Решение по дело №1832/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2585

град  Варна, 26.6.2017 г.,

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                        Гражданска колегия, 7-ми състав,

На 2-ри юни 2017 г.                                                 Година 2017

в публично съдебно заседание проведено в следния състав:

                                                                       

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. КОЮВА

 

при участието на секретар Антония Пенчева

разгледа докладваното от съдия М. Кoюва

гражданско дело № 1832 по описа за 2016 година

 

Предявен е иск с правно основание чл.50 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена в съда искова молба от ищец Н.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ответник „ОМВ БЪЛГАРИЯ”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с молба до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца СУМАТА 10000,00 лева (десет хиляди лева) претендирана като частичен иск от обща сума 100 000,00 лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на търпени болки и страдания в следствие на продаден на 17.02.2011г.  от служители на ответника бутилка с натурален сок 200 милилитра с надпис „РАУХ премиум мариле албикока абрикот” /”RAUCH Premium Marille Albicocca Abricot”/ в обект Бензиностанция ОМВ-Бриз в гр.Варна, ж.к.Чайка, изразяващи се в две средни телесни повреди – разстройство на здравето временно опасно за живота и временно разстройство неопасно за живота, след получено корозивно изгаряне на лигавицата на устната кухина, сливиците, гълтача, хранопровода и стомаха, като за всяка телесна повреда се претендира по 50 000,00 лева обезщетение /по 5000,00 лева за частичния иск/, ведно със законната лихва върху сумата считано от увреждането /17.02.2011г./ до окончателното изплащане на задължението.

Обстоятелства, от които произтичат претенциите: В исковата молба се твърди, че на 17.02.2011г. ищецът отишъл на посочената бензиностанция с приятели, купил си посочената бутилка сок, отпил от нея и веднага след това изплюл поетата течност. Отишъл в тоалетната, повръщал, измил се и забелязал, че езикът се зачервил. Била повикана спешна медицинска помощ, като линейка закарала ищеца в болница. По случая било образувано и досъдебно производство, в хода на което се установили две средни телесни повреди нанесени след случилото се на ищеца. Твърди се, че ищеца търпи болки и страдания от момента на случката до момента на подаване на ИМ в съда. Поради изложеното се моли съдът изцяло да уважи претенциите на ищцата.

Ответника в указания срок по реда на чл.131 ГПК не представя отговор, не изразява становище по иска, не прави възражения, за последното с отговора настъпва преклузия.

 

В открито съдебно заседание ищцовата страна, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа предявения иск и моли да бъде уважен от съда.

В открито съдебно заседание ответната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло ищцовите претенции, навеждат се твърдения, че ответникът нито е бил собственик на бутилката сок, нито същата е била под надзора му, поради което моли съдът да отхвърли изцяло предявените срещу него искови претенции.

 

СЪДЪТ, след като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК и представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са приети следните доказателства - копие от фибро-езофаго-гастро-дуодено скопия, копие от постановление за спиране на наказателното производство от 20.12.2012 г., копие от съдебномедицинска експертиза № 109-2011, копие от епикриза на Н.П.Д., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Н.П.Д., справка от 23.03.2016 г. за актуално състояние на всички трудови договори на Н.П.Д. ***, удостоверение, изх. № 3862 от 23.03.2016 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице от Агенция по вписванията- Варна, справка за актуално състояние на действащите трудови договори към дата 13.04.2016 г. на „О.Б.” ООД.

По делото е изготвена и приета СХЕ /л.159-162/, коректно и обективно изготвена от вещото лице, неоспорена от страните, от заключението на която се установява, че в изследваната бутилка сок има наличие на натриева основа с концентрация 5,6 %, като е отпито не повече от 10 милилитра, а течността останала в бутилката е 200 милилитра. Натриева основа може да се закупи от търговската мрежа свободно, на люспи или в разтвор /сода каустик/. В о.с.з. вещото лице посочва, че бутилките са за еднократна употреба, т.е. не се измиват преди да се напълнят със сока. Вещото лице също така посочва, че няма как сока да „кипне“ след поставяне в него на натриева основа, защото такова „кипене“ се получава само от кисилени, но не и от основи. Посочва, че в изследваната бутилка е имало сок от ябълка, а на етикета пишело кайсия или праскова.

