Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...................
гр. Карлово, 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд трети наказателен състав,
на
осемнадесети януари
две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
при
секретаря Маргарита Тянчева, като разгледа
докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 611 по
описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0281-001015 от
05.10.2020 г. на Началник група към ОДМВР П., Р.К.н.Г.И.Х.
с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание на основание чл.174,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 1000
лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/
месеца за нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.1,
т.1, предл.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
- глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП.
С посоченото наказателно постановление били отнети и
10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление
е останал жалбоподателят и го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната
му като незаконосъобразно. Излага твърдения за допуснати нарушения на
процесуалните правила, които са накърнили съществено правото му на защита.
В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и се представлява от адв.С.,
който взема становище по същество, като поддържа жалбата и моли НП да бъде
отменено. Претендира разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно
призован, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище по делото, с
което се иска от съда да остави в сила атакуваното наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.
Съдът, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетел
полицейски служители Л. като актосъставител и Ц. като
свидетел по акта, както и приобщените писмени доказателства - наказателно
постановление № 20-0281-001015 от 05.10.2020 г., АУАН серия АA бл. №
998425 от 20.09.2020 г., талон за изследване с бл. № 071137, справка за
нарушител/водач, удостоверение за периодична проверка на анализатор на алкохол
в дъха с рег. №3286р-22616 от 26.05.2020г.,
справка /извадка/ от масивите на КАТ за собственост на МПС,
заповед №
8121з-515/14.05.2018г., заповед № 8121К-14581/31.12.2019 г.,
заповед №
8121К-14578/31.12.2019 г., заповед № 8121з-825/19.07.2019г., заповед № 8121К-14581/31.12.2019
г., съдът намира за установено следното:
На 20.09.2020г. свидетелите Ц. и Л. -
младши автоконтрольор при Р.н.М.К. участвайки в СПО, изпълнявали служебните си задължения по контрол на
безопасността на движението на територията на общ.К.. Около 01,00 часа
полицейските служители забелязали в гр.К., общ.К., обл.П.
на ул.
„Ю.“ срещу №** движещ се автомобил - пикап „Нисан Навара“ с рег. № *******и
св.Ц. го спрял за проверка. След проверка на документите на лицето и автомобила
установили, че водач е Г.И.Х..
Св.Л. го
изпробвал за наличие на алкохол с техническо средство „Дрегер
7510“ с фабр. № ARВА - 0075, който отчел 1,08 промила на хиляда алкохол в издишания въздух.
Г.Х. заявил на проверяващите го служители на РУП К.,
че е употребил алкохол, а и лъхал на алкохол. На водача бил издаден талон за
изследване с бл. № 071137 от 20.09.2020г., но той отказал да
подпише и приеме талона. Свидетел на отказа бил св.Ц., който удостоверил това
обстоятелство чрез подпис в талона.
Въз основа на констатираното, мл. автоконтрольор
Л. съставил процесния АУАН, с който приел, че Г.И.Х.
е осъществил нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.3 от ЗДвП,
тъй като на 20.09.2020 г. около 01,03 ч. в гр.К., общ.К., обл.П.
по ул. „Ю.“ срещу №** управлява тов. автомобил „Нисан Навара“ с рег. № *******, собственост на И.Х. с ЕГН **********
с посока на движение от север на юг с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установено с техническо средство „Дрегер
7510“ № ARВА - 0075, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, а именно 1.08 промила на хиляда. Водачът
лъха на алкохол. Водачът не желае кръвна проба. Издаден талон за кръвна проба
бл. № 071137 и 2. Не представя СРМПС част 2.
Така съставения АУАН бил подписан от Х.
без възражения, като същия получил препис от акта.
Въз основа на така съставения АУАН, на 05.10.2020 г. оправомощено съгласно заповеди № 8121з-515/14.05.2018г. и №
8121з-825/19.07.2019г., длъжностно лице
– Началник група към ОДМВР П., РУ К. издало
атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта
обстоятелства по нарушението, дата и място на извършване, на жалбоподател Х.
било наложено административно наказание на основание чл.174, ал.1, т.2 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 1000 лв., както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП, и на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание -
глоба в размер на 10 лв. за нарушение на
чл. 100, ал.1, т. 3 от ЗДвП.
Били отнети и 10 контролни точки на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР.
Наказателното постановление било връчено на Х. на
06.10.2020 г., а жалбата срещу него депозирана на 08.10.2020 г.
Като въззивна инстанция,
настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност.
Видно от приложената оправомощителна
заповед, акта и НП са издадени от надлежни органи, спазени са сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
При така установените факти, от правна страна се прие
следното:
1.Относно наложеното наказание по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е необходимо да се посочи следното:
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на
приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя
е осъществено нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 по ЗДвП, като е установено с техническо средство, че същият е управлявал
МПС след концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда, а именно
1.08 промила в издишания от водача въздух. Жалбоподателя по същество не оспорва
извършването на нарушението. Не бяха ангажирани доказателства, които да оборват
презумптивната доказателствена сила на съставения
АУАН, поради което и съдът приема за безспорно доказано, че на процесната дата И.Х. е управлявал МПС в нарушение на
посочената разпоредба от ЗДвП. Поради изложеното съдът приема че жалбоподателя
е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма забранява на
водачите да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. От приложените по делото писмени доказателства и събраните гласни
такива в съдебно заседание, по безспорен начин се установява, че на процесната дата, време и място, именно жалбоподателят е
управлявал МПС - лек автомобил марка „Нисан Навара“ с
рег. № *******. Следователно той е адресат на посочената правна норма и е бил
длъжен да спазва предписаното от нея поведение. Описанието на нарушението е
идентично между АУАН и НП и съответства на квалификацията под която е подведено
същото в двата акта на администрацията. Обстоятелството, че водачът е
управлявал посоченото МПС след употреба на алкохол на процесната
дата и място се потвърждава и от разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, по
силата на която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. С оглед извършеното нарушение законосъобразно
наказващият орган е определил санкционната норма - чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП.
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, в редакцията му към датата на
извършеното нарушение определя посочените административни наказания в твърд
размер.
Полицейските служители обаче частично са спазили
законовата процедура уредена в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози /наричана по долу Наредбата/ поради което обжалваното НП следва
да бъде отменено. В съответствие с разписаните правила, полицейските служители
са тествали жалбоподателя с техническо средство "Дрегер",
съставили са АУАН след положителната стойност отчетена от техническото
средство, издали са талон за медицинско изследване на водача, като както
талонът за медицинско изследване, така и съставения АУАН са били предявени на
водача от които АУАН бил подписан от него, а талона - не. В издадения талон за
медицинско изследване жалбоподателя не отразил, че приема показанията на
техническото средство. В съставения акт не е изразил никакво възражение.
Въпреки гореизложеното обаче в нарушение на чл.6, ал.6 от Наредбата, талона за
изследване не е бил връчен на жалбоподателя срещу подпис, и в него не е
посочено мястото и срока в който има право да се яви за да даде кръвна проба,
ако реши да го стори, както и с какво техническо средство е извършена
проверката за алкохол – вида, модела и номера на същото. Освен това, към
издадения талон не е приложен и стикер, със съответен персонален номер за
проследяване на кръвната проба, ако водача реши в срок да даде такава. Видно от
приложения към преписката талон, мястото отредено за подпис от жалбоподателя
като доказателство за това че екземпляр от талона е бил връчен е останало
непопълнено и неподписано. Оформен е отказ с подпис на свидетел за невръчването
на талона, като в тази му част не е посочено и не е отразено в същия, дали
водача отказва да подпише или да получи талона.
При това положение настоящия състав приема, че на
водача не е бил връчен надлежен екземпляр от талона за изследване, каквото е
изискването на чл.6, ал.1 от Наредбата. Това е опорочило цялото проведено
административно-наказателно производство и е довело до съществено нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, което води до отмяна на издаденото НП.
В този случай, дори и водача да е искал да даде кръв,
което е негово право, макар и да не е вписал възражения в АУАН, не е могъл да
стори това, тъй като не му е бил предоставен екземпляр от талона и не му е било
посочено в какъв времеви период и в кое лечебно заведение може да го извърши. Обстоятелството,
че в АУАН не вписал възражения, не освобождава полицейските служители от
задължението да предоставят на нарушителя екземпляр от талона за изследване и
да спазят реда уреден в чл.6 от Наредбата.
Поради това наказателното постановление в тази му част
следва да бъде отменена.
В този смисъл е и решение №1714 от 08.08.2019г. по КНАХД №1075/2019г. на ПАС.
Другите възражения от страна на жалбоподателя, а
именно, че в АУАН не е ясна длъжността на актосъставителя,
не е посочено коректно от кой вид е управляваното МПС – товарен или лек
автомобил и не било ясно кое нарушение кои разпоредби нарушава са неоснователни
и несъществени.
2.Относно наложеното наказание по чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е необходимо да се посочи следното:
Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП предписва, че водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство, което управлява и за тегленото от него ремарке. Видно от показанията
на актосъставителя и на св.Ц. обаче, по отношение на
документите заявяват - св.Л.: „Този господин управляваше автомобила /свидетеля
посочва жалбоподателя Х./, на който проверихме документите…“, като не посочва
да е имало липсващи такива, а св.Ц. заявява :„Поискахме СУМПС, контролния талон
и свидетелство за регистрация на МПС. Даде ги“. Очевидно нито един от двамата
свидетели не посочва, че водачът не е носил СРМПС както се твърди в АУАН и НП.
Поради това съдът счита, че от страна на АНО не са ангажирани доказателства в
подкрепа на извода, че лицето не е носило СРМПС, а тъкмо напротив – св.Ц.
заявява противното, поради което съдът счита, че второто вменено нарушение е
останало недоказано, поради което НП и в тази му част следва да се отмени.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300
лв.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
1.ОТМЕНЯ наказателно постановление №
20-0281-001015 от 05.10.2020 г. на Началник група към ОДМВР
П., РУ К., с което на Г.И.Х. с ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000 лв.,
както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП, както и са отнети на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР 10 контролни точки за нарушението, и на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание - глоба в размер на 10 лв. за нарушение
на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП.
2. ОСЪЖДА ОДМВР
гр.П. да заплати на Г.И.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 300
/триста/ лева, представляващи направени по делото разноски.
3.Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.П. по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