Старозагорски районен съд Първи граждански състав

На девети януари Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

Председател: Генчо Атанасов

Членове: 1.

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 4706 по описа за 2017 година.

Предявен е иск с правно основание чл.356 и сл., вр. с 76 от ЗС.

Ищцата А.Т.П. твърди в исковата си молба, че била арендатор на следните земеделски земи: ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА, находяща се в землището на с...., община Стара Загора, обл.Старозагорска, ЕКАТТЕ 87182, с площ от 3.200 дка, шеста категория, местност МИШОВА МОГИЛА, съставляваща имот № 191009; ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА, находяща се в землището на с...., община Стара Загора, обл.Старозагорска, ЕКАТТЕ 87182, с площ от 9.729 дка, шеста категория, местност МИШОВА МОГИЛА, съставляваща имот № 191008; ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА, находяща се в землището на с....община Стара Загора обл.Старозагорска, ЕКАТТЕ 87182, с площ от 2.800 дка, шеста категория, местност МИШОВА МОГИЛА, съставляваща имот № 191013. За горните имоти имала надлежно сключени и вписани в Агенция по вписванията арендни договори: за първия имот - договор за аренда от 21.07.2016 год., акт № 118 том II, рег.№ 5569 от 2016 год. по описа на Нотариус с рег.№ 435 на Нот.камара, вписан в Служба по вписванията Стара Загора с вх.№ 8428 том VI № 108 от 21.07.2016 год.; за втория имот - договор за аренда от 08.05.2012 год.,рег.№ 1856 от 2012 год. по описа на Нотариус с рег.№ 308 на Нот.камара, вписан в Служба по вписванията Чирпан с вх. № 230, № 1939 от 10.05.2012 год.; и за третия имот- договор за аренда от 08.05.2012 год., рег.№ 1855 от 2012 год. по описа на Нотариус с рег.№ 308 на Нот.камара, вписан в Служба по вписванията Чирпан с вх.№ 231 № 1940 от 10.05.2012 год. Твърди, че гореописаните имоти били продадени на А.П.П., която ги препродала на ответника- ЕТ „ИНСАЙТ-К. Х.-И.Х., със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора ул....., ЕИК *********, видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 112 том VI рег.№ 6508 дело № 472 от 29.11.2016 год. на Нотариус Пламен Иванов с рег.№ 308 на Нот.камара, с район на действие- РС-Стара Загора. Твърди още, че сключените от нея договори за аренда не били прекратявани, а тя обработвала земите, които били засети с 4-годишна лавандула. На 23.03.2017 г. трасирала гореописаните имоти чрез фирма „Гео- Кад-ДН2" ООД, и ги обработила. Имала намерение и за в бъдеще сама да стопанисва имотите. Към този момент държала необезпокоявано фактическата власт върху гореописаните имоти. На 15.05.2017 г. чрез нотариус Денчо Недялков й било изпратено уведомление от ответника, с което същият я уведомил, че придобил собствеността върху описаните земеделски земи, като на основание чл.17 от Закона за арендата в земеделието следвало да изпълнява задълженията си по арендните договори спрямо новия собственик, както и че, считано от датата на уведомлението, прекратявал едностранно договорите й за аренда. Пак чрез същия нотариус, на 25.05.2017 год. отговорила на това уведомление, като заявила, че нямала нито фактически, нито правни основания договорите й за аренда да бъдат прекратявани, поради което ги считала за непрекратени, в сила и действащи. С последващо уведомление пак на същия нотариус от 13.06.2017 г. ответникът отново й заявил, че нямала законово основание да смята договорите за аренда за непрекратени. На 30.06.2017 година разбрала, че ответникът бил изпратил бригада от хора да ожънат лавандулата от описаните и арендувани от нея култури. Извикала полиция и органите на реда предотвратили по-нататъшното ожънване. На 01.07.2017 г. отново констатирала, че ответникът се опитвал да ожъне лавандулата. Тъй като се противопоставила на това, представителят на ответника /Р.Х./ извикал полиция, която разпоредила никой да не жъне. Бригадата на ответника обаче била изпратена да жъне още в 5 часа сутринта и докато тя отиде и полицията разпореди да се спре жътвата, вече била ожъната по-голямата част от лавандулата. На 05.07.2017 г. отишла да трасира отново нивите, за да се констатира колко било ожънатото, но й бил отказан достъп от ответника, а лавандулата вече била изцяло ожъната. Била на място с представител на фирма „Маг Гис" ООД, който да извърши трасирането, но не ги допуснали в имотите. Практически на 05.07.2017 г. била насилствено отстранена от достъпа и ползването на гореописаните имоти. Подала жалба в полицията, като към настоящия момент се водела преписка. За процесните земеделски земи- индустриални култури, засадени с лавандула, имала надлежно вписани в съответните Служби по вписванията договори за аренда за срок от 10 стопански години, като първият договор изтичал през 2026 година, а вторият и третият договори изтичали през 2022 година. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.17 ал.2 от Закона за арендата в земеделието приобретателят на арендувания обект на договора замествал арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е предаден. Тъй като договорите й за аренда били надлежно вписани, то ответникът, като приобретател на земеделските земи, замествал арендодателите като страна по договорите, и то за целия им срок. Счита, че не били налице основанията за едностранно прекратяване на арендните договори от страна на ответника в хипотезите на чл.27 ЗАЗ, поради което същите били действащи и го обвързвали със задължението по чл.6, ал.1 ЗАЗ. Твърди, че безпрепятствено ползвала арендуваните имоти, докато не започнали да й се изпращат описаните уведомления, а в крайна сметка била и насила отстранена от имотите на 05.07.2017 год. и не била допускана до тях. Моли съда да осъди ответника да й върне държането на гореописаните земеделски земи-индустриални култури, като прекрати действията си, с които извършвал нарушението, и я допусне в имотите, както и преустанови всякакви действия, с които я лишава от държането им. Претендира да й се присъдят съдебните и деловодни разноски.

Ответникът ЕТ „ИНСАЙТ – К. Х.– И.Х.”, гр. Стара Загора, представляван от И. С.Х., счита предявения иск за недопустим и неоснователен. Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че последната обработвала и ползвала имотите до 01.07.2017г., когато установила, че бил изпратил бригада да прибере продукцията. От началото на стопанската 2012г. до 01.10.2016г. държането на процесните недвижими имоти се упражнявало от „ЗЕНИТ АП” ООД, с ЕИК *********. За посочения период от време „ЗЕНИТ АП” ООД било заявявало процесните имоти пред ДФ "Земеделие" за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ за кампании 2012г. до 2016г. вкл., като било получавало предвидените помощи. Дружеството обработвало недвижимите имоти, извършвало разходи и прибирало продукцията. Сочи, че ищцата била съдружник и управител на „ЗЕНИТ АП” ЕООД и имала знанието, че държането се осъществявало от дружеството. Впоследствие, с договори за покупко-продажба - Нотариален акт № 167, том II, рег.№ 4017, дело №283/2016г. по описа на нотариус рег.№ 406 на НК, Нотариален акт № 168, том II, рег.№ 4021, дело №284/2016г. по описа на нотариус рег.№ 406 на НК и Нотариален акт № 36, том V, рег.№ 5069, дело №341/2016г. по описа на нотариус рег.№ 308 на НК, процесните имоти били продадени на А.П.П., която ги продала на ответника. Към датата на сключване на договора за покупко-продажба на процесните недвижими имоти предходният собственик А.П. сключила с Й.Н.П. следните договори: договор за аренда от 13.09.2016г., вписан под вх. рег.№10626, t.VII, акт №144/14.09.2016г. в АВ-Стара Загора, с предмет отдаване под аренда на имот№ 191013 и имот № 191008, договор за аренда от 30.09.2016г. с предмет имот № 191009. Считано от датата на подписване на посочените по-горе договори, процесните имоти се държали и ползвали от Й.Н.П.. На основание сключените договори за аренда Й.П. осъществявал фактическата власт върху тях за стопанската 2016/2017г., обработвал ги, подавал пред ДФ"Земеделие" заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2016г. и прибирал произведената продукция. Към датата на сключване на договорите за аренда част от имотите били засадени с лавандула, а други се засаждали от Й.Н.П. през стопанската 2016/2017г. Сочи, че от началото на стопанската 2012г. до 05.07.2017г. ищцата не била извършвала действия по обработка на процесиите недвижими имоти. Неверни били твърденията на ищцата, че до получаване на уведомленията за прекратяване на сключените от ищцата договори за аренда арендуваните земи се ползвали и стопанисвали от нея самата в качеството й на арендатор. В процесните земеделски земи периодично се извършвали обработки. По информация на работниците, ангажирани с тези действия, ищцата посещавала имотите през 2016г., предвид което била наясно, че същите се обработвали от трето лице. Счита, че като арендатор същата нямала право да трасира имотите и да определя техните граници. Това било право на собственика на имота. С изпратено на 15.05.2017г. уведомление чрез Нотариус Денчо Недялков гореописаните договори за аренда били прекратени, а ищцата уведомена за този факт. Едно от основанията за прекратяване на същите било неизпълнение на задълженията по договорите за аренда, както и незаинтересованост от страна на ищцата да обработва и полага грижи за недвижимите имоти. Неверни били и твърденията, че ЕТ "ИНСАЙТ-К. Х.-И.Х." лишил ишцовата страна от възможност да ползва и стопанисва процесните имоти, тъй като същите се ползвали от Й.Н.П. от 13.09.2016г., респ. 30.09.2016г. - повече от 6 месеца преди изпращане на въпросното уведомление. Счита, че искът срещу приобретател на имота, ако това е станало след отстраняването на държателя, бил недопустим. Р.С.Х.присъствал при възникналия спор по повод прибиране на продукцията за стопанската 2016/2017г. , но същият действал в качеството си на пълномощник на Й.Н.П., а не като представляващ ЕТ "ИНСАЙТ-К. Х.-И.Х.". Счита, че предявеният иск се явявал недопустим, тъй като бил заведен след изтичане на 6-месечния преклузивен срок за търсене на защита за нарушено държане. В настоящия случай отнемането на държането (ако въобще било осъществявано такова) било извършено през септември месец 2016г. (13.09.2016г., респ. 30.09.2016г.), когато Й.Н.П. започнал да упражнява фактическа власт върху недвижимите имоти на основание сключените с предходния собственик договори за аренда. Освен това твърди, че в случая не се касаело нито за насилствено, нито за тайно отнемане. Ищцата била съдружник в ЗЕНИТ АП ООД, който факт сам по себе си налагал извода, че същата е знаела, че държането на имотите се осъществявало от дружеството. От друга страна сключването на договорите за аренда със страни А.П.П. - арендодател и Й.Н.П. - арендатор също не било станало по скрит начин. Сочи, че от момента на подписване на договорите, имотите започнали да се обработват от арендатора Й.Н.П. и ако същата имала желание и е ползвала арендуваните земи с грижата на добър стопанин, би следвало да е запозната с факта на отнемането, който бил настъпил още септември месец 2016г. Моли съда да остави без уважение предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Предявен е иск за защита на отнето владение по чл.356 и сл. ГПК, вр. с чл.76 ЗС. Материалноправната разпоредба на чл.76 ЗС предвижда, че владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Искът е владелчески, а не петиторен, поради което съдебната проверка обхваща единствено факта на владението и на нарушението му /чл.357, ал.1 ЗС/. С този иск може да се търси защита срещу всеки нарушител, включително срещу собственика на вещта.

В случая предмет на предявения владелчески иск са земеделски земи, находящи се в землището на с...., община Стара Загора, както следва: ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА с площ от 3.200 дка, шеста категория, местност МИШОВА МОГИЛА, съставляваща имот № 191009; ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА с площ от 9.729 дка, шеста категория, местност МИШОВА МОГИЛА, съставляваща имот № 191008 и ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА с площ от 2.800 дка, шеста категория, местност МИШОВА МОГИЛА, съставляваща имот № 191013. Видно от представените по делото договор за аренда от 21.07.2016 г. и два договора за аренда от 08.05.2012 г., ищцата е арендатор на горепосочените земеделски земи. С оглед съдържанието на правата на арендатора по договорното правоотношение ищцата има качеството на държател на недвижимите имоти, предмет на търсената съдебна защита, и е легитимирана да предяви иск за защита на отнето владение по чл.76 ЗС.

По делото е представено уведомление до ищцата чрез нотариус Денчо Недялков на 15.05.2017г. от ответното дружество, като нов собственик на процесните земеделски земи, с което ищцата е била уведомена за прекратяването на горепосочените договори за аренда. В уведомлението си ищецът не е посочил никакво основание за прекратяването на арендните правоотношения. На 25.05.2017 г. до ищцата е изпратено второ уведомление, в което отново липсва изложение на обстоятелствата, мотивирали ищеца да направи изявление за прекратяване на арендните договори. Споменати са само общите правила на чл.87 ЗЗД и чл.28, ал.2 ЗАЗ. Действително разпоредбата на чл.27, ал.1 ЗАЗ предвижда възможност за прекратяване на договора за аренда при неизпълнение по общия ред, но в случая ищецът не е посочил кое договорно задължение не е било изпълнено от ищцата съобразно изискванията на чл.87, ал.1 ЗЗД. Поради това и изявлението му не е произвело правно действие и не е довело до прекратяване на облигационната връзка между страните по арендните догоовори.

Основният спорен въпрос по делото е в кой момент е била отнета фактическата власт на ищцата върху процесните земеделски земи. Ищцата твърди, че това е станало на 05.07.2017 г., когато в нейно отсъствие е била лишена от ответника от държането на имотите. Твърдението на ответника е, че ищцата не упражнява фактическа власт върху същите имоти още от 13.09.2016 г., тъй като от този момент те се държали от лицето Й.Н.П..

По делото са представени договори за аренда на земеделска земя от 13.09.2016 г. и от 30.09.2016 г., с които процесните земеделски земи са предоставени за временно ползване на Й.Н.П. от тогавашния им собственик А.П.П.. От представеното по делото удостоверение № ПО-07-451/30.11.2017 г. на ОСЗ – Стара Загора се установява, че за стопанската 2016/2017 г. тези земи са заявени по чл.70 ППЗСПЗЗ от Й.Н.П..

Разпитаният по делото свидетел Й.Н.П. сочи, че е регистриран като земеделски производител и обработва земи в землището на с....от стопанската 2016 г., които са засети с лавандула. Твърди, че от месец септември 2016 г. обработва тези земи и никой няма никакви претенции по отношение на тях, включително ищцата. Сочи, че през лятото на 2017 г. неговият пълномощник Р.му се е обадил, че са „ставали патардии на полето”, а на другия ден видял да се поставят колчета от Общинска служба по земеделие. Твърди, че лавандулата била ожъната, но не знае кой го е направил. Свидетелката А.П.П. сочи, че от 2012г. с ищцата са били съдружници в „Зенит АП” ООД. Земите в с....били арендувани от ищцата, но фактическата им обработка се извършвала от „Зенит АП” ООД. Впоследствие свидетелката придобила собствеността върху процесните земи като физическо лице и сключила аренден договор със земеделски производител, който да обработва земите - Й.Н.П.. Твърди, че ищцата е била наясно, че тези земеделски земи вече се обработват от друг земеделски производител. При саденето през 2016 г. ищцата присъствала и казала: „Садете, садете, да има какво да жъна”. Лицето Р.Х. помагало в агротехническите мероприятия на новия производител, както преди това помагал на „Зенит АП” ООД. За обработката били наемани сезонни работници от свидетелката, докато „Зенит АП” ООД работело земята, а след това - от Й.Н.П.. Свидетелката П. признава, че с ищцата в момента имат дела. Свидетелката Ч.Г.Д., която участвала в обработката на земи в с...., сочи, че Й. дошъл там през 2016 г. През 2017 г. в началото на жътвата дошла ищцата и казала да не се жъне. Сочи, че А. постоянно идвала, даже след като Й. започнал да обработва земята. Свидетелката уточнява, че не знае коя лавандула на кого е. Когато А. й казала да не жънат, на следващия ден отново отишли да жънат. Тогава Р.дошъл с една група мъже, поставили колчета и им казали да жънат след колчетата. След като ожънали цялата лавандула, Й. я прибрал. От показанията на свидетеля П.Р.Б.се установява, че и ищцата, и свидетелката А.П. имали на свое име арендувана земя в село ..., тъй като щели да кандидатстват по програма „Млад фермер”. А. и А. имали обща фирма „Зенит АП”, но между тях възникнали спорове относно обработката на земята. След това ищцата продължила да си обработва земите, подпомагана от свидетеля Д.Б.. През месец февруари-март 2017 г. А. си трасирала земите. Свидетелят сочи, че когато е ходил там, не е заварвал лицето Й., а единствено работниците, които обаче не обработвали земите на А.. На 30.06.2017г. отишли да проверят дали лавандулата е готова за жътва и видели, че свидетелката Ч.Д. и нейната бригада са влезли в парцела на А.. Там бил и Р.. Обадили се на тел.112 и дошла полиция. Р.казал, че земите са на „Инсайт” и че той е представител на този търговец. На 1-ви юли отишли отново, но всичко било почти ожънато, тъй като същата бригада от предния ден била влязла рано сутринта да жъне. Свидетелят уточнява, че ищцата има в село ...12-13 декара земи под аренда, комасирани на едно място, както и че е виждал тя и Д.да обработват земите през март - април 2017г. Дейностите, които се извършвали, били окопаване, плевене. Свидетелят Д.Г.Б.сочи, че често се е случвало ищцата да го вика за обработката на лавандула в с....през 2016г. и 2017г. Твърди, че е правил всичко, свързано със земеделие - окопаване, торене, пръскане. При едно от посещенията намерили Р.с неговата бригада, които жънели лавандулата на ищцата. Дошла полиция и Р.казал, че имал нотариални актове за земите и че всичко е негово и на фирма „Инсайт”. На следващия ден на нивата видял И.С.Х.- брат на Р.и собственик на фирма „Инсайт”. Двамата братя били там с бригадата и продължавали да жънат нивата на А.П..

