ПРОТОКОЛ
№ 987
гр. Ямбол, 21.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П.А.А.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело
№ 20222330102475 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Страните са редовно призовани.
За молителя се явява юрк. А.
Заинтересованата страна Д. И. И. се явява лично и с адв. П. К. от АК –
Б., редовно пълномощен.
Заинтересованата страна П. Г. А. не се явява.
С. Н. Г. и Г. П. А. се явяват.
Вещото лице А. М. – редовно призована, се явява.
Юрк. А. – Да се даде ход на делото.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
Юрк. А. – Уважаема госпожо Председател, моля съдът да приеме
писмо от РУ-Я., изпратено до ДСП-Я. относно подадена жалба от
лелята на детето.
Адв. К. – Уважаема госпожо Председател, водим един от свидетелите.
Също така след приключването на предходното открито съдебно
заседание на доверителката ми е ограничен достъпът до електронния
дневник на детето в училище. След многократни опити на
доверителката ми да проведе разговор с директорката на училището и
класния ръководител на детето и след наша намеса, на доверителката ми
е предоставена информация, че през тази учебна година детето, което е
в 9-ти клас, като за 2-ра година е в това училище „***“, по данни от
училището успехът му значително се е намалил, детето е закъснявало за
часове и за един месец има натрупани 20 отсъствия, които са извинени
по повод на заболяване и съответно на детето започват да се пишат
забележки, че ходи на училище без подготвена домашна работа и по-
конкретно по предмета „История и цивилизация“. В тази връзка молим
съда да поиска на осн. чл.186 от ГПК, информация от училище „***“,
съответно какъв е успехът на детето за предходната учебна година,
какъв е броят на извинени и неизвинени отсъствия, имало ли е детето
забележки и съответно явявало ли се е на училище без подготвена
домашна работа, а при условията на евентуалност относно така
поискана информация да ни издадете съдебно удостоверение или да ни
предоставите тридневен срок, в който да обективираме писмено
искането си по чл.155 от ГПК. Разчитаме, че с оглед така наведените
твърдения е нужно да се съберат доказателства, с които да се установи
дали семейната среда, в която към настоящия момент е настанено
детето, е адекватна с оглед на това детето да се явява редовно на
училище, да е подготвено по съответните предмети и дали тази семейна
среда удовлетворява интересите на детето с оглед на неговото
образование. С оглед на издадените ни съдебни удостоверения, сме се
снабдили с тях и сме ги дали на съответните институции. Към
настоящия момент са ни отговорили само от НОИ-Я., като представям с
препис за насрещната страна копие от отговора на ТП на НОИ-Я., а
2
респ. от НАП-Я. и ДСП-Я. не е постъпила при нас информация. За
удостоверение, че сме депозирали молби до съответните институции
представям и моля да приемете товарителница от „Български пощи“. По
отношение на свидетелите, държим на разпита на другия ни свидетел,
който е в невъзможност да се яви в днешното съдебно заседание.
Представяме вносна бележка за заплатен допълнителен депозит за
вещото лице.
По доказателствата на молителя, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема писмо с рег.№ ***от 03.08.2022 г. на РУ-Я. до ДСП-Я.
По доказателствата на заинтересованата страна, съдът
Приема писмо с изх. № *** от 16 11 2022 от ТП на НОИ-Я. до адв. П.
М. К..; Удостоверение със същия изх.№ *** от 15.11.2022 г. от ТП на
НОИ-Я.
ПРИЛАГА преписка № *** от 2022 г. на ЯРП и гр. д.№***/2020 г. на
ЯРС.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
А. В. М. – 59 г., бълг. гражд., неосъждана, без родство със
заинтересованите страни и връзка с молителя.
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл.
291 от НК.
Същото обеща да даде заключение по знание и съвест.
Вещото лице – Поддържам представеното заключение. След
направеното психологическо изследване е установен синдром на
родителско отчуждение и прекъсване на връзката на детето с майката.
Проблемът се е задълбочил в годините и се изразява с пълно отричане
на майката, за което принос имат и двамата родители. Детето е било
обект на манипулация. То е било в годините след раздялата на майката
3
и бащата в една постоянна манипулация и от двете страни и за това
може да се говори за конфликт на лоялност на детето, тъй като към
момента то е отчуждено, като поведението и действията му показват
това. Това се обективира в нежеланието на детето да се върне при
майката от лятото и желае да остане при родителите на бащата. Като
причини за това са влошените междуличностни отношения между
единия и другия родител, когато са водили война за това, кой да
отглежда детето. Детето е било свидетел на тези влошени отношения.
Експертизата се прави по данни от материалите по делото, писаните
обяснения, какво се е случило, докладите на ДСП, свидетелствата на
детето, свидетелствата на бабата и дядото и отношението на детето към
майката, оттам аз съм направила изводи за това. Какво включва
синдрома на родителското отчуждение съм написала. Към момента
детето това съобщава и това демонстрира- отчуждението си от майката.
Тъй като бащата отсъства от страната, аз няма как да проведа среща с
него. Провела съм срещи с бабата и дядото, при които е настанено
детето, и с майката. Емоционалната връзка към момента на детето с
майката е физически прекъсната, тъй като те нямат връзка от близо 4
месеца. Относно емоционалната връзка с бабата и дядото, при които е
настанено детето- наблюдава се едно доверително отношение на детето
към тях и то се чувства спокойно и разбрано там. Имам наблюдения от
материалите по делото, неговите показания, които е дал пред ДСП и при
изслушването му в предходното съдебно заседание. Бих цитирала от
социалните доклади, че когато детето е живяло при майката, според
него е имало насилие спрямо него. Това е от протоколите от
мултидисциплинарния екип, който е към ДСП-Я. Там детето е
споделило това. То много пъти е попадало в такива конфликти и като
свидетел. Това е достатъчно, за да се говори за насилие. Когато едно
дете не е било пряко насилвано психически или физически, а е било
само свидетел на тези действия и дори обидите да не са били към него,
също се приема като насилие. Пред мен детето не е изричало, да е било
точно обект на физическо и психическо насилие, но от неговото
поведение става ясно - че то не иска да се говори за майката. Направих
много опити да го попитам, какви са взаимоотношенията му с нея.
Детето имаше рожден ден предния ден, когато аз проведох интервюто с
4
него и когато го попитах: „Майка ти снощи обади ли ти се“, детето каза:
„Не искам да говоря за нея.“ и започна да изпитва една тревожност,
когато стана въпрос за нея. Аз в експертизата съм цитирала точно
неговите думи: „От месец юли не съм я виждал. Телефонният й номер е
сменен и тя не ме е търсила по никакъв друг начин. Веднъж искаше да
разговаря с мен и се обади на баба, но аз разбрах, че разговорът се
записва и затворих телефона. Не искам да споменавам за нея, за Д., за
баба М., дядо И. и сестра ми С. Когато бях малък, майка ми беше друга-
готвеше, хранеше ме и не пиеше бира. Заплашва ме, че ще ме бие.“.
Когато вещото лице го попита какво е стрес, защото той каза, че
изпитва стрес, Г. отговори: „Страх ме е да не ме наказва и да не ми
вземе пак телефона.“. Материалите, които са ми представени и това,
което съм констатирала при срещите –от тях е това, което мога да кажа.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице А. М. възнаграждение по
внесените депозити в размер 489,90 лв.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА на явилата се свидетелка, както следва:
М. И. И. – 60 г., бълг. гражд., неосъждана, майка на Д. И..
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори само истината.
Свид. И. – Желая да свидетелствам. Като майка Д. се справя добре.
Добре си гледа децата, грижи се не само за хигиената им, но и за
външния им вид, за образованието им, за това да ходят редовно на
училище, да си учат уроците. Винаги е помагала на Г. в подготовката и
за домашните. Преди живееха в наше жилище. Ние не живеем заедно.
Живееха в наш собствен апартамент до април месец тази година и аз
5
най -редовно бях там, понеже работата ми е наблизо. Събота и неделя
също взимам децата. След април месец тази година се преместиха в
къща, много добре обзаведена и със стаи за всички деца. Аз посещавам
тази къща в седмицата един-два, а понякога и повече пъти след работно
време в делнични дни. Ако имат желание децата, събота и неделя ги
взимам на село. Споделяло е детето, че мама му взима телефона и го
питам „защо“ и той ми казва, че трябвало да си научи и общо взето
заради този телефон постоянно имат пререкания с майка си. Купила съм
телефон на моя сметка и им го дадох да го ползват. Телефона си го взех
обратно, само картата е сложена на телефона на другото дете. След като
си взех обратно телефона, мисля че Г. е имал друг телефон, поне така
каза брат му.
На 01.07.2022 г. са имали някакъв семеен проблем Д. и мъжът, с който
живее тя. Г. ми се обади и така разбрах за проблема. Обади ми се към
03:00 ч. сутринта. Каза ми: „Мама и М. се карат, извикахме полиция.“ и
аз му казах, че не мога сега да отида да го взема и сутринта в 08:00 ч.
отидох и го взех. Той беше притеснен. Мисля, че само е чул скандала, а
през това време си е бил в стаята. Не знам подробности. Звъни ми в 3:00
ч. и казва: „Мама не е добре, обижда ме и искам да дойдеш да ме
вземеш“. Каза ми: „Мама мисля, че беше пияна“. Давала съм му съвет
да не й купува бира и той се съгласява, но вече след това какво правят,
не знам. Аз не съм виждала пияна майката. Не съм присъствала на
такава ситуация. Не съм чувала от друг, че е била пияна, освен от Г..
Преди да отиде в О. след тази случка лятото, Г. беше при мен и искаше
да остане при нас, но след като отиде в О., изведнъж нещата станаха
наопаки. Аз живея в П. Не знам защо детето не е настанено при мен. Аз
работя и мъжът ми работи. Работим в града. Аз пътувам с личен
автомобил до града и мъжът ми пътува с личен автомобил до града.
Помагала съм за уроците, когато детето е било при мен. Нуждае се от
помощ детето, понеже е много разсеян и иска да играе на телефона. Г.
си имаше приятели. Майка му, когато го беше ограничила от телефона,
той излизаше да играе навън, после нещо се поскараха с децата и спря.
Те децата му звънят на вратата да го търсят и се събираха постоянно. В
П. също има приятели. Преди излизаше с тях, но като се върне и еди кой
си какво казал, не одобряваше нещо децата там. Другото ни жилище в
6
Я. не го ползваме в момента. Ако има възможност и ако той иска,
можем да останем двамата с него там. Връзка прекъснахме с детето,
когато взех телефона преди месец. Това е след като вече детето беше
настанено в О. Може би преди един месец се разбрахме да ми върне
телефона и то поради това, че аз го плащам този телефон и някой друг
да не се възползва и да ми направи сметка, която да не мога да покрия.
Заради това аз си взех телефона. Детето не е искало пари от мен. Когато
съм имала възможност, винаги съм му давала пари да си взима нещо от
магазина. Дори в понеделник сме му давали с дядо му за седмицата.
Веднъж беше споменал, че майка му му взела парите, за да не ги харчел
всичките наведнъж. Давам му по 10-20 лева. Той по принцип какво да е,
не яде, капризен е. Майка му прави какво ли не за ядене вкъщи. Абсурд
е, да е бил наказан да стои гладен. Той като каже: „това няма да го ям“ и
предпочита да си купи нещо от магазина. Д. най- много да е смъмрил Г.
или да му е казал, че ще го накаже. Г. ми е казвал, че е бил бит. От
предно дело чух, че бил удрян с пръчка. Д. може да му повиши тон за
нещо, за което заслужава, но не е такъв човек да отиде да бие дете. На
тази въпросна случка не знам дали е удряна дъщеря ми. Тези неща
съсипаха всички. Ако трябва да дойде при нас детето, няма да остане
нито гладно, нито жадно. За мен проучване от ДСП не е правено. Не са
ходили на проверка за условията на живеене. Аз съм ходила в дома на
другите баба и дядо, но само до пътната врата. Много пъти съм била
връщана. Крият се и не отварят, крият Г.. И. ходи там в режима на
контактите, който има бащата. Те предпочитат Г., И. не го искат. То
детето си каза. И. не го вземат, а като го вземат, има деление на децата.
През лятото имат право да взимат един месец там детето. Г. не го
върнаха повече. И. нямаше такъв месец, него го взимат, когато искат.
Само два пъти в месеца. Онзи ден бях свидетел на това, че трябваше да
вземат И., понеже майката беше на работа, а М. имаше ангажименти и
аз трябваше да отида да чакам, докато го вземат и съм стояла 1 час и
така и него взеха. Г. при баба си и дядо си играе с братовчед си на
плейстейшън на игри, имал АТВ- давали му да кара кола.
Бабата С. Г. – По отношение на казаното за детето И., ще кажа, че по-
миналата година водихме дело да си вземем двете деца, а не само Г..
7
Борихме се цяла година за двете деца. И. го взимам по- рядко, защото
имам внучета, които идват отдалеч и не мога да се справя с всички.
Взимам И., когато имам възможност. Ако баща му беше тук, винаги
щеше да го взима. С отглеждането на Г. се справям идеално. Много е
послушен, няма нито едно неизвинено отсъствие, а са всички извинени
отсъствия -или сме били на дело, или е бил болен Г.. Има само две
двойки непоправени. За миналата година успехът му не е бил по-висок.
Учим с Г., пишем, каквото можем правим. Майка му ме обижда
постоянно, че съм нямала 4-ти клас завършен, че ние сме прости, ние
сме гладни, а аз съм „дебела мечка“. Детето било настроено, майката
казва така. Г. е бил обиждан от нея и от 5 месеца е при нас. Много
време ще мине, докато детето избие травмите от главата си. Той ходи на
психолог и правим упражнения. Прави упражнения на лостовете,
защото има изкривяване на гръбначния стълб, като майката дори не знае
това, защото я интересуват само парите- половината сума за издръжката
е платена. При нас Г. е стабилизиран психически. Започна да има
самочувствие. Преди само стойката му като се погледне- като дойде,
беше така (показва отпуснати рамене и увиснали напред ръце)- беше
тъжна и мигаше. И все още не е изчистен от мигането. Благодарение на
тези упражнения, които ни бяха казани от психоложката, започнаха
много неща да се изчистват. Г. имаше тикове. То сигурно го пише в
доклада от нашата психоложка.
Вещо лице – Видях, че детето имаше тикове. Срещнах се с психолога,
при когото са завели детето лятото и това съм го описала с няколко
думи в експертизата. Детето е заведено на психолог от лелята по
бащина линия и тя с няколко думи разказа, че отишъл с една висока
тревожност, с тикове и заекване. Тиковете се изразяват в мигане на
очите. Ходил е два пъти седмично и самото дете казало, че вече се
чувства по-добре. Също така започнал да поддържа очен контакт, като в
началото е била много трудна комуникацията с него. Започнал е да
разказва, което значи, че се е получила някаква доверителна връзка
между психолога и детето. Когато аз разговарях с него, той каза:
„Много искам пак да се видя с психоложката и да й разкажа, че вече
8
съм добре“. За самоубийство от страна на детето не съм чула. Може в
някакъв изблик да е споменавал. Няма такива наклонности към агресия
и автоагресия.
Бабата С. Г. – За това самоубийство Г. е говорил с леля си. Казал й:
„Толкова много ми е писнало, че ми идва да си сложа край на живота“.
Майка му му казвала: „ти си простак, ти си тъпак“, „ти си дърто магаре
и няма да ядеш това, „Данонино“ ще ядат само малките“. Това той го е
казвал много пъти, и пред социалните. И то не само „Данонино“ и
много неща сладки не му е давала, само на малките деца. Предния път
Г. и пред майка си го каза и тя му се изсмя. Аз му казвам, че не е тъп,
това не е вярно. Той, като не може да се справи нещо с ученето, казва:
„нали съм тъп, затова“. Дрехи си искаше детето, когато дойде в нас,
защото майка му му каза, че „категорично от тази къща нищо няма да
излезе“ и нито четка за зъби, нищо не му даде. Обзаведен е Г. и за зиме
и за лете, и учебници, и тетрадки. Отсъствия в училище има доста, но
всички са извинени. Има и един ден, в който директорката го остави
вкъщи умишлено. Той има 20 извинени отсъствия, но нито едно
неизвинено. Няма нито едно закъснение. Дядо му всяка сутрин и вечер
го води и връща с колата. Че Г. не се справя добре с материала, знаем.
Не му взимам телефона и не го крия, а просто му казвам: „Остави
телефона и седни да четеш!“ и той го прави, нямам никакви проблеми с
него – оставя телефона, чете и пише. Не злоупотребява с телефона, с
плейстейшъна също. Ние сме много добре финансово и баща му праща
пари. Като дойде Г. при нас преди 5 месеца, беше 52 кг, а в момента е
61 кг. Гледам си го, храня си го и не е злоядо детето, както се казва. Ако
не иска манджа, прави си тост и какво от това. Нямам оплаквания от Г..
Почти не се налага да повишаваме тон с дядо му. С баща си всеки ден се
чуват. Майка му на рождения му ден му писа на вайбър само това:
„Честит рожден ден“. Един път направи опит да му звънне и той разбра,
че тя прави запис на разговора, втори опит направи майка му да му
звънне и втори път правеше запис на разговора и тя казва после „баба
ти“, ами не, не съм аз, аз никога не взимам телефона и да пиша от името
на някое дете. Тя му пишеше: „Аз исках да видя дали си ти“ и той й
викаше: „Ти мен ли искаш да чуеш как съм, или искаш да използваш
9
нещо в съда?“. Тука в съда се размина с баба му и майка му и никой не
си вдигна главата да му се обади. Това не е ли травма за едно дете – да
мине покрай майка си, от 5 месеца не са се виждали и тя да не си вдигне
главата да го погледне (С. Г. се разстройва и скрива лицето си с ръце).
Дядото Г. А. - Относно плащанията за издръжката, аз ги внасям
лично, вкл. и тези, за които се твърди, че не са плащани три месеца, аз
лично съм ги внесъл, а майката пуска искане, че за три месеца трябва да
се плати издръжката. Това е лъжа.
Детето мен ме слуша. Аз съм пенсионер от 3 години, бивш тираджия
и парички имаме. Нямаме никакви проблеми. В двора ни има люлки и
абсолютно всичко. Жалко за детето, че е живяло такъв живот досега при
майка си (просълзява се). Тези тикове, откъде мислите идват -той е бил
бит от М. и изкарван гол навън на терасата и му е подлагал кабърчета
или камъчета под коленете –детето казва.
Бабата С. Г. – Детето има снимки на гърба със следи от пръчка. Има
доказателства в предното дело, което водихме.
Дядото Г. А. – От този живот Г., който е живял с майка си, е получил
тиковете. Вече при нас се чувства като мъж, като човек. Слуша ме.
Казвам: „Г., ела с мен да направим това“ и няма никакъв проблем. Аз не
го карам да работи физическа работа, а просто ей така го викам с нас. Аз
водя детето сутрин на училище и го взимам в 14:00, когато свърши. Аз
се грижа за него относно ходенето на училище.
Адв. К. – Моля да ми бъде даден срок, за да уточним името на
училището, от което ще изискваме информация.
Съдът предоставя едноседмичен срок за посочване с писмена молба
на училището на детето и конкретизиране евентуално на информацията,
която да бъде изискана. Относно довеждане на свидетеля –предоставя
10
срок до датата на следващото съдебно заседание, като предупреждава
страната, че при недовеждането му делото ще приключи, без събиране
на тези гласни доказателства, съобразно чл.158, ал.1 от ГПК. Поради
това
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 19.12.2022 г. от 11:30 ч.
На страните съобщено.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:10
часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
11