Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на седемнадесети февруари
през
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Кристина Първанова
и
прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№ 3456 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от ищеца пред СРС „Т.С.“ ЕАД срещу решение № 10219/13.01.2020 г. по
гр. д. № 74263/2018 г. на СРС, 74 състав, с което решение са били отхвърлени
предявените от ищеца, въззивник, искове по чл. 422 от ГПК. Излагат се доводи за
допуснати нарушения на материалния закон.
Сочи, че между страните по спора бил сключен договор
на 02.06.1998 г. Това, обаче, не установявало наличие на облигационно
отношение. Съгласно ОУ на дружеството договорите за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди се сключвали за срок от 5 години. Затова процесния
договор бил прекратен. При това положение била налице хипотезата на чл.59 ЗЗД и
тъй като претенцията била доказано, следвало ответното дружество да бъде
осъдено да заплати стойността на доставената и потребена топлинна енергия, с
която стойност ответника се бил обогатил.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени и да постанови друго с което да уважи претенциите му. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС-„И.“ ЕООД, в който се излага
становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на твърденията във
въззивната жалба. Относно недопустимостта се сочи, че във въззивната жалба се
сочат за първи път нови обстоятелства по делото, които не следвало да бъдат
разгледани в настоящата инстанция.
Въззиваемият
счита, че СРС правилно е приложил разпоредбата на мл.161 вр. с чл.190, ал.2 ГПК. Освен това ищецът не доказал, че ответника е потребител на ТЕ за стопански
нужди. Процесният имот по предназначение представлявал апартамент за жилищни
нужди. Апартаментът никога не бил служил като офис, нито в него била
осъществявана стопанска дейност. Фактът, че собственик на имота е юридическо
лице не означавало, че то е потребител на ТЕ за стопански нужди. Счита, че
страните са обвързани от облигационно отношение по силата на чл.153 вр. с
чл.149, ал.1 ЗЕ от момента в който дружеството било придобило собствеността
върху имота. Освен това ищецът не бил доказал размера на претенциите си, тъй
като от заключенията на съдебните експертизи-счетоводна и техническа се
установили несъответствия. Освен това претенциите на ищеца били погасени по
давност- заявлението било подадено на 27.04.2015 г., а процесния период бил
м.02.2012 г. до м.01.2015 г. като се позовава на чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Следователно претенциите на ищеца за м.02. и 03.2012 г. били погасени по
давност. Претендират се разноски.
Третото
лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба. Не претендира разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на
23.01.2020 г. Въззивната жалба е подадена
на 28.01.2020 г.; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, предявените от ищеца
/пред СРС/, въззивник пред настоящата инстанция, искове по чл.422 ГПК вр. с
чл.59 ЗЗД, са отхвърлени като
неоснователни, следователно въззивната
жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно:
С определение № 19504 от 20.09.2018 г. СГС, ГО, III-В въззивен състав е приел по реда на чл.423 ГПК,
подаденото от длъжника възражение като е приел, че заповедта за изпълнение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 22960 по описа за 2015 г. на СРС, 74 състав не
е била връчена надлежно на длъжника, което било попречило на същия да оспори
вземането.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на
заявителя на 22.10.2018 г. Исковата молба е предявена на 22.11.2018 г.
По
основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че по делото не се спори, че ответника е собственик на процесния
недвижим имот, представляващ ап.№ 29 с административен адрес: гр.София,
ж.к.“Хиподрума“, ул.“*******. Не се спорело, че имота е топлофициран, както и,
че се намира в сграда при режим на ЕС. Спорно по делото било дали страните са
обвързани от облигационно отношение по продажба на топлинна енергия /ТЕ/. От
ищеца по делото били представени първа и очевидно последна страница от договор
за покупко-продажба на ТЕ, сключен между ищеца и ответника. Липсвали, обаче,
данни договорът да е прекратен. Наред с това съдът бил задължил ищеца да
представи договора в цялост като му били указани последствията от неизпълнение.
Тъй като указанията не били изпълнени, то СРС се е позовал на чл.161 ГПК и е
приел за установено съществуването на договорно правоотношение между страните с
предмет покупко-продажба на топлинна енергия. Последното изключвало
приложението на правилата, уреждащи случаите на неоснователно обогатяване.
Затова и исковете по чл.422 ГПК вр. с чл.59 ЗЗД са приети за неоснователни и
като такива са отхвърлени.
По доводите
във въззивната жалба:
Видно от посоченото в заявлението по чл.410 ГПК, т.12
„обстоятелства, от които произтича вземането“,
твърди се, че длъжника се е обогатил без основание за сметка на
дружеството-ищец със стойността на потребената ТЕ относно процесния
топлоснабден имот с код на платеца Т209429. Затова следвало да върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването. Твърди си, че ответното
дружество е „небитов клиент“ по смисъла на пар.1,т.33 а от ДР на ЗЕ.
На плоскостта на неоснователното обогатяване, ищецът е
претендирал за установяване вземанията, за които му е била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Видно от обстоятелствената част на исковата
молба, посочено е, че „между „И.“ ЕООД и „Т.С.“ ЕАД не е подписан договор за продажба на топлина енергия, поради което
длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му
върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването“, виж с.2 от
исковата молба, с която е сезиран съда в производството по чл.422 ГПК.
Следователно релевантните за спорното право обстоятелства са дали е налице
обогатяване на ответника без основание за сметка на ищеца посредством
спестяване на разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за
процесния имот и съответно дали се е породило задължение за заплащане
равностойността на онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Действително, ответникът е собственик на процесния
недвижим имот въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт
№ 124, дело № 44747 от 16.12.1997 г./л.18 от исковото производство/.
Действително, касае се до жилищен имот-апартамент №
29.
Видно от представените с исковата молба доказателства,
на 02.06.1998 г. управителят на ответното дружество е подал заявление /л.32 от
исковото производство/ с което е изразил воля за сключване на договор с
ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия относно процесния ап.№ 29.
Представен е /частично, както СРС е отбелязал – първа
и последна страница/ от договор № 209429-4161, сключен между ищцовото дружество
и ответното, за покупко-продажба на ТЕ/л.33 от исковото производство/.
В първото по делото публично съдебно заседание,
пълномощникът на ответното дружество е поискал съдът да задължи ищеца да
представи договора № 209429-4161 в цялост. С определение по чл.190 ГПК СРС е
задължил ищеца да представи този договор в цялост като е дал срок до следващото
заседание. А в следващото о.с.з. е указал на ищеца последиците на чл.161 ГПК и
е продължил срока за представяне на договора в цялост. В следващото о.с.з.,
състояло се на 10.12.2019 г. ищецът не е изплатил представител, договорът не е
представен в цялост и съдът е дал ход на устните състезания.
С оглед гореизложеното правилно СРС е приел, че
отношенията между страните не следва да се уредят на плоскостта на
неоснователното обогатяване.
Решението е
правилно и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции ще
следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора пред СРС, правилно са
разпределени разноските –претенциите са били изцяло отхвърлени.
Пред
въззивната инстанция – при този изход
на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски, но липсват данни
такива да са сторени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10219/13.01.2020 г. по гр. д. №
74263/2018 г. на СРС, 74 състав, изцяло.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: