№ 39 / 11.2.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 11.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1844 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от И.М.И. xxx,, xxxx , с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 003622 издадено на 29.10.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което на жалбоподателя са били наложени наказания глоба в размер на 400.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца извършено административно нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си наказаното лице, оспорва законосъобразността на наказателното постановление като счита, че не е извършил вмененото му административно нарушение като иска от съда да постанови решение, с което същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят И.И., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и се моли същата да бъде уважена, релевирайки оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушение и неправилно приложение на материалния закон.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея мотиви.
От фактическа страна настоящата съдебна инстанция приема за безспорно установено следното:
На 18.04.2019г. в 15:20 в Община Георги Дамяново, Област Монтана, на Път ІІІ № 102 км. 69+300, жалбоподателят И.И. управлявал лек автомобил xxxx негова собственост. Същият бил спрян от служители в сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана Х.П. и К.Г.. При проверката било установено, че до момента автомобилът не е имал сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”, както и че същият е бил служебно дерегистриран при уведомление от Гаранционния фонд поради незаплащане на същата. За двете нарушения били съставени два АУАН, като за второто било образувано и досъдебно производство № 781/2019г. по описа на РУ МВР – гр.Монтана. Същото приключило с постановление за прекратяване на прокурор при Районна прокуратура – гр. Монтана от 08.10.2019г. Въз основа на същото било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена, тъй като същата не се оспорва от жалбоподателя и неговия упълномощен защитник, а и се подкрепя от гласните доказателствени средства и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушенията и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление не е била съобразена с изискванията на чл.42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът намира, че със своето поведение, жалбоподателят безспорно е извършил вмененото му административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Х.П. и К.Г. е, че и двамата са били непосредствени участници в извършването на проверката на наказания водач на лекия автомобил.
Двамата свидетели са единодушни и категорични, че МПС – то е било със служебно прекратена регистрация поради липса на валидно сключена застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите”. Показанията им следва да се кредитират, тъй като същите се потвърждават и от и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, които не са оспорени от страните и следва да бъдат ценени. По делото е постъпила справка от ОДМВР – гр.Монтана от 29.01.2020г., от която се доказва, че въпросното МПС е било регистрирано на дата 06.08.2018г. в сектор ,,Пътна Полиция”, а на 28.02.2019г. същото е било с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от Гаранционен фонд. Също така по делото е постъпила изискана справка, от която се установява, че жалбоподателят е бил системен нарушител на ЗДвП, както и че търговската му дейност е свързана с транспортна дейност.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът констатира наличие на допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение, обуславящо цялостната отмяна на обжалваното наказателно постановление. Видно от съдържанието на съставения АУАН и обжалваното НП е, че е налице разминаване в посочената правна квалификация на изпълнителното деяние. В акта под номер 3622 – 079692/ 18.04.2019г., въз основа на който е бил издаден санкциониращия административен акт, е посочено че изпълнителното деяние, извършено от желбоподателя, покрива признаците на административно нарушение по чл. 5, ал.3 т.2 от ЗДвП. При проведеното досъдебно производство се доказа, че жалбоподателят не е бил запознат със същото и не е могъл да узнае за параметрите на обвинението, включително и за неговата правна квалификация. Същевременно в наказателното постановление, в което изрично е упоменато, че се издава въз основа на постановлението за прекратяване на досъдебното производство, правната квалификация на деянието е отразена като такава по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Според настоящата съдебна инстанция в случая е налице заобикаляне на закона и накърняване правото на защита на жалбоподателя да узнае адекватната правна квалификация на деянието и да организира защитата си по нея. Принципно наказателното постановление е било издадено не по силата на съставения АУАН, а въз основа на постановлението на прокурора. Правото на защита на дееца не би било накърнено, ако в това производство същият бе узнал за правната квалификация на деянието и би могъл да организира защитата си, тъй като именно прокурорският акт в случая замества акта. Но след като правната квалификация по чл.140, ал.1 от ЗДвП е била отразена едва в санкциониращия административен акт, правото на жалбоподателя да организира защитата си по правото очевидно е било накърнено. Издаването на наказателно постановление въз основа на прекратителен прокурорски акт не освобождава актосъставителя от служебно задължение да посочи правилната правна квалификация на изпълнителното деяние. Противното би означавало допускане на незаконосъобразен АУАН, което пък е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
При издаването на обжалваното наказателно постановление са били смесени общата хипотеза за издаване на НП след съставянето на АУАН и изключението по чл.36 ал.2 от ЗАНН, когато НП се издава без съставянето на АУАН, като последният се замества от постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство. В случая административнонаказателното производство е било образувано по правилата на чл.36 ал.1 ЗАНН, като АУАН е бил съставен още при констатирането на нарушението. В последствие материалите са изпратени на прокурор, поради което административнонаказващият орган е трябвало да упражни правомощието си по чл.33 ал.2 от ЗАНН и да прекрати производството пред себе си, което той не е сторил. В хода на досъдебното производство прокурорът е приел, че макар формално извършеното деяние да осъществява състав на престъпление, с оглед конкретната си степен на обществена опасност деянието не е престъпно, а представлява административно нарушение и е изпратил материалите на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана с оглед реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето. В уводната част на наказателното постановление административно наказващият орган е посочил, че е издал същото, съобразявайки и издадения акт за установяване на административна нарушение, който, както вече беше посочено, е незаконосъобразен. Този порок е привнесен и в санкциониращия административен акт, правейки същия незаконосъобразен.
Поради тази причина и съдът намира, че наказателното постановление подлежи на цялостна отмяна на процесуално основание, поради което и се явява безпредметно обсъждането на неговата правилност по същество.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 003622 издадено на 18.04.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДвП, на И.М.И. xxx,, xxxx , с ЕГН: xxxxxxxxxx, са наложени административни наказания глоба в размер на 400.00 (четиристотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: