Р Е Ш Е Н И Е

 

№  154

 

гр. Кубрат, 14.09.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Кубратският районен съд в публичното заседание на четиринадесети септември  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА П. - ЕНЕВА

                                                    

при участие  на  секретаря П.П. и в присъствието на прокурора ……….., като разгледа гр. дело № 193 по описа за 2016 година, докладвано от съдия Председателя,

 

                                                 Р   Е   Ш   И  :

 

ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.127, ал.2, във вр. с чл.59, ал.2  СК, упражняването на родителските права и задължения по отношение на детето Х.Д.Р.,  ЕГН **********,  на неговата майка и законен представител В.И.Д., ЕГН ********** с пост. адрес ***.

ПОСТАНОВЯВА, до изменение на обстоятелствата, малолетното дете Х.Д.Р.,  ЕГН **********,  да живее в дома на своята майка и законен представител В.И.Д., ЕГН ********** с пост. адрес ***.

        ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Д.Р.К., ЕГН **********, с пост.адрес ***,  и сина му Х.Д.Р.,  ЕГН **********, както следва:  да го вижда и взема всяка първа и трета събота от месеца,  от 09.00 часа до  16.00 часа, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката В.И.Д., ЕГН **********.

ОСЪЖДА Д.Р.К., ЕГН **********, с пост.адрес ***, да заплаща на малолетното си дете  Х.Д.Р.,  ЕГН **********,  чрез неговата майка и законен представител В.И.Д., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в  размер на 110.00 /сто и десет/ лева, ведно със законната лихва за всяко просрочена вноска, считано от 22.04.2016г., до навършване на пълнолетие или изменение на обстоятелствата.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, на основание чл.127а, ал.2 от СК във вр. с чл.45 във вр. с чл. 76, т.9 от ЗБЛД, на малолетното дете Х.Д.Р., род. на *** г. в гр. Кубрат, ЕГН **********, да напуска страната и пътува  извън пределите на Р.България, до Англия и други страни членки на Европейския съюз без ограничения, ежегодно в периода от месец май до месец октомври,  до навършване на пълнолетие, придружавано от своята майка  В.И.Д., ЕГН ********** с пост. адрес ***, без за това да е необходимо  съгласието на бащата Д.Р.К., ЕГН **********.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ за издаване документи за самоличност, включително и за издаване на задграничен паспорт на детето Х.Д.Р., род. на *** г. в гр. Кубрат, ЕГН **********, без да е необходимо, за целта, съгласието на бащата Д.Р.К., ЕГН **********.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д.Р.К., ЕГН **********, с пост.адрес ***, да заплати на В.И.Д., ЕГН ********** с пост. адрес ***, направените от нея разноски по делото в размер на  60.00 лева -  платена държавна такса, както и 300.00 /триста/лева - внесен депозит за възнаграждение на  особен представител назначен по делото. 

ОСЪЖДА Д.Р.К., ЕГН **********, с пост.адрес ***, да заплати по сметка на РС – Кубрат сумата от 158.40 /сто петдесет и осем лева и четиридесет стотинки/лева - държавна такса върху присъдения размер на издръжка.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на преписи, пред ОС – гр. Разград.

 

                              Районен съдия: /П/ Д. П. – Енева

 

 

      МОТИВИ по Решение № 154/ 14.09.2016 год. по гр.дело № 193/ 2016 год. по описа на РС – гр. Кубрат

 

        Предявени са за раглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2, във вр. с чл. 59, ал.2 и чл.143, ал.2  СК и чл. 127а СК.

        С  искова молба Ищцата – В.И.Д., ЕГН ********** с пост. адрес ***, като твърди, че: с ответника са родители на малолетното дете –  Х.Д.Р., род. на *** г. в гр. Кубрат, ЕГН **********, от прекратено между тях през м.12.2015 г. фактическо съпружеско съжителство в Англия; от началото на 2016 г. детето се отглежда фактически от родителите на майката в страната, а тя продължава да живее в Лондон, където и работи; бащата се установил да живее и работи във Франция, но  не участва в издръжката на детето, не полага грижи за отглеждането и възпитанието му, и не поддържа лични отношения с него, поради изложеното моли съда да постанови решение, с което с което да определи местоживеене на малолетното им дете Х.Д.Р., род. на *** г. в гр. Кубрат, ЕГН **********, при майката и възложи на нея упражняването на родителските права по отношение на детето, като заявява съгласие на бащата да бъде служебно от съда определен режим за поддържане на лични отношения с детето с право да го вижда и взема всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 до 16.00 часа и по 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката; претендира ответника да заплаща за издръжката на детето си ежемесечно по 110.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба; претендира да се разреши издаването на паспорт за задгранично пътуване на детето Х.Д.Р., род. на *** г. в гр. Кубрат, ЕГН **********, заместващо необходимото съгласие на бащата Д.Р.К., ЕГН **********, както и да се разреши на детето да пътува извън границите на Р България, многократно до Англия и други страни, членки на Европейския съюз, без ограничения до навършване на пълнолетие, придружавано от своята майка  В.И.Д., ЕГН ********** с пост. адрес ***, заместващо необходимото съгласие на бащата. Правното основание на ищцовите претенции, предявени по реда на  чл.127, ал.2 СК, е в разпоредбите на чл. 59 СК – относно местоживеенето на детето и упражняването на родителските права по отношение на него; чл.143, във вр. с чл. 149 СК – относно издръжката на малолетното дете.

          При липсата на подписано между родителите споразумение по реда на чл.127, ал.1 СК,  спорът между родителите се решава от районния съд по настоящият адрес на детето, като съдът служебно следва да определи мерки относно упражняването на родителските права, както и режима на лични отношения между детето и другия родител.  Разноски по делото претендира. При липса на изразено от родителите съгласие по въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът се разрешава също от районния съд по настоящият адрес на детето.

         Ответникът - Д.Р.К., ЕГН **********, на която е връчено съобщение чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, не е дал писмен отговор в срок. В съдебно заседание се явява лично, заявява, че ще се ползва от процесуалното представителство и защита на назначения му от съда особен представител; заява становище относно допустимост на исковата претенция, предвид процесуалната легитимация на страните по делото, а по съществото счита претенциите на ищцата за основателни. В хода на устните състезания по делото заявява становище за основателност на исковите претенции.

         Кубратският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки същите със становището на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Страните са родители на детето Х.Д.Р., род. на *** г. в гр. Кубрат, ЕГН **********, видно от съставения за раждането му Акт № 169/ 13.10.2011 год.на Община – гр. Кубрат, чието съдържание е възпроизведено в приетото като доказателства по делото Удостоверение за раждане от *** год. От представените в съдебно заседания удостоверения за пост. адрес № 356/ 16.03.2016 г. на Община – гр. Кубрат се установява, че детето е с регистрирани пост./наст. адреси в гр. Кубрат, т.е. в съдебния район на Кубратския районен съд.

         От събраните по делото гласни доказателства и извършеното от социалните служители анкетиране, изложени в Социален доклад изх. № ЗД 1702-11-00-005/ 21.07.2016 год. на Д „СП” – гр. Кубрат, се установява, че по време на фактическото за страните съжителстване на семейни начала на 09.10.2011 г. се родило детето им Христо. Живеели в дома на родителите на ответника в с. Беловец, както и извън страната в наети под наем жилища, последно в Англия, където в края на 2015 г. бащата Д. изтеглил всички спестявания на фактическото семейство и напуснал страната, изоставяйки там детето и майката. За времето до настоящият момент еднократно е изпратил 50.00 евро за издръжката на детето; не го е търсил, за да го види; не е разговарял с майката за него. В началото на 2016 г. майката върнала детето в България и го оставила на грижите на своите родители, тъй като сама и без подкрепата на бащата не била в състояние да работи и да организира отглеждането му, макар и в детско заведение – не е имало кой да го води и взема.  Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства майката се е върнала в Англия, където работи на постоянен трудов договор, а детето се отглежда в гр. Кубрат от родителите й; майката изпраща пари за издръжката му, общува с него непрекъсното по ел.поща – Скайп; периодично се връща в страната, където живее заедно с родителите си и детето. Майката и лицата от разширения фамилен кръг – нейните родители, обичат детето, грижат се за неговото отглеждане и възпитание  в отсъствието на майката, а в останалото време я подпомагат. Отсъствието на контакт между майката и детето, от една страна,  и бащата  – от друга, лишава В.Д. от възможността да прави планове и да реализира намеренията си да  живее с детето и да се грижи за него целогодишно – в Р България и в Англия, лишава майката, детето и фамилния кръг лица от възможността заедно да пътуват до Англия и други страни от ЕС, където живеят други близки срозници на майката и фамилията , за да им гостуват.

         Относно бащата в съответствие с извършеното анкетиране от социалните работници в Отдел „Закрила на детето” – гр. Кубрат, се установява, че от изоставянето на детето и майката в Англия през м. 12.2015 г. и до сега не контактува по никакъв начин с детето, не го търси, не изпраща подаръци, не дава пари за издръжката му. На адреса в с. Беловец е фамилната къща на родителите му, която по информация на съседи е необитаема, тъй като те живеят и работят извън страната – в Р Франция. 

         В подкрепа на фактите, твърдяни с исковата молба, и потвърдени от разпитания по делото свидетел, са и приложените към представените по делото на основание чл.15, ал.6 от ЗЗДетето Становища  на Дирекция „СП”, Отдел “Закрила на детето” – гр. Кубрат. След извършено анкетиране, директора на цитираното социално учреждение в гр. Кубрат изразява мнение, че при майката правата и интересите на малолетното дете ще бъдат защитени по най-добър начин; бащата на детето не търси и не установява контакт с него и не изпраща средства за издръжката му, поради което считат емоционалната връзка между детето и бащата за прекъсната по негова инициатива.

           Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявените искове, квалифицирани с правно основание чл.127, ал.2, във вр. с чл. 59, ал.2 и чл.143, ал.2  СК и чл. 127а СК, са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.

           Х.Д.Р. е малолетно дете, родено от прекратено между родителите му – страни по делото,  фактическо съпружеско съжителство. Макар и двамата да са родители и да следва от разпоредбата на закона, че заедно и поотделно упражняват родителски права, при положение, че са разделени, това е обективно невъзможно. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето и на родителя, който е ангажиран с отглеждането и възпитанието му лично и непосредствено, както и на родителя, който е лишен от възможността ежедневно да се грижи и общува с него, се разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК, тъй като те, поради прекратени лични отношения и липсата на контакт, не могат да постигнат съгласие. Разглеждайки го, съдът със съдебно решение, при липсата на споразумение между родителите, ще определи при кого от тях ще живее  детето;  ще определи кой ще упражнява родителските права по отношение на него; ще определи личните отношения на детето с родителя, при който то не живее постоянно, както й ще определи необходимата му парична издръжка.

           Установи се по несъмнен начин, че ищцата е родителят, непосредствено ангажиран с отглеждането и възпитанието на детето от м.12.2015 година до сега. Родителите са трайно разделени; бащата  не поддържа контакти с майката и с детето; не участва в издръжката му; не изпраща и не е давал пари и подаръци за него, вкл. и чрез родителите си. 

          По отношение упражняването на родителските права над роденото от фактическо съжителство между тях малолетно дете Христо, съдът прецени, че следва да се предостави на майката. Бащата няма претенции в този смисъл, практически не е живял и не е общувала с него. След като Христо от раждането си и до сега се отглежда от своята майка и подкрепящите я нейни родители, които са му осигурили адекватни грижи и обич, при пълно отсъствие на бащата от живота на детето,  то не следва да бъде лишено от тях. Интереса на детето налага да бъде оставено на грижите на своята майка.

          На бащата, отчитайки базисния интерес на детето да познава и да общува и с другия си родител, въпреки установената липса на емоционална ангажираност и привързаност между майка и дете, съдът следва да определи режим за поддържане на лични отношения с него, като приема за подходящо да му даде право да го вижда и взема всяка първа и трета събота от месеца,  от 09.00 часа до  16.00 часа, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката В.И.Д., ЕГН **********.

          Относно дължимата за малолетното дете издръжка: Родителите дължат такава на своите не навършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни или могат да се издържат от имуществото си. Безспорно детето е малолетно – Христо предстои да навърши 5 години, и издръжка му се дължи. Съобразявайки нуждите му от храна, съобразена с възрастта  като вид и качество; облекло – дрехи, обувки и пр., лекарства и лечение, съдът приема, че необходима и достатъчна ежемесечно сума за издръжката е в размер на  200.00 лева, от които бащата следва да поеме 110.00  лева, а майката  – разликата от 90.00 лв. При формирането на този извод съобрази разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, във връзка със служебното начало в процеса. При разпределението на тежестта по осигуряване на издръжката, съдът се съобразява и с обстоятелството, че майката, подпомагана от близките си,  е този родител, в чиято тежест са ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Възможностите на родителите да осигуряват издръжка са обективно равни – и ищцата  и ответника са в обективно работоспособна възраст, няма данни да имат задължения към други лица от същия ред.  Така определената издръжка следва да се присъди, считано от датата на завеждане на исковата молба – 22.04.2016  г., и в този размер тя следва да се заплаща до изменение на обстоятелствата.

 Безспорно установено е, че родителите не живеят заедно и че фактически родителската отговорност по отношение на роденото от прекратеното фактическо съжителство малолетно дете се упражнява и носи от майката. Съдът не е в състояние да въздейства на финансово – икономическо състояние в страната, както и не е в състояние да закрепости гражданин, поради родителското му качество или поради малолетие в страната по произход и гражданство на лицата – Р България. Българските граждани разполагат с правото да осъществят свободен избор на страна, в която да реализират личните си и финансови интереси. Разрешение за неограничено извеждане на дете от територията на Република България за пътувания в чужбина – също неограничено и без конкретна цел, на един от родителите, съдът не може да даде, защото тогава законните интереси на детето не могат да бъдат проконтролирани и защитени. Може да бъде дадено, когато това е в интерес на детето, разрешение за извеждането му за определен период в опредена държава или в държави, чиито кръг е определяем (например държавите - членки на Европейския съюз). Дали даването на такова разрешение е в интерес на детето се определя за всеки конкретен случай, с оглед установените по делото обстоятелства.

            Избраната от майката в случая страна, в която тя работи на постоянна работа – Великобритания, е държава – член на Европейския съюз, поради което в нея са гарантирани приетите и от нашата държава стандарти на зачитане и упражняване на човешките права, в частност – тези на децата. В тази страна се е установил да живее майката през по-голямата част на годината. Другите посочени за пътуване на детето страни са тези от ЕС, в която живеят нейни близки сродници, поради което на този етап – при липсата на несъмнени доказателства – писмени, вкл. и социално проучване, установяващи, че в чуждата страна е осигурил материални и социални условия за живот на детето, на него следва да му бъде разрешено да напуска територията на Р България и да пътува в чужбина – в страните от ЕС, без ограничения в броя, но единствено за времето на установените в Р. България училищни ваканции, до навършване на пълнолетие. Съгласно чл.10, т.2 от Конвенцията за правата на детето /КЗПД/, правото на децата да напускат, която и да е страна, подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морал или правата или свободите на други лица, и които са съвместими с другите права, признати с тази Конвенция. Безспорно установената липса на отношения между майката и бащата и детето, обосноваваща извод за липса на съдействие от негова страна за осъществяване правата и възможностите на детето, са ограничения, които създават пречки за осигуряване на закрила и грижа от предпочетения от съда родител - майката, които са необходими за благосъстоянието на децата им. Интересите на децата са първостепенно съображение на съда при вземане на решение от рода на процесното. Ответникът, отсъствайки от живота на детето и отказвайки да осигури съдействие за издаването на документи за самоличност, вкл. задграничен паспорт, както и не давайки съгласието си то да напуска страната, съпровождано от майката, го лишава от възможността да се ползва пълноценно от неговите лични и фамилни грижи и възможности. Това поведение съдът приема, че противоречи на интересите на детето, поради което и следва да уважи молбата на бащата частично, т.е. давайки му право да напуска и да се завръща в страната, заедно с детето, като пътува за и от Великобритания и други страни от ЕС.

          Искания за присъждане на разноски по делото страните е заявила ищцата и същите са основателни и доказани до размер на платения от нея депозит за възнаграждение на назначения на ответника особен представител – 300.00 лева. 

          Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – Кубрат сумата 158.40  лева, съставляващи дължимата държавна такса върху присъдената в нейна тежест издръжка.  

           Водим от изложеното, съдът постанови своя акт.

 

 

Районен съдия: /П/ Д. П. - Енева