Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 808
/27.07.2023 година, гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІV-ти състав, на
трети юли две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание в следния
състав:
Съдия: Нели Стоянова
при секретаря Димитрина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията Стоянова административно дело № 858 по
описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211 от Закон за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на младши инспектор Х.Г.Г., на длъжност – надзирател
І-ва степен в Затвора Бургас І-ва категория, против заповед № ЗН-355/18.04.2023 г. на началника на Затвора - Бургас,
с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок
от 6 месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР и чл. 204, т. 3 от ЗМВР вр. чл. 15, ал. 1,
т. 3 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на процесната заповед, като
постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с
целта на закона. Сочи неизпълнение от страна на административнонаказващия
орган на задължението за събиране и оценка на доказателствата, както и неправилно
тълкуване на същите, което е довело и до неправилни изводи на ДНО. Оспорва извършването
на нарушението и твърди, че не са изложени мотиви при определяне на
наказанието. Жалбоподателят счита, че оспорената заповед не съдържа основни
реквизити, като дата и място на извършване на нарушението, фактически
обстоятелства при които е извършено, както и доказателствата въз основа на
които се основават изводите за извършено нарушение. Допълва, че по делото не е
безспорно установено, че профилът в социалната мрежа, чрез който е направена
публикацията, принадлежи на наказания служител, както и авторството на
публикацията. Иска отмяна на оспорената заповед.
В съдебното заседание жалбоподателят лично и чрез
процесуален представител поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски. Ангажира
доказателства.
Ответникът по жалбата – началник на затвора в
гр.Бургас, представя административната преписка. В с.з. не се явява, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид доводите изложени в жалбата, събраните по делото
доказателства и като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено следното от фактическа страна:
Предмет
на оспорване е Заповед № ЗН-355/18.04.2023 г. на началника на Затвора - Бургас, с която на Х. Г. е
наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца - за неспазване
на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а
именно – за това, че младши инспектор Г. от личния си фейсбук профил е публикувал
коментар – „такива хора са нужни на системата, а не като онзи паразит Павлова,
която е олицетворение на корупция, тя трябва да бъде изгонена“ под споделена
връзка на страницата на фейсбук група „Синдикат на служителите в затворите в
България (PETUB) от 11.03.2023 г. под статия с текст – „Старши комисар Розалина
Ганекова напуска системата на ГДИН“.
По делото не е спорно, че в Затвора - град Бургас I-ва категория има служител с имена Х.Г.Г.
– заемащ длъжността надзирател I-ва степен в Затвор Бургас I-ва категория.
С писмо
рег. № 3000 от 15.03.2023 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ (ГДИН) до началника на Затвора – Бургас е разпоредено извършване
на проверка във връзка с публични изяви в социалните мрежи на служители от
ГДИН, предвид декларираното от тях запознаване с етичния кодекс за поведение на
държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и ГДИН към Министъра на
правосъдието. Към писмото е приложено копие от публикация във Фейсбук на Х.Г.
(л.15 – 17).
Дисциплинарното
производство е започнало със заповед № 228 от 20.03.2023г. на началника на
Затвора Бургас (л. 19), за изясняване на постъпилите предварителни данни в посоченото
писмо, като е разпоредено да се извърши проверка, относно нарушаване на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН от страна на младши
инспектор Х.Г.Г. – надзирател І-ва степен в Затвора Бургас І-ва категория, чрез
публикация в социална мрежа Фейсбук. Проверката е възложена на комисия в състав
председател: главен инспектор Желю Иванов - зам.началник (режимна и надзорно-охранителна
дейност) в Затвор Бургас І-ва категория; зам.председател: главен инспектор
Дамян Манолов – началник на сектор (надзорно-охранителна дейност) І-ва категория
в Затвор Бургас І-ва категория; членове: инспектор Николай Стоянов – ВПД „Началник
на сектор І-ва категория в затворническо общежитие „Дебелт“ І-ва категория към
Затвор Бургас І-ва категория, инспектор Ангел Ставрев – инспектор ІV степен
(човешки ресурси) в Затвора Бургас І-ва категория и Милен Г. – старши
юрисконсулт в Затвор Бургас І-ва категория. Разпоредено е още за резултатите от
проверката да се изготви писмена справка, която да бъде докладвана в срок до
31.03.2023 г. Младши инспектор Х.Г. е запознат със заповедта на 29.03.2023 г.
От така назначената комисия е извършена проверка, обективирана в справка с
рег. № ДЗ-1887 от 31.03.2023 г., изготвена в указания срок в заповедта (л. 24 –
26). В справката е установено, че коментара на младши инспектор Х.Г. е във
връзка със споделена връзка на страницата на Фейсбук група „Синдикат на
служителите в затворите в България (PETUB) от 11.03.2023 г. под статия с текст
– „Старши комисар Розалина Ганекова
напусна системата на ГДИН“. Комисията е приела, че публикувания коментар от
профила на младши инспектор Г. – „Такива
хора са нужни на системата, а не като онзи паразит Павлова, която е
олицетворение на корупция, тя трябва да бъде изгонена“, може да се направи
извод, че същия се отнася за госпожа Павлова - зам.министър на правосъдието на
Република България. Прието е още, че с тази публикация младши инспектор Г. е
нарушил разпоредбите на чл. 3 - „дейността
на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи
на поведение“: т. 3 - „уважение и
зачитане достойнството и правата на гражданите – уважава достойнството на всеки
човек както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън службата и
не допуска предпочитание, предубеждение или предразсъдъци въз основа на раса,
произход, етническа и политическа принадлежност, пол, религия, образование,
убеждения, лично и обществено положение или имуществено състояние“; чл. 64
- „в отношенията с колегите си държавният
служител проявява уважение и коректност, като не допуска поведение, което
накърнява достойнството и правата на отделната личност“ и чл. 69 - „държавният служител зачита достойнството и
правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация както в
служебни помещения, така и в обществени места“ от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители от ГДИН и Главна дирекция „Охрана“ към
Министерство на правосъдието, утвърден със заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. от
министъра на правосъдието. Въз основа на тези констатации комисията е направила
предложение на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 200, ал
.1, т. 12 от ЗВМР – „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР“ на младши инспектор Х.Г. – надзирател І-ва степен в Затвор
Бургас, да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест
месеца. Към справката е приложена декларация от 09.01.2018 г., с която Х.Г.Г. е
декларирал, че е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители
от ГДИН към министъра на правосъдието (л. 18).
С покана рег. № ДЗ-2102/06.04.2023 г. младши инспектор Г. е поканен от
дисциплинарно-разследващия орган да се яви на 10.04.2023 г. в 10:00 часа в сградата
на Затвор Бургас, за да се запознае с изготвената справка, като му е указано,
че в срок от 24 часа след запознаването със справката има право да даде
допълнителни обяснения или възражения до началника на затвора относно
посочената в доклада фактическа обстановка, правната квалификация на деянието и
предложеното наказание, както и да представи доказателства. Поканата е връчена
на жалбоподателя на 06.04.2023 г. в 15:45 часа
(л. 21).
Видно от протокол с рег. № ДЗ-2161/10.04.2023 г., младши инспектор Г. и
адвокат Г.К., в качеството й на подпомагащ защитата на служителя на 10.04.2023
г. в 10:10 часа са се запознали със заповед № 228/20.03.2023 г. на началника на
Затвор Бургас І-ва категория и изготвената справка с рег. № ДЗ-1887/31.03.2023
г., ведно с приложените към нея документи (л.31).
На същата дата и час началника на Затвор Бургас І-ва категория на основание
чл. 206, ал. 1 от ЗМВР е изслушал младши инспектор Г., за което е съставен
протокол с рег. № ДЗ-2159/10.04.2023 г. В протокола е посочено, че в дадените
устни обяснения, младши инспектор Г. оспорва извършеното от него нарушение на
служебната дисциплина (л.27 – 28).
С покана с рег. № ДЗ-2160/10.04.2023 г. жалбоподателя на основание чл. 206,
ал. 1 от ЗМВР е уведомен, че в срок от 24 часа от връчването на поканата има
право да представи писмени обяснения, като посочи и доказателства за твърдените
от него факти и обстоятелства, като същите следва да бъдат депозирани в деловодството
на Затвора Бургас. Поканата е връчена на жалбоподателя на 10.04.2023г. в 10:15
часа (л. 29 – 30).
На 11.04.2023 г. Х.Г. е представил писмено сведение с рег. №
ДЗ-2213/11.04.2023 г., видно от което същия изразява несъгласието си с
отразеното в изготвената справка. Твърди, че не е извършил дисциплинарно
нарушение и не е нарушил Етичния кодекс, така както е описано в заповедта и
справката. Заявява, че няма нищо общо с посочените коментари, не ги е писал той
и не знае за кого са предназначени, тъй като в тях няма име или адресат и не е
сигурен, че изобщо изхождат от неговия профил. Посочва, че извадките са просто
лист с текст, незаверен с дата и час така, че не е възможно да се твърди, че
именно той, на конкретната дата и час лично е написал коментар. Твърди, че
телефонът му няма парола и всеки би могъл да има достъп до него и да пише коментари
от негово име, което не е прецедент в публичното фейсбук пространство. Заявява,
че винаги стриктно е спазвал етичните правила и не счита, че е извършил каквото
и да било нарушение на служебната дисциплина и на етичния кодекс (л. 32).
На 18.04.2023 г. началникът на Затвора Бургас е издал оспорената заповед №
ЗН-355/18.04.2023 г., с която, възприемайки напълно установената от назначената
комисия фактическа обстановка и базирайки се на изготвената справка от
31.03.2023 г., е наложил на жалбоподателя предвиждащото се в чл. 197, ал. 1, т.
3 от ЗМВР дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца за
нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – „неспазване на правилата на етичния
кодекс за поведение на държавните служители”, във връзка с чл. 200, ал. 1, т.
12 от ЗМВР – „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните
служители”, за това че от личния си фейсбук профил е написал коментар – „Такива хора са нужни на системата, а не като
онзи паразит Павлова, която е олицетворение на корупция, тя трябва да бъде
изгонена“ под споделена връзка на страницата на Фейсбук група „Синдикат на
служителите в затворите в България (PETUB) от 11.03.2023 г. под статия с текст
– „Старши комисар Розалина Ганекова
напусна системата на ГДИН“, и с тези действия е нарушил разпоредбите на чл.
3 - „дейността на държавните служители се
осъществява при спазване на следните етични принципи на поведение“: т. 3 -
„уважение и зачитане достойнството и
правата на гражданите – уважава достойнството на всеки човек както при
изпълнение на служебните си задължения, така и извън службата и не допуска
предпочитание, предубеждение или предразсъдъци въз основа на раса, произход,
етническа и политическа принадлежност, пол, религия, образование, убеждения,
лично и обществено положение или имуществено състояние“; чл. 64 - „в отношенията с колегите си държавният
служител проявява уважение и коректност, като не допуска поведение, което
накърнява достойнството и правата на отделната личност“ и чл. 69 - „държавният служител зачита достойнството и
правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация както в
служебни помещения, така и в обществени места“ от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители от ГДИН и Главна дирекция „Охрана“ към
Министерство на правосъдието, утвърден със заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. от
министъра на правосъдието.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 25.04.2023 г., като същият е посочил,
че не се намира в законоустановен отпуск. Жалбата сезираща съда е подадена на
05.05.2022 г., в рамките на срока по чл. 149 от АПК.
В хода на съдебното производство е представена кадрова справка с рег. №
ДЗ-3432/29.05.2023 г. на младши инспектор Х.Г., съгласно която жалбоподателят е
наказван дисциплинарно както следва: - с „порицание“ за срок от шест месеца,
съгл. заповед № 460/19.07.2016 г. на началника на Затвора Бургас І-ва категория;
- с „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, съгл. заповед №
219/19.04.2022 г. на началника на Затвора Бургас І-ва категория; и с
„порицание“ за срок от шест месеца, съгл. заповед № ЗН-355/18.04.2023 г. (като същата
не е влязла в сила и е предмет на оспорване в настоящото производство) и е
награждаван както следва: – с „писмена похвала“, съгл. заповед №
Л-385/21.12.2017 г. на началника на Затвор София І-ва категория и с „писмена
похвала“, съгл. заповед № Л-19/30.04.2018 г. на ВПД началник на Затвор София
І-ва категория (л. 41 – 42).
По искане на жалбоподателя по делото е допуснат до разпит един свидетел -
Диян Димчев Димов – служител в Затвора Бургас на длъжност „надзирател“. Свидетелят
посочва, че с жалбоподателя са колеги и двамата членуват във фейсбук групата
„Синдикат на служителите в затворите в България“, като същата наброява около
4000 членове и в нея участват служители на затворите и арестите в страната,
както и служители на ГД „Охрана“. Посочва още, че фейсбук профила на Г., който
той е виждал, имената са били изписани на латиница, а не на кирилица. Обяснява,
че Г. му е споделил, че искат да го наказват във връзка с негов коментар под
някаква статия, но същият му е споделил, че не е писал подобен коментар. При
предявяване на двата броя разпечатки по делото от социалните мрежи, свидетелят
заявява, че е виждал статията, както и подобна снимка на профила на
жалбоподателя, но тук името е изписано по друг начин – на кирилица, а не на
латиница.
При
така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от надлежна страна, адресат на
обжалвания индивидуален административен акт, в законоустановения срок по чл.
149, ал.1 от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по
следните съображения:
Оспорената в настоящото производство заповед е
издадена от компетентен орган – началника на Затвора в гр. Бургас, оправомощен
с нормата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съгласно която началникът на затвора
организира, ръководи, планира, контролира и отговаря за работата на
служителите, разрешава отпуски и командирова служители в страната, награждава
служителите с награди по чл. 30, ал. 2, т. 1 от този закон и налага
дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМВР и по чл.
188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, сред които е и процесното.
Заповедта е издадена в предвидената от чл. 59 от АПК
писмена форма и съдържа посочените в нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР
реквизити.
Дисциплинарното производство е протекло в рамките на законоустановения
срок, установен в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание
да се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от
една година от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство са постъпили при
компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В случая това е станало на
04.04.2023 г., когато справката с рег. № ДЗ-1887/31.03.2023 г., обективираща
резултатите от проверката, е получена от дисциплинарно-наказващия орган -
началник на Затвора в гр. Бургас, и той се е запознал със съдържанието й.
Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 18.04.2023 г.,
т.е в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Предоставена е възможност за участие на
жалбоподателя в образуваното дисциплинарно производство. С оглед на това,
процесната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените
правила - спазване на предвидената в ЗМВР процедура.
Настоящият съдебен състав намира за основателни
доводите на Г., че въпросната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна, издадена при неправилно приложение на материалния закон.
Като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание
дисциплинарно-наказващия орган е посочил чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 200, ал. 1,
т. 12 от ЗМВР. Съобразно чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР дисциплинарните нарушения
са неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, а нормата на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР регламентира, че дисциплинарно
наказание „порицание“ се налага за нарушаване на етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР.
Дисциплинарната отговорност по Глава VІІІ от
ЗМВР е лична и виновна отговорност и за да бъде наложено дисциплинарно
наказание на един държавен служител, следва административният орган да докаже,
че той виновно (умишлено или по непредпазливост в двете й форми - небрежност и
самонадеяност) е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно
нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 194,
ал. 4 от ЗМВР, дисциплинарната отговорност е лична, като всеки държавен
служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в
нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност и
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Нарушение на служебната дисциплина е това виновно неизпълнение на произтичащите
от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото
деяние обективно не съответства на правнодължимото поведение на служителя, в
т.ч. и на правилата на Етичния кодекс. В тежест на дисциплинарнонаказващият
орган е да установи и посочи конкретни фактически обстоятелства, осъществяващи
състав на конкретно дисциплинарно нарушение, което в случая не е сторено, доколкото
липсват доказателства относно авторството на направения коментар.
Представените по делото разпечатки на л. 16 и л.
17 представляват екранна снимка от телефон на статия със заглавие „Старши
комисар Розалина Ганекова напуска системата на ГД „ИН“ (л.17) и снимка на
коментари от „Х.Г.“ и „Ivan
Dukov“ (л.16). От така
направените разпечатки не може да се установи на коя дата и къде е била
публикувана статията, съответно на коя дата и къде е бил публикуван коментара
от лице с име „Х.Г.“. В долната част на разпечатката на л. 17 се чете
„Съобщения на ССЗБ (PETUB)“, с поставен знак пред
текста съответстващ на знака за съобщения в „Messenger“, което от своя страна също води до неяснота
дали евентуално статията е била публикувана на страницата на фейсбук група
„Синдикат на служителите в затворите в България (PETUB), както е посочено в заповедта или е била
публикувана в Messenger
група, както би могло да
се установи от приложената по делото снимка на л. 17. От приложената по делото снимка на л. 16 не може да се
установи, че коментара е бил направен именно под статия със заглавие „Старши
комисар Розалина Ганекова напуска системата на ГД „ИН“, а и от самият коментар
не може по безспорен начин да бъде установено, че е насочен към
заместник-министъра на правосъдието госпожа Павлова, доколкото в същия е
посочена само фамилия, без име и без длъжност.
Отделно от това в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание не е посочено кога е направен коментара като дата, и други реквизити,
имащи отношение към установяване авторството на коментара. Тези обстоятелства е
могло да бъдат установени преди издаване на акта, но това не е сторено, което
от своя страна сочи на неизпълнение от страна на административнонаказващия орган
на задълженията му по чл. 35 от АПК и обуславя материалната незаконосъобразност
на заповедта. Заповедта не съдържа информация за датата на направения коментар,
а ответникът е бил длъжен да установи момента на извършване на нарушението с
всички възможни и допустими средства.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваната заповед
е издадена при липсата на яснота относно авторството и датата на която е
извършено посоченото в заповедта нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители от ГДИН и Главна дирекция „Охрана“ към МВР, което е довело до
недоказаност и необоснованост на наложеното дисциплинарно наказание.
С оглед на това обжалваната
заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски.
Същите са своевременно заявени. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер
на 750 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 04.05.2023 г.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗН-355/18.04.2023 г. на началника на Затвора - Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на Х.Г.Г.,
ЕГН ********** разноски в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.
На основание чл. 211 от ЗМВР
решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: