РEШЕНИЕ
Номер 115 /01.03 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд XІII търговски
състав
На 16.01.2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Боряна Костанева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело несъстоятелност номер 859 по описа за 2016 година
намери за установено следното:
Обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 79,
ал.1, пр. 1 от ЗЗД във
вр. чл. 228, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
- „БАЛКАНРЕМОНТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, 1504, р-н „Подуяне”, ж.к. „Сухата река“, бл. 109, вх. Б, ап. 38,
представлявано от управителя Б.Б.Я.твърди, че в качеството му на наемодател е
сключил договор за наем на техника на 01.05.2015г. с „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, 4000, р-н
„Централен“, бул. „Цар Борис III
Обединител“ № 37, представлявано от управителя М.И.П.. В изпълнение на
договора, за временно възмездно ползване ищецът е предоставил на ответника един брой Челен товарач „Либхер 531
Литроник“, ведно с квалифициран оператор (персонал), за извършване на дейности
на обект Асфалтова база „Асеновград“, гр. Асеновград. Твърди, че договорената
наемна цена е била в размер на 500 лв. без ДДС за една машиносмяна, равняваща
се на 8 астрономически часа, като от дължимата сума за извършена работа се приспада
стойността на изразходваното гориво – собственост на наемателя.
Сочи,
че съгласно Сертификат № 1 за установяване на извършените видове дейности за
месец Май 2015 г., в периода от 01.05.2015 г. до 31.05.2015 г., са били
реализирани и са подлежали на заплащане 234 работни часа при цена на час от
62,50 лв., или общо 14 625 лв. без
ДДС. След приспадане на изразходваното гориво в размер на 1 351
литра, при единична цена за литър от
1,78 лв., или общо 2 404, 78 лв.,
крайната сума за плащане е възлизала на 12 220,22 лв. без ДДС. В
съответствие с обективираното в посочения сертификат, е била издадена Фактура №
1121 от 31.05.2015 г. за сумата от 14 664,26 лв. с ДДС.
Съгласно
Сертификат № 2/09.07.2015 г. за установяване на извършените видове дейности за
месец Юни 2015 г., в периода от 01.06.2015 г. до 30.06.2015 г. са били
реализирани и са подлежали на заплащане 377 работни часа, при цена на час от
62,50 лв., или общо 23 562,50 лв. без ДДС. След приспадане на
изразходваното гориво в размер на 2 688 литра, при единична цена за литър от 1,77 лв., или общо 4 757,76 лв., крайната сума за
плащане е възлизала на 18 804,74 лв. без ДДС. В съответствие с
обективираното в посочения сертификат, е била издадена Фактура № 1137 от
30.06.2015 г. за сумата от 22 565,69 лв. с ДДС.
Съгласно
Сертификат № 3/06.08.2015 г. за установяване на извършените видове дейности за
месец Юли 2015 г., в периода от 01.07.2015 г. до 30.07.2015 г. са били
реализирани и са подлежали на заплащане 389 работни часа, при цена на час от
62,50 лв. или общо 24 312,50 лв. без ДДС. След приспадане на
изразходваното гориво в размер на 2 934 литра, при единична цена за литър от 1,72 лв., или общо 5 046,48 лв., крайната сума за
плащане е възлизала на 19 266,02 лв. без ДДС. В съответствие с
обективираното в посочения сертификат, е бил издадена Фактура № 1154 от
06.08.2015 г. за сумата от 23 119,22 лв. с ДДС.
Съгласно
Сертификат № 4/25.09.2015 г. за установяване на извършените видове дейности за
месец Август 2015 г., в периода от 01.08.2015 г. до 30.08.2015 г. са били реализирани и са подлежали на заплащане
367 работни часа при цена на час от 62,50 лв. или общо 22 937,50 лв. без
ДДС. След приспадане на изразходваното гориво в размер на 3 028 литра, при единична цена за литър от 1,52 лв., или
общо 4 602,56 лв., крайната сума за плащане е възлизала на 18 334,94
лв. без ДДС. В съответствие с обективираното в посочения сертификат, е
била издадена Фактура № 1173 от
25.09.2015 г. за сумата от 22 001,92 лв. с ДДС.
Ищецът
твърди, че съгласно чл. 5 от Договора за наем, плащането е следвало да се
осъществява до 30-то число на месеца, следващ месеца на наемането, след
издаване на фактура, придружена с двустранно подписан протокол за ползваната
техника. Сочи, че ответникът е извършил две плащания през юли и август 2015 г.,
с които е било погасено изцяло задължението по Фактура № 1121 от 31.05.2015 г.
за сумата от 14 664,26 лв. с ДДС, и частично е погасено задължението по
Фактура № 1137 от 30.06.2015 г. за сумата от 22 565,69 лв. с ДДС, като
дължимият остатък по същата възлиза на 10 229,35 лв. с ДДС. Ищецът твърди,
че към настоящия момент не са заплатени сумите по останалите две фактури, като
общия размер на задължението възлиза на сумата от 55 351.09 лв. с ДДС.
Върху главницата по всяка от неизплатените фактури се претендира и законна
лихва за забава, от датата на падежа до предявяване на иска.
Твърди,
че въпреки многобройните си опити за връзка с управителя и счетоводството на
ответното дружество, в продължение на
повече от година, до разрешаване на ситуацията не се е стигнало, нито е
постъпило плащане, въпреки изпратената и връчената нотариална покана на
Нотариус В.З.и предоставения срок за това.
Въз
основа на изложеното иска от съда да постанови решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати му сума в общ размер на 55 351,09 лв. с ДДС, формирана от сбора от главница по Фактура
№ 1137 от 30.06.2015 г. в размер на 10 229,35 лв. с ДДС, главница по
Фактура № 1154 от 06.08.2015 г. в размер
на 23 119,22 лв. с ДДС, както и главница по Фактура № 1173 от 25.09.2015
г. в размер на 22 001,92 лв. с ДДС, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както
и обезщетение за забава плащането на главницата по фактура № 1137 от 30.06.2015
г. за периода от 31.08.2015 г. до 29.12.2016 г. в размер на 1 386,57 лв.; по фактура № 1154 от 06.08.2015 г. за периода от 30.08.2015 г. до 29.12.2016 г.
в размер на 3 140,21 лв.; по
фактура № 1173 от 25.09.2015 г. за периода от 30.09.2015 г. до 29.12.2016 г. в
размер на 2 798,61 лв. с ДДС.
Претендира
разноски, вкл. и тези направени в производството по обезпечаване на иска му.
Ответникът
- „ПЪТИЩА
ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, 4000, р-н „Централен“, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 37 оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва твърдението на ищеца, че през процесния период е използвал
техниката, предмет на посочения договор за наем. Оспорва, изобщо, тази техника
да му е била предавана. Оспорва дължимостта на сумите по Фактура № 1137 от
30.06.2015г., по Фактура № 1154 от
06.08.2015 г. и по Фактура № 1173 от 25.09.2015 г. Твърди, че същите са
неотносими към приложения от ищеца договор за наем. Твърди, че тези фактури не
са подписани от негови представители или служители. Оспорва Сертификати с
номера 1, 2, 3 и 4, като твърди, че същите не са подписвани и приемани от
представители на ответното дружество. Заявява, че е узнал за тези сертификати
едва с получаване на препис от исковата молба, поради което изрично се
противопоставя на действието на подписването им по смисъла на чл. 301 ТЗ.
Оспорва и истинността на обективираните в тях констатации. Оспорва твърдението,
че е изпаднал в забава, както и че процесната техника е работила записаните в
ежедневните отчети часове. Оспорва
верността на отразените в сертификатите
факти и констатации, включително количествата предоставено гориво и
количествата моточасове. Оспорва и единичните цени на дизелово гориво, вписана
в протоколите. Оспорва да е приел приложената по делото покана за доброволно
изпълнение, като твърди, че същата не е стигнала до знанието на законния
представител на ответното дружество. Оспорва исковете за мораторна лихва по
основание и размер. Оспорва искането на ищеца да му бъдат присъдени разноските
в производството, като счита че ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на исковете и навежда възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.
В
срокът по чл. 372 ГПК е депозирана допълнителна искова молба, в която ищецът
оспорва възраженията на ответника и твърди, че факта на предаването на
техниката е удостоверен с подписването на договора. Отделно от това, сочи, че
предоставянето и ползването на наетата техника, отработените часове и
използваното гориво се удостоверени и със
съставяните ежедневни отчети /сведения за работа/, така както е
уговорено в договора. Твърди, че съгласно договора за наем, необходимото гориво
за работа на наетата техника не е предмет на договаряне, както и че осигуреното
гориво е собственост на наемателя, като твърди, че в установилата се между
страните практика, цената на горивото е била едностранно определяна от
ответника. Отделно от това, твърди, че не ответника, а трето спрямо процесния договор
лице е предоставяло необходимото количество гориво. Възразява и срещу искането
на ответника да му бъдат присъдени разноски в производството, като твърди, че
същия не се защитава от юристкосулт, а от своя управител.
В
депозирания допълнителен отговор в срока по чл. 373 ГПК, ответникът твърди, че
в процесния период, дружеството не е имало назначен персонал на трудов или
граждански договор, поради което единственото лице, имало правомощия да задължи
ответника е било само неговия законен представител, а подписите на приложените
„сведения“ не са положени от него. Оспорва авторството и автентичността на
„Сведения за работа на фадрома“ за месец юни, юли и август 2015 г. В случай, че
се установи ползване на наетата техника в процесния период, то ответникът твърди,
че зарежданото гориво е показател, че същата не е работила описаните в сертификатите часове.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата,
доводите и възраженията на страните, прие следното:
На
01.05.2015г. между „Балканремонт Инженеринг“ ООД, в качеството на наемодател и
„Пътища Пловдив“ ЕООД като наемател е сключен договор, с който наемодателят
предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване един брой челен
товарач „ЛИБХЕР 531 ЛИТРОНИК“, ведно с квалифициран оператор /персонал/ за
извършване на дейности на обект Асфалтова база „Асеновград“ гр. Асеновград
срещу насрещното задължение на наемателя да заплаща наемна цена в размер на 500
лв. без включен ДДС за една машиносмяна, равняваща се на 8 астрономични часа.
Страните изрично са се съгласили отработените часове да се установяват с
ежедневен двустранен протокол/отчет, подписан от представител на наемателя и
представител на наемодателя на основание данните от индивидуалния мото
часовник, а окончателен протокол ще бъде съставян до 3-то число на месеца,
следващ отчетния наемен период на база ежедневни отчети – чл. 2, /2/. В чл.4 е
уговорено, че необходимото за работа на наетата техника гориво не е предмет на
договора и се осигурява от наемателя, като от дължимата наемна цена, определена
съгласно договора се приспада стойността на осигуреното от наемателя гориво,
което се отчита с двустранно подписан протокол, в което се посочва количеството
и цената. Заплащането на наемната цена страните са уговорили да бъде сторено
след издаване на фактура, придружена с двустранно подписан протокол за
ползваната техника до 30 –то число на месеца, следващ месеца на наемането, при
представяне от наемодателя на данъчна фактура, със съответния протокол.
Страните са уговорили срок на наемане на веща до 31.08.2015г. и са придали
удостоверителна функция на положените от тях подписи по договора за предаване
на наетата техника, за което обстоятелство са предвидили и съставянето на
приемо – предавателен протокол.
Представен
е сертификат № 1 за установяване на извършените дейности за м.05.2015г., в като
вид работа е посочен „наем челен товарач „ЛИПХЕР 531 ЛИТРОНИК“, като ед. Цена
лв. е посочена сумата 62.50 лв. и количество 234.000, от която е приспаднато
гориво с ед. Цена 1.78 и количество 1351.000 и така е посочена обща стойност
12 220.22 лв. За посочената стойност е издадена от ищеца фактура № 1121 от
31.05.2015г., получена от представляващия дружеството ответник М. П..
Представен е сертификат № 2 за установяване
на извършените дейности за м.06.2015г., в като вид работа е посочен „наем челен
товарач „ЛИПХЕР 531 ЛИТРОНИК“, като ед. Цена лв. е посочена сумата 62.50 лв. и
количество 377.000, от която е приспаднато гориво с ед. Цена 1.77 и количество
2688.000 и така е посочена обща стойност 18 804.74 лв. За посочената
стойност е издадена от ищеца фактура № 1137 от 30.06.2015г., получена от
представляващия дружеството ответник М. П.
Представен е сертификат № 3 за установяване
на извършените дейности за м.07.2015г., в като вид работа е посочен „наем челен
товарач „ЛИПХЕР 531 ЛИТРОНИК“, като ед. Цена лв. е посочена сумата 62.50 лв. и
количество 389.000, от която е пр0испаднато гориво с ед. Цена 1.72 и количество
2934.000 и така е посочена обща стойност 19 266.02 лв. За посочената
стойност е издадена от ищеца фактура № 1154 от 06.08.2015г., която не носи
подписа на получател.
Представен е сертификат № 4 за установяване на
извършените дейности за м.08.2015г., в като вид работа е посочен „наем челен
товарач „ЛИПХЕР 531 ЛИТРОНИК“, като ед. Цена лв. е посочена сумата 62.50 лв. и
количество 367.000, от която е приспаднато гориво с ед. Цена 1.52 и количество
3028.000 и така е посочена обща стойност 18 334.94 лв. За посочената
стойност е издадена от ищеца фактура № 1173 от 25.09.2015г., която не носи подписа
на получател.
От
приложените извлечения от банкова сметка на ищеца в ОББ е видно, че по негова
сметка са постъпвали преводи от ответника на 31.08.2015г. на сумата от
12 000 лв. по фактура № 1137 от 30.06.2015г. и на 17.07.2015г. за сумата
от 15 000 лв. по фактура № 1121 от 31.05.2015г. за 14 664.26 лв. и по
фактура № 1137 от 30.06.2015г. за 335.75 лв. част.
С
нотариална покана ищецът е поканил ответника да му заплати неплатения остатък
по фактура № 1137 и изцяло неплатените такива № 1154 от 06.08.2015г. и по
фактура № 1173 от 25.09.2015г., която покана е връчена на пълномощник на
представляващия дружеството ответник на 09.11.2016г., видно от разписката,
оформена от Нотариус В. З.
От
изготвената и приета ССчЕ на в.л. Т.Р., която съдът кредитира като неоспорена в
тази част от страните се установява, че издадените от ищеца фактури № 1121 от
31.05.2015г., № 1137 от 30.06.2015г., № 1154 от 06.08.2015г. и № 1173 от
25.09.2015г. са включени в подаваните от него дневници за продажбите по ЗДДС за
съответните данъчни периоди, отразени са като приход по кредита на сметка 703
„Приходи от продажба на услуги – 00002 приходи от услуги със тр. Машини“, ДДС
по кредита на сметка 4532 „Начислен ДДС за продажбите“ срещу дебитиране на
сметка 411 „Клиенти“ – партида 00095 на ответника. Експертът е категоричен, че
същите фактури са включени в подаваните от ответника справки – декларации и
дневниците за покупките по ЗДДС за съответните данъчни периоди, както и че по
тях дружеството е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит в размер на
общо 13 725.17 лв.. Констатирал е, че по данни от счетоводството на ищеца
и приложените по делото банкови извлечения се установява, че по издадените
фактури са извършени две плащания, както следва на 15.07.2015г. в размер на 15 000
лв. и на 31.08.2015г. в размер на 12 000 лв., с които плащания са погасени
вземането по фактура № 1121 и частично вземането по фактура № 1137, като след
отчитане на извършените погашения неплатения остатък възлиза на сумата от
55 351.09 лв.. Вещото лице Т.Р. е посочил, че липсват данни ответника да е
предоставял на ищеца гориво за процесните периоди, като уточнява, че от
представените от „Пътища Пловдив груп“ ЕООД лимитни карти за гориво,
собственост на „Пътища Пловдив“ АД се установява като предоставени следните количества
горива – за м.05.2015г. – 1351 л.; за м.06.2015г. – 2688 л.; за м.07.2015г.
2934 л. и за м.08.2015г. 3029л.. Експертът е посочил и средни цени на
дизеловото гориво за месеците, в които такова е било предоставяно и е изчислил
стойността на същото съобразно количествата, посочени в лимитните карти.
По
повод оспорване на експертизата от ответника в частта, с която са посочени от
в.л. Т.Р. стойностите на установените количества по лимитни карти е възложена
повторна експертиза, която е изготвена от в.л. И.С. и приета без възражения от
страните, която е изчислила същите на база справки за средни продажни цени на
горивата за м.05.-м.08.2015г. от www.bg.fuelo.net .
По
делото е допусната и приета без възражения от страните САТЕ на в.л. инж. Ст.
М., който е дал данни за средния разход на гориво на наетата машина „Либхер 531
Литроник“ за един час в зависимост от натоварването и за средният разход на
гориво при ниско, средно и високо натоварване. В допълнително възложената
експертиза инж. М. е посочил при какво натоварване е работила процесната
машина, като са зачетени данните от сертификатите за разхода на гориво и е
направен извод за това, че за м.05.2015г. разхода съответства на работа при
ниско натоварване, за м.06.2015г. на работа при ниско до средно натоварване; за
м.07.2015г. средния разход сочи на работа при ниско до средно и за м.08.2015г.
е констатирано средно натоварване, на което съответстват и часовете работа,
посочени в сертификатите.
Събрани са гласни доказателства, посредством
разпита на св. Г. Д. и Д. С., служители на ищеца, чиито показания съдът
преценява с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира, като подкрепени от
събраните писмени доказателства и експертни заключения. Св. Д. сочи, че е
работил на фадрома „Либхер“ на Асфалтова база Асеновград през м.06, 07. и
08.2015г. като твърди, че машината е изпълнявала пълен процес на работа от 7 ч.
до 8 ч. вечерта при натоварване от тежко до средно. Заявява, че фадромата е
била зареждана с гориво в Асфалтовата база в гр. Асеновград, където „..една жена…“,
управител на базата и представител на ответника, ги зареждала с гориво и им
задавала работата, като я определяла по приоритети. Уточнява, че лицето, което
зареждало горивото попълвало картона, на който се подписвали, а сведенията за
работата били подписвани от управителя на базата, който посочвал и отработените
часове. В аналогичен смисъл са и показанията на другия разпитан по делото
свидетел Д. С., който твърди, че е осъществявал управление на фадрома „Либхер“
в Асфалтова база Асеновград през м.04-05.2015г., като твърди, че машината била
постоянно натоварена и работата им била контролирана от представител на „Пътища
Пловдив“. Твърди, че зареждането с гориво на фадромата се извършвало на самата
база, на която имало колонка, а сведенията за работа за това колко часа са
работили са подписвани от отговорник на обекта. Сочи, че човекът, който
отговарял за бензиностанцията записвал горивото на картон, които записи се
удостоверявали с подписите на двете страни.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че безспорно е установено предаването на наетата
вещ, съответно на уговореното между страните в договора от 01.05.2015г., с
което е изпълнено основното задължение на наемодателя – ищец. Следва да се има
предвид, че коментираният факт е удостоверен и с подписа на представляващия
ответника в договора, съгласно чл.7, ал.2 от същия, като без значение за
приетия за установен факт е несъставянето на приемо – предавател протокол. Ползването на наетата вещ се установява,
както от приетите писмени доказателства, които макар и оспорени като съдържание
не са опровергани от останалите събрани доказателства, дори напротив,
категорично се подкрепят от гласните такива, а и от приетата без възражения
ССчЕ на в.л. Т.Р.. Установените от последната факти, че издадените от ищеца
фактури са осчетоводени от ответника, като са включени в подаваните от него
справки – декларации за покупките по ЗДДС за съответните данъчни периоди и по
тях дружеството получател се е възползвал от правото да приспадне данъчен
кредит, както и че е платена изцяло стойността на издадена фактура № 1121 и
частично тази по фактура № 1137 налагат извод за признаване на задължението и
доказва неговото съществуване – вж. Решение № 42 от 19.04.2010г. на ВКС по т.д.
№ 593/2009г., II т.отд.. В този смисъл и напълно неоснователно е
наведеното от ответника възражение за това, че коментираните сертификати, а и
издадените въз основа на тях фактури не са подписани от представляващ
ответника, доколкото не се ангажираха доказателства за противопоставяне
на извършени без представителна власт действия от името на търговеца, веднага
след узнаването им, съгласно чл. 301 ТЗ, което в случая е станало с
получаването на издадените данъчни фактури и надлежното им отразяване в
счетоводните и търговски книги на същия, вкл. и с наредено плащане на
стойността по една от тях, респ. извършеното частично плащане на стойността по
друга. Предвид изложеното по – горе не следва да се поставят под съмнение както
оспорените от ответника стойности на количеството заредено гориво, така и
отработените с машината часове, доколкото същите са посочени като такива в
подписаните от представляващия го сертификати, въз основа на данните, от които
са издадени и процесните фактури. Въпреки това и за пълнота на изложението ще
се посочи, че количеството на зареденото гориво, което съгласно уговореното в
чл.4 от договора следва да се приспада от дължимата наемна цена от една страна
не е предмет на договора за наем, а от друга съдът приема за категорично
установено и от данните съдържащи се в представените от ответника лимитни карти
за м.05., м.06., м.07. и м.08.2015г. – л. 282-288, подписани от предаващия
горивото – третото за спора лице „Пътища Пловдив“ АД. Без никакво значение за
повдигнатия спор са данните съдържащи се в ССчЕ на в.л. Т.Р. за средни цени на
горивото, както и тези в повторната експертиза, възложена на в.л. И.С., тъй
като, каза се вече, от една страна, съгласно постигнатото съгласие на страните
в чл. 4 от договора горивото не е предмет на договора, а осигуряването му е
ангажимент на наемателя, като количеството и стойността му се определят с
подписан протокол от двете страни, което в случая е сторено с подписаните
двустранно сертификати, въз основа на които са издадени и процесните
фактури.
Изводът
е, че предявените искове за неплатени наемни цени за процесния период са
основателни, в който смисъл ще се постанови и настоящото решение.
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно
чл. 5 от договора плащането на наемната цена се осъществява до 30 число на
месеца, следващ месеца на наемането при представяне от наемодателя на данъчна
фактура, придружена със съответния сертификат. Затова и при съобразяване чл.
84, ал.1 ЗЗД ответника е в забава от 30 число на месеца, следващ месеца на
наемането, а претендираното обезщетение за забава е основателно в размера посочен
от в.л. Т.Р., както следва: за вземането па фактура № 1137 от 30.06.2015г. за
периода от 31.08.2015г. до 29.12.2016г. в размер на сумата от 1382.26 лв., а за
разликата до пълния претендиран размер от 1386.57 лв. ще се отхвърли; за
вземането по фактура № 1154 от 06.08.2015г. за периода от 30.08.2015г. до
29.12.2016г. в размер на 3130.28 лв., а до пълния претендиран размер от 3140.21
лв. и за вземането по фактура № 1173 от 25.09.2015г. за периода от 30.09.2015г.
до 29.12.2016г. в размер на 2789.16 лв., а до пълния претендиран размер от
2798.61 лв. ще се отхвърли.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски
съразмерно на уважената част от исковете. От ответника е наведено възражение за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, което съдът намери за
неоснователно, като констатира, че размера на платеното възнаграждение
надвишава минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения със сумата от 39.71 лв.,
което предвид проведените не едно съдебни заседания, съпоставено с чл.7, ал.8
от коментираната Наредба не обосновава корекцията му. Затова и на ищеца ще се
присъди сума в размер на 6694.53 лв., която съгласно приложения списък на
разноските представлява сбора от направени такива по плащане възнаграждение за
адвокат, държавна такса, депозит за вещо лице и разноски, направени по
обезпечаването на иска, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПЪТИЩА ПЛОВДИВ ГРУП“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, 4000, р-н „Централен“, бул. „Цар Борис III Обединител“ № 37 да заплати на „БАЛКАНРЕМОНТ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, 1504, р-н „Подуяне”,
ж.к. „Сухата река“, бл. 109, вх. Б, ап. 38 следните суми:
10 229.35
лева, представляваща неплатена остатък от наемна цена по договор за наем на
техника от 01.05.2015г. за м.06.2015г. по фактура № 1137 от 30.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.12.2016г. до окончателното й заплащане;
23 119.22
лева, представляваща неплатена наемна цена по договор за наем на техника от
01.05.2015г. за м.07.2015г. по фактура № 1154 от 06.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.12.2016г. до окончателното й заплащане;
22 001.92
лева, представляваща неплатена наемна цена по договор за наем на техника от
01.05.2015г. за м.08.2015г. по фактура № 1173 от 25.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.12.2016г. до окончателното й заплащане;
1382.26
лева, представляваща обезщетение за забава плащането на остатъка от наемна цена
по договор за наем на техника от 01.05.2015г. за м.06.2015г. по фактура № 1137 от
30.06.2015г. за периода от 31.08.2015г. до 29.12.2016г., като отхвърля до
пълния заявен размер от 1386.57 лв.;
3130.28
лева, представляваща обезщетение за забава плащането на наемна цена по договор за наем на техника от
01.05.2015г. за м.07.2015г. по фактура № 1154 от 06.08.2015г. за периода от
30.08.2015г. до 29.12.2016г., като отхвърля до пълния заявен размер от 3140.21
лв.;
2789.16
лева, представляваща обезщетение за забава плащането на наемна цена по договор за наем на техника от
01.05.2015г. за м.08.2015г. по фактура № 1173 от 25.09.2015г. за периода от
30.09.2015г. до 29.12.2016г., като отхвърля до пълния заявен размер от 2798.61
лв.;
6694.53
лв., представляваща направени разноски, съразмерно на уважената част от
исковете по плащане възнаграждение за адвокат, държавна такса, депозит за вещо
лице и разноски, направени по обезпечаването на иска.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ПАС.
Съдия: