ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София,
06.06.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11 с-в,
в
закрито заседание в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
4438 по описа за 2019 година , в производството по преценка редовността
на исковата молба, съдът установи следното:
Предявена
е искова молба от К.С.Р.,*** срещу Върховен касационен съд. В исковата молба се
твърди, че по НОХД № 340/89г. на Военноокръжен съд Плевен е бил осъден на смърт,
което наказание впоследствие е било заменено с доживотен затвор. Счита, че това
наказание е по-тежко от първоначално наложеното му. Позовава се на практика на
ЕСПЧ като посочва, че според практиката на Съда в срок не по-дълъг от 25 години
след постановяване на присъдата, тя следва да се преразглежда периодично.
Посочва редица международни договори и счита, че по силата на тях присъдата му
следва да бъде преразгледана. Посочва, че е сезирал ВКС с искане за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 340/89г. на Военноокръжен
съд Плевен с жалба вх.№ 8950/18.10.2018г., но с разпореждане на П.П., зам. - председател на ВКС е отказано
да се образува производство за възобновяване на посоченото наказателно дело. Посочва,
че отказът на ответника да разгледа искането му за отмяна на наказанието ,
което изтърпява в момента, са му причинили безпокойство, безсъние, главоболие
от несправедливото бъдеще пред него. Предявява иск срещу ВКС за заплащане на
обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на 100 000лв., ведно
със законната лихва от завеждане на исковата молба.
В исковата молба и в допълнителното уточнение
към същата прави искане да му бъде предоставена правна помощ , като посочва и
конкретен адвокат, който да му бъде назначен.
За
да изясни фактическата обстановка, съдът изиска от ищеца да представи
посоченото разпореждане на зам.- председателя на ВКС. Ищецът представи искания
документ.
Съдът,
като прецени твърденията и исканията на ищеца и във връзка с представените към
исковата молба документи, установи следното:
Ищецът е предявил иск, който изначално,
с оглед на възможната правна квалификация, е недопустим. Претендират се вреди
от неправилен според ищеца акт на ВКС – разпореждане на зам.председателя на
ВКС, с което е отказано да се образува производство по възобновяване на делото,
по което ищецът е осъден на доживотен затвор. Този акт е окончателен, но не се
ползва със сила на пресъдено нещо, т.е. няма пречка ищецът да сезира съда с подобна
молба и в бъдеще при промяна на обстоятелствата. В случая, в разпореждането е
посочено, че в бъдеще подобна молба/жалба ще бъде оставена без разглеждане.
По този иск ВКС не е надлежен ответник
като процесуален субституент на Държавата.
Отговорността на държавата по чл.7 от Конституцията на РБългария е развита в ЗОДОВ - включително и за
обезщетяване на вреди, причинени от незаконни актове на органите на съдебната
власт. В случая, не е налице нито една от хипотезите на ЗОДОВ, при която на ищеца би могло да бъде
присъдено обезщетение. Съгласно приетото в ТР № 5/2013 г. на
ОСГК на ВКС, при искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ с правно
основание, посочено в чл.
2, ал. 1, т. 1- т.
7 ЗОДОВ, Държавата е ограничила отговорността си за вреди от незаконосъобразни
действия на своите органи само до изчерпателно посочените в нея хипотези, към
които обстоятелствата, изложени в исковата молба, не могат да бъдат подведени.
ВКС не може да отговаря и да е надлежен
ответник и по общия ред по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, тъй като няма качеството на възложител на работата спрямо зам.-председателя
на ВКС, която се е произнесла по жалбата на ищеца. Съдът не е работодател на
съдиите. Съгласно чл.117 ал.2 от Конституцията на РБългария „при осъществяване
на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се
подчиняват само на закона“. Отделно от това, чл.132 ал.1 от Конституцията е
категоричен, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска
отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове,
освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
Съдебните актове във връзка с тяхната
правилност и съобразеност със закона се преценяват единствено и само от
по-горестояща съдебна инстанция по пътя на строго регламентирания в
процесуалните закони инстанционен контрол. Недопустимо е да се извършва
проверка на тези актове в друго съдебно производство, каквото е настоящето. Що
се отнася до поведението на физическото лице съдия, извън инстанционния контрол
неговото противоправно поведение може да бъде установено само по пътя на
дисциплинарното производство. Такова също не е проведено и не би могло да бъде
проведено по отношение на същността на постановения от него съдебен акт, тъй
като би било противоконституционно.
Настоящият съд няма юрисдикция да
разглежда нарушения на разпоредбите на Европейската конвенция за правата на
човека /ЕКПЧ/ и протоколите към нея и да присъжда обезщетения при констатирани
нарушения. Такова правомощие има само Европейският съд по правата на човека
/ЕСПЧ/ по силата на самата Конвенция /чл.32 от Конвенцията/. За постановени от
национален съд актове по пътя на индивидуалната жалба държавата може да
отговаря само въз основа на решение на ЕСПЧ за нарушение на правата
провъзгласени в ЕКПЧ /чл.34 от Конвенцията/. И тук за яснота на ищеца следва да
се отбележи, че законодателствата на други държави предвиждат преразглеждането
на наложени наказания в определен период от време / не на цялото наказателно
производство, което е завършило с влязла в сила присъда/. Законодателството на
РБългария не предвижда такъв механизъм. Съдът е правоприлагащ орган, т.е. прилага
законите в държавата, не е законодателен орган и не би могъл сам да създаде
вътрешна процедура за преразглеждане на наложени наказания, без това да е
предвидено в законодателството, независимо от съществуващите международни
стандарти.
Молбата на ищеца за предоставяне на правна
помощ следва да се остави без уважение. Съгласно разпоредбата на чл.24т.2 от
Закона за правната помощ, такава не се предоставя в случай, че претенцията е
очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая съдът е сезиран
с недопустима претенция, която и по същество е очевидно неоснователна, поради
което не може да предостави правна помощ на ищеца.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата на ищеца К.С.Р., ЕГН ********** за предоставяне на правна помощ по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4438/2019г. по описа на СГС, ГО, 11 с-в поради недопустимост на предявения от К.С.Р. срещу Върховен касационен съд иск.
Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Съдия: