РЕШЕНИЕ
№ 1554
гр. Русе, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Д.а
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Д.а Гражданско дело №
20224520100547 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Е. М. А., ЕГН: **********, от с.
С***, обл. Русе, чрез: адв. Я. Д., САК, с която са предявени осъдителни искове срещу ЗК
„ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, представлявано от
изпълнителните директори Мария Масларова – Гъркова и Павел Валериев Д., както следва:
1/ иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 6000 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, претърпени вследствие на
ПТП от 04.09.2021 г., причинено виновно от застрахован при ответника л.а. марка
„Ландровер“, модел „Фриландер“ с рег. № Р***ВН, управляван от П. И. П., ЕГН
**********, ведно със законната лихва, считано от 13.01.2022 г. — датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне до окончателно изпълнение на задължението; и 2/ иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 429 ал. 2 т. 2 от КЗ: за законната лихва върху
главницата, считано от 13.01.2022 г. датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне
до окончателно изпълнение на задължението.
В исковата молба се твърди, че за лек автомобил марка „Ландровер“, модел
„Фрилендер“ с рег. №Р***ВН, е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“
при Застрахователна компания „Лев Инс“ АД със срок на действие от 16.07.2021 г. до
15.07.2022 г. По повод гореописания инцидент ищецът сезирал ответното дружество с
Претенция за изплащане на обезщетение №11654/13.10.2021 г., съгласно процедурата по чл.
380 от К3. Предвид изтичането на 3-месечния срок за произнасяне и липсата на окончателно
решение от страна на застрахователя, с настоящата искова молба сезира съда на основание
чл. 429 от К3. Твърди се, че по възникнало вземане ответникът е в забава за изпълнение.
Ищеца твърди, че е пострадал в качеството си на пътник в лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Стило“, с рег. № ***-NB-TJ, като е получил силни болки в областта на
1
дясната ключица, ребра, гърди. След извършени прегледи със специалисти били установени:
охлузна рана на дясна ключица, екскориации по дясната ръка, други повърхностни травми
на предната стена на гръдния кош. Твърди, че получените травматични увреждания са му
причинили болки и страдания, които били със значителен интензитет първите 10-15 дни,
изпитвал силни болки, които трудно се повлиявали от обезболяващи, изживения стрес и
душевни страдания щели да го съпътстват до края на живота му.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил
писмен отговор, чрез адв. Т. П. от САК, който оспорва претенциите по основание и размер,
оспорва механизма и обстоятелствата за това как се е осъществило произшествието
твърдяно в исковата молба. Оспорва, че вината е на водача П. И. П. на МПС „Ландровер“,
като твърди, че вината е на Р. А. Б., управлявал лек автомобил марка „Фиат“, модел „Стило“.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Е. М. А.,
който пътувал без предпазен колан, като нарушил чл. 137А от ЗДвП и счита, че от това са
настъпили травмите. Оспорва вида и броя на посочените травми, като твърди, че ищецът не
е губил съзнание и няма болки в гърдите и корема, а единствено охлузвания в областта на
дясна ключица и дясна ръка. Оспорва твърденията, че възстановителния период е
продължил 10-15 дни, че изпитвал силни болки, които трудно се повлиявали от
обезболяващи, че изживения стрес и душевни страдания ще го съпътстват до края на живота
му. Счита предявените искови претенции за неимуществени вреди за неоснователни,
прекомерни, неотговарящи на принципите на справедливостта и на практиката. Оспорва
претенцията за присъждане на законни лихви.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 04.09.2021 г. около 16:35ч. на главен път I-2 в посока гр.Варна до КПП-2 при
управление на лек автомобил марка „Ландровер Фриландер" с peг.№ Р *** ВН, водачът П.
П. предприема маневра обратен завой, като е блъснат в от л.а. „Фиат Стило”, peг.№***-NВ-
TJ с водач Р. Б.. Вследствие на ПТП били причинени неимуществени вреди на пътника в л.а.
„Фиат Стило" Е. А.. Произшествието е посетено от Ц. П. - мл. автоконтрольор от Сектор ПП
при ОД на МВР Русе и е съставен протокол за ПТП с пострадали № 669/211 от 04.09.2022г.
Образувано е Досъдебно производство №336/04.09.2021г. по описа на ОД на МВР Русе и
прокурорска преписка № 5465/2021 г. приложена по делото. Ищецът предявява иск за
обезщетение на неимуществени вреди в размер от 6000 лв. за претърпените неимуществени
вреди, ведно със законовата лихва и направените разноски в настоящето дело.
Не е спорно между страните, наличието на валидно застрахователно правоотношение
към датата на процесното ПТП със застраховка „Гражданска отговорност“ № GО/*********,
със срок от 16.07.2021 г. до 15.07.2022 г., сключена със ЗК ЛЕВ ИНС“АД.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм:
На 04.09.2021г. около 16:35 ч. на главен път I-2 в посока гр.Варна до КПП-2 се движи
„Фиат Стило", peг.№ ***-NВ-TJ с водач Р. Б. със скорост около 92 км/час. В същото време
лек автомобил марка „Ландровер Фриландер" с рег. Р *** ВН, с водач П. П. излиза от
второстепенна пресечка (черен път) на главния път, като предприема маневра обратен ляв
завой със скорост около 19 км/час. Водачът на л.а. „Фиат Стило" възприема л.а. "Ландровер
Фриландер" и задейства спирачната система, но се удря челно в страничната лява част на
другия автомобил. Произшествието е настъпило, тъй като л.а. „Ландровер Фриландер" е бил
в опасната зона за спиране на л.а. „Фиат Стило". При удара върху пътниците на л.а. "Фиат
Стило" действат инеционни сили в посоката на движение на автомобила а за пътниците в
л.а. „ Ландровер Фриландер" инерционните сили са странични. При удара се задействат
предните въздушни възглавници на л.а."Фиат Стило". Вследствие на ПТП били причинени
значителни имуществени вреди по двата автомобила и неимуществени вреди за ищеца.
2
Причината за възникване на произшествието са действията на водача на л.а. "Ландровер
Фрилакдер", който отнема предимството за движение на л.а."Фиат Стило", като изпълнява
забранена маневра ляв завой . Като допълнителна причина е движението на водача на л.а.
„Фиат Стило" с превишена скорост на движение в участък с ограничение на скоростта до 60
км/час.
Според вещото лице причината за възникване на произшествието са действията л.а.
"Ландровер Фриландер" П. П., който отнема предимството за движение на л.а. Фиат Стило,
като изпълнява забранена със знак Г2 маневра ляв завой. Като допълнителна причина
посочва движението на водача на л.а."Фиат Стило" с превишена скорост 92 км./ч. в участък
с ограничение на скоростта до 60 км./ч.
При движение в посока напред към главния път водача на л.а. "Ландровер Фриландер"
е имал неограничена видимост наляво към движещия се по главния път л.а."Фиат Стило".
Водачът на л.а. "Ландровер Фриландер“ П. П. е следвало да изчака другия автомобил преди
навлизане и пресичане на главния път с предимство за движение. При тези си действия той
създал предпоставки за възникване на процесното ПТП.
Тъй като предният десен колан е намерен при оглед на автомобила блокиран в
изтеглено положение най-вероятно ищеца Е. А. е бил с поставен предпазен колан в момента
на настъпване на процесното ПТП, като колана е блокирал от действие на инерционните
сили в момента на удара. Отстоянието между двете превозни средства в момента на
първоначално възприемане на опасност за движението от водача на л.а. „Фиат Стило" Р. Б. е
било около 56 метра. При конкретните пътни условия и установените скорости на движение
не е съществувала техническа възможност за предотвратяване на ПТП от водача на л.а.
„Фнат Стило" при установената му скорост на движение но е имало такава възможност за
предотвратяване на ПТП при разрешената скорост.
Изслушан в съдебно заседание вещото лице прави допълнително уточнение, че в
момента на навлизане на лекият автомобил „Ландровер“ в лентата за движение на лекият
автомобил „Фиат Стило“, отстоянието на лек автомобил „Фиат Стило“ е било 33 метра от
мястото на удара. В този случай водачът на лек автомобил „Фиат Стило“ не е имал
техническа възможност да предотврати произшествието при установената и разрешената
скорост на движение, съответно при 92 км/час и при 60 км/час.
От изслушаната и приета по делото и неоспорена по делото съдебно-медицинска
експертиза и представената медицинска документация се установява, че Е. М. А. е получил
следните увреждания: Охлузвания в областта на дясната ключица, ивичести охлузвания по
дясната ръка. Описаните увреждания следва да се преценяват по медикобиологичния
признак - болка и страдание. Установените увреждания са в пряка причинно следствена
връзка с ПТП на 04.09.2021 г. Възстановителният период при такива увреждания е около
десет четиринадесет денонощия. Няма документация пострадалият да е имал оплаквания
или да е провеждал лечение през този период. Болките са с изразен интензитет след травмата
и отзвучават в рамките на възстановителния период. Установените травматични увреждания
са в областта на дясната ръка и предната част на дясното рамо. Същите са резултат на
тангенциално действие на твърди тъпи и ръбести предмети в тези области, които могат да
бъдат профили на детайли в областта на дясната врата на автомобила. Описаните в областта
на дясната ръка увреждания могат да бъдат получени от счупени стъкла. При поставен
предпазен колан тялото на пътника на предна дясна седалка може да достигне детайли в
областта на дясната част на купето на автомобила в областта на вратата. Напред тялото се
придвижва в зависимост от системата на обезопасителния колан обикновено до 10-15 см.
Няма обективни данни за специфични увреждания, които да се преценяват като „коланни“
травми. При движение на тялото по посока на дясната страна на автомобила същото може
да достигне до детайли в областта на дясната врата и с поставен обезопасителен колан.
Според показанията на изслушания по делото свидетел У. А., брат на ищеца, се
3
установява, че брат му е пътувал в кола и на „Русофилите“ са катастрофирали на 04.09.2021
г. Имали сбор на тази дата в село С. и тръгнали да пътуват за село. Брат му пътувал в кола с
марка „Фиат“, на негов приятел Р.. На „Русофилите“ някакъв човек е тръгнал да прави
обратен завой и ги е ударил. Брат му бил откаран в болница с натъртване на дясната
ключица, охлузвания на гърдите и ребрата и 15 дни бил със силни болки и едва спял. Вземал
болкоуспокояващи „Аулин“ и „Оклис“. Най-силните му болки били 15 дни. Два месеца не
ходил на работа, тъй като не можел да работи и да вдига тежко. Неговата работа била да
прави и строи оранжерии. В момента бил добре, но пак имал някакви леки болки в
ключицата. Заедно живеели, когато претърпял катастрофата. Сега брат му отново работи.
Според показанията на изслушания по делото свидетел П. П. се установява, че
участвал в пътен инцидент миналата година на 04.09.2021 г. Било петък и почивен ден за
цяла България. Имало голямо движение. Бил с лек автомобил „Ланд Роувър“. Излизал на
главния път и било доста голямо движението. Пътя, от който излизал се намирал на
„Русофилите“ извън града, между паметника на „Русофилите“ и „Джъмбо“. Точно там
имало и вишка на КАТ и отбивка. Той излязъл и чакал да мине движението и гледал, гледал
и нищо не видял. Там платното за движение е еднопосочно и затова гледал наляво, там са
две платна по две ленти. Дори си отворил прозореца и погледнал и през него. Знаел на 100
%, че не е с предимство. Чакал може би към 5 минути на пресечката, преди да излезе на
главния път. Като се уверил, че уж няма никой излязъл и от там нататък нямал спомен.
Усетил много голям удар. Колата му била два тона и на 10 м. я отхвърлили. Той бил
заклещен вътре повече от половин час или 40 минути, или един час, не знае, тъй като бил в
безсъзнание. Смята, че, който го е ударил е карал много бързо, защото до мястото на удара
има на 3 места 3 знака за ограничение от 60 километра в час, а той го хвърлил на 10 метра и
го оставил със счупен крак, счупена ключица, мозъчен кръвоизлив и повече от половин час в
безсъзнание, той така си представя, защото нямал никакъв спомен, докато дошла пожарната.
Те рязали неговата врата, защото бил заклещен вътре, с някакви механични ножици.
Събудил се в линейката на път за болницата. Нищо не си спомня. На 72 години е.
Видно от представената по делото Претенция за изплащане на обезщетение, ищецът е
предявил такава към ответното дружество с вх. № 11654/13.10.2021 г. за сумата 7000 лв., но
няма заплащане.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.
В процесния случай безспорно се установява наличие на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП със застраховка „Гражданска отговорност“
№ GО/*********, със срок от 16.07.2021 г. до 15.07.2022 г., сключена със ЗК ЛЕВ ИНС“АД,
по силата на което ответникът по делото, е поел задължение да обезщети увредените при
използването на застрахования автомобил трети лица.
Страните не спорят относно настъпилия пътен инцидент на 04.09.2021г. в гр. Русе.
Има разногласие по въпроса кой е виновен за ПТП-свидетеля П. П. водач на МПС „Ланд
Роувър“ или Р. Б., управлявал л.а. „Фиат Стило”. Съдът намира, че причина за настъпване на
произшествието е поведението на водача на свидетеля П. П. водач на МПС „Ланд Роувър“,
който отнема предимството за движение на л.а."Фиат Стило", като изпълнява забранена
4
маневра ляв завой. В този случай водачът на лек автомобил „Фиат Стило“ не е имал
техническа възможност да предотврати произшествието при установената и разрешената
скорост на движение, съответно при 92 км/час и при 60 км/час., според заключението и
допълнителните уточнения на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-
техническа експертиза. В хода на разследването не са установени други причини, които да
са в причинно-следствена връзка с настъпване на произшествието, още повече, че ищеца е
участвал в движението само като пътник. Така основната причина за възникване на
произшествието е от субективен характер и е свързана с неправомерните действия на водача
П. П..
По делото не се установява твърдението на ответника, че Е. М. А. е бил без поставен
предпазен колан. При огледа на процесното ПТП е установено, че предният десен колан на
автомобила е блокиран в изтеглено положение, поради което според вещото лице ищеца Е.
А. е бил с поставен предпазен колан в момента на настъпване на процесното ПТП, като
колана е блокирал от действие на инерционните сили в момента на удара. Според
заключението на приетата по делото СМЕ, при поставен предпазен колан тялото на пътника
на предна дясна седалка може да достигне детайли в областта на дясната част на купето на
автомобила в областта на вратата. Напред тялото се придвижва в зависимост от системата на
обезопасителния колан обикновено до 10-15 см. Няма обективни данни за специфични
увреждания, които да се преценяват като „коланни“ травми. При движение на тялото по
посока на дясната страна на автомобила същото може да достигне до детайли в областта на
дясната врата и с поставен обезопасителен колан.
При тези доказателства не се установиха твърденията на ответното дружество за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, пострадал при
ПТП.
Съдът приема, че събраните по делото доказателства водят на безспорен извод, че са
налице всички признаци от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД, за да се ангажира деликтната отговорност на св. П. И. П., който отнема
предимството за движение на л.а. „Фиат Стило", като изпълнява забранена със знак Г2
маневра ляв завой, при управление на л.а. „Ланд Роувър“.
Съдът намира, че при настъпилото ПТП на ищеца са били причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, от получените увреждания:
Охлузвания в областта на дясната ключица, ивичести охлузвания по дясната ръка. Същите
са резултат на тангенциално действие на твърди тъпи и ръбести предмети в тези области,
които могат да бъдат профили на детайли в областта на дясната врата на автомобила.
Описаните в областта на дясната ръка увреждания могат да бъдат получени от счупени
стъкла.
Тези състояния следва да се преценяват по медико-биологичния признак -
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Пострадалият е имал
болки при получаване на травмата, като интензитета им е намалявал в следващите часове до
пълното изчезване в рамките на възстановителния период. Според вещото лице по приетата
и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза възстановителният период при
такива увреждания е около четиринадесет денонощия. Отразените травматични увреждания
са в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП на 04.09.2021 г. Налице е пълно
възстановяване от травматичните увреждания. Според вещото лице няма състояния, които
трайно или до живот да съпътстват пострадалото лице.
От събраните по делото гласни доказателства се установява също, че във връзка с
получения стрес и травми при инцидента ищеца 15 дни бил със силни болки и едва спял.
Вземал болкоуспокояващи „Аулин“ и „Оклис“. Най-силните му болки били 15 дни. Два
месеца не ходил на работа, тъй като не можел да работи и да вдига тежко. В момента бил
добре, но пак имал някакви леки болки в ключицата.
5
С оглед така установените факти, съдът приема, че следва да присъди в полза на Е. М.
А. обезщетение за причинените му при инцидента неимуществени вреди. Тъй като
последните представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха
могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от
ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по
смисъла на посочената разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В процесния случай, при отчитане вида на физичните и
психични травми, техния интензитет, периода на отшумяване, както и не напълно
възстановяване от получения стрес и травми, настоящият състав приема, че трябва да се
определи обезщетение в размер на 3500 лв. Сумата се дължи със законната лихва от
посочената по исковата молба дата-от 13.01.2022 г.-датата на изтичане на 3-месечния срок за
произнасяне, до окончателното изпълнение на задължението. В останалата част до 6 000 лв.
искът е неоснователен и трябва да се отхвърли.
Съгласно чл. 78 от ГПК на всяка от страните се следват разноски за производството
съразмерно с уважената, респективно с отхвърлената част от претенцията. Ищецът е бил
освободен от заплащане на държавна такса по делото, поради което на осн. чл. 78 ал. 6 от
ГПК ответното дружество следва да заплати дължимата държавна такса 140 лв. в полза на
СЪДА.
В случая по делото са заплатени общо 1000 лв. за вещи лица, от които 400 лв. за
възнаграждение на вещите лица от ищеца и 600 лв. от ответника, които съразмерно с
уважената и отхвърлена част от иска следва да останат така, както са направени. Ищецът е
ползвал безплатна правна помощ на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, за което следва да се
определи адвокатско възнаграждение в минимален размер 650 лв., които да се заплатят от
ответника на адв. И. Д. от АК Русе. Ответника не е представил доказателства за разноски за
адвокатско възнаграждение и съда не следва да се произнася.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
представлявано от изпълнителните директори Мария Масларова-Гъркова и Павел Валериев
Д., да заплатят на К.С.Я., ЕГН ********** от гр. Русе, сумата 3500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП от 04.09.2021 г. със законната
лихва върху нея, считано от 13.01.2022 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до 6000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, представлявано
от изпълнителните директори Мария Масларова-Гъркова и Павел Валериев Д., да заплатят в
полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Русе сумата 140 лв., за
държавна такса върху уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, представлявано
от изпълнителните директори Мария Масларова-Гъркова и Павел Валериев Д., да заплатят
на адвокат И. Д. от АК Русе, сумата 650 лв. за адвокатско възнаграждение в минимален
размер, за предоставена на ищеца безплатна правна помощ на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7