РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Първомай, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:София С. Монева
при участието на секретаря Петя Г. Монева
като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело №
20235340100229 по описа за 2023 година
Производство по реда на Глава двадесет и девета от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 144/23.10.2023 г., постановено по настоящото дело, е
допусната делба между съделителите П. М. П., ЕГН: **********, с адрес: ************,
процесуално представляван по пълномощие от адв. В. С. И., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, и М. П.
И., ЕГН: **********, с адрес: ************, и адрес за съдебна кореспонденция:
************, на поземлен имот № ***** в кв. 81 по плана на ************, целият с
площ, застроена и незастроена, от ********* кв. м., при граници: улица, улица, улица,
поземлен имот № ***** и поземлен имот № *****, ведно с построените в него: масивна
жилищна сграда с площ от ** кв. м., паянтова жилищна сграда с площ от ** кв. м., паянтова
сграда с площ от **в. м., паянтова сграда с площ от** кв. м. и навес с площ от ** кв. м.,
всички в режим на търпимост по смисъла на §16 от ЗУТ, за който имот по действащия
регулационен план на с. Дълбок извор, общ. Първомай, утвърден със Заповед № 374/1971 г.,
са отредени: урегулиран поземлен имот (УПИ) № V-***** в кв. 81, целият, застроен и
незастроен, с площ от ******* кв. м., предназначен за жилищно строителство, с приложени
дворищна и улична регулации, при граници: улица, улица и УПИ № ******, с
административен адрес: ************, ведно с построените в него и описани по-горе
сгради, и незастроен УПИ № **за зеленина в кв. ** с площ от ******* кв. м., предназначен
за зеленина, което мероприятие не е реализирано, с приложени дворищна и улична
1
регулации, при граници: УПИ № ******, улица, УПИ № ******* и УПИ № ******, и с
административен адрес: ************ „а“, при равни квоти.
В открито съдебно заседание във фазата по извършване на делбата ищецът чрез
процесуалния си пълномощник пледира за възлагане в негов дял на целия имот без
дължимост на уравняване, а ответницата, редовно призована, не се явява, не се представлява
и не застъпва становище по съществото на спора.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и съобрази наведените от страните
доводи по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна
страна следното:
Действащата нормативна уредба позволява съдебната подялба да се извърши
посредством теглене на жребий по порядъка на чл. 347, чл. 350 и чл. 352 от ГПК,
разпределяне на имотите по регламента на чл. 353 от ГПК, възлагането им при фактическите
състави чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, ако са неподеляеми жилища, и изнасянето им на
публична продан на основание чл. 348, ал. 1 от ГПК.
Чл. 34, ал. 2 от ЗС предвижда, че разпоредбите за делба на наследство важат
съответно и за тази на съсобствен имот.
Изборът на адекватен делбен способ е доминиран от принципното начало на чл. 69,
ал. 2, изр. 1 от Закона за наследството (ЗН), повеляващо по възможност всеки съделител да
получи припадащата му се част в натура, като такова право той има както по отношение на
всеки един имот при наличие на възможност за реалното му поделяне, така и на всяка
съвкупност от имущества от определен вид, в което се проявява и принципът на
равноправие. Казаното предполага съобразяване на броя, вида, предназначението,
стойността и поделяемостта на вещите, признатите на съсобствениците вещни права,
техните искания и предпочитания, както и други относими обстоятелства.
В съответствие с чл. 348 от ГПК изнасянето на имота на публична продан се
постановява, ако е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, или както
гласи чл. 69, ал. 2, изр. 3 от ЗН, когато поделянето е неудобно. Неподеляемост е налице и
когато имотите са повече от един, но са поотделно неподеляеми и броят им е по-малък от
този на съделителите. При положение обаче че за всеки съделител е отредим самостоятелен
обект на собственост, при отсъствие на възлагателни претенции принципът на чл. 69, ал. 2,
изр. 1 от ЗН се реализира чрез теглене на жребий, а ако последното се окаже невъзможно или
много неудобно – чрез разпределяне.
По аргумент от цитираната разпоредба на жребия се отдава значимост на принципен
метод за съдебна подялба (в този смисъл Решение № 47/12.02.2010 г. на ВКС по гр. дело №
818/2009 г., II г. о., Решение № 127/24.02.1987 г. по гр. дело № 12/1987 г., I г. о., и Решение №
91/20.06.2017 г. на ВКС по гр. дело № 4198/2016 г., I г. о.), който изисква кумулативното
наличие на обособяемост от делбеното имущество на реални дялове, достатъчни за всички
участници в съсобствеността, равенство на квотите им, както и липсата на негативните
2
предпоставки за прилагането му, регламентирани в чл. 353 от ГПК – а именно съставянето
на дялове и тегленето на жребий да е невъзможно или много неудобно. В първата хипотеза
имотите се различават съществено един от друг по площ, обем или стойност, а
същевременно частите на съделителите са различни, а във втората се стига до
нецелесъобразно разпределение, усложняване на отношенията и имотни спорове между
страните, затруднения при уравняването и чувствително разместване на имуществени блага
(в този смисъл Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС). Като примери на неудобство
за теглене на жребий константната съдебна практика откроява случаите, в които преди
делбата съсобствениците са установили върху отделни делбени имоти трайна фактическа
власт и са реализирали в тях значителни подобрения като построяване на сгради, големи
пристройки, надстройки и преустройства (в този смисъл т. 5б от Постановление №
7/28.11.1973 г. на Пленум на ВС) или са постигнали извънсъдебно съглашение за
разпределяне на ползването и др.
Методът по чл. 353 от ГПК е уреден като изключение от жребийния и съчетава и
двата принципа – на реален дял и за равенство. В Тълкувателно решение № 2/11.04.2022 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГК, е прието, че за приложимостта му не е необходима
еднаквост на имотите по вид, предназначение или стойност, а е достатъчно от тях да могат
да се образуват реални дялове за всички съделители, което е водещото начало в делбата. По
изричното правило на чл. 69, ал. 2 от ЗН неравностойността им се уравнява в пари. Едва на
следващо място с оглед особеностите на конкретния случай би могло при обособяването на
дяловете да се търси тяхната еднородност, което означава, че ако наред с другите недвижими
вещи в делбената маса има и еднакви по вид и предназначение такива, съответни по брой на
съделителите, то съдът следва по реда на чл. 353 от ГПК да възложи от тях в дела на
всекиго.
Обективните и субективни параметри на делбата, детерминирани с решението по
допускането й, предпоставят осъществяването й между двама съделители с равни квоти по
отношение на два съседни урегулирани поземлени имота в кв. 81 по действащия
регулационен план на ************ – единият УПИ № ****** с площ от ******* кв. м.,
предназначен за жилищно строителство, ведно с находящите се в него масивна жилищна
сграда с площ от **кв. м., паянтова жилищна сграда с площ от ** кв. м., паянтова сграда с
площ от ** кв. м., паянтова сграда с площ от ** кв. м. и навес с площ от ** кв. м., всички в
режим на търпимост по смисъла на §16 от ЗУТ, а другият – незастроен УПИ № **за
зеленина, с площ от ******* кв. м., предназначен за зеленина, което мероприятие не е
реализирано.
Изслушаната комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза излага
заключение (л. 69 – л. 77), което не се оспорва и като добросъвестно, обективно и
компетентно изготвено, се кредитира от съда, че актуалната пазарна цена на първия парцел
и на масивната жилищна сграда с площ от **кв. м. възлиза общо на 24 858, 00 лева, а на
втория – на 26 756, 00 лева.
При огледа на делбеното имущество, което се оценява сумарно на 51 614, 00 лева,
3
вещото лице констатира, че гореспоменатата жилищна сграда е еднофамилна, в
компрометирано техническо състояние и е неподеляема, а останалите постройки в УПИ №
****** са срутени и понастоящем не съществуват. Поради това не подлежат на оценка и
делба.
Следователно делбената маса предоставя възможност за натурално попълване на
индивидуалния патримониум на всеки от съсобствениците в съгласие с чл. 69, ал. 2, изр. 1
от ЗН. Предвид казаното и доколкото в преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 от ГПК от тях не
са постъпили искания по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, имотите са разпределими чрез теглене
на жребий по реда на чл. 347, чл. 350 и чл. 352 от ГПК, или ако последното се окаже
невъзможно или много неудобно – от съда по реда на чл. 353 от ГПК.
След като съобрази равенството на делбените квоти на съделителите, паричното
изражение на всяка от които възлиза на 25 807, 00 лева, приблизителната равностойност на
образуваните реални дялове и липсата на доказателства, сочещи на невъзможност или
неудобство по смисъла на чл. 353 от ГПК, съдът намира, че делбата следва да се извърши
чрез жребий, като за целта съобразно чл. 350 от ГПК е изготвил и предявил на страните
проект на разделителен протокол, съгласно който в дял І на стойност 24 858, 00 лева е
поставен УПИ № *****, ведно със сградите в него, от които съществуваща към момента е
само масивната жилищна сграда с площ от ** кв. м., а в дял IІ на стойност 26 756, 00 лева –
незастроеният УПИ № ** зеленина, при дължимо парично уравнение от 949, 00 лева.
По мнение на съдебния състав не съставлява пречка за жребийния подход различието
на недвижимостите по предназначение и застрояване, тъй като указаният в т. 5б от
Постановление № 7/28.11.1973 г. на Пленум на ВС показател за невъзможност предполага
едновременната даденост на съществени разлики в характеристиките на вещите и в размера
на частите на съделителите, когато би могло да се очаква нежелан правен резултат, при
който съсобственик с по-малка квота да получи по-ценен имот (в този смисъл Решение №
406/10.01.2012 г. по гр. д. № 729/2010 г. на ВКС, І г.о., и Решение № 127/24.02.1987 г. по гр.
д. № 12/1987 г., I г. о.). Напротив, тук се касае за два съседни урегулирани поземлени имота,
близки по парична оценка. Не са установяват и обстоятелства, които да говорят за голямо
неудобство по критериите, утвърдени в съдебната практика.
Гореизложеното мотивира съда да постанови решение, с което на основание чл. 350,
изр. 2 от ГПК да обяви за окончателен съставения по реда на чл. 347 от ГПК и предявен на
страните в открито съдебно заседание на 04.09.2024 г. проект за разделителен протокол,
срещу който не са постъпили възражения.
След влизането му в сила следва да се пристъпи към действия по теглене на жребий в
съответствие с чл. 352 от ГПК.
Съгласно чл. 69, ал. 2, изр. 2 от ЗН неравенството между стойността на оформените
дялове и на правата на съделителите подлежи на парична компенсация, поради което за
уравнение този от тях, който при жребия се сдобие с дял ІІ, трябва да заплати на получателя
на дял І сумата от 949, 00 лева.
4
На основание чл. 355, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 8, предл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да
бъде осъден да внесе в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за разглеждане
на уважения делбен иск в размер на 1 032, 28 лева, а при режима на чл. 355, изр. 1 от ГПК
ответницата – и да възстанови на ищеца съразмерната на дела си част от сторените от него
разноски за изготвяне на експертизата – а именно сумата от 200, 00 лева.
Водим от горното, и на основание чл. 350, изр. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА окончателен разделителен протокол за извършване на делбата, допусната с
Решение № 144/23.10.2023 г. между П. М. П., ЕГН: **********, с адрес: ************,
процесуално представляван по пълномощие от адв. В. С. И., вписан в регистъра на
Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, и М. П.
И., ЕГН: **********, с адрес: ************, и адрес за съдебна кореспонденция:
************, както следва:
1. В дял І-ви, възлизащ на стойност 24 858, 00 (двадесет и четири хиляди осемстотин
петдесет и осем) лева, се поставя: урегулиран поземлен имот (УПИ) № V-***** в кв.
** по действащия регулационен план на ************, утвърден със Заповед №
374/1971 г., целият, застроен и незастроен, с площ от ******* кв. м., предназначен за
жилищно строителство, с приложени дворищна и улична регулации, при граници:
улица, улица и УПИ № ******, с административен адрес: ************, ведно с
построената в него: масивна жилищна сграда с площ от 75 кв. м. в режим на
търпимост по смисъла на §16 от ЗУТ.
2. В дял ІІ-ри, възлизащ на стойност 26 756, 00 (двадесет и шест хиляди седемстотин
петдесет и шест) лева, се поставя незастроен УПИ № *за зеленина в кв. ** по
действащия регулационен план на ************, утвърден със Заповед № 374/1971 г.,
с площ от ******* кв. м., предназначен за зеленина, което мероприятие не е
реализирано, с приложени дворищна и улична регулации, при граници: УПИ №
******, улица, УПИ № ****** и УПИ № ******, и с административен адрес:
************ „а“.
Съделителят, получил при теглене на жребия дял ІІ, следва да заплати на съделителя,
получил дял І, сумата от 949, 00 (деветстотин четиридесет и девет) лева за уравнение на
дяловете.
ОСЪЖДА П. М. П., ЕГН: **********, с адрес: ************, процесуално
представляван по пълномощие от адв. В. С. И., вписан в регистъра на Адвокатска колегия –
Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 1 032, 28 лева (хиляда
тридесет и два лева и двадесет и осем стотинки) – държавна такса за разглеждане на иска за
делба.
5
ОСЪЖДА М. П. И., ЕГН: **********, с адрес: ************, и адрес за съдебна
кореспонденция: ************, да заплати, както следва:
на П. М. П., ЕГН: **********, с адрес: ************, процесуално представляван по
пълномощие от адв. В. С. И., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с
адрес за съдебна кореспонденция: ************, сумата от 200, 00 (двеста) лева –
съдебноделоводни разноски за изготвяне на комплексна съдебно-техническа и
оценителна експертиза, съразмерно на дела си в съсобствеността;
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Първомай сумата
от 1 032, 28 лева (хиляда тридесет и два лева и двадесет и осем стотинки) – държавна
такса за разглеждане на иска за делба.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението, а след влизането му в сила – и
уведомление за доброволно изпълнение на присъдените в тяхна тежест задължения към
бюджета на съдебната власт, в случай че дотогава не са заплатени.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото за насрочване тегленето на жребий.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му.
СМ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: _______п________________
6