№ 2377
гр. София, 21.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско
дело № 20221100502018 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274 сл. във връзка с чл. 538, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 18-00-25/14.02.2022 г., подадена от „Б.Б. Б“
ЕООД, с ЕИК ****, чрез пълномощник – адвокат Н., срещу определение №
119/28.01.2022 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е
постановен отказ за вписване на учредителен акт, с който е извършена непарична
вноска в капитала на „Б.Б. Б“ ЕООД, по молба вх. рег. № 3968/28.01.2022 г.
В жалбата се излагат подробни оплаквания срещу обжалваното определение, като
по отношение на първото основание, мотивирало съдията по вписванията да откаже
поисканото вписване, а именно – непредставянето на удостоверение за тежести
относно шестте недвижими имота, предмет на непарична вноска в капитала на „Б.Б. Б“
ЕООД – се поддържа, че за целите на извършваната от съдията по вписванията по реда
на чл. 73, ал. 5 ТЗ проверка на правата на вносителя такова удостоверение не е
необходимо. На следващо място се поддържа, че противно на приетото в обжалвания
отказ, приложеният за целите на проверката по чл. 73, ал. 5 ТЗ препис от нотариален
акт за продажба е надлежно заверен от адвоката на заявителя по реда на чл. 32 ЗАдв.
Излагат се подробни съображения срещу позоваването на съдията по вписвания за
констатирано наличие на непогасени съгласно удостоверенията за данъчна оценка по
чл. 264, ал. 1 ДОПК данъчни задължения, като се поддържа, че отразените в тези
документи задължения са единствено такива за такса битови отпадъци, които нямат
данъчен характер – обстоятелство, за което се твърди, че се установява от представени
към заявлението за вписване и актуални към датата на подаването му удостоверения за
задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, в които фигурират единствено такива за такса
битови отпадъци. В обобщение се иска от съда да постанови отмяна на обжалваното
определение, в което е инкорпориран отказа на съдията по вписвания да извърши
вписване на учредителен акт за непарична вноска в капитала на „Б.Б. Б“ ЕООД,
съгласно заявление от 28.01.2022 г., като върне преписката на съдията по вписвания с
указания да осъществи вписване на нотариално завереното извлечение от
учредителния акт на „Б.Б. Б“ ЕООД.
Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени материалите по
делото, намира за установено следното:
1
Производството пред съдията по вписванията при Софийски районен съд е
образувано по молба с вх рег. № 3968/28.01.2022 г., подадена от „Б.Б. Б“ ЕООД, чрез
адв. З. Н., с която е поискано вписване на учредителния акт на „Б.Б. Б“ ЕООД, с който
е извършена непарична вноска в капитала на дружеството с предмет право на
собственост върху шест недвижими имота.
Към молба е представен нотариално заверен препис от учредителния акт на „Б.Б.
Б“ ЕООД, както и съгласие на вносителя на непаричната вноска по чл. 73, ал. 1 ТЗ с
описание на вноската и нотариална заверка на подписа му.
Представен е препис от нотариален акт № 141, том V, рег. № 8351, дело №
846/2010 г. на нотариус И.Н., вписан под № 40 в регистъра на НК, с район на действие
Софийски районен съд, обективиращ договор за продажба, по силата на който „И.П.
/И.-П./“ АДСИЦ прехвърля в полза на „В.-В.Х.“ ЕАД правото на собственост върху
урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. София, местност „Павлово-Бъкстон“, с
площ по графични данни от 1030 кв.м., съставляващ УПИ VIII-96 по плана на гр.
София, при граници съгласно акт за собственост: улица от о.т. 18-21 /бул. „Цар Борис
III“/, УПИ IX-577, УПИ II-97 и УПИ VII-107, срещу продажна цена в размер на сумата
от 1 124 925 лв. без ДДС.
Представени са разрешение за строеж № 149 от 16.08.2016 г., както и разрешение
за ползване № СТ-05-124/14.02.2020 г., издадено от началника на ДНСК, за въвеждане
в експлоатация на строеж: „Жилищна сграда с магазини, офиси и подземни гаражи
(включваща 24 броя апартаменти, 6 броя ателиета, 2 броя магазини за промишлени
стоки, 1 брой офис, 6 броя гаражи на кота +0,00, 17 броя гаражи /един от които и
двоен/ и 7 паркоместа в сутерена, 7 броя открити паркоместа на терен, сградни
водопроводно и канализационно отклонения), с външно ел. захранване (с подменен
съществуващ трансформатор 250kVА с нов 400kVA за напрежение 10kV в ТП „Цар
Борис III, Павлово-Бъкстон“, с дисп. № 41-1197), топлозахранване абонатна станция“,
находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) VIII-96, кв. 258 по плана на гр. София,
местност „Павлово-Бъкстон“, район „Витоша“ – Столична община.
Представена е декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от вносителя – „В.-В.Х.“ ЕАД –
за отсъствието на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, както и шест на брой
удостоверения за данъчна оценка от 25.01.2022 г. относно всеки от самостоятелните
обекти в сграда, предмет на непаричната вноска, във всяка от които са отразени
неконкретизирани по вид задължения на вносителя във връзка с отделните имоти.
Ангажирано е й удостоверение с изх. № **********/28.01.2022 г. издадено от
Отдел – Общински приход „Лозенец“ при Дирекция „Общински приходи“ към
Столична община за задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК от 28.01.2022 г., видно от чието
съдържание единствените непогасени задължения на вносителя на непаричната вноска
„В.-В.Х.“ ЕАД са такива за начислени такси за битови отпадъци.
С обжалваното определение № 119/28.01.2022 г., съдията по вписванията е
отказал да извърши поисканото обявяване, по съображения за непредставяне на
изискуемите от закона документи. Във връзка с поставеното от нормата на чл. 74, ал. 5
ТЗ изискване към съдията по вписванията да бъде извършена проверка на правата на
вносителя се приема, че приложеният към заявлението нотариален акт, обективиращ
договор за продажба, въз основа на който вносителят е придобил поземления имот, в
който впоследствие е изградена сградата, част от самостоятелните обекти в която са
предмет на процесната неимуществената вноска, е представен заверен от неуказало
качеството си лице препис, същият не може да послужи като доказателство за правата
на вносителя, като дори и да се приеме, че приложените към заявлението документи
формално легитимират вносителя като собственик, съществува вероятност върху
2
имота да е наложена възбрана или пък собствеността върху него да е предмет на
висящо съдебно производство, което налага към заявлението да бъде представено
удостоверение за тежести „за максимално дълъг период“, каквото в случая отсъства.
На последно място обжалваният отказ се мотивира с наличието на непогасени
задължения, фигуриращи в представените към заявлението данъчни оценки за всеки от
шестте недвижими имота, предмет на непарична вноска, представляващи пречка за
извършване на вписването съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК.
Частната жалба е подадена в установения срок за обжалване /препис от
определението на съдията по вписване е получен от пълномощника на заявителя на
датата – 07.02.2022 г., а частната жалба е депозирана на 14.02.2022 г./ от легитимирано
лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 73, ал. 5 ТЗ при извършване на непарична вноска с предмет вещно
право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му
представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от
дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя, като
при вписването съдията по вписванията извършва и проверка на правата на вносителя.
В чл. 264, ал. 1 ДОПК е установено правилото, че включването на недвижими имоти
или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на
търговски дружества се допуска след представяне на писмена декларация от
учредителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения
за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски., като наличието или липсата на
непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
Съгласно нормата на чл. 183, ал. 1 ГПК, приложима в производството пред
съдията по вписванията на основание общото препращане от чл. 540 ГПК с оглед
охранителния му характер, когато по делото се прилага документ, той може да бъде
представен и в заверен от страната препис, като при поискване тя е длъжна да
представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. По
аргумент от чл. 183, ал. 1 ПГК следва, че във всички случаи, при които по
делото/преписката се представя документ, който не е в оригинал или в официално
заверен препис, той трябва да бъде заверен от страната, която го представя и желае да
се ползва от него в даденото производство.
В случая във връзка с поставеното от чл. 73, ал. 5, изр. посл. ТЗ изискване за
проверка на правата на вносителя към молбата за вписване са представени препис от
нотариалния акт за продажба на урегулирания поземлен имот, в който впоследствие е
била построена сградата, част от самостоятелните обекти в която са предмет на
непаричната вноска, извършена с представения за обявяване учредителен акт, препис
от разрешението за строеж, както и препис от издаденото на 14.02.2020 г. разрешение
за ползване на сградата. Противно на твърденията пълномощника на жалбоподателя
обаче се констатира, че посочените и налични в преписката образувана пред Служба по
вписванията функционираща към СРС тези документи са представени в незаверен
/заверката следва да е налична на видно място върху документа и да включва
изявление – вярно с оригинала и саморъчен подпис/или електронен подпис на
заверяващия/ от страната или от упълномощения от нея адвокат препис, поради което
въз основа на тях не може да се извърши изискуемата съгласно чл. 73, ал. 5, изр. посл.
ТЗ проверка на правата на вносителя, тъй като същите не биха могли изобщо да бъдат
ценени, като надлежно представени за целите на производството писмени
доказателства.
Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 7 от 25 април 2013 г. по тълк. д. №
7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК е неприложима в
3
производството по вписване на актове относно недвижими имоти, като в хипотезата на
нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови
отказ съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията, без да дава указания за
отстраняване на нередовността. Ето защо след като е констатирал, че приложените към
молбата за вписване документи не са заверени съгласно изискването на чл. 183, ал. 1
ГПК, съдията по вписванията правилно е отказал да извърши поисканото вписване без
да дава преди това указания на молителя за отстраняване на констатираната
нередовност, чрез извършване на изискуемата заверка. Така независимо от
несъстоятелността на изложените в обжалвания отказ от съдията по вписвания правни
изводи за неналичие на приложено към молбата за вписване удостоверение за тежести
относно недвижимите имоти, предмет на непаричната вноска, каквото в случая не се
изисква, както и на тези за наличието на непогасени данъчни задължения, каквито при
съвкупната преценка на представените от молителя удостоверения за данъчна оценка
по чл. 264, ал. 1 ДПОК и удостоверения за задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК се
установява, че не са налице, предвид констатираната нередовност на част от
приложенията към молбата, за чието отстраняване не се дължат указания, съдията по
вписванията правилно е отказал да извърши поисканото вписване.
По изложените съображения подадената от „Б.Б. Б“ ЕООД частна жалба с вх. №
18-00-25/14.02.2022 г. срещу определение № 119/28.01.2022 г. на съдия по вписванията
при Софийски районен съд, с което е постановен отказ за вписване на учредителен акт,
с който е извършена непарична вноска в капитала на „Б.Б. Б“ ЕООД, следва да бъде
оставена без уважение
Така мотивиран Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 18-00-25/14.02.2022 г.,
подадена от „Б.Б. Б“ ЕООД, с ЕИК ****, чрез адвокат – Н., срещу определение №
119/28.01.2022 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е
постановен отказ за вписване на учредителен акт, с който е извършена непарична
вноска в капитала на „Б.Б. Б“ ЕООД, по молба вх. рег. № 3968/28.01.2022 г.
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването на препис на жалбоподателя при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4