Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 01.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
Мл. съдия БОРЯНА
ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 4218 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 203876 от 29.08.2017 г.,
постановено по гр.дело № 54201/2016 г. по описа на СРС, ГО, 119 с-в, e признато за установено по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С.К.Б. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 354, 98 лв.,
представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода м. май 2013 г.
– м. април 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата за времето от
30.06.2016 г. до окончателното плащане и сумата от 37, 89 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 30.06.2013 г. – 17.06.2016 г. С
решението са отхвърлени изцяло предявените по реда на чл. 422 ГПК искове срещу Л.К.М.
за признаване за установено, че същата дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1064, 95
лв., главница за потребена топлинна енергия за периода м. май 2013 г. – м.
април 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата за времето от
30.06.2016 г. до окончателното плащане и сумата от 113, 68 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 30.06.2013 г. – 17.06.2016 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищцовото дружество „Т.с.“ ЕООД.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
ищцовото дружество, с която първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната
част спрямо Л.К.М., като с влязло в сила определение № 11788 от 23.05.2018 г.
въззивната жалба е била върната в останалата й част, с която
първоинстанционното решение се обжалва в частта му, с която предявените срещу С.К.Б.
искове са били уважени. Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено в
отхвърлителните му част и предявените срещу Л.М. искове да бъдат изцяло
уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от Л.И. чрез адв. Г., с който се моли обжалваното решение да
бъде потвърдено в отхвърлителните му части. Поддържа се, че по делото не е
установено ответницата да е била собственик или ползвател на процесния имот,
поради което правилно е било прието, че не дължи заплащане на консумираната в
имота топлинна енергия.
Третото лице-помагач не е взело становище по подадената
въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно, но е недопустимо в обжалваната част. Видно от приложената на л. 14
от заповедното производство разписка, ответницата Л.М. е получила препис от
заповедта за изпълнение лично на 01.08.2016 г. (понеделник), следователно
двуседмичният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаване на възражение срещу
заповедта за изпълнение е изтекъл на 15.08.2016 г. (също понеделник).
Възражение по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК Л.М. е подала след изтичане на законоустановения
срок – на 16.08.2016 г., поради което спрямо нея заповедта за изпълнение е
влязла в сила и предявените срещу нея установителни искове по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК са недопустими. Недопустимо следователно е и обжалваното решение в
частта, с която районният съд се е произнесъл по предявените срещу Л.М. искове,
поради което в тази част решението следва да бъде обезсилено, а производството
по делото прекратено, като спрямо Л.М. заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е влязла в сила поради неподаването на възражение по
чл. 414 ГПК в законоустановения срок. Частта от първоинстанционното решение, с
която районният съд се е произнесъл по предявените срещу С.К.Б. искове, не е
предмет на разглеждане във въззивното производство, поради което настоящият
съдебен състав не следва да се произнася по допустимостта на решението в тази
част.
При този изход на спора, в полза на Л.М. следва да бъдат
присъдени направените в хода на производството разноски, тъй като тя не е дала
повод за завеждане на делото. Видно от приложения на л. 61 от
първоинстанционното производство договор за правна помощ и съдействие, тя е
направила разноски пред районния съд в размер на 300 лв. адвокатско
възнаграждение, платено в брой, което е минималният размер на адвокатското
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същият размер на
адвокатското възнаграждение следва да бъде присъден и за въззивното производство,
като видно от приложения на л. 43 договор за правна помощ и съдействие, сумата
от 300 лв. е била платена в брой.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на
предявените искове решението не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 203876 от 29.08.2017 г.,
постановено по гр.дело № 54201/2016 г. по описа на СРС, ГО, 119 с-в, в частта, с която съдът
се е произнесъл по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Л.К.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищцовото дружество сумата от 1064, 95 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г., ведно
със законната лихва за забава от датата на издаване на заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 113, 68 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 30.06.2013 г.
до 17.06.2016 г., както и в частта, с която „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
е осъдена да заплати на Л.К.М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски
за първоинстанционното производство в размер на 300 лв. адвокатско
възнаграждение и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочените части.
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Л.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.
78, ал. 4 ГПК, разноски за първоинстанционното производство в размер на 300 лв.
адвокатско възнаграждение и разноски за въззивното производство в размер на 300
лв. адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.