Р Е Ш Е Н И Е
№………./……...02.2018 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание,
проведено на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА СТОЯНОВА
МИЛЕНА
НИКОЛОВА – мл. с.
при секретар Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Николова
въззивно търговско дело № 1686 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от В.П.Ц., представляван от адв. Ж.Я., срещу постановеното решение №
4084/16.10.2017г. по гр. д.№ 4900/2017 г. на ВРС, 9-и състав, с което е отхвърлен
искът на В.П.Ц. срещу „Потребителна кооперация Напредък“ за отмяна на решение на ОС
на кооперацията от 25.03.2017 г., в частта по т.7.1., в която е прието „на
основание чл.40а, т.3 от Устава на кооперацията да бъдат изплатени на член –
кооператорите сумите над максималните им дялови вноски”, на осн. чл.58, ал. 1
ЗК и В.П.Ц. е осъден да заплати на „Потребителна кооперация Напредък“ сумата от
460 лв. – разноски в производството.
Жалбоподателят излага
оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и
необоснованост. Посочва, че първоинстанционният съд при изграждане на правните
си изводи е формирал противоречиви мотиви, като от една страна правилно е
приел, че дяловата вноска на ищеца към момента на вземане на решението е в
размер на 2080,15 лв. и решението на общото събрание от 2008 г. (с което е приет нов устав) на
член-кооператорите няма ретроактивно действие, а от друга страна е приел, че
дяловата вноска на ищеца е в размер на 800,00 лева, считано от 2008 г. (когато
с новоприетия устав е установен максимален размер на дяловите вноски на
член-кооператорите). При изграждане на последния извод съдът не е взел предвид,
че дяловите вноски формират дяловия капитал на кооперацията, а общото събрание
на кооперацията никога не е взимала решение за намаляване на дяловия капитал,
опровергаването на което твърдение е в тежест на ответната кооперация. Излага,
че обжалваният съдебен акт противоречи на пар. 3 от устава на кооперацията,
който изисква извършване на нарочни правни действия от страна на
член-кооператорите за намаляване на дяловите им вноски, каквито не са
извършвани от ищеца и каквито не са доказани при условията на пълно и главно
доказване от страна на кооперацията, която носи съответната доказателствена
тежест. Липсата на решение на общото събрание за намаляване на дяловия капитал
на кооперацията обуславя нищожност на взетото в т. 7 от протокола на общото
събрание решение, поради това, че се привежда в изпълнение друго липсващо
(невзето), респ. нищожно решение за намаляване на дяловия капитал.
По същество отправя искане
за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
В съдебно заседание
въззивникът В.П.Ц., редовно призован, лично и чрез процесуалния си представител
адв. Ж.Я., както и в допълнително представени писмени бележки, излага подробни
съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззиваемата кооперация
„Потребителна кооперация Напредък“, чрез процесуалния си представител – адв. Б.З.
***, е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Излага подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Посочва, че оспорваното
решение на общото събрание не носи белезите на разпореждане с дялов капитал или
вноски на кооператорите, като със същото не се променя действителното правно
положение на член-кооператорите, нито намалява дяловите им вноски. Решението е
с административно-деловоден характер и касае надлежно оформяне на книжките на
всички член-кооператори, предвид установения в чл. 40а, ал. 3 от устава
максимален размер на дяловите вноски от 800 лв. и предвид обстоятелството, че
внесените над този размер суми не са част от дяловите вноски, респ. дяловия капитал.
Не са налице допуснати процесуални нарушения по разпределяне на
доказателствената тежест от първоинстанционния съд, като ищецът не е доказал
твърдението си, че дяловата му вноска е в твърдения от него размер, като не е
посочил относими за това доказателства, а представените писмени доказателства
не отразяват действителното правно положение. Именно в изпълнение на
доказателствената си тежест ответникът е установил редовно проведена процедура
по провеждане на общо събрание и вземане на решение.
По същество моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Прави искане за присъждане на
сторените в производството разноски.
В съдебно заседание
„Потребителна кооперация Напредък“, редовно призована, чрез процесуален
представител – адв. Б.З. ***, изразява становище за правилност на
първоинстанционното решение.
Съдът по предмета на спора
съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 58 ЗК от В.П.Ц. срещу
„Потребителна кооперация Напредък“ за отмяна на решение на ОС на кооперацията
от 25.03.2017 г., в частта по т.7.1., в която е прието „на основание чл.40а,
т.3 от Устава на кооперацията да бъдат изплатени на член – кооператорите сумите
над максималните им дялови вноски”.
Ищецът твърди, че от 1993
г. е член – кооператор в „Потребителна кооперация Напредък“, като дяловата му
вноска е в размер на 2080,35 лв. На 25.03.2017 г. общо събрание на
кооперацията, на което ищецът присъствал, взело оспорваното от него решение.
Същото ищецът оспорва като взето в противоречие със ЗК и Устава на „Потребителна
кооперация Напредък“ (наричан в изложението „Уставът“), доколкото се основава
на новоприетия на 23.03.2008 г. чл.40а от Устава, която разпоредба няма обратно
действие за заварените член - кооператори, поради което дяловата му вноска не
може да бъде лимитирана до 800 лв. Освен това, в пар.3 от Устава от 2008 г.
било предвидено заварените член – кооператори, за които не се отнася
максималният праг от 800 лв., „да влязат в унисон с този Устав”, което
потвърждава неприложимостта на новия чл.40а спрямо него, тъй като не е
предприемал и не могъл да предприеме действия по „влизане в унисон” с изменения
устав. Обосновава противоречие на решението с чл.40, ал.4 от Устава, според
който „докато трае членството и кооперацията не е прекратена, дяловият й
капитал не принадлежи на членовете и те не могат да разполагат с него, както и
да искат намаляване на дяловите си вноски”.
По изложените съображения
за противоречие на решението с устава и закона, моли за неговата отмяна, на
основание чл. 58, ал. 1 ЗК.
Съдът, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В
настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е валидно и
допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Не са спорни между страните
във въззивното производство установените от първоинстанционния съд факти, а
именно:
Ищецът е член – кооператор
в „Потребителна кооперация Напредък“ от 1993 г.
На 23.03.2008 г. общото
събрание на кооперацията е приело нов устав, допълнен на 31.03.2010 г. В
чл.40а, ал.3, изр. посл. е предвиден максимален размер на дяловата вноска на
член-кооператорите в размер на 800 лв. В чл. 44, ал. 1, изр. посл. е прието, че
дяловият капитал над 800 лв. остава като безлихвен кредит и не носи дивидент,
като за това се уведомяват писмено член-кооператорите. В пар.3 от ЗР е
предвидено всички членове на кооперацията, които не отговарят на условията по
чл.40, ал.3, в срок от три месеца „да влязат в унисон с този устав”.
Към датата на приемане на
действащия устав на кооперацията (23.03.2008 г.) ищецът имал дялова вноска в
по-голям размер от предвидения максимален такъв от 800 лв.
В членската книжка на В.П.Ц.
вписаният размер на притежаваната дялова вноска от него към 2015 г. е в размер
2080.35лв.
На редовно проведеното,
годишно, отчетно събрание на членовете на кооперацията на 25.03.2017 г. е взето
решение „на основание чл.40а, т.3 от Устава на кооперацията да бъдат изплатени
на член – кооператорите сумите над максималните им дялови вноски”.
При горната фактическа
установеност, по въведените въззивни основания за неправилност на съдебното
решение, съдът приема от правна страна следното:
Спорни пред въззивната
инстанция са следните правни въпроси: разпоредбата на чл.40а, ал.3 от устава на
„Потребителна кооперация Напредък“ породила ли е действие по отношение на
дяловата вноска на ищеца чрез нейното намаляване до максимално установения
размер от 800 лв.; необходимо ли е решение на общото събрание на кооперацията
за намаляване на дяловия капитал, като условие за намаляване на дяловата вноска
на член - кооператорите; липсата на решение на общото събрание на кооперацията
за намаляване на дяловия капитал на кооперацията обуславя ли нищожност на
взетото в т. 7 от протокола на общото събрание решение, поради това, че се
привежда в изпълнение друго липсващо (невзето), респективно нищожно решение за
намаляване на дяловия капитал.
Предвид горното настоящият
съдебен състав взе предвид, че членовете на всяка кооперация са длъжни да
направят различни видове вноски с оглед тяхното предназначение – встъпителни,
дялови, допълнителни и целеви парични вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал. 3, т. 5 от ЗК, размерът на дяловата вноска се определя в устава на
кооперацията, който се приема от общото събрание на кооперацията (чл. 15, ал.
4, т. 1 ЗК). Общото събрание на кооперацията е волеобразуващ орган - с взетите
решения по въпросите, посочени в чл. 15, ал.4 ЗК, се изразява общата воля на член-кооператорите. Приемането
на решение за размера на дяловата вноска е от изключителната компетентност на
върховния колективен орган за управление на кооперацията, поради което
решенията му са задължителни за всички членове на кооперацията. За разлика от
сделките по ЗЗД, субективните предели на задължителната им сила обхващат и тези
членове, които са участвали при тяхното приемане, но изрично са изразили
несъгласие, както и тези членове на дружеството, които не са участвали в общото
събрание, на което е прието дадено решение. Решенията на общото събрание на
кооперацията не могат да бъдат разглеждани като многостранна сделка между
членовете, поради което тяхното действие се разпростира върху всички членове,
независимо от тяхната воля и различното им дялово участие.
В конкретния случай не може
да се говори за обратно действие на чл.40а, ал.3 от устава, доколкото тази
разпоредба не се отразява на съдържанието на членствените правоотношения до
този момент – въвежда се правна промяна в съществуващите такива занапред.
Следователно разпоредбата на чл.40а, ал.3 от Устава има
действие спрямо ищеца, което се изразява в намаляване на дяловата му вноска в
размер на 800,00 лв.
Сумата от дяловите вноски
образува дяловия капитал на кооперацията, който по дефиниция е променлив (по
арг. от чл. 1 ЗК). Неговият размер е обусловен от броя на членовете на
кооперацията и индивидуалния размер на дяловите вноски на всички
член-кооператорите, доколкото чл. 31, ал. 1 ЗК допуска същият да е в границите
на предвидения в устава минимален и/или максимален размер. Размерът на
дяловите вноски може да се определи в устава по четири начина: като абсолютна
величина (сума); като минимална сума; като максимална сума; едновременно като
максимална и минимална сума. По тази причина е възможно членовете на
кооперацията да имат различни по размер дялови вноски. Когато дяловите вноски
са определени в минимален или в минимален и максимален размер, в устава може да
се предвиди възможност за тяхното увеличаване по волята на членовете – но до
размера на предвидения в устава максимален размер. В устава може да се предвиди
и възможност на членовете да искат връщане на част от внесените дялови вноски,
но отново до уставно посочения минимален размер.
ЗК не съдържа разпоредби,
въвеждащи правила за намаляване на дяловия капитал, за разлика от ТЗ, който
установява особени изисквания за условията, при които то може да се извърши по
отношение на търговски дружества. В това отношение кооперацията съществено се
различава от търговските дружества, поради това че уредбата в ЗК е специална по
отношение на тази в ТЗ. В ЗК липсва уредба, която да предвижда процедура за
намаляване на дяловия капитал. Това е така, защото дяловият капитал на
кооперациите се намалява/увеличава по силата на закона (чл. 1 ЗК) и при осъществяването на определени
юридически факти - с приемането, респективно освобождаването на членове, което
става доброволно, при условията и процедурите, предвидени в ЗК и устава.
В подкрепа на този извод е
и разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗК, която не предвижда размера на дяловия
капитал като подлежащо на вписване обстоятелство в търговския регистър.
По изложените съображения
не е необходимо да бъде взето решение на общото събрание на кооперацията за
намаляване на дяловия капитал за да е законосъобразно намаляването на дяловата
вноска на членовете на кооперацията. Изрично нормата на чл. 31, ал. 1 ЗК
предоставя тази компетентност на общото събрание. При приемането на устава
общото събрание е задължено да регламентира параметрите на дяловата вноска на
членовете на кооперацията, като предвиди или минимален, или максимален размер,
или и двете. ЗК не допуска членовете на кооперацията сами да определят размера
на дяловата си вноска, доколкото това е в изключителните правомощия на общото
събрание.
В конкретния случай изрично
в чл. 44, ал. 1, изр. последно от
Устава е прието, че дяловият капитал над
800 лв. остава като безлихвен кредит и не носи дивидент, като за това се
уведомяват писмено член-кооператорите. С приемането на действащия устав на
кооперацията дяловата вноска на въззивника е приведена в размер от 800,00 лв.,
а сумата натрупана над този максимален размер се е трансформирала в безлихвен
кредит на кооперацията. В оспорваното решение от 25.03.2017 г. общото събрание
е обективирало воля да бъдат върнати на член-кооператорите сумите, предоставени
като кредит на кооперацията, а не дяловите вноски, или част от тях, поради
което не е налице твърдяното разпореждане с дялови вноски, респективно дялов
капитал.
Липсата на решение за
намаляване на дяловия капитал на кооперацията не обуславя нищожност на
оспорваното решение, тъй като за да е налице нищожност по смисъла на ТР
1/06.12.2002 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2002 г., ОСГК, трябва оспорваното
решение да е отразено като съществуващо в протокола на общото събрание, но
същото да не е взето. Предвид изложените аргументи за липса на необходимост от
решение за намаляване на дяловия капитал (поради което такова не е взето) и
липсата на спор, че решението в т. 7 от протокола от 25.03.2017 г. е взето от
мнозинството присъстващи на редовно проведеното общо събрание, настоящият
съдебен състав намира, че същото е валидно.
Ето защо съдът намира, че не са налице наведените от ищеца
основания за незаконосъобразност на оспореното решение на „Потребителна
кооперация Напредък“, а искът за отмяната му е неоснователен.
С оглед на обстоятелството,
че правните изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, съответстват на
крайния правен извод на първоинстанционния съд, на основание чл. 271, ал. 1,
предл. 1 ГПК, решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
По разноските: Предвид изхода от спора и
отправеното искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, такива
следва да й бъдат присъдени в размер на 460,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4084/16.10.2017 г., постановено по г. д. №
4900/2017 г. на ВРС, 9-и състав.
ОСЪЖДА В.П.Ц., ЕГН **********, да заплати на „Потребителна
кооперация Напредък”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, кв. „Владислав Варненчик“, бл. 4, п.к. 93, сумата от 460 лв., представляваща направените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.