РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№2169/15.11.2021г.
гр.
Пловдив, 15 ноември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2021 по
описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214.
Образувано
е по жалба на ЕТ „Д.Б. – РИЛА РАЙДИНГ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул.“Белград“ № 23,, УРН 594342, със съдебен адрес:***,
офис 10, чрез адв. И.М., срещу Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка
214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за
кампания 2016 г., изх. № 01-6500/9209 от 02.05.2017г., с което се отказва
финансова помощ и се прекратява агроекологичният ангажимент по направление
"Биологично растениевъдство".
В
жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на Уведомително писмо, като
постановено в нарушение на императивните материални норми и при съществено
нарушение на административно процесуалните правила. Твърди се, че с договор за
наем №ПМ-005/08.10.2012г., сключен с МЗХ на основание чл.47м, ал.1 от ППЗСПЗЗ и
проведена тръжна процедура на „Рила Райдинг“ ЕООД (сега ЕТ „Д.Б. – РИЛА
РАЙДИНГ“) са предоставени за ползване общо 503.665 дка земеделски земи,
съставляващи пасища и мери от ДПФ, с която земя е кандидатствано по следните
мерки 212, 211 и 214 и в тази връзка са подадени заявления за подпомагане и са
получени финансови помощи за стопанските 2013г., 2014г. и 2015г. Изложено е, че
разпоредбата на пар.15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (приета с ДВ, бр.61/2015г.)
императивно определя, че пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския
поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл.24а, ал.2 на
собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански
животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ. Според
жалбоподателя приемането на новата законова разпоредба след стартиране на
многогодишния ангажимент води до възникване на форсмажорно обстоятелство, което
създава обективна пречка за продължаване на поетите ангажименти, тъй като Д.Б.
няма регистриран животновъден обект. Твърди се, че невъзможността за привеждане
на сключения с МЗХ договор за наем, съобразно законовите разпоредби е довело до
прекратяването му с уведомление от директора на ОД „Земеделие“ и водещо до
експроприация на стопанството, съставляващо форсмажорно обстоятелство, което не
е могло да бъде предвидено при поемане на ангажимента, и което е препятствало
земеделския стопанин да подаде заявление за стопанската 2016г. Жалбоподателя се
позовава на разпоредби от българското законодателство и Регламент 1306/2013г.,
очертаващи случаите на форсмажорни обстоятелства, непреодолима сила и извънредни
обстоятелства. Във връзка с възражението относно изменението на ЗСПЗЗ са
изложени доводи за грубо нарушаване на принципа за правна сигурност като в тази
връзка е направено позоваване на Решение от 14.06.2012г. на СЕС. Изрично е
посочено, че в случая са налице условията на чл.47 т.3 и т.4 от Регламент
1305/2013 на Европейския парламент и на съвета, както и на чл.18 ал.6 от
Наредба №11/2009г., съгласно които в случаите на форсмажорни или изключителни
обстоятелства ангажимента се прекратява и не се изисква частично или пълно
възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Претендира
се,че ангажимента следвало да се прекрати не на основание чл.18 ал.4 от Наредба
№11/2009г., а на основание чл.18 ал.6. По отношение на допустимостта на жалбата
се прави възражение за неправилно приложение на чл.61 ал.2 от АПК. Иска се
отмяна на оспореното уведомително писмо и се претендират направените по делото
разноски.
Ответникът
- Зам. -изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез писмено
заявление от процесуалния си представител юриск. Н., излага становище за
недопустимост на жалбата поради просрочие и моли делото да бъде прекратено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
По
допустимостта:
Жалбата е подадена
от лице с правен интерес – адресат на уведомителното писмо. На лист 61 по делото е представено
известие за доставяне на процесното уведомително писмо с посочен адрес на ЕТ „Д.Б.
– РИЛА РАЙДИНГ“, гр.Х., ул.“***“ № * и посочен телефонен номер: ****. На гърба
на известието за доставяне е отразено, че получателят се е преместил на друг
адрес. Известието е подписано от пощальон и началник на пощенска станция без да
са посочени конкретни имена, а печата поставен върху известието е с нечетлива
дата. По делото е представен и Констативен протокол от 14.06.2017г. съставен от служители на ОД на ДФЗ - Пловдив,
в който е посочено, че на основание чл.61 ал.3 от АПК, след невъзможност да
бъдат намерени на посочен адрес за кореспонденция, на таблото за обявление на
ДФ „Земеделие“ се поставят писма сред които е посочено и Уведомително писмо за
прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 АЕП на ЕТ „Д.Б. – РИЛА
РАЙДИНГ“. От друга страна обаче в протокола е посочено: „След уведомяване по телефона на 14.06.2017г. 10:15 часа, ст. експерт
Е.К.“ и е дадена таблица (първата в КП) като под номер три в таблицата е
посочен и жалбоподателя в настоящото производство с УРН. От посоченото в протокола не става
ясно извършено ли е уведомяване по телефона и изобщо осъществена ли е връзка по
телефона с жалбоподателя. Не е съставен нарочен протокол за осъществена или не
връзка по телефона, а в представения по делото КП от 14.06.2017г. отново не
става ясно. Отделно от това посоченото лице ст. експерт Е.К. не е подписала
протокола от 14.06.2017г. Следва да се отбележи, че към момента на издаване на
оспореното уведомително писмо за съобщаването на акта е приложима разпоредбата
на чл.61 от АПК, доп. - ДВ, бр. 27 от
2014 г., в сила от 25.03.2014 г., като според ал.2 съобщаването може да се извърши чрез устно
уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на
извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение,
включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила
такива.Според ал.3, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е
известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се
поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или
се оповестява по друг обичаен начин. В настоящия казус на първо място не става
ясно по какъв начин и въз основа на какви факти служителят на "Български
пощи" ЕАД е направил констатация, че „получателят се е преместил на друг
адрес“. На следващо място според действащата към 2017г. разпоредба на чл.61 от АПК за връчване на административен акт следва, че за да се съобщи
административният акт чрез обявление на таблото, следва да е изчерпана
възможността за връчването му по реда на чл.61, ал.2 от АПК. В конкретния
случай от доказателствата в административната преписка е видно, че на ответника
е известен телефон за връзка с ЕТ
„Д.Б. – РИЛА РАЙДИНГ“ (посочен в известие за доставяне на лист 61 по делото),
но както бе посочено по-горе от приложените по делото доказателства не става
ясно извършено ли е уведомяване по телефона и изобщо осъществена ли е връзка по
телефона с жалбоподателя. При тези данни
настоящият съдебен състав приема, че в случая не е налице редовно връчване на
съобщението за издаденото уведомително писмо по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК
чрез поставяне на съобщение на таблото за обявление в ОД на ДФ „Земеделие“
гр.Пловдив. Нещо повече, след направена справка в Търговския регистър,
настоящия съдебен състав констатира, че към момента на издаване и съобщаване на
оспореното уведомително писмо, седалището и адресът на управление на ЕТ „Д.Б. – РИЛА РАЙДИНГ“, вписан в търговския регистър е в гр.Пловдив, ул.“Белград“
№ 23, а в известието за доставяне на лист 61 като адрес на получателя е
посочено: гр.Х, ул.“***“
№ *. Съгласно чл.23, ал.6 от ЗАКОН за търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел (доп. - ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 1.01.2017 г.), при
посочен идентификационен код, всички органи-съд, държавните органи, органите на
местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено
упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги,
включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства,
вписани в търговския регистър. Надлежно връчване на
уведомителното писмо на адреса в гр.Пловдив е направено с Придружително писмо
изх.№ 01-16/0800/561 от 21.06.2021г. на 13.07.2021 г. (към което е приложено и
оспореното в настоящото производство уведомително писмо), за което по делото е
представено известие за доставяне (лист 44). Жалбата срещу уведомителното писмо
е подадена директно в съда на 26.07.2021 г., поради което следва да се приеме,
че жалбата е подадена в срок и е допустима.
По същество се установява следното:
Няма спор между страните по делото, че между „Рила Райдинг“
ЕООД (сега ЕТ „Д.Б. – РИЛА РАЙДИНГ“) и МЗХ, на основание чл.47м, ал.1 от
ППЗСПЗЗ е сключен договор за наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд
№ПМ-005/08.10.2012г. (лист 18-23), съгласно който на дружеството са предоставени
за временно възмездно ползване земеделска земя от ДПФ в размер на 503.665 дка в
землището на с.Розино, община Карлово, област Пловдив и на с.Кръстевич, община
Хисаря, област Пловдив, като изрично е посочено, че договорът се сключва за
срок от 5 стопански години и влиза в сила от 2012/2013 стопанска година. На
лист 24 по делото е представен протокол – опис към описания договор за
предаване на двата недвижими имота, които са със следното състояние: пасище,
мера. На 08.08.2013г. към договора е сключено Споразумение, съгласно което ЕТ „Д.Б.
– РИЛА РАЙДИНГ“ универсален правоприемник на „РИЛА РАЙДИНГ“ ЕООД встъпва като
наемател по договора за наем.
Не е спорно и че ЕТ „Д.Б. – РИЛА
РАЙДИНГ“ е кандидатствал именно с наетата земя от ДПФ по следните мерки: 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с
ограничения, различни от планинските райони“, 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони“ и 214 „Агроекологични плащания” (АЕП), направления
„Биологично растениевъдство“ и „Възстановяване
и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“, като е подал
заявления за подпомагане и е получил финансови помощи за стопанските 2013г.,
2014г. и 2015г.
С
писмо изх. № 01-6500/9209 от 27.10.2016 г. на зам. изпълнителният директор на
ДФ "Земеделие", жалбоподателят е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 АПК за откритото административно производство по издаване на административен
акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР за периода 2007-2013. Видно от приложеното на лист 72 по
делото известие за доставяне, същото е връчено на жалбоподателя на 15.11.2016г.
В оспорваното уведомително писмо е посочено, че от страна на ЕТ „Д.Б. – РИЛА
РАЙДИНГ“ е подадено възражение с вх.№ 01-6500/9209 от 25.11.2016г., но такова
не е представено по делото.
На
лист 66-67 по делото е приложено писмо изх. № 01-6500/9262 от 28.10.2016 г. на
зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", с което
жалбоподателят е уведомен, че не е подал заявление за плащане по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007-2013 през кампания 2016г. В
писмото изрично е посочено, че в следствие на влезлите в сила изменения на
ЗСПЗЗ и едностранно прекратени договори за наем на земи от общинския и
държавния поземлен фонд на земедлските стопани с многогодишни ангажименти,
свързани с изпълнение на дейности на постоянно затревени площи и в съответствие
с чл.59 от Наредба №11 от 06.04.2009г., следва да представи доказателства в ДФЗ
– РА за прекратяване на договор за ДПФ. Указано е, че в случай на непредставяне
на доказателства ДФЗ-РА има право да прекрати агроекологичния ангажимент
съгласно чл.18 ал.3 т.4 от наредбата. В самото писмо е отразено, че е получено
лично на 15.11.2016г.
Последвало е
издаването на оспореното Уведомително
писмо за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за
развитие на селските райони
за периода 2007-2013 г., за кампания 2016 г., изх. № 01-6500/9209 от 02.05.2017
г, с което се отказва финансова помощ и се прекратява агроекологичният
ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" поет от
жалбоподателя в настоящото производство.
По
делото са приложени: Заповед № 03-РД/4465 от 30.10.2018г. на зам. изпълнителния
директор на ДФЗ, с която е прекратен поетия от ЕТ „Д.Б. – РИЛА РАЙДИНГ“
многогодишен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“, направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност
(ВПС-1/2), поради лишаване от правото на ползване на земеделска земя на база
изисквания, които не са били известни на кандидата при подаване на заявление за
подпомагане, възникнали с изменение на националното законодателство, което
обстоятелство поставя бенефициента в невъзможност да продължи да спазва поетите
задължения; два броя Акт за установяване на публично държавно вземане с №№ 01-6500/9209
от 20.09.2018г. и 01-6500/5468#1 от 15.10.2020г.; Заповед № 03-РД/715 от 24.03.2017г. на
изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на зам. изпълнителния
директор на ДФЗ – Г.Г.Г..
От
страна на жалбоподателя по делото е представено Уведомление изх.№
16-00-5032/08.07.2016г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Пловдив, адресирано до
управителя на ЕТ „Д.Б. – РИЛА РАЙДИНГ“, в което е посочено, че съгласно приетия
и влязъл в сила §15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр.61/2015г./ ЕТ „Д.Б. – РИЛА
РАЙДИНГ“ като наемател по договор № ПМ-005/08.10.2012г., сключен преди
25.02.2015г. е бил длъжен да приведе договора в съответствие с изискванията на
чл.37и, ал.1 и ал.4 от ЗСПЗЗ. Посочено е, че с оглед неизпълнение на
изискванията на §15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ договорът се счита за прекратен.
При така
установеното от фактическа страна, съдът
в настоящия си състав стига до следните правни изводи:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК,
законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички
основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Уведомителното
писмо е издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА.
Съгласно чл.11 ал.2 т.4 от ЗПЗП, фондът изпълнява функциите на Разплащателна
агенция, а според чл. 20а, ал.1 изпълнителният директор на
фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Според чл.20а, ал.4
(в приложимата редакция ДВ, бр. 12 от 2015 г.), изпълнителният директор може да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В тази връзка по делото е представена Заповед № 03-РД/715 от 24.03.2017г.
на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на зам.
изпълнителния директор на ДФЗ – Г.Г.Г., сред които и да
издава и подписва актове за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка
214 „Агроекологични плащания“ (така т.7 от заповедта). Следователно процесното
уведомително писмо е издадено от компетентен орган.
Обжалваният
акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила.
По
отношение на съответствието на административния акт с материалния закон съдът
счита, следното:
Между
страните по делото не се формира спор, че поетия ангажимент по мярка 214
"Агроекологични плащания" с направление "Биологично растениевъдство"от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. следва
да бъде прекратен, но се формира такъв по отношение на правното основание за
прекратяването му.
Като
правно основание за издаване на оспореното уведомително писмо са посочени
разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 4 и чл.
67, ал. 1 от Наредба№ 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на
мярка 214 " (наричана по-долу за краткост Наредба №11/2009). В мотивите на
уведомителното писмо е посочено, че ЕТ „Д.Б. – РИЛА РАЙДИНГ“
не е подал заявление за плащане мярка 214 "Агроекологични
плащания" с направление
"Биологично растениевъдство" през
кампания 2016 г.
Безспорно съгласно
чл.7 от Наредба №11/2009, агроекологичните дейности или направления се
изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да
тече от началото на годината на подаване на "Заявление за
подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и
"Заявление за плащане". През всяка следваща година до изтичане на
срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане".
Според чл.18,
ал.3, т.4 от Наредба №11/2009, държавен фонд "Земеделие" прекратява
агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената
финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4,
когато земеделските стопани не изпълнят агроекологичните задължения от
заявленията по чл. 7, ал. 2.
Съгласно чл.67,
ал.1 от Наредба № 11/2009, земеделски стопани, които не подадат "Заявление
за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват
получената финансова помощ съгласно чл.18, ал.4 и се изключват от подпомагане
по мярка "Агроекологични плащания". Разпоредбата на чл.18 ал.4 от
цитираната наредба посочва процентното възстановяване на получената финансова
помощ.
Няма спор между
страните и че първоначално жалбоподателят е изпълнявал задълженията по приетия
агроекологичен ангажимент като е подавал заявления за подпомагане за предходни
кампании до 2015г. вкл. и съответно са получавани следващите се суми,
представляващи финансово подпомагане съобразно поетия пет годишен
агроекологичен ангажимент по мярка 214 по ПРСР.
С настъпилата
законодателна промяна със Закона за изменение и допълнение на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи (ЗИД на ЗСПЗЗ), обн. ДВ бр. 61
от 2015 г., и новият § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, съгласно който ползвателите,
сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и
общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1
февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на
чл.37и, ал.1 и 4, който предвижда пасища, мери и ливади да се предоставят за
ползване на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански
животни или на правоимащи, които имат регистрирани животновъдни обекти в
съответното землище. Според ал.3 на
§ 15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от
държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в
срока по ал. 1 или 2, се прекратяват от кмета на общината, съответно директора
на областната дирекция "Земеделие".
В изпълнение на § 15 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /Обн., ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г./ предвид
променените условия за предоставяне под наем и/или аренда на земи от държавния
и/или общинския поземлен фонд, с уведомление изх.№ 16-00-5032/08.07.2016г., Директора на ОД „Земеделие“ – Пловдив,
уведомил управителя на ЕТ „Д.Б. – РИЛА РАЙДИНГ“, че договор
№ПМ-005/08.10.2012г. се счита за прекратен.
От
установените факти може да се направи извод, че жалбоподателят ЕТ „Д.Б. – РИЛА
РАЙДИНГ“ не е подал заявление за плащане
за 2016 г. по поетия петгодишен ангажимент за процесната мярка, поради липса на
наета земя с която да кандидатства.
Предвид изложеното
следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 77, § 2, б. "а" от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември
2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) №
165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на
Съвета, според която разпоредба не се прилагат административни санкции когато
неспазването се дължи на непреодолима сила. Прекратяването на договорите за
наем за имотите на ЕТ „Д.Б.
– РИЛА РАЙДИНГ“, формиращи цялото му
стопанство, заявено за подпомагане по процесната мярка, с оглед законодателно
решение, е било непредвидимо за жалбоподателя към дата на подаване на
заявлението през 2013 г., а съгласно чл. 2, § 2, б. "е" от Регламент
(ЕС) № 1306/2013 г., за целите на финансирането, управлението и мониторинга на
ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат
да бъдат признати по-специално в случаи на отчуждаване на цялото стопанство или
на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде
предвидено към деня на подаване на заявлението.
В резултат на
непредвидените законодателни промени жалбоподателят е поставен в невъзможност
да продължи да изпълнява поетия агроекологичен ангажимент, поради което е
следвало да се приложи разпоредбата на чл.18, ал.6 от Наредба №11/2009, според
която в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният
ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на
получената от земеделския стопанин финансова помощ. Според §1 т.4, б.“в“ от ДР
на ЗПЗП, отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да
бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът е "форсмажорно или
изключително обстоятелство". В този смисъл са Решение № 523 от 15.01.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 10541/2020 г., V о. и Решение №
11160 от 20.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 373/2020 г., V о. Ето защо, съдът
намира за напълно основателно възражението на жалбоподателя, че агроекологичния
ангажимент следва да се прекрати на различно от посоченото правно основание.
В действителност
неподаването на заявление за плащане по процесната мярка е самостоятелно
основание за прекратяване на агроекологичен ангажимент, но в случая
жалбоподателят няма и основание да подаде такова заявление за 2016г., доколкото
е лишен от стопанство в следствие на прекратяване на договора за наем на
имотите съставляващи пасища и мери, в резултат на законодателна промяна.
Разбира се последиците от прекратяване на договора за наем неминуемо водят и до
прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент, но както сочи и процесуалният
представител на жалбоподателя, правното основание за това е от съществено
значение, доколкото при прекратяване на агроекологичния ангажимент в резултат
на форсмажорни или изключителни обстоятелства,
както е в процесния случай няма да се изисква частично или пълно възстановяване
на получената от земеделския стопанин финансова помощ. А в обратната хипотеза
при прекратяване на агроекологичния ангажимент поради обстоятелства зависещи от
подпомаганите лица се изисква частично или пълно възстановяване на получената
от земеделския стопанин финансова помощ. В мотивите на приложения по делото Акт
за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/9209 от 20.09.2018г. за възстановяване на
изплатените субсидии на ЕТ „Д.Б. – РИЛА РАЙДИНГ“ по мярка 214 АЕП от ПРСР
2007-2013г., направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2013, 2014 и
2015, административния орган се е позовал именно на оспореното в настоящото
производство уведомително писмо изх. № 01-6500/9209 от 02.05.2017 г.
За пълнота следва
да се отбележи, че по делото е приложена Заповед № 03-РД/4465 от 30.10.2018г. на зам. изпълнителния
директор на ДФЗ, с която е прекратен поетия от ЕТ „Д.Б. – РИЛА РАЙДИНГ“
многогодишен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“, направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност
(ВПС-1/2). Административния орган е приел, че поради лишаване от правото на
ползване на земеделска земя на база изисквания, които не са били известни на
кандидата при подаване на заявление за подпомагане, възникнали с изменение на
националното законодателство (§ 15 ПЗР на
ЗСПЗЗ обн. – ДВ 61 от 2015),
което обстоятелство поставя бенефициента в невъзможност да продължи да спазва
поетите задължения. В заповедта е направено позоваване на разпоредбата на чл.47, т.3 и т.4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, според
която когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите
ангажименти поради преразпределяне на стопанството или на част от него или
поради включването му в публични мерки за комасация на земята или в мерки за
комасация на земята, одобрени от компетентните публични органи, държавите
членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят възможност за адаптиране
на ангажиментите към новото положение на стопанството, като когато подобно
адаптиране е невъзможно, ангажиментът отпада и не се изисква възстановяване на
средства по отношение на периода, през който ангажиментът се е изпълнявал
(т.3). Възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на
форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 (така т.4). Пак в посочената заповед изрично е
посочено, че когато бенефициентът не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения, поради
което срокът на задължението се счита за изтекъл и не се изисква възстановяване
на средствата по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението. При идентична фактическа обстановка и по
отношение същите площи и същата мярка, но по различно направление „Биологично
растениевъдство“ ответния орган е издал оспореното в настоящото производство
уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент, в който обаче
вече не е приел гореописаните обстоятелства свързани с изменението на
националното законодателство.
Всичко изложено
налага извод за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо с № 01-6500/9209 от 02.05.2017г.,
което следва да бъде отменено.
Предвид
изхода на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, които се констатират в размер на 550 лв., от които 500 лв.
- заплатено адвокатско възнаграждение (видно от приложения на лист 41 по делото
договор за правна защита и съдействие) и 50 лв. - внесена държавна такса.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за кампания 2016 г., изх. №
01-6500/9209 от 02.05.2017г., с което на ЕТ „Д.Б. – РИЛА РАЙДИНГ“, ЕИК
********* е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичният ангажимент
по направление "Биологично растениевъдство".
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие"-РА да заплати на ЕТ „Д.Б. – РИЛА РАЙДИНГ“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Белград“ № 23, разноски по
делото в размер на 550 (петстотин и педесет) лв.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: