№ 79
гр. Габрово, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20244210200109 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от Н. А. А., ЕГН: **********, от гр. Габрово, ул.
„***********” № 18, ет.4, ап.7, против Наказателно постановление № 23-
0892-001123/15.12.2023 година на Началника на сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР - Габрово, с което са му наложени следните административни
наказания:
1/. “Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП
за нарушение по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП;
2/. “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от
ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал.1,т.1 от ЗДвП.
В жалбата самият Н. А. А., а в съдебно заседание адв. И. Х. от ГАК в
качеството на негов защитник, молят за цялостна отмяна на атакуваното
Наказателно постановление и присъждане на направените разноски.
Касателно първото вменено нарушение – това по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП,
двамата констатират негова недоказаност и съществени неясноти касателно
точното му настъпване. За другото вменено деяние мотивират липса на
доказана субективен елемент за неговото осъществяване.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. С., която с
1
оглед на централно място показанията на свидетеля – очевидец обосновава
категоричната обективна и субективна доказаност и на двете изследвани
административни нарушения. Ето защо моли за потвърждаване на атакувания
санкционен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата
по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган.
На 22.09.2023 г. около 12:00 ч. свидетелят В.И. и неговата съпруга А.
Ш.-И. вървели по пътния банкет на ул. „Нова махала” в гр. Габрово заедно с
двете си кучета, водени от тях на повод. В този момент срещу тях в посока
центъра на града се движел лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. №
СА 88 05 ВХ, управляван от жалбоподателя. В близост но № 11 и при
приближаването си до двамата пешеходци цитираното превозно средство
леко се отклонило и с предната си дясна гума ударило едното от двете водени
на повод куче, порода „Микс”, което вследствие на това починало. Въпреки
инцидента и опита на свидетеля В.И. да го спре, жалбоподателят продължил
движението си. От своя страна В.И. подал сигнал за случилото се на тел. 112,
във връзка с което на място пристигнали полицейските служители Т. К. и М.
М., които провели разговор с очевидците и изготвили фотоснимки на убитото
животно и план-схема на местопроизшествието. Малко по-късно, след
посочване на данни за рег. номер на колата и запознаване със записи от
видеокамери на търговски обект в района, свидетелят Т. К. установил, че
именно лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. № СА 88 05 ВХ е
участвал в инцидента. На следващия ден свидетелят М. М. извършил оглед
на превозното средство, но не открил следи от изследваното ПТП.
На 26.09.2023 г. жалбоподателят попълнил и декларация по чл. 188 от
ЗДвП за това, че на 22.09.2023 г. около 12:00 ч. именно той е управлявал
цитираният лек автомобил, но в дадени писмени обяснения отрекъл участие в
2
процесното произшествие. Въз основа на всички свои констатации Т. К. и М.
М. в присъствието на своя колега И. Н. съставили против Н. А. АУАН серия
GА, №1063787/26.09.2023 г. за две нарушения - по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП и
чл. 123, ал.1,т.1 от ЗДвП. Същият станал основа за издаване и на атакуваното
Наказателно постановление, надлежно връчено на Н. А. на 25.01.2024 г., като
на 31.01.2024 г. е подадена и настоящата жалба против него.
Редица гласни и писмени доказателства категорично мотивират съда да
приеме за достоверна именно тази фактология, като на водещо място са
показанията на свидетеля В.И.. Именно той непосредствено е възприел
настъпилото на 22.09.2023 г. около 12:00 ч. на ул. „Нова махала” до № 11 в гр.
Габрово ПТП, при което лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. № СА
88 05 ВХ с предната си дясна гума ударило воденото от него на повод куче,
порода „Микс”, което вследствие на това починало. Този свидетел-очевидец
много ясно очерта всички елементи на настъпилия инцидент, като прецизно
посочи, че той и водените от него на повод две кучета са се намирали на
пътния банкет, където едното от тях – порода „Микс”, е блъснато именно от
лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с рег. № СА 88 05 ВХ. За марката,
модела и рег. номер на превозното средство свидетелят В.И. бе абсолютно
сигурен, като тези данни той е заявил и на пристигалите на място полицейски
служители Т. К. и М. М.. Първият от двамата незабавно е открил видеозапис
от търговски обект близо до мястото на инцидента и действително е възприл
движение отново на цитирания автомобил конкретно около 12:00 ч. на
22.09.2023 г. Видно също така и от попълнената и приложена по делото
декларация по чл. 188 от ЗДвП жалбоподателят собственоръчно е вписал, че
именно той на цитираните по-горе дата и час е управлявал лек автомобил
„Мицубиши Паджеро” с рег. № СА 88 05 ВХ по ул. „Нова махала” до № 11 в
гр. Габрово. Разгледани в своята съвкупност, всички тези гласни и писмени
източници мотивират съда да приеме за доказано осъщественото от Л.Г.
нарушение по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, въздигащ за всеки водач задължението
с поведението си да не причинява имуществени вреди. А такива на лекия
автомобил несъмнено са причинени вследствие действията именно на
жалбоподателя, който с управляваното от вего превозно средство виновно е
реализирал гореописаното ПТП, довело до смъртта на кучето на свидетеля
В.И.. Съдът не споделя възражението на защитата касателно наличието на
някакви непълноти или неточности при словесното описание на това
3
нарушение, което изключително коректно е очертано в АУАН и изготвеното
въз основа на него Наказателно постановление. И в двата документа има
безусловна яснота как, къде и при какъв механизъм е възникнало
произшествието, все елементи, доказани същевременно по несъмнен начин и
при проведеното съдебно следствие. АНО не е упоменал точно с коя част на
лекия автомобил е ударено кучето на свидетеля В.И., но това обстоятелство
първо не е толкова съществено, а и бе изяснено по прецизен начин от самия
него в дадените обяснения. Недвусмислено посочена в атакуваното
Наказателно постановление е и посоката на движение на автомобила,
съвпадаща отново със заявеното от свидетеля В.И. и с уточнения механизъм
на цитирания удар. А последният отново с оглед показанията на
горепосочиния очевидец и нормалната житейска логика въобще не е бил лек,
което прави абсолютно несъстоятелно възражението на жалбоподателя, че не
го е усетил. Ето защо съдът разглежда изследваното нарушение по чл. 5, ал.1,
т.1 от ЗДвП за несъмнено доказано от обективна и субективна страна,
правилно квалифицирано и коректно санкционирано по реда на чл. 185 от
ЗДвП с константно предвиденото там наказание, което от своя страна
обуславя потвърждаването на атакуваното Наказателно постановление в тази
му част.
Идентичен правен извод съдът извежда и касателно нарушението по чл.
123, ал.1,т.1 от ЗДвП, въздигащ задължение за всеки участник в ПТП, без да
създава опасност за движението, да спре и установи какви са последиците от
произшествието. В случая обаче Н. А. не само е предизвикал процесното ПТП
със своето виновно поведение, но въпреки това е напуснал мястото на
инцидента без въобще да спре и установи какви конкретно са неговите
последици. Отново показанията на свидетеля В.И. категорично потвърждават
това, като същият в съдебно заседание разказа как непосредствено след
възникналия удар жалбоподателят е продължил движението си. Съдът не
разглежда за доказано основното възражение на защитата - за липсата на
субективен елемент и по тношение на това деяние, тъй като видно от
заявленията на свидетеля В.И. ударът е бил изключително силен до степен,
правеща обективно невъзможно да не бъде възприет от водача. Ето защо и
според съда Н. А. категорично не е изпълнил задължението си по чл. 123,
ал.1,т.1 от ЗДвП като участник в ПТП, за което са му определени
предвидените в правилно приложената санкционна норма на чл. 175, ал.1, т.5
4
от ЗДвП две кумулативни наказания в техните законови минимуми, което
мотивира съда да потвърди обжалваното Наказателно постановление и в тази
му част.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН Н. А. А.
следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Габрово направените
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 23-0892-001123/15.12.2023 година на Началника на сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР - Габрово, с което на Н. А. А., ЕГН:
**********, от гр. Габрово, ул. „***********” № 18, ет.4, ап.7, са наложени
следните административни наказания:
1/. “Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП
за нарушение по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП;
2/. “Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от
ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал.1,т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН Н. А. А., ЕГН:
**********, да заплати на ОД на МВР - Габрово направените деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5