено е при спазване разпоредбите на чл. 235 от ГПК) и процесуално
допустимо.
Разгледано по същество решението на районния съд е неправилно.
Районен съд П. е сезиран с установителен иск , за заплащане на сумата 217,93лв. , представляваща уговорена
между страните договорна неустойка .
1
Правното основание на иска е чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 92 ал. І от ЗЗД. Фактическият
състав на правната норма по чл. 92 ал. 1 от ЗЗД е следния :
1/ Неустойката да е уговорена от страните или да се дължи по силата на закон или друг нормативен акт;
2/ Кредиторът да е изправна страна по договора –да е изпълнил задълженията си или е бил готов да ги изпълни
;
3/ Длъжникът да е неизправна страна по договора-виновно да не е изпълнил изцяло задълженията си или да ги
е изпълнил частично , лошо или със забава ;
4/ Предвид разпоредбата на чл. 92 ал. І от ЗЗД неустойката обезщетява за вредите от неизпълнението , без да е нужно те
да се доказват. Следователно , кредиторът е освободен от задължението да доказва , както настъпването на вредите
, така и техния размер.В това се състои обезщетителната функция на неустойката .
Установено е по делото ,че на 28.11.2018г. страните са сключили Договор за мобилни услуги.Срокът на договора
е 12 месеца или до 28.11. 2019г. На 03. 01. 2019г. страните са сключили Допълнително споразумение към
договора за мобилни услуги. С допълнителното споразумение срока на договора е удължен на 24 месеца или до 03.
01. 2021г.
В договора и в допълнителното споразумение страните са приели,че при предсрочно прекратяване на договора по
вина на потребителя или при неизпълнение на задълженията по договора и Общите условия потребителя
дължи неустойка в размер на месечните такси до крайния срок на договора , но неповече от три месечни такси
.
В исковата молба ищеца твърди,че договора за мобилни услуги е прекратен едностранно от мобилния оператор
преди изтичане срока на договора , тъй като потребителя не е заплатил три последователни месечни
абонаментни такси .На това основание , поради предсрочното прекратяване на договора по вина на
потребителя ищцовото дружество претендира заплащането на договорената неустойка .
Въззивната инстанция намира за необоснован извода на първоинстанционния съд за това ,че не е доказан от
ищцовото дружество факта на предсрочното прекратяване на договора от страна на мобилния оператор.
Според текста на чл. 20а ал. 2 от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени , прекратени,развалени или отменени само по
писмено съгласие на страните или на основанията , предвидени в закона . Законът допуска и едностранното прекратяване
или разваляне на договора преди изтичане срока на договора ( виж чл. 87 от ЗЗД) , но това следва да стане с
писмено изявление на едната страна до другата страна , в което да бъде обективиран факта на прекратяване на
договора и основанията за прекратяването .
За да отхвърли иска районния съд е приел ,че изявлението на кредитора за предсрочно прекратяване на договора
не е достигнало до длъжника . Този извод на районния съд е неправилен , тъй като не е съобразен със
материалния закон и със съдебната практика в тази насока.
В съдебната практика на ВКС (виж решение № 148 от 02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 180 от
23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №41 от 29.05.2017 г. по т.д. № 60106/2016 г. на ВКС, ГК II г.о.) е
прието, че законодателят не е предписал конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по
договорните правоотношения.Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от
избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните. В
случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги/ЗПУ/, условията за доставянето на пощенските
пратки се определят според Общите правила, приети с Решение № 581/27.10.10 г. на Комисията за регулиране на
съобщенията. Съгласно чл. 3 от Общите правила, доставянето на пощенските пратки и пощенските колети се
извършва чрез следните способи:
-в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване;
-в пощенските служби на пощенските оператори;
-в други звена на пощенската мрежа;
-в места или съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите.
В настоящия случай избраният метод за доставяне е „до пощенската кутия на получателя, поставена на
адреса на получаване“. От представеното Удостоверение изх. № 036/10. 02. 2023г. на куриерското дружество
(пощенски оператор) „Тип – Топ Куриер“ АД се установява , че поканата за доброволно плащане , в която се
2
съдържа и изявлението на кредитора за предсрочно прекратяване на договора е доставена до пощенската кутия
на длъжника. Пощенската кутия се намира на адреса, посочен от ответника при сключване на договорите за
мобилни услуги (виж Договора за мобилни услуги и Допълнителното споразумение към договора , където е посочени постоянния
адрес на потребителя и адрес за получаване на фактура, когато не е заявен отказ от получаване на хартиена фактура). Доставянето
до пощенската кутия на адреса на получателя е напълно достатъчно,за да се приеме редовно връчване на
изявлението на кредитора за предсрочно прекратяване на договора . Изявлението на кредитора следва да се
приеме за достигнало до адресата, тъй като е изпратено на адреса,посочен в договора и куриерското дружество,
изпълнило пощенската услуга, е удостоверило доставянето на писмото на адресата. Следва да се приеме ,че
кредитора е положил „дължимата грижа“,за да уведоми длъжника за неизпълнението на договорните му
задължения и предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги .
Като е приел противното районния съд е постановил неправилен съдебен акт.
Следва да се отбележи също така ,че по своята правна природа Удостоверението от куриерската служба за
доставяне на пощенската пратка представлява частен свидетелстващ документ , по смисъла на чл. 180 от ГПК.
Такъв документ не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в
документа факти и обстоятелства , както е при официалния свидетелстващ документ по чл. 179 от ГПК. По
силата на чл. 180 от ГПК , обаче частните документи , които са подписани от лицата , посочени като техни
издатели,представляват доказателство за удостоверените в документа факти и обстоятелства и за техните
издатели . Удостоверението за доставката е подписано от издателя му( изпълнителния директор на дружеството ),
поради което следва да се приеме ,че удостоверените в документа фактите и обстоятелствата действително са
настъпили така ,както е посочено в документа .В съдебното производство не е оборена доказателствената сила на
частния свидетелстващ документ.
На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се отмени решението на районния съд в отхвърлителната му част
и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора , с което се уважи иска за
заплащане на договорна неустойка.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл.78 ал 1 от ГПК ще следва да се осъди
ответника да заплати в полза на жалбоподателя сумата 250 лв. , представляваща сторени разноски пред
въззивната инстанция .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК , във вр. с чл. 271 ал. І от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 500/ 12.05.2023г. на районен съд П. ,постановено по гр. д. № 529/ 2022г.по описа на
същия съд В ЧАСТТА , в която иска за заплащане на договорна неустойка е отхвърлен изцяло,като
неоснователен, вместо което постановява :
По иска , предявен от търговското дружество „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
на дейността гр. С.,ж.к. „М. 4 „ ,“Б.п. С.“,сграда № 6, против Д. Т. Т. , ЕГН **********, от с. Д. , ул. „П. „ №
40А, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ,че дължи на ищеца сумата 217,93лв. ,
представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 28.11.2018г.
и Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 03. 01. 2019г. , ведно със законната лихва
върху тази сума ,считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК , 23. 04. 2021г., до
окончателното изплащане на сумата .
За посочената сума има издадена Заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК , по ч. гр. д. № 1447/2021г. на
РС П..
ОСЪЖДА Д. Т. Т. , ЕГН **********, от с. Д. , ул. „П. „ № 40А, да заплати в полза на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.,ж.к. „М. 4 „ ,“Б.п. С.“,сграда № 6, сумата
250 лв. , представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция .
3
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв. ) решението на въззивната
инстанция не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4