От информацията, съдържаща се в посочените гласни доказателствени средства, съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че държането на ищцата върху процесните земеделски земи е било отнето от лицето Й.Н.П. на 13.09.2016 г. Действително това лице е обработвало земи в землището на с...., но по този въпрос свидетелските показания са твърде общи и никой от свидетелите не посочва конкретно процесните земеделски земи като държани от П.. Последният е сключил договор за аренда на тези земи, но както беше обосновано по-горе, аредното правоотношение на ищцата не е било прекратено. Поради вписването на арендните договори на ищцата, сключването на последващите договори за аренда не може да й бъде противопоставено, респ. П. не може да придобие качеството на държател. Съобразно дефиницията на държането, дадена в чл.68, ал.2 ЗС, то винаги почива на договор с лицето, което предава държането на вещта. В разглеждания случай по силата на договор за аренда от 21.07.2016 г. и два договора за аренда от 08.05.2012 г. ищцата е придобила правото да държи процесните земеделски земи, т.е. да упражнява фактическа власт върху тях за собственика. При това положение е правно невъзможно още едно лице /Й.П./ да държи за собственика същите земеделски земи. Що се отнася до заявяването на земите по реда на чл.70 ППЗСПЗЗ от Й.Н.П. за стопанската 2016/2017 г., това е едностранно действие на П., насочено към държавен орган, а не към ищцата, което не може да бъде квалифицирано като отнемане на фактическата власт върху процесните земеделски земи. С оглед изложеното съдът намира, че 6-месечният преклузивен срок за предявяване на иска по чл.76 ЗС е спазен и предявеният иск се явява допустим.

От показанията на свидетелите Ч.Г.Д., П.Р.Б.и Д.Г.Б., както и от материалите по приложената преписка № 2742/2017 г. по описа на РП – Стара Загора безспорно се установява, че на 30.06.2017 г. лицето Р.С.Х.е предприело действия по навлизане в процесните недвижими имоти, като засадената в тях лавандула е била ожъната. В посочената преписка са приложени обяснения на Р.С.Х., в които същият признава, че е извършил тези действия в качеството на прокурист на ответния ЕТ. При така установените обстоятелства съдът немира, че са извършени действия по отнемане държането на ищцата върху процесните земеделски земи.

Що се касае до начина на отнемане на владението, разпоредбата на чл.76 ЗС предвижда две възможни хипотези: чрез насилие или по скрит начин. Насилствено отнемане на вещта е налице, когато се използва физическа сила или заплаха срещу лицето, което държи вещта, както и когато се употреби физическа сила по отношение на самата вещ. Скрит начин има тогава, когато отнемането на вещта е извършено по начин или време, които правят трудно възприемането му от държателя. В тази хипотеза отнемането не трябва да е скрито от всички, а само по отношение на държателя - действията да са извършени както в негово отсъствие, така и на лица, чрез които той би бил уведомен незабавно /в този смисъл: решение № 4/06.02.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 388/2011 г., І г.о., ГК и решение № 490/26.11.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1392/2009 г., ІІ г.о., ГК/. В разглеждания случай, макар ищцата да е посочила, че е била насилствено отстранена от процесните имоти, всички изложени в исковата молба обстоятелства сочат на отнемане по скрит начин. От събраните по делото показания на свидетелите Ч.Г.Д., П.Р.Б.и Д.Г.Б.става ясно, че на 30.06.2017г. ответникът в отсъствието на ищцата и на лица, чрез които би била уведомена незабавно, е отнел държането на ищцата, навлизайки в държаните от нея имоти и извършвайки жътва на засадената лавандула. С оглед на това съдът намира, че в случая е реализирана втората хипотеза на чл.76 ЗС – отнемане на държането по скрит начин.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.76 от ЗС за предаване на държането на ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА, находяща се в землището на с...., община Стара Загора, обл.Старозагорска, ЕКАТТЕ 87182, с площ от 3.200 дка, шеста категория, местност МИШОВА МОГИЛА, съставляваща имот № 191009; ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА, находяща се в землището на с...., община Стара Загора, обл.Старозагорска, ЕКАТТЕ 87182, с площ от 9.729 дка, шеста категория, местност МИШОВА МОГИЛА, съставляваща имот № 191008; ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА, находяща се в землището на с....община Стара Загора обл.Старозагорска, ЕКАТТЕ 87182, с площ от 2.800 дка, шеста категория, местност МИШОВА МОГИЛА, съставляваща имот № 191013, е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат осъден ответникът да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 760 лв., представляващи държавни такси и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.361 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение, което не може да бъде спряно.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ „ИНСАЙТ – К. Х.– И.Х.”, гр.Стара Загора, ул.Сава Силов 93, ет.1, ап.2, ЕИК *********, представляван от И. С.Х., да предаде на А.Т.П. *** държането на следните недвижими имоти: ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА, находяща се в землището на с...., община Стара Загора, обл.Старозагорска, ЕКАТТЕ 87182, с площ от 3.200 дка, шеста категория, местност МИШОВА МОГИЛА, съставляваща имот № 191009; ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА, находяща се в землището на с...., община Стара Загора, обл.Старозагорска, ЕКАТТЕ 87182, с площ от 9.729 дка, шеста категория, местност МИШОВА МОГИЛА, съставляваща имот № 191008; ИНДУСТРИАЛНА КУЛТУРА, находяща се в землището на с....община Стара Загора обл.Старозагорска, ЕКАТТЕ 87182, с площ от 2.800 дка, шеста категория, местност МИШОВА МОГИЛА, съставляваща имот № 191013.

ОСЪЖДА ЕТ „ИНСАЙТ – К. Х.– И.Х.”, гр.Стара Загора, ул.Сава Силов 93, ет.1, ап.2, ЕИК *********, представляван от И. С.Х., за заплати на А.Т.П. *** сумата 760 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на предварително изпълнение, което не може да бъде спряно.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Номер на акта:	119
Дата:	5 февруари 2018 г. (в сила от 2 август 2018 г.)
Съдия:	Генчо Колев Атанасов

Дело:	20175530104706
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	24 август 2017 г.

Решение по дело №4706/2017 на Районен съд - Стара Загора

Съдържание на акта Свали акта

Старозагорски районен съд Първи граждански състав