РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Карлово, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Г. Г.
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Г. Административно наказателно дело
№ 20225320200521 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 103 от 10.08.2022 г. на Директора на
РДГ- П., на В. И. И., ЕГН ********** от гр. С., П. обл., ул. „*****“ № ***,
бл.****** са наложени административни наказания на основание чл.266 ал.1
вр. чл.213 ал.1 т.1 от Закона за горите /ЗГ/- глоба в размер на 500 лв., за
нарушение на чл.266 ал.1 вр. чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ, и на основание чл.266 ал.1
вр. чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ- глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.266
ал.1 вр. чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
И., който го обжалва. С жалбата оспорва вмененото му нарушение, считайки,
че деянието е погасено по давност, както и излага доводи за несъставомерност
на процесното деяние. Оспорва и налагането на две наказания. Иска от съда
да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, лично поддържа жалбата и
прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради
нарушения на материалния и процесуален закон.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който счита
жалбата за неоснователна и пледира обжалваното наказателно постановление
1
да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, счита, че жалбата е подадена в срок, от лице, имащо правен интерес
да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели Н. Р., И. Н. и К. К.,
както и допуснатите по искане на жалбоподателя свидетели С.М. и Ч.Д.,
приобщените писмени доказателства- доклад, АУАН серия РДПЛ 2021 №
002540/07.03.2022 г., констативен протокол серия РДПЛ № 006201, разписка
за отговорно пазене на вещи серия Л00 № 060127/07.03.2022 г., резолюция,
писмо до РП, постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 21.06.2022 г., предложение за сключване на споразумение, наказателно
постановление № 103/18.08.2022 г., разписка за връчване на наказателно
постановление, материалите по преписка УРИ № 281000-4116/2022 г.-
справка от Община Карлово, справка от ТП ДГС Карлово, справка от ОСЗ,
скици, справка от Търговски регистър, обяснения на служители на РУ-
Карлово и ТПДГС- Карлово, характеристична справка и справка за съдимост
на В. И., съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят В. И. бил управител и съсобственик на „******“ ООД
гр. С.. Дружеството притежавало земеделски земи, около 10 дка, в землището
на с. Б., част от които представлявали овощна градина и не представлявали
горска територия, съгласно справка на Директора на ТПДГС- Карлово. През
2009 г. В. И. спечелил търг, проведен от Община К., по силата на който
стопанисвал като физическо лице рибарници, находящи се в землището на с.
Б..
Тъй като овощните насаждения били стари, на възраст около 40-50
години, в тях имало и поникнали дървета от вид „топола и акация“. През 2018
г.- 2019 г. жалбоподателят почистил с помощта на работници дърветата,
включително самораслите тополи и акации, в собствените на управляваното
от него дружество земеделски земи. Нямал необходимото разрешение за това.
Прибрал дървата на територията на рибарника, който стопанисвал.
На 07.03.2022 г. служители на РДГ- П.- Р. и Н., в присъствие на
полицейските служители С., К., Х. и А. извършили проверка в описания по-
горе имот, представляващ рибарници, при което било констатирано
съхранение на 21,44 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид топола, акация,
слива и ябълка, немаркирани с контролна горска марка, производствена марка
или общинска горска марка и без документ, доказващ законния им произход-
превозен билет. За констатираното бил съставен протокол и бил съставен
АУАН, с който било прието, че жалбоподателят извършил нарушение на
2
чл.266 от ЗГ вр. чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, тъй като на 07.03.2022 г. в
рибарници в землището на с. Б., общ. К., територия на ТПДГС Карлово
съхранявал в обекта си- рибарници в землището на с. Б. 21,44 куб.м. дърва за
огрев- топола, акация, слива, ябълки без превозен билет и немаркирани с
контролна горска марка и общинска горска марка.
Жалбоподателят подписал така съставения му акт, като вписал
възражение, че дървата са на повече от три години, като е направил
почистване на негови имоти и останали от тях.
Дървеният материал бил оставен на отговорно пазене на жалбоподателя
с разписка.
С мотивирана резолюция от 23.03.2022 г. Директора на РДГ- П.
прекратил административно- наказателната преписка и изпратил материалите
на РП- П., ТО- Карлово, тъй като намерил данни за престъпление.
Била образувана преписка УРИ № 281000-4116/22 г. по описа на РУ-
Карлово, която приключила с постановление от 21.06.2022 г. на РП- П., ТО-
Карлово за отказ да се образува досъдебно производство, като прокурорът
разпореди постановлението му да се изпрати на РДГ по компетентност за
преценка, дали са налице предпоставките за налагане на административно
наказание.
На 10.08.2022 г. било издадено атакуваното наказателно постановление,
с което на жалбоподателя били наложени административни наказания на
основание чл.266 ал.1 вр. чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ- глоба в размер на 500 лв., за
нарушение на чл.266 ал.1 вр. чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ, и на основание чл.266 ал.1
вр. чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ- глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.266
ал.1 вр. чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
19.09.2022 г., а жалбата срещу него депозирана на 28.09.2022 г.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът ползва при
постановяване на решението си, тъй като счита същите за обективни,
последователни и без съществени различия помежду им, относими пряко към
предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
На жалбоподателят И. е вменено във вина извършено нарушение на
чл.266 ал.1 вр. чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ. Събраните по делото доказателства-
писмени и гласни, установяват безспорно, че в обекта- рибарници, находящ се
в землището на с. Б. жалбоподателят И. е съхранявал 21,44 куб.м. дърва за
огрев- топола, акация, слива, ябълки без превозен билет и немаркирани с
контролна горска марка. Количеството на дървения материал по дървесни
видове не е установен по време на административно- наказателното
производство, а и не би могъл да бъде установен към момента, тъй като по
данни на жалбоподателя, на когото е оставен за отговорно пазене, дървения
3
материал е бил извлечен от придошлите води по време на наводнение през
септември 2022 г. Не се спори по делото, че мястото, от което са добити
процесните дърва, са овощни градини, стопанисвани от управляваното от
жалбоподателя дружество, представляващи земеделски земи. Безспорно
установено от събраните по делото доказателства е и че дървата не са били
маркирани и жалбоподателят не е разполагал с документ, установяващ техния
произход. В хода на цялата проверка, административно- наказателно
производство, включително и съдебно такова жалбоподателят е направил
възраженията относно мястото на добиване на дървесината, а именно че
същите са добити от земеделски земи. Тези възражения са подкрепени от
показанията на свидетелите Д. и М., и писмените доказателства, събрани по
делото и неопровергани от останалите свидетелски показания.
При това положение съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил
вмененото му във вина нарушение, тъй като деятелността му не може да се
подведе под приложното поле на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Санкционната разпоредба на чл.266 ал.1 от ЗГ предвижда
налагане на административно наказание глоба за физическо лице, което в
нарушение на ЗГ и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва,
товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се
разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Същата следва да се
прилага само за изчерпателно изброените форми на деятелност, които имат за
предмет дървесина и недървесни горски продукти, т.е. добити от гора по
смисъла на чл.2 от ЗГ. Предметният обхват на ЗГ е ясно очертан в чл.1 ал.1
във вр. с чл.2 от закона, от които разпоредби става ясно, че ЗГ се прилага за
площи, заети горскодървесна растителност, с изключение на площите по чл.2
ал.3 от ЗГ. Поставяйки акцент върху горскодървесния характер на
растителността, ЗГ изключва от регулативния си ефект площите, заети с
растителност, нямаща такъв характер. В случая предмет на предявеното
нарушение са дървета от топола, акация, слива, ябълки в обем от 21,44
пространствени кубически метра, които се съхранявали без да са маркирани и
придружени с превозен билет. Независимо, че същите съставляват
горскодървесна растителност, по делото се установи, че те са добити от площ,
която е земеделска територия, поземлени имоти, които имат фактическо
предназначение на земеделски земи и представляващи овощна градина. От
това следва извода, че имотът не притежава характеристиката на гора по
смисъла на чл.2 ал.1 от ЗГ. Следва да се има предвид, че съгласно чл.2 ал.3 т.3
от Закона за горите разпоредбите му не се прилагат за дървета от
горскодървесни видове в земеделски територии и следователно следва да се
направи извода, че Закона за горите е неприложим в конкретния казус и не би
могло да се ангажира административно- наказателната отговорност на
жалбоподателя, по която и да е от санкционните разпоредби на същия закон,
включително и разпоредбата на чл.266 ал.1 от ЗГ. Предвид гореизложеното
съдът намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено изцяло.
4
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 103 от 10.08.2022 г. на
Директора на РДГ- П., с което на В. И. И., ЕГН ********** от гр. С., П. обл.,
ул. „*****“ № ***, бл.****** са наложени административни наказания на
основание чл.266 ал.1 вр. чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ- глоба в размер на 500 лв., за
нарушение на чл.266 ал.1 вр. чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ, и на основание чл.266 ал.1
вр. чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ- глоба в размер на 200 лв., за нарушение на чл.266
ал.1 вр. чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.
Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5