№ 362
гр. П., 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:И. Юл. Колев
при участието на секретаря Н. Т. Динева
като разгледа докладваното от И. Юл. Колев Гражданско дело №
20211720104559 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М.К. М. – Л., Д. К. М. и Г. В.
К. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. П.. Ищецът твърди, че в при
справка в ответното дружество е установено, че то води в счетоводните си записи
задължение за имот, находящ се в гр. П., ул. ****** в размер на 3008,33 лева - главница
за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода
14.01.2008 г. – 10.05.2012 г. и 3180,54 лева - законна лихва за забава за периода за
периода 24.03.2008 г. – 08.06.2012 г.
Твърди, че задължението е погасено по давност, приемайки, че е приложима
кратка такава по чл. 111 ЗЗД, тъй като вземането е за периодични вземания и давността
за него не е била прекъсвана.
С оглед на изложеното, моли съда да приема за установено, че в полза на ищеца
не съществува право на принудително изпълнение спрямо ответниците за по 1/3 от
посочените суми поради погасяване на вземането по давност като наследници на К. М.
К..
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
допустими, но неоснователни по отношение на твърдението за недължимост, като
признава, че вземането е погасено по давност. Твърди, че за процесните суми е
образувано и.д. № 373/2012 г. по описа на ЧСИ С. Д., но то е перемирано. Твърди, че
дружеството взискател не е предприемало други действия за принудително събиране
на посочените суми, поради което не е провокирало предявяване на настоящия иск.
Поддържа, че вземането съществува, но не би могло да бъде събрано принудително, а
единствено ако длъжникът доброволно плати.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В съдебно заседание ицитет се представляват, а ответникът е изразил писмено
становища. Поддържат вече изложеното.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124 , ал. 1 ГПК за отричане
на съществуващо в полза на ответника право на принудително изпълнение и
притезания, за посочените в исковата молба суми. Тази норма урежда по общ начин
предявяването на установителен иск, като въвежда правния интерес от него като
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Правният интерес се
преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като такъв е винаги налице,
когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съотв. – отрича се едно
претендирано от ответника право и решението по установителния иск ще съхрани или
увеличи правната сфера на ищеца.
В конкретния случай с отричането на посоченото вземане ищецът ще намали
своя пасив ако заявеното от ответника вземане бъде отречено със сила на пресъдено
нещо. С оглед на изложеното за ищецът е налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими.
При отрицателния установителен иск предмет на делото е отричаното право
(вземане) на ответника и негова е тежестта да установи пълно и главно отричаното
право, че същото е възникнало валидно и съществува поне до заявения размер. Следва
да установи и материалноправния ефект на прекъсването на погасителната давност в
смисъла, заложен в чл. 116 ЗЗД ако твърди същия.
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води има характера на периодично
плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната
погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съдът намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на
вземането, представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид
характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност
на всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на
главницата. Това е така, защото въпреки твърдението на ответника за наличието на
изпълнителен титул и образуване на изпълнително производство срещу ищеца, както и
с оглед разпределената му доказателствена тежест, същият не е ангажирал
доказателства в подкрепа на твърдяното.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на
съдебно претендиране на вземането.
При съобразяване с горните изводи, приложимо право, както и конкретната дата,
на която отделните вземания са възникнали, то всяко едно от тях е погасено по давност
към датата на подаване на отговор на исковата молба, тъй като с предявяване на
отрицателни установителни искове, ищецът не прекъсва давността текла в негова
полза. В Решение № 99 от 10.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 681/2012 г., I г.о. се приема,
че прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б. "б" ЗЗД се свързва винаги с
действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би
могло да се позове на погасителна или придобивна давност, а не обратното. По делото
не се установиха действия на ответника, насочени срещу ищеца от естеството да бъде
прекъсната давността.
2
При тези обективни данни и правни изводи, настоящият състав приема, че
процесните вземания за главница са погасени по давност. По отношение на
задължението за заплащане на законната лихва за забава върху главницата, съдът
намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено
от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок, поради което на
основание чл. 119 ЗЗД същото е погасено по давност.
При горния правен извод, предявените искове са изцяло основателни и следва да
бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати сторените от ищеца разноски за платени държавни такси
и адвокатско възнаграждение в общ размер на 887,56 лева. Ответникът своевременно е
направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Същото съдът намира
за неоснователно, тъй като уговорения и заплатен адвокатски хонорара е съобразен с
Наредба № 1/2004 г.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД , гр. П.,
ЕИК *********, гр. П., ул. „Средец“ № 11 не съществува изпълняемо право (право
на принудително изпълнение) разделно по 1/3 срещу М.К. М. – Л., Д. К. М. и Г. В. К.
за суми в общ размер на 3008,33 лева - главница за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 14.01.2008 г. – 10.05.2012 г. и
3180,54 лева - законна лихва за забава за периода за периода 24.03.2008 г. – 08.06.2012
г. поради погасяването им по давност
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД да заплати на М.К. М. – Л. сумата от 295,85 лева – разноски
по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД да заплати на Д. К. М. сумата от 295,85 лева – разноски по
делото
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД да заплати на Г. В. К. сумата от 295,85 лева – разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3