По делото е изготвена и приета СМЕ /л.164-172/, коректно и обективно изготвена от вещото лице, от заключението на която се установява, че става въпрос за една средна телесна повреда разстройство на здравето временно опасано за живота, като получените увреди не затрудняват съществено работата на храносмилателната система на ищеца, стеснението на хранопровода получено от него в следствие на инцидента не затруднява храненето му. В о.с.з. вещото лице посочва, че липсват данни по делото за наличие на постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, защото след престоя си в болница след инцидента ищеца не е ходил повече на прегледи, което води до извод, че той се чувства достатъчно добре, за да не търси медицинска помощ. Състоянието на ищеца не налага допълнителни медицински прегледи и допълнително лечение.

По искане на ищеца са разпитани свидетели И. Н. Д. /дъщеря на ищеца/, М.В.П. и К.Д.Д. /последните двама без родство и дела със страните/, а по искане на ответника Н.С.И. /без родство и дела със страните/. Показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

По делото е изискано и получено цялото досъдебно производство образувано по случая ДП № 342/2011 г. по описа на Второ РУ- Варна/пр. пр. № 2839/2011 г. по описа на РП-Варна/.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от изпит сок от ищеца и последвало лечение, като се твърди, че ответника е бил собственик и е осъществявал надзор върху бутилката продадена на ищеца в обект – бензиностанция собственост на ответника.

Съгласно чл.50 ЗЗД собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта отговарят за причинените от нея вреди. Отговорността е безвиновна, солидарна и не зависи от качествата на вещта. За възникване на отговорността е необходимо наличието на три предпоставки - 1/ вреда, 2/ противоправното й причиняване от вещ и 3/ причинна връзка между вредата и вредоносното действие на вещта.

В настоящият правен спор съдът приема, че не е изпълнен фактическия състав на нормата на чл.50 ЗЗД за възмездяване на вреди от непозволено увреждане от вещи от страна на лицето, което е собственик и осъществява надзор над тях.

С оглед събраните доказателства по делото се установява, че ответника е собственик на обекта-бензиностанция, но не и на вещите продавани в него – храни и напитки, доколкото управлението на обекта е възложено с договор на друга фирма – „Н.И.“ ЕООД считано от 1.1.2008г., като последната фирма е осъществявала и надзора върху продаваните в обекта напитки и храни. Също така нормата на чл.50 ЗЗД няма как да се приложи, защото не се доказва причинна връзка между вредата и вредоносното действие на вещта. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелите водени от ищеца и разпитани в о.с.з. М.В.П. и К.Д.Д., защото са напълно противоречиви и изграждат различни версии за една и съща случка. И двамата твърдят, че са купени два сока, но единия твърди, че ищеца е изпил сока на бара, пред служител на ответника, а втория твърди, че сока е бил отворен и ищеца е отпил от него на масата, където са се хранили. Отделно от това показанията на свидетеля М.В.П. са различни от дадените пред полицейски служител, което води съдът до извод, че показанията се променят, за да се установят твърденията наведени от ищеца с ИМ по делото, което пък води до извод за заинтересуваност на свидетелите от изхода на делото. До този извод се стига и с оглед на това, че свидетелите твърдят, че след отварянето на бутилката със сок течността от вътре е изкипяла навън и е направила бели пътечки по бутилката, което напълно противоречи на изводите на приетата по делото СХЕ.

Заинтересован свидетел от изхода на делото се явява и дъщерята на ищеца, поради което нейните показания съдът също няма как да кредитира, отделно от това тя не е била пряк свидетел на случилото се в бензиностанцията.

Не на последно място следва да се отбележи, че ищеца твърди, че е закупил сока, който е довел до нараняванията му от посочения обект-бензиностанция на ответника, но такива доказателства по делото липсват, т.е. ищеца не представя касов бон или друг документ, който да удостовери, че е закупил на посочената от него дата бутилка с натурален сок 200 милилитра с надпис „РАУХ премиум мариле албикока абрикот” /”RAUCH Premium Marille Albicocca Abricot”/ в обект Бензиностанция ОМВ-Бриз в гр.Варна, ж.к.Чайка. Към този извод води и заключението на вещото лице по приетата в досъдебното производство и в настоящото производство СХЕ, която посочва, че е изследван сок от ябълка, а не от кайсия. В същото време свидетелката М.В.П. сочи, че ищеца е поискал да купи сок от ябълка, а му били дали кайсия, за което се скарали със служителите на касата, но въпреки това ищеца бил пил от кайсиевия сок, което е още едно съществено противоречие.

Съдът като взе предвид изследванията на сока и бутилката в досъдебното производство под надзор на прокуратурата и в настоящото производство с оглед изготвените две СХЕ, достига до краен извод, че ищеца не доказва, че е закупил изследваната бутилка от така описания в ИМ обект собственост на ответника, поради което не може да се ангажира отговорността на ответника по реда на чл.50 ЗЗД. В този смисъл за съдът възниква основателно съмнение, че изследваната от вещото лице бутилка, не е закупена от обекта на ответника, а вероятно е внесена от ищеца, защото вещото лице открива, че бутилката не е с оригинален етикет, като тези които се продават в обекта на ответника. В този смисъл ответника не следва да отговаря за вредите причинени на ищеца.

Предявения иск е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

 

При този изход на спора съдът следва да присъди в полза на ответника разноските в размер на 1460,00 лева, от които 200,00 лева за платени депозити за експертизи /СМЕ и СХЕ/ и 1260,00 лева за платен адв.хонорар, който изчислен съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 и чл.7, ал.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не надхвърля определения минимум, като се вземе предвид, че адвокатското дружество представляващо ответника е регистрирано по ЗДДС видно от фактура № **********/ 22.6.2016г. Ответникът е представил списък с разноски по чл.80 ГПК. В тази връзка съдът няма как да вземе предвид възражението на ищеца по л.78, ал.5 ГПК, защото адв.хонорар на ответника е под установения минимум с оглед на цената на иска, проведените брой о.с.з. и начисляването на ДДС.

 

Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск от ищец Н.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ответник „ОМВ БЪЛГАРИЯ”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, за осъждане на ответника ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца СУМАТА 10000,00 лева (десет хиляди лева) претендирана като частичен иск от обща сума 100 000,00 лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на търпени болки и страдания в следствие на продаден на 17.02.2011г.  от служители на ответника бутилка с натурален сок 200 милилитра с надпис „РАУХ премиум мариле албикока абрикот” /”RAUCH Premium Marille Albicocca Abricot”/ в обект Бензиностанция ОМВ-Бриз в гр.Варна, ж.к.Чайка, изразяващи се в две средни телесни повреди – разстройство на здравето временно опасно за живота и временно разстройство неопасно за живота, след получено корозивно изгаряне на лигавицата на устната кухина, сливиците, гълтача, хранопровода и стомаха, като за всяка телесна повреда се претендира по 50 000,00 лева обезщетение /по 5000,00 лева за частичния иск/, ведно със законната лихва върху сумата считано от увреждането /17.02.2011г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.50 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА Н.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ОМВ БЪЛГАРИЯ”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА 1460,00 лева представляваща сторените от ответника разноски в производството пред РС-Варна,  на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в 2-седмичен срок от уведомяването на страните.

 

ПРЕПИС  от решението да се връчи на страните!

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: