О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
1954 19.08.2015 Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На деветнадесети август Година две хиляди и петнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 54 по описа за
2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Сибанк“
ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София 1612, район Красно
село, бул „Цар Борис III” №1, представлявана от главния
изпълнителния директор Петър Гроздев
Андронов и изпълнителния директор Франк Т Джи М Янсен, чрез пълномощника Р.С.,
против А.С.И. – Б. с ЕГН ********** и Н.Г.Б., ЕГН **********,***, за обявяване за недействителен по отношение на
ищеца „Сибанк“ АД брачен договор от
24.02.2010 г., сключен между А.С.И.-Б., ЕГН **********, и Н.Г.Б., ЕГН **********,
заверен с акт № 65 регистър № 1543/2010 г. на Нотариус Валери Манчев, вписан в
том I, акт № 211, номер на двойно входящия регистър 1339 от 01.03.2010 г. на
Служба по вписванията – Бургас и том I, акт № 49, номер на двойно входящия
регистър 873 от 01.03.2010 г. на Служба по вписванията - Несебър,с който е
преуреден режима на съпружеска имуществена общност и е прехвърлена припадащата
се на първия ответник А.С.И.-Б. половина - 1/2 (една втора) идеална част от
следните недвижими имоти: 1. Недвижим имот, находящ се в гр. Несебър,
община Несебър, област Бургас, на улица „Трета” № 15, а именно: 1/2 /една
втора/ идеална част от югозападен близнак, с площ от 43 /четиридесет и три/
квадратни метра, представляващ реална част от едноетажна вилна сграда - близнак, която сграда съгласно
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град Несебър, община
Несебър, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на
изпълнителния директор на АГКК, представлява
самостоятелен обект с идентификатор 51500.512.93.1,
изграден върху държавен имот съставляващ по документи за собственост парцел IX в квартал 7
по плана на вилна зона „Зора“, община Несебър, урегулиран от 720
квадратни метра, при граници на парцела по нотариален акт: улица, парцели X, IV
и парцел VIII, понастоящем попадащ в границите на урбанизирана територия на гр.
Несебър, съставляващ по скица поземлен имот с идентификатор 51500.512.93 по действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри на град Несебър, при съседи по скица: поземлен имот с идентификатор
51500.512.113 - улица „Трета“, поземлен
имот с идентификатор 51500.512.94
поземлен имот с идентификатор 51500.512.65, поземлен имот с
идентификатор 51500.512.67, поземлен имот с идентификатор 51500.512.68,
поземлен имот с идентификатор 51500.512.69, поземлен имот с идентификатор51500.512.92.
2.Недвижим имот, находящ се в гр. Несебър, община Несебър, област Бургас,
на улица „Трета“ № 15 /петнадесет/, а именно: 360/720 /триста и шестдесет седемстотин
и двадесети/ идеални части от имот съставляващ по документи за
собственост парцел IX /девети/ в
квартал 7 /седми/ по плана на вилна зона „Зора“ община Несебър, урегулиран
от 720 кв.м., при граници
на парцела по документи за собственост: изток - парцел VIII, запад - парцел X ,
север - парцел IV и юг - улица,
съставляващ по скица поземлен имот с
идентификатор 51500.512.93 по действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри на град Несебър, община Несебър, област Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-46/18.08.2006 год. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи по
скица: поземлен имот с идентификатор 51500.512.113- улица „Трета“, поземлен
имот с идентификатор 51500.512.94, поземлен имот с идентификатор 51500.512.65,
поземлен имот с идентификатор 51500.512.67, поземлен имот с идентификатор
51500.512.68, поземлен имот с идентификатор 51500.512.69 и поземлен имот с идентификатор 51500.512.92 3.Недвижим имот, находящ се в гр. Созопол, община Созопол, област Бургас,
на улица „33-та“ № 2, а именно: 1/3
идеална част от урегулиран поземлен имот № VI-151, 170 в квартал 8 по плана на гр. Созопол, местността
„Буджака“, целия с площ по документи от 1259 кв.м., съставляващ по скица поземлен имот с идентификатор 67800.8.152 по действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри на град Созопол, община Созопол, област Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-60/04.10.2007 год. на изпълнителния директор на АГКК, с графично
изчислена площ от 1254 кв.м., при съседи по скица: поземлен имот с
идентификатор 67800.8.170, поземлен имот с идентификатор 67800.8.942, поземлен
имот с идентификатор 67800.8.171, поземлен имот с идентификатор 67800.8.246 ,
поземлен имот с идентификатор 67800.8.244. 4.
Недвижим имот, находящ се в град Созопол, община Созопол, област Бургас, местност
„Буджака“, на улица „33-та“ № 2, а
именно: двуетажна вилна сграда № 1 тип „близнак“,
която сграда съгласно технически инвестиционен проект, одобрен от гл. архитект
на община Созопол на 14.03.2002 год. е със застроена площ от 127 кв.м. и
разгърната застроена площ от 162.70 кв.м., разположена на две нива, както
следва: първи етаж застроен на кота 0,00 /нула/ и кота + 1,35 /плюс едно цяло и
тридесет и пет стотни/, състоящ се от: покрита тераса, дневна, мини кухня,
стълбище към втория етаж, спалня и сервизно помещение /баня-тоалетна/,
разположени огледално съответно за всеки близнак и втори етаж застроена на кота
+ 2,70 /две цяло и седемдесет стотни/, състоящ се от спалня, баня, открита
тераса и вътрешно стълбище, разположени огледално съответно за всеки близнак,
при съседи на жилищната сграда - от четири страни - външен зид, която сграда
съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град Созопол,
община Созопол, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК,
представлява самостоятелен обект с идентификатор 67800.8.152.2, построена в
източната част на съсобствения урегулиран
поземлен имот № VI-151, 170 в квартал 8, по плана на гр. Созопол,
местността „Буджака“, целия с площ по документи от 1259 кв.м., съставляващ по
скица поземлен имот с идентификатор 67800.8.152
по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град Созопол,
община Созопол, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 год.
на изпълнителния директор на АГКК, с графично изчислена площ от 1254, при
съседи по скица: поземлен имот с идентификатор 67800.8.170, поземлен имот с
идентификатор 67800.8.942, поземлен имот с идентификатор 67800.8.171, поземлен
имот с идентификатор 67800.8.246, поземлен имот с идентификатор 67800.8.244, в
който имот са построени още две вилни сгради в режим на хоризонтална
съсобственост.
Ищецът твърди, че ответниците са съпрузи, като бракът им е сключен на
02.08.1981 г. в гр. София. Заявява, че първият ответник - А.И.-Б., дължи на
ищеца „Сибанк“ ЕАД сумата от 254 013.09
евро - главница, законната лихва върху нея от 24.07.2009 г. до
изплащане на главницата, и разноски в размер на над 18 000 лева, които вземания са установени със сила на пресъдено
нещо - неприсъствено решение на Софийски градски съд.
Заявява се, че с брачен договор 11.02.2010 г.,
вписан в книгите за вписване на 01.03.2010 г. по том I, акт № 211, номер на
двойно входящия регистър 1339 от 01.03.2010 г. на Служба по вписванията -
Бургас, и том I, акт № 49, същият вписан и с номер на двойно входящия регистър
873 от 01.03.2010 г. на Служба по вписванията - Несебър, заверен с акт № 65, том I, peг. № 1543/2010 г. на нотариус
Валери Манчев, двамата ответници са се споразумели, че вторият от тях - Н.Г.Б.,
получава в изключителен дял имоти, придобити по време на брака със съвместен
принос на двамата съпрузи Според твърденията в исковата молба, тази сделка уврежда
„Сибанк“ ЕАД като кредитор на първия ответник. Заявява се, че с атакувания брачен договор практически всички недвижими имоти, които
е притежавала ответницата А.И.-Б. към момента на сключването му, са „изведени“
от патримониума й, поради което банката вече не може да насочи изпълнението
срещу тях и да се удовлетвори от стойността им. Твърди се, че вторият ответник Н.Б.
е знаел, че така описаната сделка уврежда кредитора, доколкото идеалната част
от имотите, припадаща се на съпругата А.И.-Б. е изведена извън патримониума й,
и банката е лишена от възможност да се удовлетвори от публичната продан на
половината от тези имоти. Това знание, според ищеца, се потвърждава
допълнително и от следните обстоятелства: по време сделката съвпада с
предприети изпълнителни действия от страна на банката срещу нейния длъжник А.И.-Б.;
върху
запорното съобщение, изпратено до вторият ответник, с което се налага запор
върху всички вземания по брачния договор, ответникът Б. отбелязал:„Съобщението
не се отнася за мен”; с брачния договор се прехвърля само „гола” собственост,
като на практика първия ответник си запазва пълните правомощия по ползването на
имотите докато е жива. Ищецът твърди, че не съществува причина да бъде
сключвана атакуваната сделка. Според него, ответницата не е изпаднала в
невъзможност да се издържа, нито се е освободила от задълженията си за плащане
на данъци и такси, свързани с имотите, като е останала ползвател. Заявява се,
че ответникът Б. не ползва имотите за търговски или инвестиционни цели, а и да е
налице обратното, това не обуславя по никакъв начин прехвърлянето на голата
собственост. Твърди се, че най-вероятно ответникът никога не е заплащал на ответницата
каквато и да е издръжка, вкл. уговорената с брачния договор. Така, според
ищеца, единственият ефект от прехвърлителното действие на брачния договор, се
изразява в това, че „Сибанк“ ЕАД като кредитор не може вече да насочи
принудителното си изпълнение към тези имоти.
Като допълнително обстоятелство в
подкрепа на твърденията си ищецът посочва, че след като са узнали за наложения
запор на вземанията на първия ответник от втория, двамата ответници са сключили
анекс към атакувания договор, с който уговорили, че задължението за издръжка
отпада занапред. Това според ищеца показва, че дори насрещната престация (обещаната
пожизнена издръжка) не е била важна за страните при сключване на брачния
договор. Ищецът заявява, че анексът допълнително разкрива намерението на
страните по брачния договор да увредят кредитора.
Твърди се в исковата молба, че в
конкретния случай са изпълнени хипотезите на чл.135 ал.1 и 2 от ЗЗД, тъй като е
извършено разпореждане в полза на съпруг и знанието на ответника-приобретател
за увреждането се предполага.
Ответниците са депозирали общ отговор на исковата молба в
едномесечния срок по чл.131 от ГПК, в който оспорват допустимостта и
основателността на предявените искове.
На първо място заявяват, че Павловия иск не е приложим по
отношение на действията, извършени от поръчителя. Посочват, че отговорността
на ответницата Б. е ангажирана в качеството на солидарен длъжник - авалист по
договор за банков кредит, сключен между ищеца и “Авоар груп” ЕООД. Заявява се,
че договорът за кредит, от който ищецът черпи правата си, е сключен между ищеца
като кредитор по кредитно взаимоотношение и “Авоар труп” ЕООД, в качеството му
на кредитополучател /основен длъжник/. Твърдят, че предмет на отменителния иск
по чл.135 от ЗЗД могат да бъдат само действия на длъжника, т.е. на лицето,
което е носител на главното задължение, но не и на лицето, поръчителствало за
неговото изпълнение.Твърдят, че същото следва да се приеме и за менителничното
поръчителство (авал), поради еднаквата правна същност и предназначение на двете
фигури.
Заявява се, че е недопустимо да
се търси обявяването за относително недействителна по отношение на
ищеца по реда на чл. 135 от ЗЗД, цялата разпоредителна сделка, извършена с
имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, за която се твърди да
е увреждаща кредитора.
Ответниците заявяват, че имотите
под №1 и №4 от исковата молба са изцяло лична собственост на Н.Б. и именно в
тази връзка и с оглед извънсъдебното уреждане на имуществените им отношения и
обективиране на действителното фактическо положение по отношение на тези имоти,
е сключен атакувания брачен договор. По отношение на недвижимия имот, описан
под № 1, твърдят, че същият е изключителна собственост на втория ответник,
придобита без принос от страна на съпругата. Заявяват, че цената за този имот е
платена от страна на съпруга-недлъжник на бившия му собственик преди сключването
на брака, и придобивната сделката този
имот, обективирана в нот.акт за покупко- продажба на недвижим имот № 141, том №
II, дело № 816/1996 год. на Стоян Ангелов - несебърски районен съдия е сключена
формално, в изпълнение на поето преди брака задължение за прехвърляне на правото на
собственост, без да е заплащана продажна цена към момента на нотариалното ѝ
оформяне и съответно без ответницата да има какъвто и да било принос във връзка
с придобиването на собствеността и плащането на цената.
По отношение на недвижимия имот,
описан под № 4 - двуетажна вилна сграда, твърдят, че същата е
изключителна собственост на ответника Н.Б., като построена /придобита/ изцяло с
лични средства, чрез трансформация на лично имущество, получено от продажбата на
недвижими имоти — лична собственост, алтернативно при изключителен принос,
алтернативно - при принос на ответника, значително надхвърлящ приноса на съпругата.
Заявява се, че със сключването на
атакуваната разпоредителна сделка не е целяна и не е настъпила увреда на
интересите на кредитора - ищец, изразяваща се в съзнателно намаляване на
имуществото на ответницата и съответно осуетяване на възможността за
удовлетворяване на вземането му. Ответниците твърдят, че доколкото се касае за
имущество, изключителна собственост на ответника - съпруг—недлъжник, то
сделката, атакувана в настоящото производство, не е и не може да се третира
като увреждаща интересите на кредитора и като такава не подлежи на отмяна по
реда на чл. 135 от ЗЗД. Заявяват, че с извършването на атакуваната сделка не са
целяли съзнателно намаляване на имуществото на ответницата и респ. увреждането
на интересите на кредитора, чрез затрудняване на възможността за удовлетворяването
на неговото вземане. От друга страна, отв. Н.Б. - приобретател по атакуваната
сделка, не е бил уведомяван за факта, че
съпругата му е менителничен поръчител по договор за кредит на “Авоар груп” ЕООД
и дружеството се явява неизправен длъжник към банката и последната е предприела
действия за принудително събиране на кредита. Към момента на сключване на
договора, приобретателят по атакувания
договор не е знаел, че А. И. - Б. е авалирала запис на заповед в полза
на ищеца за поръчителство на трето недобросъвестно лице. Към момента на
сключване на сделката вторият ответник не знаел за задължението на съпругата му
към ищеца и за неговите претенции към авалиста - поръчител. За менителничното
задължение и наличие на претенции от страна на ищеца, ответникът научил през
пролетта на 2011 год., след като му било връчено запорно съобщение по
образуваното от ищеца изп. д. № 20097010400690 по описа на ЧСИ Александър
Цанковски с р-н на действие БлОС с peг. № 710 от регистъра на КЧСИ. Ответниците
заявяват, че не са налице установените в закона кумулативно дадени
предпоставки за уважаване на предявения
отменителен иск и респ. обявяване на
относителната недействителност на процесния договор, доколкото не е осъществен
фактическият състав на цитираната правна норма и не е налице субективния
елемент за двете договарящи страни - намерение и знание за увреждане интересите
на кредитора - ищец.
По отношение на другите два
недвижими имота, предмет на брачния договор, посочени под № 2 и 3 от исковата
молба, се твърди в отговора, че сделката
е възмездна, като насрещната престация е договорена и заплащана от втория
ответник под формата на месечна издръжка. Поради влошаване на здравословното му
състояние и невъзможността му да осъществява трудова дейност и респ. да
реализира доходи от труд, а и предвид необходимостта от средства за лечение, ответниците
сключили анекс към брачния договор, с който страните по брачния договор се
споразумели договорената издръжка да не
се счита дължима занапред. Ответниците твърдят, че същия сключили с уговорката
и намерението да действа до момента на възстановяване на здравето и
работоспособността на втория от тях, след което издръжката ще се счита отново
дължима.
Молят производството да бъда
прекратено като недопустимо, при условията на евентуалност – да се постанови
решение, с което да се отхвърли изцяло предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК
ответниците са предявили инцидентен установителен иск против първоначалния ищец
„Сибанк“ ЕАД, с искане да бъде прието за установено по отношение на „Сибанк“
ЕАД, че е налице пълна трансформация на лично имущество по смисъла на чл.23 от СК и недвижимите имоти, представляващи 1.
1/2 /една втора/ идеална част
от югозападен близнак, с площ от 43 /четиридесет и три/ квадратни метра, представляващ реална част от едноетажна
вилна сграда - близнак, която сграда съгласно действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на град Несебър, община Несебър,
област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на изпълнителния
директор на АГКК, представлява
самостоятелен обект с идентификатор 51500.512.93.1,
изграден върху държавен имот съставляващ по документи за собственост парцел IX в квартал 7
по плана на вилна зона „Зора“, община Несебър, урегулиран от 720
квадратни метра; и 2.
двуетажна вилна сграда № 1 тип
„близнак“, която сграда съгласно технически инвестиционен проект, одобрен от
гл. архитект на община Созопол на 14.03.2002 год. е със застроена площ от 127
кв.м. и разгърната застроена площ от 162.70 кв.м., разположена на две нива,
както следва: първи етаж застроен на кота 0,00 /нула/ и кота + 1,35 /плюс едно
цяло и тридесет и пет стотни/, състоящ се от: покрита тераса, дневна, мини
кухня, стълбище към втория етаж, спалня и сервизно помещение /баня-тоалетна/,
разположени огледално съответно за всеки близнак и втори етаж застроена на кота
+ 2,70 /две цяло и седемдесет стотни/, състоящ се от спалня, баня, открита
тераса и вътрешно стълбище, разположени огледално съответно за всеки близнак,
при съседи на жилищната сграда - от четири страни - външен зид, която сграда
съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град Созопол,
община Созопол, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК,
представлява самостоятелен обект с идентификатор 67800.8.152.2, построена в
източната част на съсобствения
урегулиран поземлен имот № VI-151, 170 в квартал 8, по плана на гр. Созопол,
местността „Буджака“, целия с площ по документи от 1259 кв.м., съставляващ по
скица поземлен имот с идентификатор 67800.8.152,
са
индивидуална собственост на Н.Б.. При условията на евентуалност, ако съдът
счете, че не са налице условията на чл.23 от СК, то на основание чл.21 ал.4 от СК да се приеме за установено, че горните два имота са собственост на Н.Б.
поради липса на съвместен принос в придобиването им от другия съпруг. При
условията на евентуалност, ако се приеме, че не са налице условията на чл.23 и
чл.21 ал.4 от СК, то на основание чл.29 ал.3 от СК да бъде прието, че Н.Б.
притежава по-голям дял от имуществото, равен на 95% от имуществото, придобито в
режим на СИО.
По предявените евентуални
инцидентни установителни искове е депозирано становище-отговор от „Сибанк“ ЕАД,
в което се заявява, че са процесуално недопустими, евентуално – неоснователни.
С оглед на изложеното до тук съдът намира,
че книжата по делото са разменени редовно.
По предварителните въпроси, на основание
чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:
Предявеният първоначален иск има своето правно
основание в чл.135 ал.1 от ЗЗД.
Претенцията е редовна и допустима. Налице е активна и пасивна процесуална
легитимация за предявяване на настоящия иск, не са налични отрицателни
процесуални предпоставки или отсъствие на положителни такива, относно съществуването
или надлежното упражняване на правото на иск, водещи до недопустимост. Следва да се
отбележи, че е налице правен интерес от
предявяването му. С иска по чл.135 от ЗЗД се
упражнява едно потестативно /преобразуващо право/, с което се цели настъпване
на промяна в чужда правна сфера. Исковете, с които се упражняват потестативни
права са конститутивни. Правен интерес от тяхното предявяване съществува
винаги, доколкото е предвидено, че потестативните права, които са техен предмет, могат да бъдат упражнени само чрез иск, по съдебен
ред. Възраженията по допустимостта на
иска, изложени отговора, всъщност касаят съществото на спора и следва да бъдат
обсъдени със съдебното решение. За
разглеждането на настоящата първоначална претенция, оглед предмета й, не е
въведено нарочно особено исково производство и следователно тя следва да се
разглежда по правилата на общия исков процес на ГПК.
Предявените
евентуално съединени инцидентни установителни искове са недопустими на няколко
различни основания:
Пасивнолегитимирана
да отговаря по претенция с правно основание чл.23 от СК за трансформация на
лично имущество, чл.21 ал.4 от СК за липса на съвместен принос и по чл.29 ал.3
от СК за определяне на по-голям дял от общото имущество, е само страната по
брачното правоотношение. Поради горното насочването на установителните (по
чл.23 и чл.21 ал.4 от СК) и конститутивна (по чл.29 ал.3 от СК) претенции
против кредитор на съпруга, е процесуално недопустимо. Освен това, предмет на
тези претенции може да бъде само имущество, придобито от съпрузите в законов
режим на общност – само тогава е възможен спор за трансформация, респ. за липса
на съвместен принос или за определяне на по-голям дял от общото имущество.
Именно поради горното правната регламентация на исковете се съдържа в раздел ІІ
на СК „Законов режим на общност“. В конкретния случай страните са избрали
договорен режим. Като отделно основание за недопустимост на претенцията по
чл.29 ал.3 от СК следва да се посочи, че поради правната й природа
(конститутивен иск), не може да се предяви като инцидентен установителен иск;
не е налице положителна процесуална предпоставка за предявяването й –
прекратяване на СИО с развод или по съдебен ред (чл.27 ал.2 от СК); пропуснат е
преклузивния срок за подаването на иска.
Поради недопустимостта
на предявените инцидентни установителни искове, те не следва да бъдат приемани
за разглеждане в настоящото производство.
На доказване
подлежат спорните по делото факти и връзките между тях, като всяка от страните
следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и
възражения. При въведените от ищеца твърдения, последният носи тежестта при
условията на пълно и главно доказване и с всички доказателствени средства да
установи, че има качеството на кредитор спрямо първия ответник, т.е. че притежаване на вземане, както и момента на
неговото възникване; и че ответниците са извършили действие, с което го
увреждат, т.е. следва да бъде проведено доказване на увреждащия характер на
действието.
Поради въведеното
от закона оборимо предположение в чл.135 ал.2 от ЗЗД, ответниците носят
тежестта да докажат твърдението си, че вторият от тях не е знаел за увреждането
на кредитора при сключването на атакуваната сделка. Те носят тежестта да
докажат своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи възражения.
По делото не се
признават права. Не се спори, че ответниците са съпрузи.
По делото
липсват въведени неподлежащи на
доказване факти по смисъла на чл.155 от ГПК.
По отношение на
доказателствените искания:
Ищецът, с исковата си молба,
е представил писмени доказателства, неоспорени от ответниците, поради което следва да бъдат допуснати. Ответниците
са представили писмени доказателства, по които съдът ще се произнесе в открито
съдебно заседание, след изслушване становището на ищеца. Ответниците са поискали
събиране на гласни доказателства за установяване на три групи факти, както и
снабдяване със съдебно удостоверение. По тези искания съдът ще се произнесе в
съдебното заседание, след изслушване становището на насрещната страна.
По изложените
съображения и на основание чл.140 от ГПК
съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените
от „Сибанк“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София 1612, район Красно
село, бул „Цар Борис III” №1, представлявана от главния изпълнителния директор Петър Гроздев Андронов и
изпълнителния директор Франк Т Джи М
Янсен, чрез пълномощника Р.С. против А.С.И. – Б. с ЕГН ********** и Н.Г.Б., ЕГН **********,***, за обявяване
за недействителен по отношение на ищеца „Сибанк“ АД брачен договор от 24.02.2010 г., сключен между А.С.И.-Б., ЕГН **********,
и Н.Г.Б., ЕГН **********, заверен с акт № 65
регистър № 1543/2010 г. на Нотариус Валери Манчев, вписан в том I, акт № 211, номер на двойно входящия регистър 1339 от 01.03.2010 г.
на
Служба по вписванията – Бургас и том I, акт
№ 49, номер на двойно входящия регистър 873 от 01.03.2010 г. на Служба по
вписванията - Несебър,с който е преуреден режима на
съпружеска имуществена общност и е прехвърлена припадащата се на първия
ответник А.С.И.-Б. половина - 1/2 (една втора) идеална част от четири недвижими
имота.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за приемане за съвместно
разглеждане на инцидентни установителни искове да бъде установено по отношение на „Сибанк“ ЕАД, че е
налице пълна трансформация на лично имущество по смисъла на чл.23 от СК и
недвижимите имоти, представляващи 1.
1/2 /една втора/ идеална част от
югозападен близнак, с площ от 43 /четиридесет и три/ квадратни метра, представляващ
реална част от едноетажна вилна сграда –
близнак, находяща се в гр.Несебър, и 2. двуетажна вилна сграда №
1 тип „близнак“,
находяща се в гр.Созопол, са индивидуална собственост на Н.Б.; при условията на евентуалност,
на основание чл.21 ал.4 от СК да се приеме, че горните два имота са собственост на Н.Б. поради липса на съвместен
принос в придобиването им от другия съпруг; при условията на евентуалност, ако се приеме, че не
са налице условията на чл.23 и чл.21 ал.4 от СК, то на основание чл.29 ал.3 от СК да бъде прието, че Н.Б. притежава по-голям дял от имуществото, равен на 95%
от имуществото, придобито в режим на СИО.
ДОКЛАДВА на страните гр.дело №54/2015 год. съобразно проекта за
доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените от
ищеца писмени доказателства.
ОБЯВЯВА на страните, че по приемането на представените писмени
доказателства от ответниците, както и по исканията им за разпит на свидетели и
снабдяване със съдебно удостоверение, съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание след изслушването им.
НАСРОЧВА делото за 16.10.2015 год. от 14.00 часа, за която дата и
час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
а на
ищеца и препис от писмения
отговор на ответниците.
Определението не подлежи
на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: