Решение по дело №1554/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от зам. Кмета на Община Варна против Решение № 793/25.05.2023г. постановено по АНД № 869/2023г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 011/18.01.2023г. на зам. Кмет на Община Варна, с което на Н.И.М. за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20лв. Касаторът счита решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, вр. чл. 63в от ЗАНН. Релевира се, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушението е описано пълно, както от фактическа, така и от правна страна, индивидуализирано е в степен, позволяваща на наказаното лице да организира защитата си. АУАН и НП са издадени при спазване на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Отправено е искане за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответната страна – Н.И.М., в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли за оставяне в сила на решението на ВРС. В съдебно заседание отговорът се поддържа от редовно упълномощения адвокат И.Д. и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. Оттук, по аргумент на противното, следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

С оспореното пред районния съд Наказателно постановление административнонаказателната отговорност на Н.И.М. е ангажирана за това, че на 11.12.2022г., около 00:15 часа, в гр. Варна, като водач на лек автомобил с рег. № ***, собственост на „Н. – Корп“ ООД, е паркирал същия на ул.„***“ № 8 на платното за движение непосредствено пред вход/изход на гараж на жилищна сграда по такъв начин, с който затруднява достъпа до него. За гореописаното Н.М. е санкциониран за извършено административно нарушение с глоба с фиш. На 12.12.2022г. касационният ответник оспорил законосъобразността на глобата и вмененото му вина нарушение. Предвид постъпилото възражение, глобата с фиш била анулирана, а на 10.01.2023г. старши полицай при „Общинска полиция“ към ОД на МВР-Варна съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от страна на административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 18.01.2023г. зам. Кмета на Община Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата, наложил на Н.М. административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата.

За да отмени НП, ВРС е приел, че липсват доказателства за осъществен състав на административно нарушение, а в административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непосочване в АУАН и НП на фактически обстоятелства при които е извършено нарушението, а именно: по какъв начин е паркиран автомобила, на какво разстояние е бил паркиран от гаражната врата, възпрепятства ли се използването на гаражната клетка. В хода на съдебното следствие актосъставителят свидетелства пред съда, че, автомобилът не е спрян непосредствено пред гаража, вратите на гаража със сигурност могат да се отворят, но ако излиза автомобил с по-големи габарити, не се знае да ли ще извърши маневрата. Съдът приема, че липсата на каквато и да е конкретика в АУАН и НП пряко накърнява правото на защита на санкционираното лице. Излага, че липсват и доказателства за осъществен състав на административно нарушение, поради което районният съд е отменил оспореното пред него наказателно постановление.

Така постановеното решение е правилно.

Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни, като на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, касационната инстанция препраща към мотивите на районния съд.

Правилен е изводът на районния съд за наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Цитираната норма установява забрана за паркиране на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Както в съставения акт, така и в обжалваното наказателно постановление, при описанието на фактическите обстоятелствата на нарушението се посочва, че касационния ответник е паркирал на платното за движение непосредствено пред гараж на жилищна сграда, но липсва описание на конкретните факти, конкретните обективни признаци на деянието. Следователно в НП не се съдържат съществени съставомерни признаци на самото нарушение. Допуснатата непрецизност е от особено значение, тъй като е довела до накърняване на процесуалните права на санкционираното лице. Видно от съдържанието на възражението срещу фиша, от възражението срещу АУАН и на жалбата до съда, че жалбоподателят е насочил защитата си към оспорване на обстоятелството, че автомобилът е паркиран по начин незатрудняващ достъпа до гаража и жилищната сграда. Липсата в НП на описана конкретна фактическа обстановка, при която е паркиран автомобила, несъмнено е затруднила осъществяването на правото на защита на санкционираното лице и обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление. Отсъствието на съставомерни елементи на деянието лишава и съда от възможност да извърши контрол за правилното приложение на материалния закон.

Направените изводи от решаващият съд във въззивното производство са подкрепени и от събраните доказателства. Съдът е разпитал свидетели, за да установи фактическата обстановка по делото. Събраните писмени доказателства, възраженията на страните и показанията на свидетелите са обсъдени от ВРС. Настоящият касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното решение.

При този изход на правния спор и предвид своевременно заявеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски. Съгласно приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК Н.И.М. претендира разноски в размер на 400лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и съдействие, с отбелязване че сумата е заплатена в брой.

Водим от горното, Административен съд – Варна, IІ-ри тричленен състав, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение № 793/25.05.2023г., постановено по АНД № 869/2023г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на Н.И.М., ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. /четиристотин/.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: