РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 20.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - -Радомир, гражданска колегия, ІІІ състав в публичното заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1120 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.7 от Конституцията на
Република България вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по предявен иск от И.Й.И.
с ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв. А.К. против В.А.с. с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че с
решение № 1953 от 02.03.2005 г., постановено по адм.д. № 9705/2004 г. на ВАС,
било незаконосъобразно отменено решение № ../05.07.2004 г. на ПкОС. Сочи, че незаконосъобразността
на решението била установена в производство по отмяна на влязло в сила решение
по реда на чл.239 от АПК, като с решение № ../25.06.2012 г., постановено по
адм.д. № 2..907/2012 г. на ВАС ,така постановеното решение от 02.03.2005 г. на ВАС
е отменено. Сочи, че по този начин ВАС е извършил незаконосъобразно действие,
изразяващо се в отмяна на решение от 05.07.2004 г. по адм.д. № ../2002 г. на
Окръжен съд гр. Перник от състав на ВАС , което било постановено в нарушение на
чл.6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека, поради което било
постановено и решение на Европейския съд по правата на човека по делото И.
срещу България, и в изпълнение на това решение на основание чл.239 от АПК, с
решение № …/25.06.2012 г. по адм.д. № ../2012 г. на ВАС, е отменено посоченото
решение. Твърди, че като пряка и непосредствена последица от това
незаконосъобразно решение и действия, за ищеца били настъпили вредоносни
последици, които подлежали на обезщетяване. Твърди, че за него е настъпила
имуществена вреда, тъй като е бил лишен от собственост върху земята предмет на
решенията, поради което претендира присъждане на имуществени вреди в паричната
равностойност на земята (имотите), от собствеността върху която бил лишен.
Искането към съда е да постанови
решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 6300 лева, изменен чрез увеличение на иска за сумата от 10406.20
лева, допуснато на основание чл.214, ал.1 от ГПК, с протоколно определение,
постановено в о.с.з. на 18.12.2019 г., представляваща имуществени вреди,
изразяващи се в паричната равностойност на имотите предмет на решение № …/05.07.2004
г. на ПкОС, ведно със законната лихва, считано от момента на непозволеното
увреждане и пропуснатите ползи от лишеността му от ползване на тези имоти.
В срока за отговор ответникът В.а.с.
не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.
В съдебно заседание и в
депозирана по делото писмена защита ищецът лично и чрез процесуалния си
представител адв. К. поддържа предявения иск. Моли съда да постанови решение, с
което иска да бъде уважен, както му се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание и депозирани
писмени бележки ответника чрез процесуалния си представител М.С. оспорва
предявения иск, като моли съда да постанови решение, с което искът да бъде
отхвърлен, като им се присъди възнаграждение за процесуално представителство.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
От
приложеното по делото решение от 05.07.2004 г., постановено по адм.гр.д. № ..
по описа на ПкОС за 2002 г. се установява, че със същото състав на Окръжен съд
гр. Перник е отменил като необоснова и незаконосъобразен протокола от
19.01.1998 г. на специална комисия, назначена със заповед № ../08.12.1997 г. на
Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, който протокол е одобрен
от същия Министър, в частта му по т.2 и т.4, с която не се уважават
възраженията на Й. И. ***, с ЕГН **********, съответно № 4/26.11.1997 г. и №
7/26.11.1997 г. по чл.26, ал.3 от ППЗСПЗЗ вр. § 31 от ПЗР на ЗСПЗЗ срещу
влезлият в сила план за земеразделяне на с. Касилаг, общ. Радомир, обл.
Софийска, като е изменен влезлият в сила план за земеразделяне на с. Касилаг,
общ. Радомир, обнародван в ДВ № 52/18.06.1996 г., както следва: разделен е
парцел № .., в масив № .., частна общинска собственост на кметството на с.
Касилаг по чл.19 от ЗСПЗЗ, с площ от 58.228 дка и при граници – парцели с
номера: ., .., .., .., .., .., .., .., ., .. и път, на следните парцели: парцел
№ .., в масив № ., с площ от 14,888 дка и при граници: парцел № ., парцел № .,
парцел път № . и път; парцел № ., в масив № ., с площ от 0,641 дка и при
граници: парцел № .., парцел № 46, парцел № .., парцел № .. и път; парцел № ..,
в масив № 6, с площ от 37,779 дка и при граници: парцел път № 53, парцели с
номера: …, .., .., .., ., .., . и път; парцел № . в масив №, с площ от 4,920
дка и при граници: парцел № ., парцел № ., парцел № 30 и парцел път № 53, като
е отреден новообразуваният парцел № 52, в масив № 6, с посочени по-горе площи и
граници на Й. И. ***, който парцел е маркиран със сини линии по скицата на
вещите лица – инж. В. С., инж. Р.Г. и В.Г. към заключението им, която скица, приподписана от съдебния състав е неразделна част от
постановеното решение; отреден е новообразуваният парцел № 54, в масив № 6 с
посочени по-горе площ и граници на наследниците на И.С. П. между които и Й. И. ***,
който парцел е маркиран със сини линии по скицата на вещите лица, приподписана
от съдебния състав е неразделна част от постановеното решение, а новообразуваният
парцел № . с посочени площ и граници се проектира за път, а новообразуваният
парцел № . запазва номера си и остава в собственост на Кметство с.Касилаг, общ.
Радомир, като променя площта си на 4,920 дка. С решението са отхвърлени жалбите
на Й.И. П.в останалите им части.
Постановеното
от ПкОС решение е обжалвано пред ответника В.а.с. състав на който с решение №
1953 от 02.03.2005 г., по адм.д. № 9705/2004 г. на ВАС е отменил решението на
ПкОС, постановено на 05.07.2004 г. по адм.д. № .673/2002 г. и вместо него е
постановил отхвърляне на жалбата на Й. И. Павлов срещу протокола от 19.01.1998
г. на специалната комисия, назначена със заповед № Д 539/08.12.1997 г. на
Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и одобрен от същия
Министър в частта му по т.2 и т.4, с която не са уважени възнагаржденията
на Й. И. П. под № 4/26.11.1007 г. и № 7/26.11.1997 г. по чл.26, ал.3 от ППЗСЗЗ,
във вр. с § 31 от ПЗР на ЗСПЗЗ срещу влезлия в сила план за земеразделяне
землището на с. Касилаг, общ. Радомир. Със същото решение са отхвърлени жалбите
на Г. С. П., И.Й.И. и Ц. Й.С. против същото решение в частта му, касателно
присъдените разноски. Постановеното от съдебен състав при ответника решение не
е подлежало на обжалване, поради което е и влязло в законна сила, от датата на
неговото постановяване – 02.03.2005 г.
От
приложеното по делото определение № 15144 от 29.11.2012 г., постановено по
адм.д. № ./2012 г. на ВАС, съдебен състав при ответника е отменил протоколно
определение, постановено в съдебно заседание на 20.11.2012 г. по адм.д. №
8362/2012 г. на ВАС, с което е даден ход на делото по същество по жалба от ОСЗГ
(сега ОСЗ-Радомир) против решение № 254/05.07.2004 г. по адм.д. № 673/2002 г.
на ПкОС. Със същото определение е оставил без разглеждане касационната жалба на
ОСЗГ (сега ОСЗ-Радомир) против решение № 254/05.07.204 г., по адм.гр.д. № ./2002
г. на ПкОС и прекратил производството по адм.д. № ./2012 г. на ВАС, в тази му
част. Със същото определение е отменено и определение от 12.08.2004 г. по
адм.гр.д. № ../2002 г. на ПкОС, с което ОСЗГ (сега ОСЗ-гр. Радомир) е осъдена
да заплати на Й. И. П.сумата от 322 лева разноски по делото и вместо него е
постановил осъждане на ОСЗ-Радомир да заплати на И.Й.И. на сумата от 350.00
лева, разноски по делото, като е оставил без уважение частната жалба на И.Й.И.
в останалата й част. С така постановеното определение е осъдил ОСЗ-Радомир да
заплати на И.Й.И. на сумата в размер на 333.33 лева, представляваща разноски по
делото, като е оставил без уважение искането на И.Й.И. за присъждане на
разноски по делото в останалата част за сумата от 720.00 лева.
В
Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по жалба на ищеца № 33681/05 на
основание чл.34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи
(Конвенцията), пред ЕСПЧ е било образувано дело И. срещу България, по което с
решение от 21.06.2011 г. (приложено по делото) е прието, че е налице нарушение
на чл.6, § 1 от Конвенцията и държавата – ответник следва да плати на
жалбоподателя в срок от три месеца, считано от датата на която, решението е
окончателно по смисъла на чл.44, § 2 от Конвенцията сумата от 2000 евро, която
се конвертира в български лева по курса, който е в сила към датата на плащане,
представляваща имуществени вреди. В обстоятелствената част на решението е
посочено, че ищецът в настоящето производство и жалбоподател в производството
пред ЕСПЧ е претендирал материални вреди в размер на 62621.06 български лева,
които включват обезщетение за пазарната стойност на двата парцела описани в
решението на Пернишкия окръжен съд от 05.07.2004 г., заради факта, че е било
невъзможно да използва земята през периода след 1992 г., като съдът е
отбелязал, че присъждане на материални вреди може да бъде основано единствено
на факта, че И. не е могъл да се възползва от гаранциите на чл.6, § 1 от
Конвенцията, поради което е приел, че жалбоподателят е претърпял загуба на
реални възможности и му присъжда сумата от 2000 евро по това перо.
С оглед
постановеното от ЕСПЧ решение от 21.06.2011 г. с решение № .. от 25.06.2012 г.,
по адм.д. № …/2012 г. на ВАС, съдебен състав на ответника е отменил на
основание чл.239, т.6 от НПК влязло в сила решение № 1953 от 02.03.2005 г. по
адм.д. № 9705/2014 г. на ВАС, ІV отделение и е върнал делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на ВАС, ІV-то отделение.
От
приложеното по делото удостоверение за наследници от 11.01.2018 г. е видно, че
Й.И. П. е починал на 07.08.2004 г., като след смъртта си е оставил наследници,
сред които и ищецът.
От
приетата и неоспорена от страните съдебно – техническа оценителна експертиза се
установява, че пазарната стойност на парцел № ., в масив № ., парцел № ., с
площ от 14,888 дка е от 7637.54 лева, пазарната стойност на парцел № ., в масив
№ ., парцел № ., с площ от 37,779 е от 19380.63 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, както и приетата съдебно-техническа оценителна
експертиза.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Възраженията
на ответника, касаещи допустимостта на предявения иск, независимо, че не са противопоставени
от него към датата на постановяване на определение от 20.03.2019 г. (тъй като
за ответника към посочената дата не е била налице такава законова възможност), то
в посоченото определение, настоящият съдебен състав е изложил всички свои
изводи за недопустимост на иска, като постановеното определение е отменено от
въззивната инстанция, и делото е върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия, поради което и възраженията на
ответника в тази насока са неоснователни.
С
оглед горното съдът намира предявеният иск за допустим с оглед дадените от
въззивната инстанция указания в определение № 600 от 08.07.2019 г., постановено
по в.ч.гр.д. № 415 по описа на ПкОС за 2019 г., с което е отменено определение
№ 197 от 20.03.2019 г. по гр.д. № 1120/2019 г. по описа на РдРС, като е върнал
делото на РдРС, на същия съдебен състав, за продължаване на
съдопроизводствените действия. В мотивите на постановеното определение
въззивната инстанция е приела, че в настоящето исково производство, ищецът
претендира присъждане на обезщетение, представляващо имуществени вреди,
изразяващи се в парична равностойност на имотите, като е приел, че с решение от
21.06.2011 г. на ЕСПЧ, постановено по делото И. срещу България, жалба № ../2005
г. на Й. И. не му е присъждано обезщетение за пазарната стойност на двата
парцела, поради което и не е налице идентичност между предявеният в настоящето
производство иск и присъденото на ищецът обезщетение с посоченото решение на
ЕСПЧ. С оглед на това възраженията на ответника за недопустимост на предявеният
иск са неоснователни.
На
основание чл.7 от Конституцията на Република България, държавата отговаря пряко за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни
лица. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалния закон,
уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните
държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се
реализира на основание чл.49 от ЗЗД. В този смисъл е Решение № 110 от 14.06.2013
г. на ВКС по гр. д. № ./2012 г., IV г. о., ГК.
За
да бъде уважен искът ищецът при условията на пълно и главно доказване следва докаже увреждащото деяние –
незаконосъобразен акт, вредите и причинно-следствената връзка между тях, като
докаже и противоправно поведение на ответната страна, респ. от лице/лица, на
което/които е възложена работа, че вредите са причинени при или по повод
изпълнението на възложената работа, настъпилата вреда и причинната връзка между
поведението на ответника, респ.
лице/лица, на които е възложена работа, е в причинна връзка с неизпълнение
задължението на ответника, ищеца е претърпял твърдените от него имуществени
вреди. Ищецът следва да докаже и размера на вредата. В тежест на ответника е да
обори тези твърдения, като установи изпълнение на задълженията. На основание
чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като
оборването на тази презумпция е в тежест на ответната страна.
В чл.49 от ЗЗД е установено задължение за всеки,
който е възложил изпълнението на определена работа на друго лице, да обезщети
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод на възложената работа.
Отговорността на възложителя е обективна,
гаранционно-обезпечителна и безвиновна. Както е посочено в ППВС № 7/1958 г. на
ВС, това е отговорност за чуждо, противоправно и виновно поведение, с което е
причинена вреда на пострадалия и цели да обезпечи по-сигурно и по-бързо
пострадалия. Тя е функционално обусловена и възниква само тогава, когато са
налице предпоставките по чл.45 от ЗЗД по отношение поведението на прекия причинител, а именно:
виновно и противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда, причинна
връзка между поведението и вредата. Текстът на чл.45 от ЗЗД предвижда, че всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Съдът намира предявеният иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропусната полза за
неоснователен и недоказан, по следните съображения:
По своята правна същност материална или имуществена
вреда е тази, която засяга материалните интереси на увредения – неговите
имуществени права. Това може да стане по два начина, чрез претърпени загуби или
пропуснати ползи, но по делото макар да се установи, че по пътя на извънредния
способ за отмяна на влязло в сила решение, с решение № . от 25.06.2012 г.,
по адм.д. № 2907/2012 г. на ВАС, съдебен състав на ответника е отменил на
основание чл.239, т.6 от НПК влязло в сила решение № 1953 от 02.03.2005 г. по
адм.д. № ../2014 г. на ВАС, ІV отделение и е върнал делото за ново разглеждане
от друг съдебен състав на ВАС, ІV-то отделение с оглед постановеното от ЕСПЧ
решение от 21.06.2011 г., то по делото не се събраха доказателства в периода от
постановяване на решението от 02.03.2005 г. до постановяване на решението от
25.06.2012 г. ищецът да е претърпял имуществени вреди. Няма събрани
доказателства по настоящето дело ищецът да пропуснал реализирането на ползи от
имотите чрез отдаването им под наем, да е искал да даде същите под аренда, или
да е искал да ги продава, респ. да е бил в договорни отношения за тяхната
продажба или др., да е направил всичко необходимо да реализира доход от тези
имоти, който да не е могъл да реализира, за да може да се приеме, че същият е
търпял имуществени вреди. Макар и в действителност с оглед постановеното от
съдебен състав при ответника решение от 02.03.2005 г. до постановяване на
решението от 25.06.2012 г. ищецът в действителност да не е могъл да се ползва
от правата на съсобственик на имотите предмет на първото решение, поради което
и да се предполага, че не е могъл да реализира доход от имотите, то
имуществената вреда не може да се предполага, а трябва да бъде доказана. Такива
доказателства по делото не се събраха, поради което искът като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
осъщественото процесуално представителство от Младен С. в размер на 100.00
лева, които следва да бъдат възложени върху ищеца.
Воден от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Й.И. с ЕГН
********** *** против В.А.с. с
адрес: *** с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.7 от Конституцията на
Република България вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер
на 10406.20 лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в паричната
равностойност на имотите предмет на решение № 254 от 05.07.2004
г., постановено по адм.гр.д. № 673 по описа на ПкОС за 2002 г., ведно със законната лихва,
считано от момента на непозволеното увреждане и пропуснатите ползи от
лишеността му от ползване на тези имоти.
ОСЪЖДА И.Й.И. с ЕГН ********** *** да
заплати на В.А.с. с адрес: ***
сумата в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща разноски
за процесуално представителство по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./