МОТИВИ по НОХД №30360/2010 г. по описа на Районен съд-М.
Подсъдимият Е.И.П. е обвинен в това, че в периода от 2007 г. до 22.06.2009 г. в с. Б., обл. М., чрез
употреба на сила и заплашване и чрез използване на положение на зависимост, извършил
действия с цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление по отношение
на лице, ненавършило 14-годишна възраст - рождената си дъщеря Ц.Е.П., с ЕГН xxxxxxxxxx
– престъпление по чл. 149 ал. 2 пр. 1, 2 и 5 във вр. с ал. 1 НК. Обвинен
е и в това, че за същия период и място като родител
на малолетната Ц.Е.П., с ЕГН xxxxxxxxxx, намираща се под родителските му грижи,
я оставял без надзор и достатъчно грижа, и с това създал опасност за нейното
физическо, душевно и морално развитие - престъпление по чл. 182 ал. 1 НК.
Подсъдимата П.С.Г. е обвинена в това, че в периода от пролетта на 2007 г. до 22.06.2009 г. в с. Б., обл.
М. като родител на малолетната Ц.Е.П., с ЕГН xxxxxxxxxx, намираща се под
родителските й грижи, я оставяла без надзор и достатъчно грижа, и с това
създала опасност за нейното физическо, душевно и морално развитие -
престъпление по чл. 182 ал. 1 НК.
Производството срещу третия подсъдим – И.П.И. е
прекратено с определение от 13.12.2010 г. /влязло в законна сила/ на основание
чл. 24 ал. 1 т. 4 НПК /поради смърт на дееца/ по повдигнатото му обвинение по
чл. 149 ал. 2 вр. с ал. 1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли съда след като признае подсъдимия П.
за виновен в извършване на деянието по чл. 149 ал. 2 пр. 1, 2 и 5 във вр. с ал.
1 НК, тъй като е задължен с оглед характера на производството да му наложи
наказание под минимума от 2 години, а именно 1 година и 10 месеца лишаване от
свобода при общ режим на изтърпяване. П отношение на гр. иск в размер на
10 000 лв. предявен срещу П. за това деяние предлага на съда да уважи
същия изцяло като основателен и доказан. По отношение на второто деяние по
което е обвинен П., предлага на съда да приложи разпоредбата на чл. 78а НК, тъй
като са налице условията затова и съдът е задължен да освободи п. от
наказателна отговорност с налагане на адм. наказание, като предлага размера на
глобата да е към средния /от 500 лв. до 2 000 лв. към датата на деянието/.
Поддържа обвинението и по отношение на подсъдимата Г., като
излага доводи за доказаност на същото, като отново следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 78а НК, като глобата да бъде към средния размер. Двамата
подсъдими следва да бъдат осъдени да заплатят разноските по делото.
Назначеният
като повереник на основание чл. 101, ал. 3 във вр. с ал. 2 НПК особен
представител на ДП на малолетното пострадало дете Ц.Е.П. – адв. Е.Ц. xxx срещу
подсъдимия П. за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв. - обезщетение за
причинени неимуществени вреди от деянието по чл. 149 ал. 2 пр. 1, 2 и 5 във вр.
с ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
деянието - пролетта на 2007 г. до окончателното изплащане и желае
конституирането на детето и като гр. ищец и частен обвинител срещу подсъдимия П.
за горното деяние.
Подсъдимият Е.И.П. се признава за виновен и по двете
обвинения и моли съда да бъде снизходителен и да не го изпраща в Затвора, тъй
като има заболяване на черния дроб – цироза. При условията на чл. 371 т. 2 НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти. Прави самопризнание,
като изразява съжаление за стореното, но заявява, че е извършил деянието по чл.
149 ал. 2 пр. 1, 2 и 5 във вр. с ал. 1 НК - от обич.
Подсъдимата П.С.Г. се признава за виновна и моли съда да й наложи по-малко
наказание. При условията на чл. 371 т. 2 НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират
доказателства по тези факти. Прави самопризнание, като изразява съжаление за
стореното, като заявява, че не “горе-долу добра майка”.
Служебният защитник на двамата подсъдими - адв. Д. Вълков
изразява съгласие по смисъла на чл. 371 т. 1 НПК и моли съда да определи
наказание и за П. и Г. като приложи разпоредбата на чл. 2 ал. 2 НК във вр. с чл.
58а НК в редакцията на ДВ бр. 27/2009 г. / - условно наказание за П. за
деянието по чл. 149 ал. 2 пр. 1, 2 и 5 във вр. с ал. 1 НК, а за деянието по чл. 182 ал. 1 НК – да освободи и двамата от наказателна
отговорност с налагане на адм. наказание.
Производството е по чл.
370 и сл. от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл. 373 ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие събраните в
досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
И двамата
подсъдими имат завършено средно образование. Не са осъждани и са трайно
безработни. Подсъдимият П. има една криминалистическа регистрация за кражба и
често злоупотребява с алкохол и нарушава реда в с. Б., обл. М.. Двамата подсъдими
живели на семейни начала първоначално в гр. Б., в една къща с брата на
подсъдимия –свидетеля П.П..
От съвместното
съжителство на подсъдимите се родила дъщеля им Ц.П. /родена на xxx xxx/.
В къщата в гр. Б.,
с подсъдимите известно време живеела и дъщерята от първия брак на подсъдимия П.
– М.. През времето когато двете деца живеели при подсъдимите, за тях не били
полагани никакви грижи – ходели с мръсни дрехи, били недохранени и не били
научени да спазват лична хигиена. Посещаването на учебни занятия било рядкост и
през повечето време момичета обикаляли гр. Б..
Поради
възникнал конфликт между подсъдимия Е.П. и брат му – свидетеля П.П., семейството
на подсъдимия през пролетта на 2007 г. напуснало Б. и се преместило при баща им
в с. Б.. С тях тръгнала и дъщерята на подсъимия - М.
В къщана на
бащата на П.,xxx, на първия етеж живеел бащата И.И. и внучката му М., а на втория
етаж – подсъдимите и Ц..
В края на
пролетта на 2007 г., родителските права върху М. били предоставени на майка й –
свидетелката Н.И. и детето заживяло с нея в гр. Б..
В дома на И.
останали той, двамата подсъдими и детето Ц..
Известно време
подсъдимата Г. работела като пастир, като й се налагало да излиза рано сутрин и
да се връща късно вечер. Оправдайвайки се с влошеното си здравословно състояние
– цироза на черния дроб, подсъдимият не започвал никаква работа и си стоял вкъщи.
Въпреки това, той не управжнявал какъвто и да било контрол върху дъщеря си Ц..
Парите, които
печелила подсъдимата от работата си, съпрузите бързо харчели за алкохол, като
хората от селото ги виждали пияни до безпаметност. В къщата не се купувала
храна нито за детото, нито дори за тях. Ц. не само не посещавала училище, но
ходела мръсна, недохранена и с изпокъсани дрехи. Детето влизало в контейнерите
за смет, за да търси храна, като когато хората го питали защо прави така, отговаряло,
че мама и тати са го накарали.
Съседката на
двамата подсъдими - П.П. често й дало храна и пред нея детето споделяло, че не
закусва, не обядва и не вечеря, но купува спиртни напитки и цигари за
родителите си.
Свидетелката Ц.А.
– преподавател във II СОУ „Никола Вапцаров" гр. М. e категорична, че
детето не само често отсъствало от училище, но посещавало същото с мръсни дрехи
и събирало остатъците от закуски на другите деца. При проведени срещи с
родителите на детето, свидетелката А. установила, че същите лъхат силно на
алкохол и не са адекватни при проведените разговори.
През 2007 г., когато
свидетелката Ц.П. била едва на 7 години, подсъдимият П. я повикал при него, в
стаята, в която живеели и тримата. Баща му и подсъдимата Г. отсъствали и подсъдимият
П. наредил на момиченцето да се съблече, след което също се съблякъл.
П. започнал да
опипва дъщеря си по половия й орган и когато тя се разплакала – той я ударил. След
това я накарал да му извърши орален акт. След този ден, пичти всеки следващ до месец
юни 2009 г. подсъдимият принуждавал детето да извършва същите действия, като
товя ставало по време, когато майката отсъствала от къщата.
Един ден, отново
подсъдимата отсъствала и П. и баша му – И.И. се скарала. Подсъдимият се прибрал
в стаята, а дядото извикал внучката си Ц. в стаята си и сложил райбера на
вратата. След това си свалил панталоните и накарал детето да му извърши фелацио.
Тъй като момиченцето се разплакало и отказало, старецът замахнал с бастуна и го
ударил по главата. След като И. удовлетворил желанието си, Ц. излязла от стаятя
и на двора измила лицето си.
След станалото
и баща, и дядо многократно извършвали блудствени действия независимо един от
друг малолетната Ц.. Това се повтаряло почти всеки ден, а понякота сутрин и
вечер се редували и двамата мъже.
Подсъдимият П.
бил по-настоятелен. Той не само карал детето да му прави фелацио, но и го
опипвал в областта на половите органи, като това причинявало болка на детето. Подсъдимият
убеждавал Ц., че извършва тези действия, защото искрено я обича и тя е неговото
момиченце. Убедил я също да не разказваза случващото се на никого. Нямало нужда
от убеждения, тъй като детето страшно се срамувало и страхувало от баща си и
дядо си.
В резултат на
случващото се, Ц. се затворила в себе си и станала по-мълчалива от обикновено. Продължавала
за ходи мръсна и гладна по улиците на селото и в средата на месец юни 2009 г. жители
на с. Б. подали сигнал до Детска педагогическа стая към РУ “Полиция” М. за
липсата на каквито и да било грижи за това дете.
На 16.06.2009 г.
свидетелката В.С. – инспектор ДПС, свидетелят П.П. служител в Отдел „Закрила на
детето"р. М. и полицейски служител посетили къщата на подсъдимите.
В момента на
посещението им там бил само дядото И., който обяснил че подсъдимите и Ц. се
намира в землището на селото.
Свидетелите С.
и П. са ужасили от това, което видели в къщана. Целият двор и къщана били
осеяни с отпадъци – празни бутилки, кашони, мръсни дрехи и др. Стаята, в която спяло
детето имало леген и гърне пълни с фекалии, в средата на стаята лежало
проскубано куче, а под олука в двора бил сложен леген с мръсни дрехи.
При следващото
си посещение на дата 22.06.2009 г., свидетелите установили, че
социално-битовите условия в къщата не са се променили, въпреки обещанията на
подсъдимите дадени при предишното посещение. Детето било изведено от дома и
настанено в Комплекс за социални услуги (КСУ )гр. М.. При напускането си на къщата свидетелката С. видяла
бащата да целува интимно дъщеря си по устата. Направила му забележка, че това
не е редно, а той и отговорил “ Ние така си се цукаме, щото се обичаме!”.
Свидетелката С.
имайки опит през годините, решила да разпита детето и на въпроса кога е яло последно,
Ц. отговорила: “Преди два дни, половин пакетче Зрънчо... “.
Свидетелят Д.И.
– социален работник в КСУ-М. при пристигането на детето в центъра с изненада
установил, че то е недохранено и дрехите му не подлежат на почистване. По
тялото на детето имало следи от въшки, бълхи и кърлежи. Дрехите му били
изгорени, а то - обезпаразитено.
Ц. нямала не
само никакви хигиенни навици, но дори не знаела как да държи вилица и лъжица. Споделила,
че не помни точно откога не била къпана. Настанили я в едно спално помещение с
друго дете на нейната възраст – свидетелката Н.Ц..
Свидетелката Ц.
забелязала Ц. да извършва странни действия – да се пипа по половите органи и да
издава звуци. На въпроса защо го прави, Ц. й отговорила, че така й е по –малко
мъчно за татко й. Двете еца решили да разкажат всичко на свидетеля Д.И..
На 22.08.2009 г.,
докато свидетелят И. бил нощна смяна, Ц. му разказала за действията на баща й
през годините. Разказвала с подробности и точно, заявила, че се съпротивлявала,
но баща й я удрял с шамари и юмруци през лицето, а дядо й – с бастуна. Била
разстроена и недоумявала какво лошо е направила, за да се държат татко и дядо с
нея по този начин. Споделила също с работника н Центъра, че е правила опит да
се самоубие като е пила хапчета, намерени в къщата. Разказала как баща й за
последен път е блудствал с нея преди деня на отвеждането й в КСУ - 22.06.2009 г.
На 31.08.2009 г.
детето отново поискало да говори с Д.И., като този път това станало в
присъствието на свидетелката С. и свидетеля П.. На момиченцето била дадена
кукла, като то показало определени части от тялото, по които баща й я е целувал
и тя е целувала П.. В хода на разследването в качеството на свидетели са
разпитани Ц.П., Д.И., П.П., М.П., Н.И., П.П., Ц.А., Х.Г., П.П., Н.Ц., Л.А., В.С.,
С.П., П.П.. Показанията им потвърждават гореописаната фактическа обстановка.
От заключението
на извършената комплексна съдебно - писхиатрична и психологична експертиза на Ц.П.
се установява, че детето не се води на диспансерен учет в ПО при МБАЛ гр. М.. Психично
годна е да разбира и противодейства на упражненото спрямо нея физическо и
психическо насилие, като интелектуалното й равнище е на ниво средна
интелигентност. При нея има съответствие между интелекта и
психофизиологическото й развитие спрямо възрастта, като способностите й на
възприемане, преработване и възпроизвеждане на събития и факти от реалността са
съхранени. Ц. може правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения,
свързани с инкриминираното деяние, а психологическите преживявания и механизми
свързани с инкриминираното деяние са обусловени от психологичен конфликт по
отношение на възприемане ролите на бащата и дядото, като механизмите за
справяне са незрели.
От заключението
на извършената комплексна съдебно - пихиатрична и психологична експертиза на
подсъдимият П. се установява, че той не се води на диспансерен учет в ПО при “МБАЛ”
гр. М.. Макар и завършил средно образование, той е личност с нисък интелект и
личностово развитие. Притежава психична годност да възприема факти и събития, имащи
значение за наказателното производство и да дава достоверни обяснения за тях. Подсъдимият
П. е с налични неефективни стратегии и дефицит на социални умения за справяне в
тежки житейски ситуации, като същият е себенеуверена личност, което обаче не
оказва влияние върху неговото интелектуално развитие.
Подсъдимият П.
не боледува от тежко психично заболяване, не се установяват и психопатологични
механизми, които да му пречат да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
При условията на чл. 372 ал.
4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като
взе предвид и направените самопризнания от П. и Г..
По деянието по чл. 149 ал. 2 пр. 1, 2 и 5 във вр. с ал. 1 НК:
Предвид гореизложеното
съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. С
деянието си подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 149 ал. 2 пр. 1, 2 и 5 във вр. с ал. 1 НК затова,
че в периода от 2007 г. до 22.06.2009 г. в с. Б., обл.
М., чрез употреба на сила и заплашване и чрез използване на положение на
зависимост, извършил действия с цел удовлетворяване на полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - рождената си
дъщеря Ц.Е.П., с ЕГН xxxxxxxxxx.
От субективна
страна деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимият П. е съзнавал
обществено-опасния му характер, предвиждал е обществено-опасните му и последици
и е искал тяхното настъпване.
С оглед установената фактическа обстановка, събраните по делото
доказателства и вида на производството, съдът намира, че с деянието си подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на горното престъпление, поради
което и съдът го призна за виновен.
ВИД
И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
По отношение определянето
на съответното наказание, съдът взе предвид вида на производството- Глава 27, чл.
371 т. 2 от НПК, съобразявайки редакцията
на чл. 58а НК към датата на деянието /ДВ., бр. 27/2009 г. / и разпоредбата на чл. 2 ал. 2 НК
/по-благоприятния закон/. Намира, че наказанието по отношение на Е.П. следва да
се определи на основание чл. 149 ал. 2 пр. 1, 2 и 5 във вр. с ал. 1 НК вр. с чл.
58а НК вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК вр. чл. 2 ал. 2 НК – ЕДНА ГОДИНА И ЕДИНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На
основание чл. 61 т. 3 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален ОБЩ РЕЖИМ в
затворническо общежитие от ОТКРИТ ТИП за изтърпяване на така наложеното
наказание лишаване от свобода.
Въпреки вида на производството и приложението на чл. 2 ал. 2 от НК /с
която норма съдът е обвързан/, съдът прецени
всички обстоятелства за правилната му индивидуализация. Отегчаващите - извършеното от подсъдимия деяние е с висока степен на обществена опасност, тъй
като сексуалната злоупотреба с деца е престъпление, което според статистиката
тревожно нараства и към което трябва да има обществена нетърпимост, друго
отегчаващо обстоятелство е малката възраст на пострадалото дете – 7 години към
датата на деянието, психическите увреждания причинени на детето от насилието
упражнено от него, както и обстоятелството, че деянието е извършено от родител.
Трябва да се има предвид, че наказанието е не
само справедливо възмездие за извършеното престъпление, но и средство за
постигане на посочените от закона цели /чл. 36 НК/. И тъй като според НК
наказанието трябва да съответства на престъплението, т. е., да е справедливо, то
съдът намира, че единствено ефективното изтърпяване на така наложеното
наказание ще изиграе превъзпитаваща роля по отношение на този подсъдимия и в
тази насока са неоснователни доводите на защитата, че следва определеното
наказание да бъде отложено на основание чл. 66 ал. 1 НК.
По деянието по чл. 182 ал. 1 НК:
Предвид гореизложеното
съдът намира, че и това обвинение беше доказано в производството по несъмнен и
категоричен начин. Установи се от събраните доказателства, които подкрепят
направеното от П. самопризнание, че от пролетта на
2007 г. до 22.06.2009 г. в с. Б., обл. М. като родител на малолетната Ц.Е.П., с
ЕГН xxxxxxxxxx, намираща се под родителските му грижи, подсъдимият П. я оставял
без надзор и достатъчно грижа, и с това създал опасност за нейното физическо, душевно
и морално развитие - престъпление по чл. 182 ал. 1 НК.
ВИД
И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО:
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
Престъплението
по чл. 182 ал. 1 НК не е от категорията на резултатните престъпления и не
включва в състава си настъпването на имуществени вреди.
Съдът призна подсъдимия П. за виновен в извършването на
деянието по чл. 182 ал. 1 НК, но намира, че са налице предпоставките за
прилагане на чл. 78а НК във вр. с чл. 2 ал. 2 НК– подсъдимият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно
наказание глоба в размер на 500 лв, тъй като в особената част на НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до една година или с пробация, както и
с обществено порицание в редакцията на тази разпоредба от 28.04.2009 г. /към датата на деянието 22.06.2009 г. /.
Тъй като подсъдимият е с чисто съдебно минало, не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
от деянието не са настъпили имуществени вреди, са налице всички предпоставки на
чл. 78а НК.
На основание чл. 78 А ал. 1 НК вр. с чл. 2 ал. 2 НК във
вр. с чл. 182 ал. 1 НК, съдът освободи П. от наказателна отговорност, като му
наложи административно наказание глоба в размер на 500 лв., вносима в полза на
Държавата. Съдът определи размера на глобата в редакцията на чл. 78а ал. 1 НК
към датата на деянието /редакция 28.04.2009
г. /, в минималния размер от 500 лв. поради обстоятелството, че подсъдимият не
реализира доходи, трайно безработен е и производството пред съда се движи по
реда на Глава 27 от НПК – чл. 372 т. 2 НПК.
По деянието по чл. 182 ал. 1 НК за подсъдимата Г.:
При условията на чл. 372 ал.
4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като
взе предвид и направеното самопризнание от подсъдимата Г..
Обвинението по чл. 182 ал. 1 НК срещу нея беше доказано в производството по несъмнен и категоричен начин. Установи
се от събраните доказателства, които подкрепят направеното от нея самопризнание,
че от пролетта на 2007 г. до 22.06.2009 г. в с. Б., обл.
М. като родител на малолетната Ц.Е.П., с ЕГН xxxxxxxxxx, намираща се под
родителските му грижи, Г. я оставяла без надзор и достатъчно грижа, и с
това създала опасност за нейното физическо, душевно и морално развитие.
И по отношение на тази
подсъдима са налице предпоставките на чл. 78 А ал. 1 НК вр. с чл. 2 ал. 2 НК
във вр. с чл. 182 ал. 1 НК, и съдът я освободи от наказателна отговорност, като
й наложи административно наказание глоба в размер на 500 лв., вносима в полза
на Държавата. Съдът определи размера на глобата в редакцията на чл. 78а ал. 1 НК към датата на деянието /редакция 28.04.2009
г. /, в минималния размер от 500 лв. поради обстоятелството, че Г. е безработна.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
На основание чл. 85 НПК в настоящето
наказателно производство е приет за съвместно разглеждане предявеният от гр. ищец
и частен обвинител малолетната Ц.П. чрез повереника си – адв. Ц. граждански иск
против подсъдимия П. за сумата 10 000 /десет хиляди/ лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди /уплаха, стрес, притеснения, болка/ ведно със
законната лихва и направените разноски по водене на делото.
Съдът намира предявения
граждански иск за ОСНОВАТЕЛЕН.
От приетата за
установена по делото фактическа обстановка е видно, че на подсъдимият П. е
извършил деянието по чл. 149 ал. 2 пр. НК, тъй като в периода
от 2007 г. до 22.06.2009 г. в с. Б., обл. М., чрез употреба на сила и
заплашване и чрез използване на положение на зависимост, извършил действия с
цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст - рождената си дъщеря Ц.Е.П.. Касае се за
неблагоприятни за гр. ищца последици, които са пряк и непосредствен резултат от
деянието на подсъдимия, извършено на горната дата, които съставляват
неимуществени вреди. Касае се за нанесени необратими травми върху физическото и
психично здраве на дете от страна на родител, който по закон и дълг е бил
длъжен да за грижи за него. С деянието, подсъдимият П. завинаги е объркал
представите на детето за това кое е добро и кое зло, прекратил е радостта от
детството на Ц..
Съдът намира
гражданския иск за изцяло основателен и доказан по размер,
като съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Съдът осъди подсъдимия Е.И.П. да заплати на Ц.Е.П. с ЕГН xxxxxxxxxx чрез повереника й адв. Е.Ц. xxx със
съдебен адрес – гр. М., ул. ”Г. И.” №14, сумата от 10 000 /десет хиляди/
лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието по чл. 149 ал. 2
пр. 1, 2 и 5 във вр. с ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на деянието - пролетта на 2007 г. до окончателното изплащане.
С така наложените по вид и размер наказания съдът намира,
че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната
превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и
възпитателно по отношение на двамата подсъдими и останалите граждани.
Приобщените по делото като веществени доказателства:
розова памучна жилетка на ивици, розова жилетка със сребрист кант, синя памучна
блуза с връзки, синя блузка с яка, детско бежово потниче с дантела, детско
памучно потниче с бели, жълти и син ленти, детско потниче бежово с тънки
презрамки, детска винено-розова блуза, да
се унищожат като вещи без стойност,
след влизане на присъдата в
законна сила.
При този изход на делото, подсъдимите Е.И.П. и П.С.Г., следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на ВСС гр. София сумата от 510 лв. - направени по
делото разноски за вещи лица, както и 5 лв. - държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист. Подсъдимия Е.И.П. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВСС гр. София сумата от 400 лв. – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: