РЕШЕНИЕ
№ 791
гр. Перник, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.а
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720101330 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца Р. В. К., ЕГН: ********** от гр. П., ж.к. „Т.“, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. ** чрез адв. И. В. в условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл.199 КТ и чл. 214 КТ и чл. 49 ЗЗД за отмяна на Заповед № 165 от
14.12.2022 г. на работодателя на ищеца „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, с която е временно
отстранен от длъжност, тъй като се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява
трудовите си задължения и за присъждане на обезщетение в полза на работник и служител
за незаконното му отстраняване от неговия работодател от работа в размер на брутното му
трудово възнаграждение от 2000 лв. ведно със законната лихва за времето на незаконното
отстраняване от 14.12.2022 г. до възстановяването му на работа, както и иск за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди причинени на работника и служителя в резултат на
незаконното му отстраняване от работа от неговия работодател в размер на 2000 лв.
Ищецът твърди, че от 2012 г. работи в ответното дружество на длъжност
„поддръжка сграден фонд“ е със Заповед № 165 от 14.12.2022 г. бил отстранен от работа на
основание чл. 199 КТ, като същата била подписана от двама свидетели, тъй като бил отказал
да я получи. В заповедта било посочено, че на 21.11.2022 г. и на 28.11.2022 г. бил в
състояние, в което не могъл да изпълнява трудовите си задължения, което било пораждало
опасност за неговото здраве и за здравето на колегите му. Бил си направил преглед при
психиатър и им представил издадения му документ, но въпреки това бил принуден от
администрацията да пусне молба за ползване на платени и неплатени отпуски за 2023 г. и
след изтичането на отпуската му се бил явил на работа на 31.01.2023 г. Били му обяснили, че
1
не могат да го допуснат отново на работа заради заповедта, а следвало да се яви на среща с
директора на „Човешки ресурси“ на следващия ден от 12,30 ч. и го накарали да пусне един
ден неплатен отпуск. На проведената среща, на която присъствали и адвоката на ответното
дружество Х. М. и непознато на ищеца медицинско лице не бил постигнат резултат освен
продължаване на отстраняването му от работа. На 02.02.2023 г. бил пуснал сигнал до
Инспекцията по труда, както и до Прокуратурата на РБ. Бил получил само формален отговор
от Инспекцията по труда, че относно законосъобразността на процесната заповед на
работодателя следвало да се произнесе съдът. Към настоящия момент било продължавало
формално трудовото му правоотношение, като не му било заплащано трудово
възнаграждение, което било засягало нормалното му съществуване и човешко достойнство.
Липсата на средства не му позволявала да завърши лекарствената си терапия във връзка с
планирана с неговата съпруга ин витро процедура.
В допълнителната си молба ищецът посочва по-конкретно търпяните от него
неимуществени вреди във връзка с незаконното му временно отстраняване от работа от
страна на неговия работодател, като посочва, че би изпаднал в депресия и преживял нервен
срив, бил подтиснат, изпитал негативни емоции и притеснения, финансови затруднения и
трудности относно задоволяване на нуждите на семейството, били влошени отношенията му
с близките хора. Изпитал негативни емоции относно твърденията на неговия работодател, че
бил страдал от психични проблеми и били разколебали вярата му, че може да стане родител.
Моли съдът да отмени процесната заповед като незаконосъобразна и да му
присъди обезщетение за незаконното му оставане без работа в размер на брутното му
трудово възнаграждение от 2000 лв. ведно със законната лихва за времето на незаконното
отстраняване от 14.12.2022 г. до възстановяването му на работа, както и иск за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди причинени на работника и служителя в резултат на
незаконното му отстраняване от работа от неговия работодател в размер на 2000 лв.
Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва
претенциите.Заявява, че процесната заповед била издадена на основание чл. 199 КТ и била
законосъобразна и била надлежно връчена на ищеца при негов отказ на 14.12.2022 г. и била
надлежно подписана от двама свидетели. В нейните мотиви били посочени причините и
всички конкретни фактически обстоятелства, които били наложили временното отстраняване
от длъжност на ищеца и при спазване на разпоредбите на чл. 126, т. 2 КТ и чл. 127, ал. 1, т. 3
КТ. Същата била издадена по повод на явяването на ищеца на работа на 21.11.2022 г. около
10,00 ч. в състояние, което не му било позволявало да изпълнява трудовите си задължения и
пораждало опасност за безопасността на работата му и на работата на неговите колеги.
Твърди, че ищецът бил имал видимо неадекватно поведение, като по-време на разговор
искал присъствашите да спазват дистанция от него и имал натрапчиви мисли, че някой го
дебне и иска да го нарани в мазето. Бил отказал да отговори дали е посещавал психиатър и
дали приема лекарства за психиатрично заболяване. Поради породило се притеснение за
неговото психично здраве същият бил временно отстранен от работа. Посочва, че на
2
28.11.2022 г. ищецът бил заявил при среща със служителите на отдел „Човешки ресурси“, че
същите го „постоянно преследват и следят“. С атакуваната заповед ответникът бил
временно отстранен от работа от 14.12.2022 г. до възстановяване на годността му за
извършване на възложената му работа. Към момента не били налице данни ищецът да е в
състояние годно да изпълнява трудовите си задължения. Твърди, че ищецът бил представил
на работодателя Амбулаторен лист от 29.11.2022 г. , като последният на основание чл. 112,
ал.1, т. 1 от Закона за здравето бил обжалвал същият пред надлежната ЛКК. Заявява, че на
20.02.2023 г. работодателят бил получил Решение на ЛКК № 459/16.02.2023 г. при
„ДИАГНОСТИЧНО-КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР І-Перник“ ЕООД, като 01.03.2023 г.
ответното дружество било инициирало процедура по обжалване на това решение на ЛКК
пред ТЕЛК на основание чл. 112 Закон за здравето и административната процедура не била
приключила към настоящия момент с окончателен акт. Излага съображения относно
неправилността на това решение, тъй като не бил извършен преглед на ищеца. Надлежно
оправомощените медицински органи не се били произнасяли относно здравословното
състояние на лицето и годността му да изпълнява възложената му работа. Твърди, че на
01.02.2023 г. била проведена среща на ищеца в присъствието на Д. Т. М., която била от
служба трудова медицина при ответното дружество и директор човешки ресурси, като по
време на разговора ищецът бил говорил несвързано и не могло да се разбере какво говори.
Счита, че към момента на атакуваната заповед били налице всички предвидени в
разпоредбата на чл. 199 КТ предпоставки. Позовава се на чл. 199, ал. 2 КТ. Работодателят не
бил в състояние непрекъснато да наблюдава поведението на ищеца и да полага медицински
грижи за него и да осигурява неговата безопасност и тази на другите работници и
служители. След датата на постановяване на процесната заповед ищецът не бил представил
други доказателства относно възстановяване на годността му да извършва възложената му
работа. Работодателя след решението на ЛКК, което атакува пред ТЕЛК нямал данни какво е
здравословното състояние на ищеца и дали същият се е лекувал в психиатрия. Следвало да
бъде разпределено в доказателствена тежест на ищеца, че същият към настоящия момент
бил възстановил годността си за извършване на възложената му работа. Ищецът със своето
бездействие сам се бил поставил в ситуация на невъзможност да престира труд, поради
което следвало напълно да бъде изключена отговорността на работодателя. В този смисъл се
прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца на настъпилите за него вреди.
Позовава се на чл. 199, ал. 3 КТ. Посочва, че службата по трудова медицина при
работодателя по време на профилактичния преглед на лицето на 18.11.2022 г. и на вторичния
му преглед на 21.11.2022 г. била установила, че по отношение на ищеца е налице съмнение
за шизофрения и ищецът е насочен за консултация с психиатър. Счита, че предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Счита, че претендираните
неимуществени вреди са в завишен размер и по същество представляват претенция за
обезщетяване на имуществени вреди. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
претенциите.
С оглед характера на предявените искове, съдът с определение по чл. 140 ГПК от
31.10.2023 г. е разпределил следната доказателствена тежест между страните: указал е на
3
ищеца, че следва да установи наличието на действащо трудовото правоотношение с
ответника, размера и периода на претендираното обезщетение по чл. 214 КТ, като установи
размера на брутното му трудово възнаграждение за времето на незаконното му отстраняване
от работа. По предявения иск по чл. 49 ЗЗД следва да установи неправомерно и виновно
поведение на служители на дружеството му работодател при или по повод на възложената
им от работодателя работа, изразило се в незаконното му временно отстраняване от работа
на основание чл. 199 КТ, настъпването на претендираните от него неимуществени вреди,
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между временното му отстраняване от
работа и причинените му неимуществени вреди, както и размера на претендираните вреди.
Със същото определение е било указано на ответника, че следва да докаже
законосъобразността на издадената от него като работодател заповед за временното
отстраняване от работа на ищеца по см. на чл. 199 КТ, тъй като същият се е явил в
състояние, което не му е позволило да изпълни трудовите си задължения, като поведението
му е създало заплаха за неговата безопасност и за безопасността на неговите колеги. Също
така следва да докаже, че заповедта е била надлежно връчена на ищеца при отказ от негова
страна да я получи. Следва да докаже възражението си за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца и за изтекла погасителна давност на претенциите.
Съдът във връзка с изричното възражение на ответната страна е изменил с
протоколно определение от 06.12.2023 г. проекто-доклада си в частта по отношение на
разпределяне на доказателствената тежест, като указва на ищеца, че той следва да докаже
положителният факт, че се е явил на работа в състояние което му позволява да изпълни
трудовите си задължения на твърдените дати и че той следва да докаже и към кой момент е
бил в състояние в което да изпълни трудовите си задължения. С протоколно определение от
откритото съдебно заседание проведено на 31.01.2024 г. съдът е констатирал, че в
изпълнение на дадените указания на съда, от предходно съдебно заседание проведено на
06.12.2023 г., ищеца чрез процесуалният си представител е депозирал уточнение на своята
претенция на 22.12.2023 г., като заявява, че периода на дължимото му обезщетение е
14.12.2022 г. до 06.12.2023 г., а размера на обезщетението е размера на брутното трудово
възнаграждение за този период, който видно от съдебно счетоводната експертиза е 15 515,55
лв. и е изменил проекто-доклада си в този смисъл.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е по делото
заверено копие от личното трудово досие на ищеца. Допуснати и изслушани са комплексна
съдебно-психологична и психиатрична експертиза и допълнителна комплексна съдебно-
психологична и психиатрична експертиза, както и ССчЕ, чиито заключения са възприети от
решаващия състав, като компетентни и обосновани. Изслушани са свидетелските показания
на свидетели при режим на довеждане от двете страни и при режим на призоваване.
Изискани са и са приети писмени документи представени от трети неучастващи по делото
лица. Изслушани са и обясненията дадени от ищеца по реда на чл. 176 ГПК по въпроси
поставени от ответника.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
4
съвкупност и се съобрази с доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие от трудово досие на ищеца се
установява, че той се намира в трудово правоотношение с ответника, възникнало със
сключването на трудов договор № от 01.05.2012 г. и допълнителни споразумения към
трудовия договор. Същото е безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищеца
полага труд при ответника на длъжността "Работник комунални ремонти". Тези факти и
обстоятелства са безспорни между страните. Със Заповед № 165 от 14.12.2022 г. на
работодателя ищецът е временно отстранен от работа на основание чл. 199 КТ, за периода
от 14.12.2012 г. до момента на възстановяване на годността на работника да изпълнява
определената за него работа като същата била подписана от двама свидетели, тъй като бил
отказал да я получи. В заповедта е посочено, че на 21.11.2022 г. и на 28.11.2022 г. ищецът е
бил в състояние, в което не могъл да изпълнява трудовите си задължения, което било
пораждало опасност за неговото здраве и за здравето на колегите му или по конкретно на
21.11.2022 г. около 10,00 ч. по време на разговор държал присъстващите да спазват голяма
дистанция от него и имал натрапливи мисли, че някой го дебне и иска да го нарани в мазето.
Отказвал да отговори дали е посещавал психиатър и дали приема лечение за психиатрично
заболяване, пораждащо притеснение за психическото здраве и състояние на работника, което
явяване на работа и състояние на работника не му позволява да изпълнява трудовите си
задължения. На 28.11.2022 г. ищецът пред служители на отдел „Човешки ресурси“ на
дружеството неоснователно бил твърдял и заявявал, че те постоянно го преследват и следят.
Третото неучастващо по делото лице „Нео Вита-СТМ 2“ е изпратило писмо до
личния лекар на ищеца доктор Л. Г. на 24.11.2022 г., в което се посочва, че при провеждане
на годишните профилактични прегледи на работниците и служители на ответното
дружество ищецът на 18.11.2022 г. е преминал профилактичен преглед и вторичен преглед
на 21.11.2022 г., като е бил прегледан от д-р Г., която е била дежурния лекар в Здравната
служба на ответника и е със съмнение на шизофрения /параноидна/ и е с препоръка за
насочване за консултация с психиатър.
Ищецът си е направил преглед при психиатър на 29.11.2022 г. и му е бил издаден
амбулаторен лист с печата на доктор Р. К., в който се посочва, че към момента на прегледа не
се долавя психопатологична продукция и представил на работодателя издадения му
документ, като последният е депозирал жалба срещу този амбулаторен лист от 29.11.2022 г.
до Лекарска Консултативна Комисия-Перник, като същата се е произнесла с Решение на
ЛКК № 459/16.02.2023 г. , в което посочва, че прегледа на ищеца е бил осъществен реално и
вероятно се касае за дисимулация от страна на лицето, което не може да бъде доловено при
еднократен амбулаторен преглед, като обективно мнение за психичното му състояние би
могло да бъде дадено след по-продължително наблюдение от страна на специалисти
психиатър и психолог и то най-обективно при стационарно наблюдение. Това решение на
ЛКК е било обжалвано от ответника пред ТЕЛК и пред НЕЛК и същата се е произнесла с
5
решение, с което е оставена без разглеждане жалбата и това решение на НЕЛК е било
обжалвано пред Административен съд-Перник, като е образувано административно дело,
което не е приключило с окончателен акт.
По искане на администрацията ищецът е подал молба за ползване на платени и
неплатени отпуски за 2023 г. и след изтичането на отпуската му се явил на работа на
31.01.2023 г. Служители на работодателя му били обяснили, че не могат да го допуснат
отново на работа заради заповедта, а следвало да се яви на среща с директора на „Човешки
ресурси“ на следващия ден от 12,30 ч. и ползвал един ден неплатен отпуск. На проведената
среща, не бил постигнат резултат освен продължаване на отстраняването му от работа. На
02.02.2023 г. ищецът е подал сигнал до Инспекцията по труда, както и до Прокуратурата на
РБ. Бил получил отговор от Инспекцията по труда, че относно законосъобразността на
процесната заповед на работодателя следвало да се произнесе съдът. Към настоящия момент
продължава формално трудовото правоотношение на ищеца, като не му се заплаща трудово
възнаграждение. Работодателят му е отправил предложение да прекрати трудовото му
правоотношение на основание чл. 331 КТ и да му изплати обезщетение в четирикратен
размер на последното получено от него брутно трудово възнаграждение.
Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда съдебно-счетоводна
експертиза като неоспорена от страните и изготвена от безпристрастно вещо лице в рамките
на неговата компетентност размера на обезщетението по чл. 214 КТ за периода от 14.12.2022
г. до 06.12.2023 г. на базата на отработени 20 работни дни от ищеца за м. октомври 2022 г.
се равнява на 15 515,55 лв., като брутното трудово възнаграждение за отработени 20 дни за
м. октомври 2022 г. се равнява на 1276,90 лв. Разпитано в о.с.з. на 06.12.2023 г. вещото лице
заявява, че съгласно правилата за прилагане на бонусната система бонуса се калкулира на
базата на работните дни за месеца като за начисление се вземат отработените дни или платен
годишен отпуск. Бонуса се изчислява и заплаща всеки месец съобразно длъжността и
работното място на базата на производствените резултати и ако не са налице такива, то няма
да има разпределение за тази длъжност.
Видно от изготвената по делото комплексна съдебна психологична и психиатрична
експертиза, която съдът кредитира като изготвена от безпристрастни вещи лица в рамките
на тяхната компетентност от извършения психиатричен преглед и психологично изследване
на здравословното състояние на ищеца могат да се направят следните медицински
констатации-освидетелствания не страда от психични заболявания или разстройства
вследствие на употреба на психоактивни вещества. Същият не се води на отчет в
Психиатрично отделение с диспансерни функции към МБАЛ „Рахила Ангелова“, гр. Перник
и заключението от медицинския преглед е че същият е психически здрав. При ищеца вещите
лица не са констатирали съмнения и/или прояви на психични разстройства, заболявания и не
се констатират конкретни медицински признаци и симптоматика, а именно
психопалогична/болестни нарушения на психична дейност. Лицето е годно да изпълнява
работата си по трудовото правоотношение, с оглед на здравословното му състояние, което се
констатира към момента. Към датата на изготвяне на експертизата 26.01.2024 г. при ищеца
6
няма основания за диагностициране на психично заболяване конкретни признаци /симптоми/
и в този смисъл не се очаква обостряне /рецидив/ на такива. Проявяването в бъдеще на
някакви симптоми или заболявания свързани или обусловени от психичното здраве на
лицето не може да се предвиди-това е възможно доколкото при всеки психически здрав
човек. Няма основание да се предполага проявата в бъдеще на симптоматика от психично
естество-предвид данните от прегледа и изследването към датата на извършването им. Не се
констатира дисимулация от страна на лицето.
Видно от изготвената по делото допълнителна комплексна съдебна психологична и
психиатрична експертиза, която съдът кредитира като изготвена от безпристрастни вещи
лица в рамките на тяхната компетентност след като вещите лица са изследвали всички факти
и обстоятелства за периода от 01.11.2022 г. до момента на извършване на прегледа на ищеца
същите констатират, че не съществуват обективни данни по делото за факти и обстоятелства,
които да свидетелстват за здравословни или психиатрични проблеми на ищеца, както не се
констатират и конкретни и възможни форми на психиатрични проявления или здравни
проблеми при ищеца въз основа на предоставените документи съдържащи се в личното
трудово досие на ищеца. След запознаване и обсъждане на свидетелските показания и въз
основа на тях не се констатират субективни факти за психиатрични проблеми на лицето от
психиатрично и психологично естество няма налице проявление на психопатологична
находка с някаква интензивност и продължителност. Може да се каже, че за периода от м.
ноември 2022 г. до датата на заключението-15.04.2024 г. ищецът е психически здрав. Не са
налице съмнения относно симптоми или възможности за ремисия на психично заболяване.
За ремисия може да се говори тогава, когато има диагностицирано заболяване. При лицето
признаци на психична болест не се установяват, няма ремисия с някакъв период и
продължителност. Няма установени обективни данни за нарушено психично здраве на
ищеца и не могат да бъдат прогнозирани какви са възможните проявления за в бъдеще.
Разпитани в о.с.з. на 06.03.2024 г. и на 03.07.2024 г. вещите лица са заявили, че
методите по които се отговаря на тези въпроси е психиатричното интервю и въз основа на
него се прави заключение дали има симптоми, психолозите имат набор от психологични
изследвания, въз основа на които си правят своите изследвания, а психиатрите въз основа на
прегледа, психиатрично интервю, което си има своите особености, своите изисквания и въз
основа на него може да се установи. Психиатрите използват разговор и документацията. От
събеседването може да се разбере дали има болестни симптоми. От медицинските
документи имаше амбулаторен лист – преглед от психиатър д-р К., където заключението
било, че лицето няма психиатрични проблеми, че е психично здрав, също така имало
документи от ЛКК и от ЛКК нямало някакво конкретно заключение, там било посочено, че
било възможно евентуално за дисимулация, затова имало и такъв въпрос в експертизата, но
нямало такива данни. При прегледа ищецът бил напълно искрен и последователен при
отговор на въпросите които му били поставени и симулация не се установила. При това
събеседване говорили за обстоятелствата и фактите които били изнесли всички свидетели по
делото, конкретно за тях при метода и отговора на нашите въпроси били го питали и имало
7
обяснения за неговите съмнения. Не се установило присъствие на параноя. Това било от
напрежението на работното място и неговото поведение било изходимо от напрежението в
конкретната обстановка, която на него му действала психотропнено. Обстановката и като
факт че той чувствал, че е нежелан на работното си място, той не можел да си го обясни
защо бил нежелан и обяснение на него не му било дадено. Затова, че някой го преследва на
работното, че служители от човешки ресурси го преследват с различни коли, той обективно
не бил разкрил такива ситуации. Вещите лица го били попитали за тези обстоятелства, но
ищецът се чувствал несигурен в тази обстановка. Конкретно, че е преследван, той не бил
казал такова нещо. Тази несигурност я е почувствал на работното място. Тази несигурност
била след като са се случили нещата. Базирайки се на цялата документация, защото се
запознали много подробно и двете вещи лица с нея, виждали че има документирано
психично здраве, не могат да кажат на 100% какво е било във всеки един от моментите, но
когато той е бил на преглед анализирайки документацията с която разполагат е бил психично
здрав. Заключението им се базирало като такова към датата 11.01.2024 г. Преди тази дата
нямало данни за някакви психични промени в здравословното му състояние. От месец
декември 2022 г., до датата на прегледа категорично не могат да кажат, но това което
ищецът бил показал по време на прегледа и тяхното заключение било към датата на
прегледа. Според вещите лица ищецът е бил психично здрав, това че в дадени моменти е бил
малко по-чувствителен, спрямо обкръжаващата го действителност не предполага някакво
отклонение в психичното му здраве. Преди датата 11.01.2024 г. смятат, че не е имало
конкретни заболявания, които да са регистрирани като психични отклонения. Можело да се
направи извода, че нямало някакви психични отклонения лицето Р. К.. В амбулаторният лист
от ЛКК пишело, че заключение за психичното здраве на лицето може да се даде след по-
продължителен преглед, но в експертизата не се изисквало такова нещо, в експертизата се
изисквало стационарно проследяване. В случая лицето било психично здраво, това се
установявало при прегледа, съответно ако нямало категорично заключение щели да изискат
по-продължително проследяване. Съмнение не били имали за неговото психично здраве.
Методиката която била за изготвяне на такава експертиза е приложена. Срокът можел и при
един преглед да се установи. ЛКК можела да каже при по- продължително наблюдение,
когато си в стационарно лечение, ако има съмнение за психично заболяване, тогава имало
стационарно освидетелстване, но то вече било при други случаи. За да имало ремисия
трябвало да има психиатричен епизод, при лицето в случая не е имало, но дори при една
ремисия, щяло има анамнеза за предходни прояви и също щяло да има някаква остатъчна
симптоматика. Обясняват си случаите посочени от ответника с чувството за несигурност и
ескалиращото напрежение в обстановка в която ищецът се е чувствал без защита. Полицията
била викната затова, защото той не бил допуснат до работа в този момент. В
документацията с която се запознали било посочено, че той бил на входа и не го пускали да
влезе в завода. Не били намерили никакви обективни фактически данни, които да породят у
тях някакво съмнение, че имало някакъв здравен проблем на този етап при изследването.
Заключението им е че, ищецът е възстановил годността си да работи. Не били установили
параноични мисли при лицето. Освен метода на събеседване други стандарти за изследване
8
съществуват за тази експертиза. Това са психологични интервюта, които му били направени,
тестове за изследване - теста за агресивност и личностен тест, имало различни методи за
изследване, като му бил даден тест за изследване на агресивността, при което той показвал
много ниски резултати и личностен тест, който бил класическия личностен тест за
изследване на личността.
Психичното заболяване шизофрения се проявявало с налудна продукция, за
отношение, за преследване, за вредно въздействие, също така можело да има халюцинации,
предимно слухови, коментиращи или интерактивни, от които да се направляват действията
на съответен афект, в смисъл на съответни афективни отреагирвания в съответни ситуации,
с параболични действия, които били психотично мотивирани. Натрапливите мисли били
друго заболяване, те били от спектъра на обсесивно-компулсивното разтройство. Не се
свързвали с шизофренията, това било невротично разтройство и то било психично
заболяване, обаче нямало нищо общо с психотичното. При шизофренията имало налудни
изживявания и мисли, които били неразубедими, докато при натрапливите мисли съответно
лице, можело да бъде разубедено. То знае, че това не е така, но в момента му се натрапва по
невротичен механизъм. Несвързан разговор в речта, в смисъл паралогичен, разкъсан , което
било цялостно нарушение на мисловната дейност и това било характерно за шизофренията,
цялостното нарушение на мисловната дейност. Неадекватното поведение било характерно,
но то не можело да бъде преценено от всеки човек, а от специалист, иначе била субективна
преценката. Свидетелските показания не давали насока към психични заболявания. Тук тези
страхове не били психотично мотивирани, това си било една ситуативна тревожност, въз
основа на създалата се ситуация. При ищеца била продължила през целия период, за който
било питано в делото. Нямало данни за нищо повече, като психични симптоми, извън една
ситуативна тревожност в резултат на създалата се ситуация - повишено напрежение от
отношенията на работното място. Това била обща констатация, въз основа на материалите
по делото. Поведение на ищеца било нищо повече от една повишена тревожност в следствие
на създалата се ситуация на работно място, на повишено напрежение. Тревожността била
провокирана от стресогенна ситуация. Ситуацията, която била на работното място била
стресогенна за лицето. Той не можело непрекъснато да бъде преглеждан, както и всеки
човек, който боледува от психични заболявания. От ноември 2022 година до първият преглед
януари 2024, нямало динамика и нямало съмнение при прегледите за психично заболяване.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел доктор Б. Т. М., работеща
на граждански договор с фирма „Неовита“, която поддържа медицинския център към
ответното дружество и работи в спешната медицина, което е присъствала на срещата на
ищеца със служители на ответното дружество, ищецът бил твърдял за случка на банкет,
заявил, че има висше образование, искал да остане на работа и бил работил за поддръжката,
а служителите се били притеснявали от него, тъй като имал нервна криза. Доктор Г., която
била извършила прегледа била написала становището и искала да го закарат в спешен прием
кабинет, тъй като се нуждал от специализирана медицинска помощ, а те двете не били
лекари специалисти. Било й казано, че ищецът бил неадекватен и треперел, но тя самата не
9
го била виждала. На самата среща бил спокоен, но бил неадекватен, тъй като говорил за
неща, които свидетелката не била успяла да разбере. Свидетелката не е поставила диагнози
на ищеца, тъй като не е лекар специалист. Служителите й били споделили за някакви
заплахи и разправии с него, но тя не била очевидец. Била извикана на срещата, защото била
дежурна. Била чула за някакъв инцидент по време на профилактичните прегледи за пациент,
които не се бил държал неадекватно. Те насочвали пациенти към лекари специалисти и не
били поставяли окончателни диагнози. Не се бил водил протокол за срещата и това бил
спокоен разговор. Не бил поставян въпроса за диагноза на ищеца или че бил направил
нервна криза, говорили, че ищецът ги бил притеснявал като влизал в счетоводството и
представителите на работодателя били изразили притеснения затова, че ищецът с
поведението си бил съставлявал опасност за безопасността на работата в завода.
Притесненията им били за живота и здравето на самия ищец.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел И. Б., който е прекият
ръководител на ищеца за период от около две години последният бил работник по
поддръжка в административната част на предприятието не в цеховете. Бил забелязал през
последния месец на работа от страна на ищеца промяна в поведението му изразила се в
силна еуфория от факта, че бил завършил висшето си образование. Колеги го били
уведомили, че го били забелязвали много често в кухнята и бил консумирал по 15-17 кафета
на ден и той се бил опитал да говори с него и да му обясни, че не било полезно, но бил
усетил, че ищецът се дистанцира от него и мисли, че свидетелят иска да му навреди. Една
сутрин му бил споделил, че четирима души го били следили през предишната нощ и когато
той го попитал какво може да направи ищецът се отдръпнал на разстояние от него и му
заявил, че се страхува и от него, тъй като смятал, че тези хора ги бил изпратил свидетелят и
молил да ги спре. Бил му казал, че го бил видял него в едната кола, а в другата кола бил
забелязал служител от човешки ресурси и те били придружавали тези четирима души. Били
направили обща среща, на която ищецът бил заел агресивна позиция и мислил, че всички
присъстващи щели да го нападнат. Споделя за предходни прояви на ищеца, при които той
според свидетелят е имал неадекватно поведение, когато му била поставена обща задача с
негов колега и тя следвало да бъде изпълнена. През последния месец преди да бъде
отстранен от работа си бил правил самоотлъчки и бил отивал да консумира кафета и
започнал да влиза в кабинетите на висшия мениджмънт на завода. Било опасно поведението
на ищеца за сигурността както на него самия, така и на неговите колеги и на целия завод,
тъй като имал самоотлъчки и своеволия. Ищецът бил повикал полиция и бил твърдял, че не
го пускат да си тръгне от завода, а всъщност не го били допускали да влезе в завода.
Непрекъснато бил получавал оплаквания от колегите на ищеца от неговото поведение и той
се бил занимавал с всичко друго но не и със служебните си задължения. Било му съобщено
от служители на дружеството, че ищецът им се бил обаждал на телефоните и им отправял
преки заплахи за тях и за техните семейства. Започнал телефонен тормоз от страна на ищеца
спрямо служителите на дружеството, включително и спрямо свидетеля след като бил
отстранен от работа. Бил го питал кога ще бъде възстановен на работа. Ищецът имал достъп
не само до административната сграда на предприятието но и до цеховете, което с оглед на
10
неадекватното му поведение било създавало опасност за безопасността на предприятието и
на неговите работници. По време на срещата ищецът бил заел отбранителна позиция и се
бил държал агресивно особено към лекарката, която го била попитала за контакти на
неговите близки, тъй като бил с временно разстройство и бил отказал да им даде контакти.
Свидетелят след срещата го бил помолил да си пусне пет дни отпуск и да се прибере вкъщи
и да си почине, като свидетелят лично го бил закарал у дома. През това време били взели
решение да не го допускат в завода, тъй като той много пъти търсил по телефона свидетеля
и всеки ден идвал пред пропуска на предприятието и искал да влезе. Бил подписал в
качеството си на свидетел заповедта за временно отстраняване от работа на ищеца, тъй като
той отказал да я подпише. Ищецът имал по-принцип по- странно поведение от това на
останалите работници, тъй като имал нужда да му се обяснява повече. Свидетелят бил
правил забележки относно спазването на чистота на сградата, тъй като ищецът бил цапал
когато прекъсвал работата си и отивал да пие поредното кафе. Не се страхувал, че ищецът
може да го нарани физически, но притеснения изпитвал от неадекватното му поведение.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка И. Ч. служител на
„Човешки ресурси“ на ответното дружество ищецът бил променил поведението си от
миналата година, когато започнал непрекъснато да идва при нея по различни поводи, като
питал много пъти едни и същи неща и ги карал да стоят на разстояние от него. Казвал им, че
го следят и преследват след някакъв банкет с черни коли. Бил извикал полиция на нея и
нейната колежка Р., като бил казал, че не му позволявали да излезе от фирмата, а той изобщо
не бил влязъл през пропусквателния пункт. Спомня си, че началника на цеха с пещите й бил
казал, когато ищецът бил работил в него, че не смее да го остави сам да работи, тъй като не
може да се пази и винаги трябвало да има някой друг с него. Работодателят бил издал
заповед за временно отстраняване от работа на ищеца за неопределен период от време,
докато не му бъдат представени необходимите медицински документи. Ищецът отказал да
подпише заповедта и поради това били я подписали свидетели сред които и Ч.. Била чула по
телефона как ищецът заплашва нейна колежка, че знае къде живеят децата й. Бил идвал в
7:30 ч. пред фирмата и бил причаквал хората и искал да се срещне с мениджъра на
„Човешки ресурси“ Вакареев, който бил насрочил среща на 1 или 2 февруари 2023 г., на
която присъствало и медицинско лице по повод желанието на ищеца да се върне на работа.
Не бил представил медицински документи за здравословното си състояние и се бил
отклонявал от темата, като телефонът му бил включен през цялото време на срещата и бил
направен запис. Бил им казал, че от банкета на Слаковци на язовира всички били започнали
да го следят с черни коли, като свидетелката изобщо не знае за такъв банкет. Ищецът в това
си състояние бил опасен за завода и затова бил насочен от лекарите от Служба трудова
медицина към специалист. След амбулаторния лист, който се обжалва от работодателя друг
медицински документ не бил постъпвал. Свидителката не е чували за предишни инциденти
свързани с ищеца, като същият работи 15 години в предприятието. През последната година
била забелязала промяна в поведението на ищеца, тъй като непрекъснато им бил звънял по
телефоните и бил настоятелен, но не и агресивен. Проявил агресия към нея и нейната
11
колежка, когато им бил казал, че го преследват и се страхува от тях.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Х. А., който е настоящ
колега на ищеца от три месеца, когато същият е започнал работа на непълно работно време в
бензиностанция през ноември месец 2023 г., ищецът се отнася отговорно към работата си,
идва навреме и помага на колегите си. Не имал конфликти с колегите си и има добри
отношения с тях.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Р. Я., майка на ищеца
заявява, че той й бил споделил още през м. август-септември 2022 г. за промяна в
отношението на ръководството към него. Бил им досаждал, питал ги, не го допускали да си
взима кафе и да се качва в управлението. Посочва, че на 05.11.2022 г. дружеството било
организирало банкет и ищецът на него се бил държал по-свободно от необходимото. Бил
седнал на една маса с ръководството, а не бил при другите работници и не бил спазил
йерархията. Споделил й, че не го допускат на работа и потърсил съвет от нея, а тя му казала
да пуска отпуски. Узнала от него, че го били викали на разговор като в една малка стая били
присъствали 6-8 човека, като той изобщо не бил искал да влиза и да разговаря, тъй като все
още имало КОВИД, а те била прекарала на 12.01.2022 г. тежък инсулт и той се страхувал за
нейното здравословно състояние. Всички на тази среща били без маски, заради което синът
й не искал да присъства на тази среща. Личната му лекарка под въздействие на работодателя
му го била накарала да ходи на преглед с психиатър и той бил отишъл на 29.11.2022 г. при
доктор Р. К., но работодателят не бил приел издадения от него документ. Било установено от
лекар психиатър, че ищецът е психически здрав. Въпреки документа от психиатъра, че е
психически здрав ищецът не бил допуснат от работа. Ищецът бил психически здрав и никога
не бил имал психиатрични проблеми. След като бил отстранен от работа от работодателя
бил изпаднал в меланхолия, бил страдал и ходил неспокоен с наведена глава. Приятелката, с
която били живеели на семейни начала му била започнала да се съмнява дали е психически
здрав, а те били в процедура за ин витро и се били разделили. Бил станал по-усмихнат и
контактен откакто бил започнал нова работа в бензиностанцията и колегите му го били
приемали като нормален човек, какъвто бил. Не могъл да започне работа на пълно работно
време, тъй като неговия настоящ работодател не бил прекратил трудовото правоотношение с
него. Свидетелката била видяла след тях да вървят едни хора след като били посетили
личния лекар и зъболекаря на ищеца през 2023 г., като от него била разбрала, че това били
служители на ответника. Ищецът бил посещавал личната си лекарка доктор Г. единствено
по повод лекарства на неговата майка, когато същата била неподвижна, но не и за себе си.
Никога не бил посещавал психиатър или психолог.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка доктор Л. Г., личен
лекар на ищеца, като от две години вече не е такъв било изпратено писмо, с което се искало
да освидетелства за шизофрения ищеца, което за нея било много странно, тъй като той
никога не се бил оплаквал и не бил търсил такъв тип медицинска помощ. Свидетелката била
личен лекар на ищеца от 2003 г. до януари 2023 г. , като затова време му била издала 4-5
направления за хирург. След това писмо ищецът си бил сменил личния лекар и свидетелката
12
не го била видяла повече.
Видно от показанията на свидетеля В. Х.в, който е приятел на ищеца от 30 години
и са израснали с него в едно село М. и живеят в гр. П. ищецът в края на 2022 г. бил започнал
да споделя, че има проблеми с работодателя си и искали да го махнат от работа, но не го
били освободили, но не го били допускали до работа и го посъветвал да си търси адвокат.
Бил помагал много на свидетеля с работата му в строителството и с животните и със
земеделската работа. Работодателят го бил карал да отиде на преглед. Бил искал от
свидетеля да започне при него работа, тъй като му трябвали средства, тъй като със съпругата
му трябвало да заплащат за ин витро процедури. Бил му давал пари на заем като приятел, но
го притискал да му ги връща. Ищецът се бил чувствал разстроен, тъй като бил знаел, че е
взимал на заем пари, които не може да върне, тъй като не го допускат до работа и не може
да започне да работи на друго място на пълен работен ден. Притеснен бил, че имал трудов
договор, а не можел да ходи на работа и се опитвал да създава семейство и нямал финансова
възможност затова. Ищецът не бил споделял на свидетеля, че го преследват или че ще го
наранят служители на ответното дружество, нито че е бил отстранен от работа, защото някой
го преследва. Ищецът нямал сключен граждански брак, но от 8-9 години бил живеел на
семейни начала с неговата приятелка. Не знае да са разделени, но се борят тя да забременее
ин витро. Приятелката му била идвала заедно с него на село, но последните два месеца не ги
бил виждал.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка доктор Г. Г. бивш
служител на „Нео Вита“, служба по трудова медицина, която е на граждански договор с
ответното дружество същата била на срещата с ищеца, където били събрани в една зала 5-6
човека, като ищецът бил спазвал дистанция и бил считал, че може да бъде наранен от тях,
като нея бил допуснал най-близко до себе си. Този неоснователен страх според свидетелката
бил й дал основание, да мисли, че се касае за някакво психическо заболяване и тъй като не
била специалист била препоръчала консултация със специалист психиатър и издала такова
направление. Свидетелката не била извършвала преглед на ищеца в медицинския център, а в
зала в предприятието. Не била правила вторичен преглед и не била подписала писмото от
„Нео Вита“ до доктор Г. от 24.11.2022 г. На тази среща била извикана от служител на
ответното дружество на ръководна позиция. Счита, че при една нормална психика човек не
могъл да реагира по начина по който бил реагирал ищецът. Последният бил твърдял, че го е
страх, че ще бъде наранен. Имала право при съмнение да изиска мнението на лекар
специалист. Била сама взела това решение на базата на нейните непосредствени впечатления
от срещата да издаде на ищеца направление за психиатър. В края на ноември 2022 г . се била
успокоила ситуацията с КОВИД и нямало задължение да се носят предпазни маски и самият
ищец не бил с предпазна маска. Била лично съобщила на ищеца, че се съмнява, че е
психично болен и му препоръчва да отиде на психиатър.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел доктор Р. К., който е
специалист психиатър издал амбулаторния лист от 29.11.2022 г. и участва в ЛКК издала
решението атакувано от работодателя и по надлежния административен и съдебен ред
същият си спомня че е коментирал случая с лекаря, който работи в неговия кабинет и
13
поставя неговия печат, но е пенсионер и няма специалност Б. М. Т. и са преценили, че към
момента на прегледа ищецът не страда от психично заболяване. Прегледа го е направил Б.
М. Т., амбулаторният лист е с печата на доктор К., а положеният подпис е на доктор Б. М. Т..
На 25.11.2022 г., същият го бил запознал със случая, защото когато работил с неговия печат,
доктор К. бил длъжен да контролира неговата работа. Д-р Б. Т. нямал специалност, затова
работил към неговата практика, но цял живот бил работил психиатрия. Специалността на
свидетеля е психиатрия, другият доктор е със завършено висше образование медицина, но
няма специалност психиатрия, той вече е пенсионер, към настоящия момент но тогава
свидетелят не знае дали е бил пенсионер преди две години. Доктор К. заявява, че има
лични впечатления от лицето, така визуално като го вижда, въпреки че две години са
минали, коментирали го с д-р Б. М. Т. и в последствие когато изготвили с лекарската
комисия с д-р А. и д-р М., отговор на някакво писмо, което било пристигнало до комисията,
по-скоро жалба. Участвал бил в състава на лекарската консултативна комисия при
издаването на протокола от ЛКК, то било във връзка с проверка на амбулаторният лист. На
25.11.2022 г. бил провел разговор с Р. К., прегледа се състоял в разговор - психиатрично
интервю. Не може да си спомни какви въпроси бил задал и какви били отговорите.
Стигнали до заключение с колегата, че няма някакви обективни клинични признаци за
наличие на психично заболяване към момента и това бил отразил д-р М. и се бил подписал,
защото той бил поел началото на прегледа, а свидетелят се върнал към неговата работа.
Преценили били на момента, че няма директни клинични признаци за наличие на психично
заболяване при лицето, което е било прегледано, това било при издаване на амбулаторният
лист, а в последствие в отговора, чрез лекарската комисия, лекарската комисия имали в
предвид, че евентуално някаква форма на психично заболяване, или поведенческо
разстройство които могат да останат незабелязани при един първичен начален преглед, биха
могли да се установят единствено при продължително във времето наблюдение на
поведението на въпросният човек, продължителни разговори от специалист психиатър и
квалифициран клиничен психолог, като го били формулирали ясно това. Към датата на
прегледа при амбулаторният лист има спомен, че ставало въпрос, че има някакви
неприятности в работата, именно затова се били произнесли, че по-подробно установяване
на неговият психичен статус би могло да се извърши в други условия вече. При един
амбулаторен преглед можело спокойно по време на този преглед ако не е разгърната
клиничната картина на евентуалното психично заболяване, самият човек който е преглеждан
да успее умело да прикрие симптомите да не ги съобщи и да останат нефиксирани.
Дисимулация била прикриване на признаци на болестта, симулация била обратното когато се
имитира умишлено признаци на болестта. Амбулаторният лист установявал единствено, че
към момента на проведения преглед не била доловена клинично изразена симптоматика на
някакво психично заболяване, или поведенческо разстройство. Дали лицето страда от
психическо заболяване можело да се установи в последствие. За две години ако имал
шизофрения човека, щяла е да се разгърне и да е попаднал в клинично заведение.
Установяването ставало с освидетелстване, не ставало с един амбулаторен преглед, тоест
амбулаторният лист не доказвал психично здраве на прегледаният пациент, имало съмнение
за дисимулация. Към издаването на самият документ, въпреки че бил подписан от неговия
колега, но свидетелят бил присъствал, били убедени че бил клинично здрав, щом имало
подпис-печат. Само при издаване на болничен лист се отразява работоспособността. При
положение, че се произнасяли, че няма психично заболяване, имало ли смисъл да се
произнасят за работоспособност. Липсата на заболяване обуславяло работоспособност.
Единствено при издаване на болничен лист се отразявало, или издаване на някакво
направление за ТЕЛК, вече на по-висша инстанция. При ЛКК свидетелят не може да си
спомни дали ищецът се явил на преглед. Другите двама доктори от комисията нямало да се
съгласят да напишат становище без да видят човека. Свидетелят го виждал и чисто
теоретично можел да каже, че познава човека и да се подпише, но другите двама лекари не.
Ако пациентът носи медицински документи, тогава можело на база на документите да се
прецени. Вторият вариант бил анамнестична информация постъпила от лицето и негови
близки за състоянието му, когато не съм го бил възприел лично, това били двата източника
14
за събиране на информация за минал период от време. Зависи от това дали било установено
заболяване, някой видове заболявания в психичната сфера позволявали да се даде някаква
груба прогноза напред във времето. По време на самият преглед, преглеждащият лекар
правил всичко възможно да отсее, ако има такава информация давана от пациента, дали тя
кореспондира с някакви реални събития от живота му, или е болестна продукция на неговата
психика. Ставало въпрос, че има някакви неприятности в работата и да му е съобщавал
подробности не си ги спомня. Ако бил преценил, че наистина имат някаква връзка с
клиничното му психично състояние, щял да кажа на колегата да ги отрази. Това че не са
били отразени, можело да означава, че били преценили, че не са болестни признаци. Има
спомен, че ставало въпрос, че има някакви проблеми в службата.
Във връзка с този пациент не си спомня да е получавал информация от неговата лична
лекарка д-р Г. преди, или след прегледа, че за лицето има съмнения и поставена диагноза за
параноидна шизофрения. Не си спомня да бил виждал документ изходящ от служба здравна
медицина към Стомана Индъстри в който д-р Г. да е поставила подобни съмнения за
диагноза. Този документ от 24.11.2022 г., това било писмо до д-р Г. не до свидетеля. Не може
да си спомни дали съм го виждал, но в него нямало някаква съществена информация, просто
съмнения за заболяването, от лекар до лекар и двамата не били психиатри. По описание на
страничен наблюдател, особено ако не е специалист психиатър в никакъв случай не би си
позволил такова нещо. Ако бил извикан от предприятието в което имало и представители на
ръководството и лицето дошло и искало да стоят на разстояние, тъй като счита че в момента
има болестно състояние и се поставят въпроси дали е психично здрав и лицето откаже да
даде такива данни, без да е бил очевидец на конкретна ситуация, или конкретен разговор, за
да си направя изводи в неговите лични възприятия не би си позволил да поставя диагноза.
Дисимулацията можела да се изразява в несъобщаване на тези неща, които чувства и мисли
пациента, когато се отнася за психично заболяване. Дисимулацията можела да умишлена,
или не умишлена и то само в леката степен на параноидната шизофрения, защото на по-
късен етап когато се разгърне вече ставала невъзможна, лицето било не критично и всичко
било явно. По принцип 2 години били твърде голям срок и ако имало някакви начални
признаци на параноидна шизофрения или прояви, този двегодишен срок бил предостатъчно
време да се разгърне клиничната картина в 99% от случаите.
Когато лекар неспециалист даде направление, или предписание да се прегледа от
специалист да изрази мнение за някакво заболяване, това била една от функциите на общо
практикуващите лекари, че може да изрази някакво съмнение и направление за преглед при
специалист, ако се усъмни за наличието на някакво по-специфично заболяване, особено с
по-сложна специфика, задължението на общо практикуващия било да насочи своя пациент с
направление за консултация при специалист. Потвърждава това, че обективно мнение за
състоянието на Р. би могло да бъде дадено след по-продължително наблюдение от
специалист психиатър и психолог и то най-обективно при стационарно наблюдение.
Ако лекар от служба трудова медицина констатира при определени обстоятелства и
изрази своите съмнения издава направление №3 ако лицето било здравно осигурено. В това
направление се отразяват задължителните кодове, номера на практики, печати,
задължителните атрибути, съмнението за какво заболяване, вътре се описва само диагнозата
и се обяснява на пациента че трябва да отиде да си направи консултация, вече това дали ще
пожелае да отиде това си е вече избор на пациента, също така негов избор е да си избере при
кои специалист психиатър да отиде. Нямало механизъм с който да се задължи лицето да
отиде на преглед. Теоретично имало някакъв нищожен шанс да се получи дисимулация в
течение на няколко месеца непрекъснато, но нищожен. Психиатричните заболявания се
диагностицирали, но първо задължително било да е психиатър. ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК можел
да ги диагностицира.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като всеки
един от тях възпроизвежда факти и обстоятелства, на които е бил очевидец или са му
станали известни от други лица, като взима предвид и заинтересоваността на свидетелите,
15
които са служители на ответното дружество Ч. и Б. и на лекарите работили в службата по
трудова медицина която обслужва ответното дружество-доктор М. и доктор Г., както и
обстоятелството, че свидетелката Р. Я. е майка на ищеца. Свидетелските показания
кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Следва да се отбележи, че
свидетелските показания и в частност тези на свидетелката доктор Г. Г., специалист
пулмолог не са в състояние да опровергаят заключенията на кредитираните от съда
комплексна съдебно-психолого-психиатрична и допълнителна експертиза, тъй като същите
са изготвени от вещи лица специалисти в рамките на тяхната компетентност и се
потвърждават от свидетелските показания и на свидетеля доктор Р. К., който е лекар
психиатър. Останалите свидетели служители на ответното дружество Ч. и Б., както и доктор
М. заявяват, че ищецът се е държал неадекватно по тяхна преценка и излагат конкретни
факти и обстоятелства в които се е изразило неадекватното му поведение-твърдял, че
служители на дружеството го преследват с коли, ще го наранят, обаждал се многократно на
служители на дружеството и заплашвал някои от тях, пиел много често кафе и се отклонявал
от служебните си задължения, посещавал кабинети на ръководството и се държал на
разстояние от присъстващите на срещата с него, тъй като не носили маски, а все още имало
КОВИД, като те са били изследвани от вещите лица при изготвянето на експертизите и не са
ги навели на заключението, че ищецът страда или е страдал от психиатрично заболяване.
Видно от представеното писмо от 20.05.2024 г. от трето неучастващо по делото
лице „Нео Вита СТМ2“ ООД в качеството си на служба по трудова медицина същата е
провела профилактични прегледи на работниците и служителите на ответното дружество
през м. ноември 2022 г. в здравния център от специалисти в съответните направления, като
доктор Г. Г. не е участвала в тези прегледи, а е била дежурен лекар в здравния център на
21.11.2022 г., като не е било издавано зелено направление. Ищецът бил преминал само част
от профилактичните прегледи и липсвал преглед по образна диагностика и от невролог,
поради което картата му за профилактичен преглед не била приключена и не била
подписана. Писмото, с което ищецът е бил насочен към личния му лекар д-р Г. за уточняване
на здравословното му състояние е подписано от управителя на „Нео Вита СТМ2“ ООД
Горка Илиева, която единствено е препоръчала, тъй като няма нужните компетенции случая
да се консултира с лекуващ лекар, ЛКК, ТЕЛК, които са компетентни и могат да се
произнесат.
Тези обстоятелства се допълват от последващо писмо от 12.07.2024 г. трето
неучастващо по делото лице „Нео Вита СТМ2“ ООД, към което са приложени и писмени
доказателства и в което се посочва, че дружеството не е извършвало профилактични
прегледи на служителите на ответното дружество за 2021 г., а само за 2022 г. На 18.11.2022 г.
ищецът се явява по график на профилактичен преглед, който не е бил довършен по негово
нежелание. На 21.11.2022 г. същият се явява в здравната служба на ответното дружество във
видимо неадекватно състояние, с оплаквания за здравословно си състояние и с твърдения, че
не бил спал, тъй като някакви хора го били дебнели всяка вечер в мазето да го убият.
Изпратен бил при дежурния лекар Г., като поведението му било станало още по-тревожно и
16
след проведения от нея преглед тя била записала в журнала „за консултация с психиатър“,
което копие е представено с писмото. Не било издадено заключение за параноидна
шизофрения, а препоръка за консултация с психиатър. Не било издадено нито зелено
направление, нито заключение, а само препоръка за консултация с психиатър.
Видно от обясненията дадени по реда на чл. 176 ГПК от ищеца на поставените му
писмено въпроси от ответната страна същият не се е страхувал от персонала на човешки
ресурси към датата на срещата, но понеже много кашляли и било КОВИД и майка му била
болна се бил опасявал, че могат да го заразят и той да зарази майка си. Други опасения и
страхове не бил имал. Заявява, че не се страхува от прекия си ръководител, че ще го нарани
или че го преследва и на първия ден след като го били освободили от работа И. Б. бил
предложил да го закара до вкъщи със служебния си автомобил и му бил помогнал с дрехите
и багажа и го бил оставил точно пред дома му в кв. Т. и видял къде живее и ако се бил
страхувал от него нямало да позволи да бъдат само двамата в колата. Изобщо не се бил
страхувал. Не бил преследван нито от Б., нито от служителки на човешки ресурси, нито от
две жени. Не било вярно, че тези преследвания и негови страхове от негова страна били
ежедневни, нито че били налични към настоящия момент, тъй като в момента бил работил
като обслужващ персонал дневна и нощна смяна и идвали непознати хора и той не се бил
страхувал от тях. Ако се бил страхувал нямало да ходи нощна смяна и да се среща с
непознати хора. Няма страхове от служители от ответното дружество към настоящия
момент.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
I. По иска с правно основание чл. 199 от КТ.
Искът е процесуално допустим-предявен е от и срещу надлежна страна, в
предвидения законоустановен срок по чл. 358 от КТ, пред компетентния за това съд. Налице
са активна и пасивна процесуална легитимация на страните и правен интерес за ищцата от
предявяване на иска.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
страните са в трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор № от
01.05.2012 г. и допълнителни споразумения към трудовия договор. Същото е безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ищеца полага труд при ответника на
длъжността "Работник комунални ремонти". Тези факти и обстоятелства са безспорни между
страните. Със Заповед № 165 от 14.12.2022 г. на работодателя ищецът е временно
отстранен от работа на основание чл. 199 КТ, за периода от 14.12.2012 г. до момента на
възстановяване на годността на работника да изпълнява определената за него работа като
същата била подписана от двама свидетели, тъй като бил отказал да я получи. В заповедта е
посочено, че на 21.11.2022 г. и на 28.11.2022 г. ищецът е бил в състояние, в което не могъл
да изпълнява трудовите си задължения, което било пораждало опасност за неговото здраве и
за здравето на колегите му или по конкретно на 21.11.2022 г. около 10,00 ч. по време на
разговор държал присъстващите да спазват голяма дистанция от него и имал натрапливи
мисли, че някой го дебне и иска да го нарани в мазето. Отказвал да отговори дали е
17
посещавал психиатър и дали приема лечение за психиатрично заболяване, пораждащо
притеснение за психическото здраве и състояние на работника, което явяване на работа и
състояние на работника не му позволява да изпълнява трудовите си задължения. На
28.11.2022 г. ищецът пред служители на отдел „Човешки ресурси“ на дружеството
неоснователно бил твърдял и заявявал, че те постоянно го преследват и следят.
Съгласно разпоредбата на чл. 199, ал. 1 от КТ Работодателят или
непосредственият ръководител може да отстрани временно от работа работник или
служител, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява трудовите си
задължения, употребява през работно време алкохол или друго силно упойващо средство.
Отстраняването от работа е акт, с който временно се преустановява изпълнението
на трудовото задължение, без то да се прекратява. По своята правна природа то е
принудителна превантивна мярка, а не проява на дисциплинарна отговорност, дори когато
причината за налагането й е дисциплинарно нарушение.
Причините, поради които се допуска временно отстраняване на работник от работа
са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 199, ал. 1 КТ: 1/явяването на работа на
работника в състояние, което обективно не му позволява да полага труд, независимо от
причините за това и независимо от това дали работникът сам се е поставил в това състояние
(виновно или безвиновно) и 2 /употребата в работно време на алкохол или друго силно
упойващо вещество. Също така, съгласно императивната разпоредба на чл. 199, ал. 2 КТ,
отстраняването от работа продължава докато работникът или служителят възстанови
годността си да изпълнява определената му работа. Както се вижда в разпоредбата не е
предвиден максимален срок за отстраняване. Той се определя от работодателя, който
преценява кога се е възстановила годността на лицето да изпълнява задълженията си по
трудовото правоотношение. Във всички случаи за периода на временното отстраняване не се
дължи трудово възнаграждение, но това време се зачита за трудов и осигурителен стаж, тъй
като трудовото правоотношение не е прекратено.
За да е законосъобразна така издадената заповед, работодателят следва да докаже,
че тези описани в заповедта обстоятелства, са били налице, и в резултат на тях работникът е
бил в състояние, което обективно не му позволява да полага труд.
Основанието за временно отстраняване от работа по чл. 199 от КТ не е доказано,
когато невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа
поради болест, довела до трайно намалена неработоспособност или по здравни
противопоказания, не е установена чрез заключение на териториалната експертна лекарска
комисия, която е специализираният медицински орган, установяващ невъзможността – че
работникът или служителят не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения по
трудовото правоотношение, респ. че конкретна длъжност е противопоказна за здравето на
лицето и тези въпроси не може да бъдат поставяни на последваща преценка. /В този смисъл
Определение № 60464/08062021 г. по гр. д. № 843/2021 г. на ВКС, III г. о., ГК/. Това са
медицински въпроси, по които обвързващо се произнася компетентният здравен орган –
18
ТЕЛК. В заключението на териториалната експертна лекарска комисия трябва не само да се
определи болестта, довела до инвалидност, или съответните здравни противопоказания, но и
в него изрично да се посочи, че това състояние на работника или служителя поражда
неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудовото
правоотношение.
В случая медицински документ относим към здравословното състояние на ищеца
към датата на издаване на заповедта за временното му отстраняване от работа е амбулаторен
лист от 29.11.2022 г., който е първичен медицински документ, който няма правната
характеристика на административен акт, установяващ временна неработоспособност на
осигуреното лице по см. на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. С
амбулаторния лист издаден от лекуващ лекар при извършен преглед не се установява
състояние на временна неработоспособност на осигуреното лице по см. на чл. 6, ал.1 НМЕ.
Същият е бил обжалван и е издадено Решение на ЛКК от 16.02.2023 г. и Решение на ТЕЛК
от 30.01.2024 г. и Решение на НЕЛК на 28.08.2024 г., с което е било прекратено
административното производство и същото е атакувано пред Административния съд-
Перник. Липсва по делото заключение на териториалната експертна лекарска комисия, с
което не само да се определи болестта, довела до инвалидност, или съответните здравни
противопоказания, но и в него изрично да се посочи, че това състояние на работника или
служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа по
трудовото правоотношение.
Съдът е преценил с протоколно определение от 06.12.2023 г., че не е налице
основание на чл. 229, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство поради
неприключило административно производство по обжалване на представения амбулаторен
лист и решение на ЛКК, тъй като в настоящия процес съдът има възможност със събраните
пред него доказателства да направи правни изводи относно здравословното състояние на
ищеца, както към момента на отстраняването му от работа, така и към настоящия момент.
В този смисъл в настоящото производство за установяване на здравословното
състояние на ищеца бяха назначени коплексна съдебно-психолого-психиатрична експертиза
и допълнителна КСППЕ от които категорично бе установено, че от извършения
психиатричен преглед и психологично изследване на здравословното състояние на ищеца
могат да се направят следните медицински констатации-освидетелствания не страда от
психични заболявания или разстройства вследствие на употреба на психоактивни вещества.
Същият не се води на отчет в Психиатрично отделение с диспансерни функции към МБАЛ
„Рахила Ангелова“, гр. Перник и заключението от медицинския преглед е че същият е
психически здрав. При ищеца вещите лица не са констатирали съмнения и/или прояви на
психични разстройства, заболявания и не се констатират конкретни медицински признаци и
симптоматика, а именно психопалогична/болестни нарушения на психична дейност. Лицето
е годно да изпълнява работата си по трудовото правоотношение, с оглед на здравословното
му състояние, което се констатира към момента. Към датата на изготвяне на експертизата
26.01.2024 г. при ищеца няма основания за диагностициране на психично заболяване
19
конкретни признаци /симптоми/ и в този смисъл не се очаква обостряне /рецидив/ на такива.
Проявяването в бъдеще на някакви симптоми или заболявания свързани или обусловени от
психичното здраве на лицето не може да се предвиди-това е възможно доколкото при всеки
психически здрав човек. Няма основание да се предполага проявата в бъдеще на
симптоматика от психично естество-предвид данните от прегледа и изследването към датата
на извършването им. Не се констатира дисимулация от страна на лицето.
Видно от изготвената по делото допълнителна комплексна съдебна психологична и
психиатрична експертиза, която съдът кредитира като изготвена от безпристрастни вещи
лица в рамките на тяхната компетентност след като вещите лица са изследвали всички факти
и обстоятелства за периода от 01.11.2022 г. до момента на извършване на прегледа на ищеца
същите констатират, че не съществуват обективни данни по делото за факти и обстоятелства,
които да свидетелстват за здравословни или психиатрични проблеми на ищеца, както не се
констатират и конкретни и възможни форми на психиатрични проявления или здравни
проблеми при ищеца въз основа на предоставените документи съдържащи се в личното
трудово досие на ищеца. След запознаване и обсъждане на свидетелските показания и въз
основа на тях не се констатират субективни факти за психиатрични проблеми на лицето от
психиатрично и психологично естество няма налице проявление на психопатологична
находка с някаква интензивност и продължителност. Може да се каже, че за периода от м.
ноември 2022 г. до датата на заключението-15.04.2024 г. ищецът е психически здрав. Не са
налице съмнения относно симптоми или възможности за ремисия на психично заболяване.
За ремисия може да се говори тогава, когато има диагностицирано заболяване. При лицето
признаци на психична болест не се установяват, няма ремисия с някакъв период и
продължителност. Няма установени обективни данни за нарушено психично здраве на
ищеца и не могат да бъдат прогнозирани какви са възможните проявления за в бъдеще.
Разпитани в о.с.з. на 06.03.2024 г. и на 03.07.2024 г. вещите лица са заявили, че
методите по които се отговаря на тези въпроси е психиатричното интервю и въз основа на
него се прави заключение дали има симптоми, психолозите имат набор от психологични
изследвания, въз основа на които си правят своите изследвания, а психиатрите въз основа на
прегледа, психиатрично интервю, което си има своите особености, своите изисквания и въз
основа на него може да се установи. Психиатрите използват разговор и документацията. От
събеседването може да се разбере дали има болестни симптоми. От медицинските
документи има амбулаторен лист – преглед от психиатър д-р К., където заключението било,
че лицето няма психиатрични проблеми, че е психично здрав, също така имало документи от
ЛКК и от ЛКК нямало някакво конкретно заключение, там било посочено, че било възможно
евентуално за дисимулация, затова имало и такъв въпрос в експертизата, но нямало такива
данни. При прегледа ищецът бил напълно искрен и последователен при отговор на
въпросите които му били поставени и симулация не се установила. При това събеседване
говорили за обстоятелствата и фактите които били изнесли всички свидетели по делото,
конкретно за тях при метода и отговора на нашите въпроси били го питали и имало
обяснения за неговите съмнения. Не се установило присъствие на параноя. Това било от
20
напрежението на работното място и неговото поведение било изходимо от напрежението в
конкретната обстановка, която на него му действала психотропнено. Обстановката и като
факт че той чувствал, че е нежелан на работното си място, той не можел да си го обясни
защо бил нежелан и обяснение на него не му било дадено. Затова, че някой го преследва на
работното, че служители от човешки ресурси го преследват с различни коли, той обективно
не бил разкрил такива ситуации. Вещите лица го били попитали за тези обстоятелства, но
ищецът се чувствал несигурен в тази обстановка. Конкретно, че е преследван, той не бил
казал такова нещо. Тази несигурност я е почувствал на работното място. Тази несигурност
била след като са се случили нещата. Базирайки се на цялата документация, защото се
запознали много подробно и двете вещи лица с нея, виждали че има документирано
психично здраве, не могат да кажат на 100% какво е било във всеки един от моментите, но
когато той е бил на преглед анализирайки документацията с която разполагат е бил психично
здрав. Заключението им се базирало като такова към датата 11.01.2024 г. Преди тази дата
нямало данни за някакви психични промени в здравословното му състояние. От месец
декември 2022 г., до датата на прегледа категорично не могат да кажат, но това което
ищецът бил показал по време на прегледа и тяхното заключение било към датата на
прегледа. Според вещите лица ищецът е бил психично здрав, това че в дадени моменти е бил
малко по-чувствителен, спрямо обкръжаващата го действителност не предполага някакво
отклонение в психичното му здраве. Преди датата 11.01.2024 г. смятат, че не е имало
конкретни заболявания, които да са регистрирани като психични отклонения. Можело да се
направи извода, че нямало някакви психични отклонения лицето Р. К.. В амбулаторният лист
от ЛКК пишело, че заключение за психичното здраве на лицето може да се даде след по-
продължителен преглед, но в експертизата не се изисквало такова нещо, в експертизата се
изисквало стационарно проследяване. В случая лицето било психично здраво, това се
установявало при прегледа, съответно ако нямало категорично заключение щели да изискат
по-продължително проследяване. Съмнение не били имали за неговото психично здраве.
Методиката която била за изготвяне на такава експертиза е приложена. Срокът можел и при
един преглед да се установи. ЛКК можела да каже при по- продължително наблюдение,
когато си в стационарно лечение, ако има съмнение за психично заболяване, тогава имало
стационарно освидетелстване, но то вече било при други случаи. За да имало ремисия
трябвало да има психиатричен епизод, при лицето в случая не е имало, но дори при една
ремисия, щяло има анамнеза за предходни прояви и също щяло да има някаква остатъчна
симптоматика. Обясняват си случаите посочени от ответника с чувството за несигурност и
ескалиращото напрежение в обстановка в която ищецът се е чувствал без защита. Полицията
била викната затова, защото той не бил допуснат до работа в този момент. В
документацията с която се запознали било посочено, че той бил на входа и не го пускали да
влезе в завода. Не били намерили никакви обективни фактически данни, които да породят у
тях някакво съмнение, че имало някакъв здравен проблем на този етап при изследването.
Заключението им е че, ищецът е възстановил годността си да работи. Не били установили
параноични мисли при лицето. Освен метода на събеседване други стандарти за изследване
съществуват за тази експертиза. Това са психологични интервюта, които му били направени,
21
тестове за изследване - теста за агресивност и личностен тест, имало различни методи за
изследване, като му бил даден тест за изследване на агресивността, при което той показвал
много ниски резултати и личностен тест, който бил класическия личностен тест за
изследване на личността.
Психичното заболяване шизофрения се проявявало с налудна продукция, за
отношение, за преследване, за вредно въздействие, също така можело да има халюцинации,
предимно слухови, коментиращи или интерактивни, от които да се направляват действията
на съответен афект, в смисъл на съответни афективни отреагирвания в съответни ситуации,
с параболични действия, които били психотично мотивирани. Натрапливите мисли били
друго заболяване, те били от спектъра на обсесивно-компулсивното разтройство. Не се
свързвали с шизофренията, това било невротично разтройство и то било психично
заболяване, обаче нямало нищо общо с психотичното. При шизофренията имало налудни
изживявания и мисли, които били неразубедими, докато при натрапливите мисли съответно
лице, можело да бъде разубедено. То знае, че това не е така, но в момента му се натрапва по
невротичен механизъм. Несвързан разговор в речта, в смисъл паралогичен, разкъсан , което
било цялостно нарушение на мисловната дейност и това било характерно за шизофренията,
цялостното нарушение на мисловната дейност. Неадекватното поведение било характерно,
но то не можело да бъде преценено от всеки човек, а от специалист, иначе била субективна
преценката. Свидетелските показания не давали насока към психични заболявания. Тук тези
страхове не били психотично мотивирани, това си било една ситуативна тревожност, въз
основа на създалата се ситуация. При ищеца била продължила през целия период, за който
било питано в делото. Нямало данни за нищо повече, като психични симптоми, извън една
ситуативна тревожност в резултат на създалата се ситуация - повишено напрежение от
отношенията на работното място. Това била обща констатация, въз основа на материалите
по делото. Поведение на ищеца било нищо повече от една повишена тревожност в следствие
на създалата се ситуация на работно място, на повишено напрежение. Тревожността била
провокирана от стресогенна ситуация. Ситуацията, която била на работното място била
стресогенна за лицето. Той не можело непрекъснато да бъде преглеждан, както и всеки
човек, който боледува от психични заболявания. От ноември 2022 година до първият преглед
януари 2024, нямало динамика и нямало съмнение при прегледите за психично заболяване.
В този смисъл са показанията на разпитания по делото свидетел доктор Л. Г., която
е била личен лекар на ищеца и е напълно незаинтересована от изхода на делото, от тях се
установява, че за периода от 2003 г. до 2023 г. ищецът не имал психиатрични проблеми и не
са му били издавани направления за консултация с психиатър. Единствено е било постъпило
писмото от 24.11.2022 г., с което службата по трудова медицина я била уведомила, че след
извършен преглед на ищеца от доктор Г. на 21.11.2022 г. е констатирано съмнение за
параноидна шизофрения и е направена препоръка за консултация с психиатър. Ищецът е
изпълнил тази препоръка и е отишъл на преглед при психиатър доктор Р. К. и му е бил
издаден амбулаторен лист с печата на доктор Р. К., в който се посочва, че към момента на
прегледа не се долавя психопатологична продукция и представил на работодателя издадения
22
му документ, като последният е депозирал жалба срещу този амбулаторен лист от 29.11.2022
г. до Лекарска Консултативна Комисия-Перник, като същата се е произнесла с Решение на
ЛКК № 459/16.02.2023 г. , в което посочва, че прегледа на ищеца е бил осъществен реално и
вероятно се касае за дисимулация от страна на лицето, което не може да бъде доловено при
еднократен амбулаторен преглед, като обективно мнение за психичното му състояние би
могло да бъде дадено след по-продължително наблюдение от страна на специалисти
психиатър и психолог и то най-обективно при стационарно наблюдение. Разпитан по делото
като свидетел доктор Р. К. изрично заявява, че е участвал в прегледа на ищеца и не са били
констатирани у него симптоми на психиатрични заболявания към този момент. Изразил е
съмнения за дисимулация или прикриване на симптоми на психиатрично заболяване от
страна на ищеца, но ако е била налице такава то към настоящия момент са щели да се
проявят симптоми на психиатрично заболяване, които да не могат да бъдат подтиснати.
Вещите лица са извършили два прегледа на лицето и не са установили симптоми на
психиатрично заболяване към настоящия момент. Същите в рамките на своята
компетентност са изследвали фактите и обстоятелствата, които се установяват от
показанията на разпитаните по делото свидетели, включая и служителите на работодателя
прекия ръководител на ищеца Б. и служителя на отдел „Човешки ресурси“ Ч., както и
личното трудово досие на ищеца и не са констатирали твърдяните от тях обстоятелства да
обуславят извода за психиатрична болест на ищеца, като подробно са обосновали своите
изводи в този смисъл. Поради което съдът счита, че описаните обстоятелства в заповедта, а
именно, че- на 21.11.2022 г. и на 28.11.2022 г. ищецът е бил в състояние, в което не могъл да
изпълнява трудовите си задължения, което било пораждало опасност за неговото здраве и за
здравето на колегите му или по конкретно на 21.11.2022 г. около 10,00 ч. по време на
разговор държал присъстващите да спазват голяма дистанция от него и имал натрапливи
мисли, че някой го дебне и иска да го нарани в мазето. Отказвал да отговори дали е
посещавал психиатър и дали приема лечение за психиатрично заболяване, пораждащо
притеснение за психическото здраве и състояние на работника, което явяване на работа и
състояние на работника не му позволява да изпълнява трудовите си задължения. На
28.11.2022 г. ищецът пред служители на отдел „Човешки ресурси“ на дружеството
неоснователно бил твърдял и заявявал, че те постоянно го преследват и следят- не
съставляват обективна невъзможност за ищеца да изпълнява трудовите си задължения, тъй
като не се установи да са проява на психиатрично заболяване, което да дискредитира
работоспособността на ищеца.
В нито един от представените медицински документи не се посочва, че ищецът не
е в състояние да изпълнява конкретната длъжност, нито е посочено каква друга работа може
да извършва, нито че е бил неработоспособен. Затова, при липса на предписание на
компетентния орган към датата на издаване на процесната заповед -14.12.2022 г.,
отстраняването от заеманата длъжност на посоченото основание е незаконосъобразно.
Установи се от обсъденото по-горе особено от доказателствено средство заключението на
двете съдебно-медицински експертизи, че към релевантния момент- момента на
постановяване на атакувана заповед- ищецът е могъл да изпълнява преките си
23
професионални задължения. Същият е годен да изпълнява трудовите си задължения и към
настоящия момент, което се установява от кредитираните от съда и приети по делото две
КСППЕ и от показанията на разпитаните свидетели А., който е настоящ колега на ищеца,
Х.в и Я..
При тези мотиви и поради недоказаност на обективните факти, довели до
отстраняване на ищеца от работа, съдът намира искът за основателен, а оспорената заповед
за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
II. По иска с правно основание чл. 214 от КТ.
Съгласно визираната правна норма работник или служител, който е бил незаконно
отстранен има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето на незаконното му отстраняване.
Присъждането на обезщетение по чл. 214 от КТ е обусловено от неправомерността
на отстраняването. /Определение № 200/12.02.2010 г. по гр. д. № 1726/2009 г., ГК, ІV г. о. на
ВКС/. Съдът прие по-горе в мотивите на настоящият съдебен акт, че отстраняването от
работа е незаконосъобразно, поради което искът за обезщетение се явява основателен.
Безспорно се установи, че ищецът е бил отстранен от работа, считано от 14.12.2022 г.,
следователно от този начален момент до претендирания с исковата молба краен момент -до
06.12.2023 г. (съдът е длъжен да се съобрази с диспозитивната воля на страната, посочена в
уточнява молба от 22.12.2023 г.) й се дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение от 1276,90 лв., което с оглед осъдената по-горе и кредитирана от съда
съдебно-счетоводна експертиза за периода от 14.12.2022 г. до 06.12.2023 г. съдът определя
като общ размер от 15 515,55 лв.
Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и сумата от
15 515,55 лв., съставляваща обезщетение за времето, през което същият е бил незаконно
отстранен от работа, считано от 14.12.2022 г. до първото по делото открито съдебно
заседание на 06.12.2023 г., съобразено волята на ищеца, което му се дължи и към датата на
края на съдебното дирене в настоящата инстанция, а именно 25.09.2024 г., тъй като
независимо, че през целия този период е бил годен да изпълнява трудовите си задължения и
е представил медицински документ на работодателя си на 29.11.2022 г. затова обстоятелство
същият и към настоящия момент не е възстановен на работа.
III. По иска с правно основание чл. 49 ЗЗД
По предявения иск по чл. 49 ЗЗД ищецът следва да установи неправомерно и
виновно поведение на служители на дружеството му работодател при или по повод на
възложената им от работодателя работа, изразило се в незаконното му временно
отстраняване от работа на основание чл. 199 КТ, настъпването на претендираните от него
неимуществени вреди, пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
временното му отстраняване от работа и причинените му неимуществени вреди, както и
размера на претендираните вреди.
В случая с оглед на уважаването на иска по чл. 199 КТ се установява и
24
неправомерно и виновно поведение на служители на дружеството му работодател при или
по повод на възложената им от работодателя работа, изразило се в незаконното временно
отстраняване от работа на основание чл. 199 КТ. Ищецът успя да докаже, че е претърпял
неимуществени вреди, настъпили в резултат на временното му отстраняване от работа
изразили се в понижено самочувствие, притеснения, тревожност и подтиснатост от
невъзможността му да работи на друго място на пълно работно време и да получава доходи
необходимите за издръжка на семейството и за ин витро процедурите, които са предприели с
неговата фактическа съжителка, с която дори се били разделили, тъй като тя била
разтревожена от констатациите на неговия работодател, че ищецът страда от психично
заболяване и затова бил отстранен от работа, както и неудобствата които бил изпитал да
иска пари назаем, негативните емоции, които изпитал по време на посещенията на лекар
психиатър и от необходимостта непрекъснато да се опитва да оборва съмненията изразени
от неговия работодател и колеги относно психическото му здраве, които обстоятелства се
установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели Я. и Х.в. От тези
свидетелски показания се установява и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
между временното отстраняване от работа на ищеца и причинените му неимуществени
вреди, както и размера на претендираните вреди. Съдът счита, че размера от 2000 лв.,
обезщетение за така претърпените от ищеца неимуществени вреди настъпили в резултат на
незаконното му отстраняване от работа е справедлив по см. на чл. 52 ЗЗД с оглед на
продължителността на тези негативни емоции и душевни терзания, които са започнали от
месец ноември 2022 г. и продължават и към настоящия момент и с оглед на техния
интензитет.
С оглед на изложеното се явява основателен и доказан и предявения иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД в пълния му предявен размер от 2000 лв.
Съдът счита, за неоснователно възражението на ответника релевирано с отговора
на исковата молба за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
Възражението за съпричиняване представлява позоваване на осъществили се
правопроменящи факти- противоправно поведение на увреденото лице, съпричиняващо
противоправния резултат, въз основа на които обезщетението за причинени вреди се
намалява. Възражението за съпричиняване не е волеизявление, с което се упражнява
потестативно право, а е твърдение за факт. В случая ответникът не доказа противоправно
поведение на ищеца, което да се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Същият е представил на работодателя амбулаторен лист от 29.11.2024
г., от който е видно, че е бил прегледан от психиатър, който съставлява медицински
документ, от които е видно, че е била спазена препоръката на службата към трудова
медицина на предприятието и ищецът е бил прегледан от психиатър. Работодателят е
оспорил този документ.
III. РАЗНОСКИ.
Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите
независимо от тяхното процесуално качество - ищци или ответници по трудов спор /чл. 359
25
КТ/. Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по производството
/за свидетели, вещи лица и пр. /и обхваща всички видове производства, както редовните,
така и извънредните, но касае задължението на работника или служителя към съда. Тя обаче
не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските, направени от другата
страна по делото, когато тя го е спечелила и е била представлявана от адвокат или
юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът или
служителя дължи на работодателя на общо основание(чл. 78, ал. 3 ГПК- Определение № 58
от 8.02.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 496/2010 г., III г. о., ГК).
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца и сторените по делото разноски. Ищецът е бил
представляван от адвокат И. В., която му е била предоставила базплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал.1 , т. 2 от ЗА и следва ответникът да бъде осъден да й заплати и сумата
от 1976,40 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ определено в минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ.
При този изход на делото на ответната страна не следва да й се присъждат
направените по делото разноски.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на РС- Перник сумата от 750,62 лв. съставляваща държавна такса
по трите обективно съединени иска, както и сумата от 110, 00 лв. разноски за вещо лице по
ССчЕ.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА И ОТМЕНЯ на правно основание чл.
357 от КТ, вр. чл. 199 КТ Заповед № 165/14.12.2022 г. на „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско въстание“
№ 1 с която Р. В. К., ЕГН: ********** от гр. П., ж.к. „Т.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап.** е временно
отстранен от работа, считано от 14.12.2022 г.
ОСЪЖДА на правно основание чл. 214 КТ СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско въстание“ № 1,
ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. К., ЕГН: ********** от гр. П., ж.к. „Т.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **
сумата от 15 515,55 лв., съставляваща обезщетение поради временно отстраняване от
работа, за периода от 14.12.2022 г. до 06.12.2023 г.
ОСЪЖДА на правно основание чл. 49 ЗЗД „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско въстание“ № 1,
ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. К., ЕГН: ********** от гр. П., ж.к. „Т.“, бл. **, вх. *, ет. * ап. **
сумата от 2000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
настъпили в резултат на незаконосъобразното му отстраняване от работа.
26
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.1 , т. 2 от ЗА „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско въстание“
№ 1, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. В. от АК-Перник, сумата от 1976,40 лв., съставляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца определено в
минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ.
ОСЪЖДА „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ул. „Владайско въстание“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
държавата, по сметка на РС- Перник, общата сума от 750,62 лв. съставляваща общ размер на
държавна такса по трите обективно съединени иска, както и сумата от 110, 00 лв. разноски
за вещо лице по ССчЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС- Перник в двуседмичен срок
от датата на получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
27