О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер
……………… Година 2019г. Град Варна
Варненският
окръжен съд
Наказателно отделение
На шестнадесети април Година две хиляди и деветнадесета
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА ПЕТРОВА
като разгледа
ВЧНД №409 по описа на ВОС за 2019 година,
докладвано от съдия Р. Петрова, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII от
НПК, чл.309 ал.6 вр. с ал.1 от НПК, образувано
по жалба от подс. М.И.Ц., чрез адв. Петър Недков против протоколно
определение от 04.04.2019г.,
постановено по НОХД №2164/2017г. по описа на ВРС,
с което на основание чл.309 от НПК е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на същата.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на определението на съда, с което е взета най- тежката мярка
за неотклонение. Излагат се доводи, че наказателното производство спрямо подсъдимата се води от 2012г., като с
поведението си през целия период до приключване на досъдебното производство
същата не е бавила или препятствала хода на разследването. Нещо повече, в хода
на съдебното производство подсъдимата се явявала винаги когато е била призовавана и не е
ставала причина за отлагане на делото. Твърди се, че има постоянен адрес ***, а
и към настоящият момент страда от диабет в напреднал стадий. С оглед горното счита, че въпреки
постановената ефективна присъда, не е налице реална опасност М.Ц. да се укрие, поради което моли съда да отмени
наложената от ВРС мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и да й наложи
по- лека такава, а именно „Парична гаранция“ или „Подписка“.
Настоящият състав
на съда, след
като се запозна със събраните по делото доказателства, относими към предмета на
доказване, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с
направените оплаквания в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, от легитимирана за това
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Първоинстанционният
съд в съответствие с вмененото му от НПК задължение,
след постановяване на съдебния акт по
същество, се е произнесъл
по отношение на мярката за неотклонение спрямо подсъдимата,
каквото произнасяне дължи, независимо от това дали е сезиран или не от страните
в процеса. В постановеният акт не са посочени мотиви или съображения,
поради които е прието, че по отношение на подс. Ц.
следва да бъде взета именно тази мярка за процесуална
принуда. С оглед предмета на делото обаче не следва
атакуваното определение да се отмени на процесуално основание и делото да се
върне за мотивиране на съдебния акт, а въззивната инстанция следва да се
произнесе по същество, съобразно чл.345 ал.2 от НПК.
Предметът на
произнасяне по чл.309 от НПК, е очертан от
законодателя, който в ал.1 и ал.2 е предвидил процесуална възможност при
постановяване на ефективно изтърпяване на наложено наказание лишаване от
свобода и при налагане на наказание 10 години и повече лишаване от свобода /или
по-тежко/, съдът, постановил присъдата да измени мярката за
неотклонение в по-тежка или да вземе за първи път такава. В случая е налице втората хипотеза с оглед наложеното на подсъдимата
наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което не е било отложено по
реда на чл.66ал.1 от НК.
Съгласно ТР №3/2012г., ОСНК на ВКС, постановяването на
присъда и наложеното с нея наказание, не може да бъде единственото основание за
утежняване процесуалното положение на подсъдимия в процедурата по чл.309 от НПК. Това тълкуване е била дадено обаче при действието на чл.309 от НПК в
предишната му редакция. Текстът е бил изменен с ДВ
бр.42/2015г., като с цитираната промяна в НПК са въведени основания за изменение на определената или вземане на мярка за неотклонение, извън тези, посочени в
нормата на чл.66 ал.1 НПК, а именно визираните в чл.309 ал.1 и ал.2 от НПК.
Постановяването
на присъдата, с която на подс. Ц. е наложено ефективно наказание лишаване от
свобода е довело до промяна на обстоятелствата, при които спрямо подсъдимата не е имало взета
мярка за неотклонение/ а не като е приел ВРС, че същата е била със мярка за
неотклонение „Подписка“/. Нейното добросъвестно процесуално
поведение по време на досъдебното
и съдебното производство е било демонстрирано
в условията на бъдещ, неясен резултат от съдебното следствие – осъдителен или оправдателен
съдебен акт, както и в условията на възможни санкционни последици, които за
инкриминираното деяние варират в много широки граници,
допускащи при определени предпоставки да се наложи наказание и
при условията на чл.66 от НК. В настоящият момент
е постановен съдебен акт с наложено
високо по размер ефективно наказание
лишаване от свобода. Според практика на съда по ЕКЗПЧОС / решения по делата Летелие срещу Франция и Томази срещу Италия/, строгостта на очакваното наказание е
прието за релевантно основание за продължаващо задържане преди постановяване на
съдебния акт, т.е., с още по-голямо основание наложено вече наказание лишаване
от свобода в значителен размер, може да мотивира опасността от укриване.
Задържането на едно лице, след
постановяване на присъда, е предмет на защита по чл.5, параграф 1, б.“а“ от
Конвенцията и в тази връзка в постановените по този текст решения на съда в
Страсбург са очертани няколко основни изисквания, обосноваващи законност на
задържането на това основание. Изисква се съдебния акт да е постановен от
компетентен съд с юрисдикция да разгледа делото, задържането да намира
основание в националното законодателство, да е налице каузална
връзка между задържането и осъждането на лицето на лишаване от свобода. Всички
посочени предпоставки в конкретният случай са налице. Откриват се в европейската практика и
постановени решения по идентични казуси -
по делата Wemhoff v Germany и Crociani v Italy, където лицата, които до
осъждането са били освободени под гаранция, се задържат в очакване на
обжалването на съдебния акт. В практиката е
отразено изрично, че задържането няма да стане незаконно с обратна сила, дори и
присъдата, на която се основава, да бъде отменена от по-горен национален съд. В
тази връзка задържането на подсъдим след постановяване на обжалваем съдебен
акт, според съда
в Страсбург, не е в нарушение на
залегналата и в националното законодателство - чл.16 от НПК - презумпция
за невиновност.
Независимо от изложеното, съобразявайки и цитираното ТР, настоящият съдебен
състав при преценка на адекватната и съответна мярка за процесуална принуда,
освен постановената присъда и наложеното с
нея наказание, отчита необходимостта от своевременно безпрепятствено протичане на делото във
въззивната инстанция, което е свързано със защитими права и на
самата подсъдима –
делото да се разгледа в разумни срокове по смисъла на чл.22 от НПК и ЕКЗПЧОС.
Действително от деянието е изминал срок около
7 години, който надминава разумния за провеждане на наказателното производство
и то не по вина на подсъдимата, но очевидно постановеният размер на наказанието не е бил очакван от подсъдимата, поради което съобразявайки
и
характеристиките на извършеното
престъпление, наличието на предходна съдимост за същото
такова деяние, мотивират опасност от укриване, с цел избягване
реализацията на наказателната репресия.
В жалбата като основен довод се
сочи, освен процесуалното поведение на подсъдимата и нейното здравословно
състояние, и по- конкретно наличието на диабет с усложнения. Доказателства за
горното, вкл. и с депозираната жалба не са представени, а такива не са
приложени и по досъдебното производство.
На следващо място, това заболяване не е несъвместимо с условията на арест, където
подсъдимата би могла да получи адекватна помощ при необходимост, поради което
не се явява основание за по- лека мярка за неотклонение.
Целите на мерките за
неотклонение действат във всички етапи на наказателното
производство, като осуетяването на възможността от укриване, се постига
с предоставените от НПК процесуални възможности, сред
които е и вземане на най – тежката мярка за процесуална
принуда, която според настоящият състав на съда на този етап от наказателното производство се явява адекватна
и съответна на целите, визирани в нормата на чл.57
от НПК.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.345ал.1 от НПК, Варненският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно
определение от 04.04.2019г.,
постановено по НОХД №2164/2017г. по описа на ВРС,
с което на основание чл.309 от НПК е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на подсъдимата М.И.Ц..
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.