№ 13699
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110152836 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 282664/05.09.2024 г., на Д. Д. П. с
ЕГН ****, с постоянен адрес: гр. ..........., чрез пълномощника си ...... „Д. М.“,
вписано в регистър БУЛСТАТ под №******, фирмено дело № ........ Софийски
градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. .........., представлявано
от адвокат Д. М. М. – Управител, против ........... с ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. .., представлявано от И В Д и Д В Н, с която са
предявени евентуално съединени искове: установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и
чл. 11, чл. 19 от ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за
потребителски кредит № 1205019/20.10.2022 г., сключен между ищеца и
ответника, а при условията на евентуалност иск по чл. 124 от ГПК във връзка
с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22, чл. 11, чл. 19 от ЗПК за прогласяване
нищожност на клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит
№ 1205019/20.10.2022 г., сключен между ищеца и ответника, която клауза
предвижда заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение,
представляващо поръчителство от трето лице в полза на ответника.
В исковата молба се твърди, че на 20.10.2022 г. между страните е
сключен Договор за потребителски кредит № 1205019, за заем в размер на
300,00 лева със срок от 2 месеца, размер на годишен процент на разходите от
49.66 %. В чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава
поръчителство, предоставено от „.....“ в полза на ответника. Сочи, че в
договора не фигурирал размера на възнаграждението за предоставяне на
гаранция от свързано на кредитора дружество. Твърди, че след като усвоила
заемната сума от 300 лв., ищцата установила, че освен тази сума са й
1
начислили и такса за обезпечение с поръчителство, услуга, предоставяна от
партньор на ответника, в размер на 150 лв.
Ищецът твърди, че договорът за паричен заем е изначално
недействителен, понеже, като договор за потребителски кредит, той не
отговаря на необходимите изискванията на чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 22 от
от ЗПК. Смята, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде
включено в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Твърди, че разпоредбата на чл. 5 от Договора е недействителна като
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 9 от ЗПП и като нарушаваща
разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК. Моли
съдът да прогласи нищожността на договора като цяло, а при евентуалност –
на клаузата на чл. 5 от същия, на посочените основания. Претендира разноски
и адвокатско възнаграждение.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва твърденията в исковата молба като излага подробни съображения.
Сочи, че посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите е в
съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута. Твърди, че
възнаграждението за предоставената от третото лице услуга за гаранция не се
включва в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на
договора за кредит, а твърденията на ищеца, че е бил принуден да сключи
договор за гаранция с това трето лице, не отговаряло на обективната
действителност. Сочи, че на всеки етап от процеса, потребителят разполагал с
необходимата информация и време, за да прецени дали посоченият договор е
подходящ за него или не. Твърди, че в конкретния случай процесният кредит
не е първи за ищеца. Сочи, че ищецът не е упражнил правото си да се откаже
от сключения договор за потребителски кредит по реда на чл. 29 от ЗПК, без
да дава обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки в 14 дни от
сключването му. Счита исковата молба за неоснователна и моли съда да я
отхвърли и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
При така предявения иск за установяване нищожност на договор, в
тежест на ищеца е да докаже по делото наличие на Договор за потребителски
кредит № 1205019/20.10.2022 г., сключен между ищеца и ответника с
твърдените в исковата молба пороци и с твърдяната клауза по чл. 5, които,
поради посочените в исковата молба пороци се явяват нищожни. Ответникът
от своя страна следва да докаже собствените си възражения, от които черпи
изгода за себе си.
Ищецът е представил Договор № 1205019/16.10.2022 г., от който е
видно, че страните са сключили договор за предоставяне на заем от 300 лв. със
срок на издължаване 42 дни, считано от датата на превеждане на сумата на
заема; падежна дата на заема 27.11.2022 г. с еднократно плащане на падежната
2
дата; лихва, определена съгласно Общите условия в размер на 14.31 лв. и
лихвен процент от 4.77 %; годишен процент на разходите – 49.92 %. Общата
дължима сума по кредита възлиза на 314.31 лв.
В представената от ответника Преддоговорна информация (СЕФ) е
посочено, че годишният процент на разходите е изчислен при условие, че
договорът за кредит ще остане валиден пред договорения период, че
кредиторът и заемополучателят ще изпълнят задълженията си, съгласно
условията и в сроковете, посочени в договора, като лихвеният процент е
фиксиран и остава непроменен за срока на договора. В точка 4.3 от формуляра
СЕФ е посочено, че при кандидатстване за кредит кредитополучателят може
да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от
кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, което не е
задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава
възможността да му бъде отпуснат кредит в желания от него размер. Отразено
е, че договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от
различно от кредитора лице, като при сключване на такъв договор,
кредитополучателят дължи разходи в размер на 120.69 лв., които не се
включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита,
съгласно §1.1 от Закона за потребителския кредит, доколкото касаят
допълнителна услуга, която не е задължителна за предоставяне на кредита.
В оспорваната клауза на чл. 5 от Договора е посочено, че заемът се
обезпечава с Поръчителство, предоставено от ...... в полза на кредитора, като
договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в
който е сключен договорът за заем.
Договорът за предоставяне на гаранция не е представен по делото и
съдът не го е разглеждал, поради което и не го обсъжда.
Съдът счита, че исковата претенция е неоснователна. Не се установяват
сочените в исковата молба нарушения на императивни правни норми, нито
неоснователно завишаване на годишния процент на разходите по кредита със
сумата, дължима за предоставяне на поръчителство. Доколкото по делото се
установява, че соченото в чл. 5 от Договора за заем обезпечение е било
осъществено чрез сключване на договор за предоставяне на гаранция или
поръчителство е сключен между ищеца и трето за спора лице, а сумата,
дължима по него се дължи на трето лице, съдът счита, че тази сума не следва
да се включва в годишния процент на разходите, дължими към кредитора.
Видно от СЕФ, договорът за обезпечение на договора за заем е само
възможност, а не задължително условие за отпускане на кредита. Ищецът е
имал възможност да откаже да подпише договор за предоставяне на
обезпечение, но се е съгласил да сключи такъв, поради което дължи
възнаграждение по същия. Разпоредбата на чл. 9 от Закона за задълженията и
договорите допуска свобода на договарянето при условие, че се спазват
повелителните норми на закона и добрите нрави. В настоящия случай не се
установява нарушаване на императивни законови разпоредби, нито
3
нарушаване на добрите нрави. Не е налице противоречие с добрите нрави, тъй
като размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция
възлиза на 120.69 лв., което е 40 % от главницата, тоест гарантът поема за своя
сметка риска от неизпълнение на задълженията по договора за кредит от
страна на заемополучателя.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са налице твърдените в
исковата молба пороци на процесния Договор за потребителски кредит, които
да водят до неговата нищожност. Не е нищожна и клаузата на чл. 5 от
Договора, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение, представляващо поръчителство от “Ferratum Bank”, по
посочените по-горе мотиви.
С оглед изложеното, съдът счита, че главният иск се явява неоснователен
– не са налице предпоставките, визирани в посочената законова разпоредба –
противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите
нрави или договаряне върху неоткрити наследства. Неоснователен се явява и
евентуалния иск за прогласяване недействителност на клаузата на чл. 5 от
Договора за потребителски кредит.
При този изход на спора, ищецът няма право на разноски. Такива се
следват само на ответника. С отговора на исковата молба е направено искане
за присъждане на разноски, като не е представен договор за правна помощ или
друго доказателство, установяващо заплащане на адвокатски хонорар. В хода
на производството ответникът е оттеглил пълномощията си от адвокат Иванка
Георгиева, като е ползвал услугите на юрисконсулт, поради което следва да му
се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100
лв., предвид това, че делото не е с висока фактическа и правна сложност,
разгледано е в едно открито съдебно заседание и без присъствието на
представители на страните, при събиране само на писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от на Д. Д. П. с ЕГН ****, с постоянен адрес:
гр. ..........., чрез пълномощника си ...... „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ
под №******, фирмено дело № ......., Софийски градски съд, с адрес на
упражняване на дейността: гр. ......, представлявано от адвокат Д. М. М. –
Управител, против ........... с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.
.., представлявано от И В Д и Д В Н, с която са предявени евентуално
съединени искове: установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр.
с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 11, чл. 19 от ЗПК за прогласяване
на нищожността на Договор за потребителски кредит № 1205019/20.10.2022 г.,
сключен между ищеца и ответника, а при условията на евентуалност иск по
чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22, чл. 11, чл.
19 от ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от Договор за
4
потребителски кредит № 1205019/20.10.2022 г., сключен между ищеца и
ответника, която клауза предвижда заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство от трето лице в
полза на ответника, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Д. П. с ЕГН ****, с постоянен адрес: гр. ....., да заплати на
........... с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. .., представлявано
от И В Д и Д В Н сумата в размер на 100 (сто) лева за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5