РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Враца, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20221420100579 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Плевен“ ЕАД с ЕИК *********,
адрес на управление гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“ № 128 срещу М. В. П. с
ЕГН ********** и адрес *****.
Ищецът поддържа, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по
силата на които му е доставял през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От
своя страна последният се явява неизправна страна, тъй като е останал задължен за
стойността на доставената му и потребена топлоенергия за процесния период.
Междувременно ищецът поддържа, че се е снабдил със заповед № 938 от 02.09.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 3265/2021
г. на Врачански районен съд, срещу която ответникът е подал възражение. В тази връзка
ищецът прави искане за съдебно установяване на вземанията си. Ищецът претендира
разноски както по заповедното производство, така и по настоящото такова.
Искането към съда е да приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2 466,71 лева-главница,
представляваща 1/2 идеална част, съобразно дела на ответника в съсобствеността, от
стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2021 г. в
имот с адрес гр. ***** и сумата 309,40 лева-1/2 идеална част, съобразно дела на ответника в
съсобствеността, от стойността на мораторна лихва върху горепосочената главница за
1
периода от 04.08.2018 г. до 03.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.08.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед №
938 от 02.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 3265/2021 г. на Врачански районен съд.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл.
86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. П., чрез особения си представител адв. Ц. М., е
подал писмен отговор, с който е противопоставил следните възражения: че искът е
недоказан по основание и размер на няколко самостоятелни основания: отразеното в
представените от ищеца с исковата молба частни свидетелстващи документи противоречи на
обективната фактическа обстановка и не кореспондира с направените в исковата молба
изявления; ответникът не е имал през процесния период качеството абонат на ищцовото
дружество поради липса на данни за одобряване от страна на Комисията за енергийно и
водно регулиране по реда на чл. 89, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в
енергетиката на общите условия на ищцовото дружество; поради липса на доказателства
ответникът да е подавал заявление за откриване на партида на негово име и такава да е била
открита; липсват доказателства относно реалния разход и реалните показания за
количеството използвана топлоенергия за процесния период. Извършено е и общо оспорване
на общите условия на ищцовото дружество.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 3265/2021 г. на Врачанския районен съд
липсва подадено от длъжника М. П. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба
по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
От представените с исковата молба писмени доказателства, включително приложеният
на л. 49-50 от делото нотариален акт № 159, т. III, рег. № 4100, дело № 272/2014 г. на
нотариус С. И. с рег. № 516 в Нотариалната камара, удостоверяващ сключването на договор
за замяна на недвижим имот с моторно превозно средство, се установява, че на името на
ответника М. В. П., в качеството на собственик на 1/2 идеална част от имот, находящ се в
гр. ******, е открита партида в „Топлофикация Плевен” ЕАД гр. Плевен с абонатен №
28372, че етажната собственост на адрес гр. ****** е взела решение за сключване на договор
с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД гр. София за отчитане на водомерите и разпределяне на
топлинна енергия, както и че такъв договор действително е сключен и фирмата за дялово
разпределение е извършвала индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение за отопление и топла вода, включително издаване на
общи и индивидуални сметки.
2
От гореописаните писмени доказателства се установява, че ответникът, като носител
на 1/2 идеална част от правото на собственост на самостоятелен имот в сграда-етажна
собственост, която е взела решение за доставка на топлинна енергия, е придобил качеството
си на потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката.
От извлечение от сметка за абонатен № 28372 на името на ответника се установява, че
за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2021 г., са изчислени задължения за доставена топлинна
енергия на абоната в размер на 2 466,71 лева и лихва за забава в размер на 309,40 лева.
Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация-Плевен”ЕАД на потребители от гр. Плевен (л. 12-13 от ч. гр. дело №
5326/2021 г. на Районен съд гр. Плевен) и доказателства за одобряването им с решение на
ДКЕВР (л. 107-108 от делото).
Изслушана е комплексна съдебно-техническа експертиза, която прави заключение, че
етажната собственост, в която се намира посочения в исковата молба недвижим имот
фактически е захранена с топлоенергия с доставчик-ищцовото дружество, както и че
дяловото разпределение през процесния период за имота на ответника е извършено в
съответствие с нормативната уредба и дължимите суми за топлинна енергия са правилно
изчислени. Експертизата, въз основа на събраните по делото доказателства и след справка в
счетоводството на ищцовото дружество прави заключение, че сумите за топлинна енергия за
процесния период, включващи енергия за отопление на имот (по проект със седем броя
отоплителни тела с монтирани индивидуални уреди за дялово разпределение и щранг-лира в
банята, битово горещо водоснабдяване, енергия, отдадена от сградна инсталация и корекция
на сметките, не са платени от ответника и са в размер на 2 466,71 лева и лихва за забава в
размер на 309,40 лева за процесния период, като и двете суми са по 1/2 идеална част от
потреблението, съответно от мораторната лихва. Няма данни за неизправност на средствата
за търговско мерене в абонатната станция – топломер и общ водомер, за процесния период.
Съдът възприема заключението на вещото лице, тъй като съответства на събраните по
делото доказателства.
От правна страна:
С мотивите на тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на
Върховния касационен съд, ОСГК е прието, че решенията на общото събрание на етажните
собственици и титулярите на вещно право на ползване са особен вид сделки, те се приемат
при осъществяване на формална процедура (срв. раздел ІІ, глава ІІ от Закона за управление
на етажната собственост - ЗУЕС) и обвързват всички титуляри на право на собственост
върху обекти в сградата. Решенията, когато се стабилизират поради неоспорването им пред
съд или ако оспорването бъде отхвърлено, стават задължителни за изпълнение от всеки
етажен собственик, независимо дали е участвал при приемането им и дали е дал съгласие за
сделката (чл. 38 от ЗУЕС). С приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
3
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление”. С оглед тези съображения с
решението се задължават съдилищата да прилагат за отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост,
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62
във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
От представените писмени доказателства се установява, че ответникът е потребител на
топлинна енергия за описания в исковата молба топлоснабден имот, от което следва извод,
че през процесния период страните са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, представени по делото. Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
поради това без правно значение за спора е дали ответникът – собственик на 1/2 идеална
част от имота на имота, е ползвал фактически същия през процесния период. В отношенията
между топлопреносното предприятие и собствениците на топлоснабдения имот, последните
остават задължени за заплащане на доставената топлинна енергия по силата на закона и
възникналото облигационно договорно правоотношение.
При извършения преглед на общите условия на ищцовото дружество съдът не
констатира наличието на неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на
потребителите.
От приетата комплексна съдебно-техническа експертиза се установява, че фирмата за
дялово разпределение е отчитала данните на индивидуалните разпределители и е
предоставяла информацията на ищеца, както и че за процесния период дължимите суми за
топлинна енергия са правилно и законосъобразно начислени. Също от заключението на
вещото лице съдът приема за установено, че данните за реално потребената енергия,
предоставени от фирмата за дялово разпределение, са въведени в счетоводната система на
ищеца и са взети предвид при определяне размера на задълженията на ответника за
процесния период, които са отразени в извлечението от сметка, като е извършена корекция в
прогнозните месечни задължения, отразени във фактурите. Тази корекция е извършена на
база данните от индивидуалните измервателни уреди, данните от главните отчети на общия
топломер в абонатната станция, съобразно кубатурата на жилището и данните на
монтирания в жилището водомер.
Относно доказателствената стойност на извлечението от сметката на ответника при
ищцовото дружество съдът приема, че същото отразява направени вписвания в счетоводните
книги на „Топлофикация-Плевен” ЕАД относно задълженията му за доставена топлинна
енергия през процесния период. По делото не са ангажирани доказателства от които да се
установи, че счетоводните книги на ищцовото дружество са нередовно водени. В тази
връзка съдът приема, че извлечението от сметка съдържа вписвания в счетоводните книги на
4
дружество с редовно водено счетоводство, поради което същото представлява доказателство
за задълженията на ответника за потребената от него топлинна енергия за процесния период.
Предвид гореизложеното, от събраните по делото доказателства, съдът приема за
доказано, че ответникът М. В. П. дължи на ищцовото дружество сумата от 2 466,71 лева,
представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за процесния
период, включваща дължими суми за енергия за битово горещо водоснабдяване, енергия,
отдадена от сградна инсталация и корекция на сметките.
Относно вземанията за лихви:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Общите условия на „Топлофикация Плевен”
ЕАД купувачите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съдът приема, че задължението за
потребителя да заплати всяка отделна месечна вноска става изискуемо в 30 - дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнася.
Общият размер на лихвата за забава върху главница 2 466,71 лева и за периода от
04.08.2018 г. до 03.08.2021 г., видно от заключението на комплексната експертиза, възлиза
на 309,40 лева.
По разноските:
Ищецът е направил следните разноски: сумата 154,58 лв. по заповедното производство
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и сумата 533,34 лв. по настоящото
исково производство за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение
Съгласно задължителното разрешение, дадено с т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГКТ на ВКС отговорността за разноски следва да
бъде разпределена съгласно основателността на исковата молба. Тъй като исковата молба по
чл. 422 от ГПК е подадена само за част от сумите, посочени в заявлението по чл. 410 от
ГПК, т.е. ищецът при подаването на исковата молба фактически е извършил частично
оттегляне на претенцията си, съдът намира, че отговорността за разноски следва да се
понесе от страните съобразно основателността, съответно неоснователността на заявлението
по чл. 410 от ГПК.
По частно гражданско дело № 3265/2021 г. на Врачанския районен съд ищецът-
заявител е направил разноски в размер на 163,70 лева (113,70 лева-внесена държавна такса и
50,00 лева-юрисконсултско възнаграждение), от които му се следва сумата 79,93 лева. По
настоящото дело ищецът е направил разноски в общ размер на 797,13 лева (134,97-държавна
такса, 212,16 лева-депозит за особен представител, 350,00 лева-депозит за експертиза и
100,00 лева-юрисконсултско възнаграждение), от които му се следва сумата 389,23 лева.
Ответникът не е представил доказателства за направени деловодни разноски, поради
което такива не му се присъждат.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на М. В.
П. с ЕГН ********** и адрес гр. *****, че дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД с ЕИК
*********, адрес на управление гр. ****** сумата 2 466,71 лева-главница, представляваща
1/2 идеална част, съобразно дела на ответника в съсобствеността, от стойността на доставена
топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2021 г. в имот с адрес гр. ****** и
сумата 309,40 лева-1/2 идеална част, съобразно дела на ответника в съсобствеността, от
стойността на мораторна лихва върху горепосочената главница за периода от 04.08.2018 г.
до 03.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2021 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 938 от 02.09.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3265/2021 г. на
Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М. В. П. с ЕГН ********** и адрес гр.
***** да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление
гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“ № 128 сумата 79,93 лева – разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство – ч. гр. дело
№ 3265/2021 г. на Врачански районен съд и сумата 389,23 лева – разноски за държавна
такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение по гр. дело № 579/2022 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6