О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №554
гр.Кюстендил,
28.07.2020г.
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и осми юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ваня Богоева
Членове:
Евгения Стамова
Веселина
Джонева
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№215/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Делото е
образувано по частната жалба на „***“ С.А., клон България, гр.**, представлявано от Д. Д., подадена от пълномощника ю.к.П. П., против разпореждане №908 от
25.02.2020г., постановено от Районен съд-Кюстендил по ч.гр.д.№421/2020г. по
описа на същия съд, с което е отхвърлено изцяло депозираното от „***“ С.А.,
клон България заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу В.С.Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.**.
В частната
жалба се прави искане за отмяна на разпореждането и за постановяване на съдебен
акт, с който заявлението за издаване на заповед за изпълнение против длъжника
да бъде уважено. Твърди се, че атакуваният съдебен акт е неправилен н
незаконосъобразен. Излагат се аргументи в подкрепа на
разбирането, че неправилно КнРС е счел, че договорът за кредит не отговаря на
императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, тъй като същата би следвало
да се тълкува във връзка с пар.1 т.6 от ДР на ЗПК, при което би се стигнало до
извод, че същата е свързана с изчисляване на приложимия към даден договор
променлив лихвен процент. Твърди се, че в конкретния случай договорът е бил
сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и същият не е бил
изменян от страна на кредитора. Претендирано е присъждането на разноски за
въззивното производство.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната
жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и
срещу подлежаш на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 във
вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Преценена по
същество жалбата се явява основателна. Съображенията за формирания извод се
заключват в следното:
РС-Кюстендил
е бил сезиран със заявление по чл.410 от ГПК, подадено от „***“ С.А., клон
България срещу В.С.Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.**, за следните суми: 131.92 лева – главница, 27.33 лева
– възнаградителна лихва за периода от 01.05.2019г. до 12.08.2019г. и 6.51 лева
– мораторна лихва за периода от 01.06.2019г. до 11.02.2020г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
в съда – 24.02.2020г. до изплащане на задължението, всички суми, произтичащи
от договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с №CARD-16617411, сключен на 06.12.2018г. Претендирано е
издаване на заповед за изпълнение и за сторените деловодни разноски - 26.19 лева за
държавна такса и 50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт по чл.26 от НЗПП.
Заявителят е
пояснил, че съгласно посочения договор за кредит, кредиторът се е задължил и е предоставил на заемателя кредитна карта с първоначален кредитен лимит от 700 лева, при задължение на
кредитополучателя след усвояване на суми да заплаща месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Месечните погасителни вноски били дължими до 1-во
число на месеца, следващ издаване на извлечение, най-малко в размер, посочен в
Тарифа на дружеството, а именно – при усвоен кредитен лимит в размер от 0.00 до
1 000 лева – минимална погасителна вноска в размер на 60.00 лева. Заявителят
е посочил, че към момента на подаване на заявлението в съда, непогасеното
задължение по револвиращия кредит на Натова е в общ размер на 165.76 лева, като
на 01.05.2019г. кредитополучателя е преустановил обслужването на заема, поради
което кредитната карта е била блокирана. В заявлението е посочено, че за
използване на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана
върху усвоения размер за времето на ползването, като са посочени и
допусканията, при които е бил изчислен годишния процент на разходите (ГПР).
Пояснено е, че за договорите от отворен тип, какъвто е и договорът за
револвиращ кредит не се изготвя погасителен план. Посочено е, че страните са
договорили падеж и вземането за минимална погасителна вноска е ставало
изискуемо и без покана, по правилото на чл.84 ал.1 от ЗЗД, като се твърди, че
за дължимите суми по конкретния договор, до длъжника е била изпратена покана за
доброволно изпълнение на задължението.
С
обжалваното разпореждане Районен съд – Кюстендил е отхвърлил изцяло така подаденото
заявление, позовавайки се на констатация за наличие на вероятна неравноправност
и нищожност на клаузи от договора за кредит, поради неспазване на императивното
изискване, залегнало в чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, доколкото в чл.15 от договора
била предвидена възможност кредиторът да преразглежда размера на лихвите и
таксите всеки месец, без същевременно да се съдържат условия, регламентиращи
методиката, по която банката може едностранно да променя лихвата, нито
посочване на алгоритъм и правила, по които базовия лихвен процент ще бъде
променян, при липса на правило за обвързаност на изменението на лихвения
процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които биха могли
да бъдат основание за промяната. Липсвала и яснота какво се включва в общите разходи
за потребителя, настоящи и бъдещи.
Настоящата
инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт, за валиден и
допустим такъв.
Извършвайки
преценка относно правилността на разпореждането, ОС-Кюстендил счита същото за
неправилно, а разглежданата жалба за основателна, поради следното:
За да бъде уважено искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва
да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и
чл.128 т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане,
както и да отговаря на изискванията,
произтичащи от разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, която задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона или на добрите нрави или дали не се основава на нервноправна клауза.
При анализа
на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед
качеството на кредитополучателя-физическо лице, по своята правна характеристика
това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са
приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на
специалния Закон за потребителския кредит, както и - с оглед качеството на
кредитополучателя на „потребител“ – нормите на Закона за защита на
потребителите.
При
посочените в заявлението обстоятелства, на които заявителят основава вземането
си за главница и законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението
необосновано районният съд е приел, че претенцията за тези суми следва да се
отхвърли поради вероятна неравноправност на част от клаузите на договора.
Всъщност, по отношение на тези вземания, в атакуваното разпореждане не се
съдържат никакви мотиви, от които да произтече неоснователността на
заявлението.
Дружеството
- заявител е претендирало главница и законна лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението. Не е ясно какви са аргументите на първостепенния съд
да счете, че за търсената като невърната дадена в заем сума липсват
предпоставки за издаване на заповед за изпълнение. В ЗПК са въведени
императивни изисквания – тези на чл.11 ал.1 т.7 – т.12 и т. 20, при
неспазването на които договорът за потребителски кредит се явява
недействителен, съгласно
чл.22 от ЗПК. В конкретния случай, обаче, не се констатира
подобна недействителност.
Основният
мотив на КнРС да откаже издаване на заповед за изпълнение е несъответствие на
договора с чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК. Според тази разпоредба, договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа, освен друго, и – според т.9 -
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.
От
приложения към заявлението за издаване на заповед за изпълнение договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта с №CARD-16617411, сключен на 06.12.2018г.,
се установява, че кредитодателят е предоставил на Натова револвиращ кредит в
размер на 700 лева и е издал кредитна карта. Договорено е, че за ползването на
револвиращия кредит, кредитопоучателят ще дължи годишна лихва в размер на 35 %.
Уговорен е размер на минималната погасителна вноска при така отпуснатия
кредитен лимит – 60 лева. Уговорена е дължимост на месечната погасителна вноска
– до 1-во число на месеца, следващ издаване на извлечението, което е предвидено
да се изпраща на ел.поща на кредитополучателя до 15-то число на съответния
месец. Предвиден е ГПК от 44.90 % , при конкретни допускания, посочени в чл.20
от договора.
От
съдържанието на така представения договор, ведно с всички приложения,
настоящият съд формира извод за неговата валидност и действителност – същият е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, посочени са чистата стойност
на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредита, условията за усвояването на
кредита, условията за издължаване на кредита от потребителя, лихвения процент
по кредита, годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, условията за
упражняване правото на отказ на потребителя от сключения договор за кредит,
информация за разходите, възникващи от момента на сключване на договора за
кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни.
Съставът на
въззивния съд не споделя разбирането на първоинстанционния, че договорът противоречи
на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК. Напротив, в договора ясно е посочен фиксирания лихвен
процент – 35.00 %. При положение, че лихвеният процент е фиксиран, не се е
следвало посочване в договора на условия, процедури и други обстоятелства,
визирани в тази законова разпоредба. Също така, размерът на възнаградителната
лихва при договорения фиксиран лихвен процент не противоречи нито на закона,
нито на добрите нрави. Преценен от гледна точка на справедливостта и
добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения, размерът на
уговорената възнаградителна лихва е в съответствие с присъщите й функции – а
именно да представлява възнаграждение за предоставения за ползване финансов
ресурс, от който кредитиращата институция се лишава за срока на действие на договора.
На следващо
място, претендирано е издаване на заповед за изпълнение и за обезщетение за
забава, считано от твърдения ден на забавата – 01.06.2019г., до подаване на
заявлението в съда. При положение, че липсва основание да се откаже издаване на
заповед за изпълнение за главницата, и предвид факта, че в рамките на
заповедното производство съдът не проверява верността на твърдението, че
кредитополучателят е в забава, считано от посочената дата, то липсва пречка да
се уважи заявлението и за така търсената мораторна лихва, представляваща
обезщетение за забава. Същата е била начислена в приложение на общия принцип за
обезщетяване на кредитора при забава изпълнението на парично задължение,
въздигнат в ЗЗД и нито основанието за дължимост, нито размерът на обезщетението
са свързани с правилата на ЗЗП и ЗПК. И в тази част обжалваното разпореждане е
неправилно.
С оглед
изложеното, КнОС счита, че за посочените в заявлението суми за главница,
договорна възнаградителна лихва и лихва за забава следва да се издаде заповед
за изпълнение, като обжалваното разпореждане се отмени изцяло.
Относно
разноските:
Заявителят е
претендирал и сторените деловодни разноски — 26.19 лева за държавна такса и
50.00 лева юрисконсутско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 от ГПК. С оглед основателността
на заявлението, претендираните от заявителя разноски следва да бъдат присъдени
изцяло.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ изцяло разпореждане №908 от 25.02.2020г., постановено
от Районен съд-Кюстендил по ч.гр.д.№421/2020г. по описа на същия съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по подаденото
от „***“ С.А., клон България, гр.** срещу В.С.Н.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.**, за следните суми:
131.92 лева – главница, 27.33 лева – възнаградителна лихва за
периода от 01.05.2019г. до 12.08.2019г. и 6.51
лева – мораторна лихва за периода от 01.06.2019г. до 11.02.2020г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда – 24.02.2020г. до изплащане на задължението, всички суми, произтичащи
от договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с №CARD-16617411, сключен на 06.12.2018г., както и за
сторените разноски - 26.19 лева за държавна такса и 50.00 лева – за юрисконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Кюстендил за издаване на заповед
за изпълнение съгласно диспозитива на настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.