Р Е Ш
Е Н И Е
№………./………..11.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на седми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав
СЪДИЯ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
При секретар : Мария Монолова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 1367 по описа за 2018 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по т.д.№ 1366/2018г. по описа на ВОС е образувано по искова молба на М.М.Е. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник адв.С.Ч.,***, с която е предявен иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за осъждане на ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* гр.София,
да заплати на ищцата сумата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от загубата на нейния брат Й. М. Й., ЕГН **********, вследствие на
настъпило на 07.09.2013 г. пътно-транспортно произшествие на пътя между
гр.Девня и с.Падина със застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество л.а. марка „***" с
д.к.№ ***.
В исковата молба
се сочи, че на 07.09.2013 г. Ю.Х.Ю. управлявал л.а. марка „***" с д.к.№ ***
на пътя между гр. Девня и село Падина. На около 100 м. след разклона за с.
Разделна водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил със
скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите ограничения
и не контролирал непрекъснато управляваното от него превозно средство. В
резултат на това лекият автомобил напуснал платното за движение и се преобърнал
в крайпътна нива. На място починал братът на ищцата Й. М. Й. - пътник в лек
автомобил марка „***" с д.к.№ ***, а малко по-късно от раните си издъхнал
и водачът Ю.Ю.. Ищцата излага твърдения, че произшествието е настъпило по изключителната
вина на Ю., който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП - като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство,
което управлявал; чл. 20, ал. 2, изр. първо и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като се
движил със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите
ограничения. Ю. имал възможност да предотврати произшествието, ако се е движел
със съобразена с конкретните пътни условия и законови ограничения скорост,
както и ако е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС. По случая
било образувано д.п. № 404/2013 г. по описа на РУП - гр. Девня и пр.пр. №
3641/2013 г. по описа на ОП Варна. С Постановление от 19.08.2014г.
наказателното производство е прекратено на осн. чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК.
Ищцата твърди, че преживяла силен
шок от смъртта на своя брат. Двамата били изключително близки и дълги години
живеели в едно домакинство, които обстоятелства са в основата на силната
привързаност на Е. към нейния брат. Дори след като създали свои семейства,
двамата продължили да поддържат изключително тясна връзка, виждали са се
всекидневно, за да споделят нуждите и радостите си. Поради това внезапната
смърт на Й. и́ причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за тяхната родствена връзка.
Отношенията им били изпълнени с обич, топлота и взаимна подкрепа. Е. винаги
можела да разчита на братската опора. Й. не спирал да я подкрепя във всяко
отношение през целия им живот, както подкрепял и всички свои близки. След
трагичното произшествие ищцата станала апатична и асоциална. Изпаднала в
депресия и отчаяние от това, че никога няма да види отново брат си и да
поговори с него, да сподели болките и радостите си. Внезапната смърт причинила
неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават,
тъй като загубата на най-близките е непрежалима. Вследствие на настъпилата
смърт, ищцата твърди, че е развила остра стресова реакция и душевно
разстройство. Излага, че към момента на произшествието причинилото вреда МПС
имало действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност”, което
обосновава интереса и́ от предявяване на настоящия иск срещу
застрахователя.
Ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД оспорва
допустимостта и основателността на исковата претенция. Релевира възражение за
погасяване по давност на исковата претенция, както и че същата е подадена при
липса на правен интерес, с оглед неизпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ.
Сочи, че в исковата молба не са отразени причините за настъпилото ПТП. Твърди, че пострадалият е съпричинил
настъпването на вредите, като се е съгласил да бъде превозван от видимо пиян
шофьор, не е поставил предпазен колан и многократно е подканвал последния да
увеличи скоростта на движение на автомобила. Оспорва твърдението, че между
ищцата и пострадалия са съществували сочените от нея отношения на близост,
привързаност, обич и доверие, съответно настъпилите у нея болки и страдания с
твърдяната продължителност и интензитет. Предвид изложеното оспорва и размера
на претендираното обезщетение, като сочи че на бившата му съпруга и на децата
на пострадалия по гр. дело № 16496/2013 г. по описа на СГС е присъдено
обезщетение в размер на 515 911 лева. Релевира възражение и за погасяване
на претенцията за лихвите, изтекли преди 07.09.2015 г. Настоява за отхвърляне
на иска.
След получаване на препис от
отговора, ищцата е подала допълнителна искова молба, в която са репликирани възраженията
на ответника. В подадения отговор на допълнителната искова молба ответникът се
противопоставя на твърденията на ищцата, поддържа възраженията, изложени в
отговора на исковата молба. Поддържа възражението за съпричиняване.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съобрази заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, приема за установено от фактическа страна
следното :
За безспорен и ненуждаещ се
от доказване между страните е приет факта, че лек автомобил марка „***" с
д.к.№ *** е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към „ЗК ЛЕВ ИНС“
АД по полица № 22113002055775, валидна от 16.08.2013 г. до 15.08.2014 г. Това легитимира „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД гр.София като надлежен ответник по предявения срещу
него иск.
Производството по делото е образувано по
иск, квалифициран по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр.чл. вр.чл. 45 и чл. 52 ЗЗД във
вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД, приложим
на осн. §22 от ПЗР на КЗ. Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на КЗ (01.01.2016 г.), се прилага част четвърта
от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015), освен
ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Следователно,
доколкото в случая никоя от страните не твърди, а и не ангажира доказателства
относно подобна договорка помежду им, то следва да се приеме, че споровете във
връзка с процесния застрахователен договор, който е сключен преди 01.01.2016г.
ще бъдат разрешавани по реда на ч.ІV от КЗ /отм./.
Съобразно
разпоредбата на чл.226 от КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя.
Отговорността на застрахователя по чл.226,
ал.1 от КЗ /отм./ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни
противоправни действия на лице, обхванато от действието на застраховка
„Гражданска отговорност“. За установяването й в тежест на ищеца се възлага да
докаже наличието на сложния фактически състав на непозволеното увреждане : виновно
противоправно действие, извършено от водача на ППС Ю.Ю., настъпили вреди –
смъртта на брата на ищцата – Й. М. Й., съотв.за ищцата – душевни болки и
страдания от загубата, причинно-следствена връзка между деликта и вредите;
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното
дружество и делинквента; вид и тежест на неимуществените вреди, както и да
обосноват размера на претендираното обезщетение. Единствено субективният
елемент – вината – се предполага - до доказване на противното.
Ответникът следва да установи изпълнението
си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“, както и останалите
релевирани възражения, вкл.твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, а именно, че последният е проявил поведение, което е пряка и
непосредствена причина за произлезлите вреди.
Доколкото за
обезщетяване на вредите от непозволено увреждане се прилага общата петгодишна
давност при данни за настъпило събитие на 07.09.2013г. и подадена по пощата
искова молба с пощенско клеймо от 07.09.2018г. искът се приема за допустим и
следва да бъде разглеждан по същество.
За установяване
механизма на настъпване на ПТП, настъпилите в резултат на същото вреди,
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, както и причинната връзка
между ПТП и вредоносния резултат, по делото са допуснати
съдебно-автотехническа, съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза.
От заключението
на САтЕ, което съдът кредитира като изготвено от експерт, притежаващ
необходимите специални знания, и при липса на данни за пристрастност към някоя
от страните по делото, както и от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно
заседание, проведено на 20.06.2019г., се установява, че нa 07.09.2013г., около 00.45 часа, на междуградски
път между село Падина и гр.Девня, област Варненска, в посока към село Падина
непосредствено след разклона за с. Разделна е настъпила самокатастрофа
на лек автомобил. В конкретната пътна ситуация, при начало на изпълнение на
десен завой след разклона за с. Разделна и преди отклонението в дясно
за с.Падина,
л.а.„***" с рег.№В3034РТ с водач Ю.Х.Ю., ЕГН **********, движещ се със скорост
около и над 121.2 км/ч, загубва управление над автомобила в кривината на завоя,
следствие на което самокатастрофира. При упражнената аварийна спирачка,
автомобила се е установил с блокирали колела - не е било възможно да бъде
насочен накъде да се движи, от където посоката му на движение е била по оста на
вектора на предходното му движение и действащите центробежни сили. Следствие на
установеното движение пресича насрещната пътна лента, навлиза в ляво от
платното в затревения банкет, преобръща се по таван и спира в нивата
разположена в ляво от посоката му на движение. В резултат на настъпилото ПТП
била причинена смъртта на водачът Ю. и пътника Й. М. Й. ЕГН**********.
В резултат на ПТП автомобилът е с деформация по преден капак, с
изместване на ляво, таван изместен към вътрешността на купето, предни колела с
деформации и липса на въздух в предно ляво и задно ляво, с поместена тревна
маса при задно дясно колело, деформация на левите врати и ляв заден калник,
счупени стъкла по всички врати и деформирани рамки, счупено предно панорамно
стъкло.
Лекият автомобил е напуснал пътното
платно в ляво след последния пътен ръкав на пътното съоръжение за движение към
и от с. Разделна,
в посоката си на движение към с. Падина.
Вещото лице счита, че като се има
предвид, че ситуацията довела до ПТП е започнала на около 100 метра преди
точката на напускане на пътното платно с реакцията за аварийно спиране, като
скоростта на движение на автомобила преди и по време на ПТП следва да се
разглежда като една и съща - изчислената скорост на движение спрямо оставените
спирачни следи и преминатите участъци с тревна настилка, съпроводени с
преобръщане, е била около 121.2 км/ч.
Според експерта при движение със
скорост до 90 км/ч и реакция на същото разстояние водачът е бил в състояние да
спре аварийно преди напускане на пътното платно. При отпускане на спирачния
педал в кратки участъци от аварийното спиране, е било възможно насочването на
автомобила в дясно към лентата му на движение - това действие води до
увеличение на спирачния път, но осигурява управление на автомобила относно
пътното платно.
Съгласно заключението на вещото лице
от техническа гледна точка причините за настъпване на ПТП са движение със скорост
по-висока от позволената за пътния участък и реакция за аварийно спиране без
технически правилен опит за насочване на автомобила.
Вещото лице по САТЕ не е установило
категорични данни за използване или не на предпазен колан от пасажера Й. М. Й..
В случай на поставен предпазен колан, тялото е следвало да остане в обема на
купето на автомобила, като няма категорични данни до каква степен тавана се е
приближил към седящите места в купето, от където да се заключи дали би
настъпило съприкосновение с горната част на телата на пасажерите. Принципно предпазния колан при
конкретния механизъм на ПТП ограничава движението на гръдния кош и коремната
област.
Според заключението на вещото лице по
СМЕ, което съдът изцяло възприема, причина за смъртта на Й. М. Й. е тежка
гръдна травма - счупване на множество десни ребра, разкъсване на десен бял дроб
с излив на значително количество кръв в дясната плеврална кухина, контузия на
белите дробове и сърцето. Според вещото лице предвид така установените
травматични увреждания, част от тях биха могли да се получат от удари с или
върху детайли или предмети в купето. Разкъсно-контузната рана с кръвонасядания
в челната област, както и счупването на носните кости, се
получават при удар на лицето върху предното табло, стъкло или рамка па стъкло,
включително и при евентуално изпадане на пътника от автомобила.
Счупването на множество десни ребра по средна мишнична линия, разкъсването на
десния бял дроб, двустранната контузия на двата бели дроба и контузия на
сърцето по предната стена на лявата камера, могат да се получат от удари или
притискане на гръдния кош от предмет/и с голяма маса и евентуално при изпадане
на пострадалия пътник от автомобила. Обичайно подобни травматични
увреждания при ПТП се установяват при пътник, пътувал без поставен предпазен
колани. Получават се вследствие свободно залитане па тялото напред или встрани
и удряне върху предно табло, предно или странично стъкло, врата и др. в купето
на автомобила. Възможно е уврежданията да са получени при евентуално изпадане на
пострадалия от автомобила. Употребата на предпазен колан фиксира тялото на
пътника в автомобила към седалката и облегалката й. Фиксирането на тялото с обезопасителния
колан предпазва главата /лицето/ от удари върху предното табло и др. части от
купето, също така предпазва тялото /гръдния кош/ от силни удари върху странични
части на купето. Фиксиращият колан освен това не позволява на тялото да изпадне
извън купето на автомобила. Доколкото всяко пътно-транспортно произшествие е с
различна динамика и нараняванията носят различен характер вещото лице не може
да даде категоричен отговор дали при поставен със сигурност предпазен колан,
пътникът би получил по-тежки или същите увреждания. В конкретния случай, от
медицинска гледна точка, установените травматични увреждания по трупа на Й.
свидетелстват за увреждане на пътник, пътувал без поставен обезопасителен
колан. Вещото лице докладва, че с оглед данните по делото водачът Ю. е бил в
средна степен на алкохолно опиянение, при която се установява повлияване върху всички функции в
организма, със значително въздействие върху централната нервна система -
разстройства на психиката; значителни нарушения в мисловната дейност, речта,
съобразителността, вниманието, координацията на движенията, силно забавени
реакции, афекти, липса на контрол и самоконтрол, надценяваме или подценяване на
личните възможности, разстройства в остротата на зрението, на слуха,
сърдечно-съдови и дихателни разстройства и др. като са налице видими проявления
на тези влияния.
Според
експерта при посочената средна степен на алкохолно опиване, повлияването от
употребения алкохол не може да се контролира изцяло. Било е възможно Й. М. Й.
да установи, че водачът е употребил алкохол, но дали го е установил и е
пренебрегнал състоянието на водача, или не го е установил и поради каква
причина не е забелязал отклонения в поведението на шофьора вследствие
опиянението при липса на обективни данни по делото вещото лице не може да даде
категоричен отговор.
Вещото лице по
назначената и изслушана съдебнопсихиатрична експертиза, чието заключение съдът
кредитира, докладва, че по данни на ищцата М.Е. преди ПТП и неочакваната загуба
на брат й не е страдала от психични разстройства, което се потвърждава и от
отсъствието на съответната медицинска документация. По нейни данни след
събитието е настъпило нарушение на нощния сън, с понижено настроение и
емоционална лабилност. Към момента изпитва сомато-вегетативна симпоматика –
сърцебиене и хистрионни симптоми – недостиг на въздух и стягане в гърдите. Към
момента на психиатричното освидетелстване ищцата е психомоторно спокойна, но на
моменти вътрешно напрегната, когато разкрива преживяванията си, свързани със
смъртта на брат си. Осъществява се и се поддържа добър словесен и визуален
контакт. Цялостно ориентирана като не са
споделени разстройства от сферата на възприятно-представната дейност. Установен
е нормален по темп, без структурни нарушения, апсихотичен мисловен процес;
Емоционално лабилна; нормална волева активност. Според експерта след
07.09.2013г. ищцата не е била в състояние на остра стресова реакция, доколкото
вещото лице не констатира непосредствена и ясно изразена връзка между влиянието
на стресора и началото на симптомите. Ищцата е представила на вещото лице
медицинско свидетелство, изд. на 18.06.2019г. от специалисти д-р Кристиан
Хипен, специалист по вътрешни болести и д-р Ангелика Покроп-Хипен - специалист по вътрешни болести, психотерапия,
натуротерапия и хомеопати, в което се съобщава, че ищцата е лекувана в
практиката им за тревожно разстройство, депресия и психосоматични смущения от
м.12.2016г. до м.03.2018г., без изрично отразяване на медикаментозно лечение.
Записано е, че от м.12.2016г. Е. е неработоспособна. В ангажираното пред вещото
лице медицинско свидетелство, изд. на 29.01.2018г. от същите специалисти, е
записано, че лечението продължава, като Е. може да работи до 4 часа на ден,
придружена от служител на Агенцията по труда в гр.Мюстер. Според вещото лице
доколкото липсват представени медицински документи от последните две години, то
ищцата не е имала нужда от лечение като предвид данните от анамнезата,
експертното интервю и наблюдение към настоящия момент не са налице данни,
достатъчни за поставяне на психиатрична диагноза, т.е. налице е обратна
динамика на симптомите при М.Е..
По делото са
събрани гласни доказателства посредством разпита на водените от ищцата свидетели
– Г.Х.К., позната на ищцата, и С.А.А., приятел на бащата на ищцата.
Св.К. изнася, че
се познава с М. и Й. от деца. М. дошла за погребението на Й., както и за
поставянето на паметника. М. живеела в Германия след като се развела с бащата
на децата си. Връщала се в България по 1-2 пъти в годината и разказвала, че не
е добре, плаче и се лекува в Германия.
Св.А. е приятел с
баща й и познава семейството му още когато децата били малки. Децата израснали
заедно; уважавали се, помагали си. Според свидетеля М. се разболяла след като Й.
починал, защото страдала за него. Това преценя от посещенията на М. в България
след смъртта на брат й, които били около 1-2 пъти в годината. М. се оплаквала,
че я боли глава. На погребението се наложило да повикат линейка, тъй като й
прилошало.
Съгласно удостоверение за наследници изх.№
ГП-1222 от 26.11.2013г., изд. от Община Аврен и препис-извлечение от акт за
смърт № 54 от 07.09.2013г., изд. от Община Девня, ищцата Е. М. Тодорова е
наследник – сестра на починалия на 07.09.2013г. Й. М. Й..
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно установени от
еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни доказателства, както и
предвид компетентните експертни заключения, се налагат следните правни изводи :
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.)
във вр.чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя за обезвреда на
настъпилите за ищеца в резултат на деликта неимуществени вреди.
Доказва се наличието на валиден договор за застраховка „ГО” към датата
на реализиране на ПТП между собственика на причинилия увреждането автомобил и
ответника като застраховател по риска. От заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, се установява несъмнено извършването на твърдяното в исковата молба
деяние, неговата противоправност, вината на водача на МПС.
Кръгът от лицата, легитимирани да получават обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък, не е уреден в законодателството на Република България. Липсата на законодателна уредба е наложила за целите на правоприлагането лицата с право на обезщетение да бъдат определени в задължителните за спазване актове на Пленума на Върховния съд – П. №№2/1982 г., 5/69 г. и 4/61 г., които са въвели ограничителен подход при определяне кръга на лицата с право на обезщетение. С Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г., по тълкувателно дело №1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, с оглед развитието на обществените отношения, задължението за синхронизиране на българското законодателство с европейското / в частност Д. 2009/103/ЕО, 2012/29/ЕС и Х. за основните права в ЕС/ и съвременните изисквания за справедливост, приема че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в П. №4/1961 г. и П. №5/1969 г- на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В конкретния случай се установява, че ищцата
е наследник на починалия при ПТП от 07.09.2013г. Й. Й., неин брат.
От свидетелските показания се установява, че
двамата изживели заедно детските си години в едно домакинство. След като всеки
един от тях създал самостоятелно семейство – ищцата във Варна, а брат й – в
Балчик, продължили да общуват и да си помагат. След смъртта на брат си М.
тъгувала и страдала. Разболяла се.
От заключението на вещото лице по СПЕ се
установява, че към настоящия момент ищцата е спокойна, липсват данни за прояви
на психично разстройство в минало време и следи от понесена такава болест
понастоящем. Към настоящия момент не е посещава психиатър, но е емоционално
лабилна и вътрешно напрегната, когато споделя преживяванията си по отношение на
брат си. Установява се с категоричност, че по отношение на ищцата липсват данни
за остра стресова реакция. Налице са данни да се приеме, че се извършва обратна
динамика на симптомите на ищцата.
Поради изложените съображения съд намира, че
предявения иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за претърпени
неимуществени вреди е основателен. Неговият размер следва да се определи,
съгласно правилото на чл.52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Предвид обстоятелството, че в традиционните
за българското общество семейни отношения, братята и сестрите са част от
най-близкия родствен и семеен кръг и и с оглед доказаната трайна и дълбока
емоционална връзка между брата и сестрата, съдът намира за справедливо
обезщетение за търпените болки, мъки и страдания в размер на 50 000 лв. Ищцата не е въвела (независимо от предоставената от съда възможност за
поясняване и допълване на исковата молба) конкретни проявни форми на
причинената травма, които да обосноват характер и степен на увреждането,
предполагащи обезщетяване в претендирания размер от 100 000 лева.
Застрахователят релевира възражение за
съпричиняване, обосновано с твърдения, че пострадалият е
съпричинил настъпването на вредите, като се е съгласил да бъде превозван от
видимо пиян шофьор – пострадалия Ю., с когото преди това заедно са употребили
голяма количество алкохол непоставянето на предпазен колан от Й.; многократните
подканвания от страна на Й. към шофьора да увеличи скоростта на движение на
автомобила, които стават причина водача да се движи с висока скорост.
Съгласно приетото с т.7 на ТР №1/2014 от
23.12.2015г. по тълк.дело № 1/2014г. на
ВКС, ОСТК, налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е
пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над
законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. Касае се за поемането на предвидим и
реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране. Това поведение
съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка
с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно-транспортно
произшествие. Поради това, прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо в тази
хипотеза, като степента на съпричиняване се преценява във всеки конкретен
случай.
В настоящия казус поради настъпила смърт на делинквента образуваното досъдебно производство №404/2013г. по описа на РУП Девня е прекратено. В постановление за прекратяване на наказателното производство №3641/2014г., постановено от Окръжна прокуратура Варна, изрично е констатирано наличието на алкохол в пробите кръв на водача Ю. - 1.93 промила, което според вещото лице по СМЕ, изслушана в съдебно заседание, съответства на средна степен на алкохолно повлияване, при която са налице нарушения в координацията на движението, адекватната преценка на собствените постъпки, околната действителност и др. От приетата по делото СМЕ Аутопсия № 162/2013г., изд. от МБАЛ Св.Анна – Варна, Съдебна медицина, извършена на Й. М. Й. е установена концентрация на етилов алкохол в кръвта 2.15 промила, а в гръбначномозъчната течност – 2.72 промила. По делото не са събрани данни Й. да се е качил в автомобила въпреки волята си. По аналогичен случай ВКС е постановил, че не може да приеме за несъзнателен изборът на пострадалия да се качи в колата, поради обстоятелството, че самият той е бил в силна степен на алкохолно опиянение. Прието е, че доброволно поставяйки себе си в състояние, затрудняващо преценката за риска, пострадалият не може да черпи права от поведението си. Ако би била възприета тази теза, то неблагоприятните последиците по чл.51 ал.2 ЗЗД биха се простирали по отношение на пътник, който не е употребил алкохол, но не и по отношение на пътник, който е употребил. Такова тълкуване противоречи не само на духа на закона, а и на правилото Nex suo delicto meliorem suam conditionem facere potest - Никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение /Р №113/22.07.2016г. по т.д. № 2786/2014г. на ВКС, ТК, първо т.о./. Не се спори, че пострадалият се е съгласил да бъде пътник в автомобил, управляван от водач, употребил значително количество алкохол и това му е било известно, доколкото двамата са били заедно при употребата му, като това сочи на съзнателно рисково поведение на пострадалия Й.. С поведението си, той е допринесъл за настъпване спрямо себе си на вредоносните последици от пътно-транспортното произшествие, като приносът му следва да бъде определен на 1/3.
Принципно съпричиняването
е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги
конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било противоправно, в
частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата, и виновно.
Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо
само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите
не биха настъпили, респ. не биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по
време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Т.е.
предпоставките за отчитане на съпричиняването и неговия размер са безспорно
установена причинно-следствена връзка между поведението на увредения и вредите,
заедно с преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем
/брой, интензитет/, при липса на личен принос. По делото няма конкретни технически данни, на база на които да се
заключи еднозначно за наличието или липсата на изправен и правилно поставен
предпазен колан от пътника Й. Й.. За непоставянето на такъв от него съдът прави
извод от становището на вещото лице по СМЕ в частта относно установените
травматични увреждания по трупа на Й., които според експерта свидетелстват за
увреждания на пътник, пътувал без обезопасителен колан. Независимо от това,
обаче, както вещото лице по САТЕ, така и вещото лице по СМЕ не са категорични
дали и при поставен колан пасажерът би получил по-леки, същите или по-тежки
наранявания, въпреки че със сигурност би останал в купето на автомобила. Вещото
лице по САТЕ докладва, че главата и крайниците не са обхванати от превантивния
характер на коланния ремък, като в конкретния случай няма категорични данни да
каква степен тавана /при преобръщането на автомобила/ се е приближил към
седящите места в купето, от където да се заключи дали би настъпило
съприкосновение с горната част на телата на пасажерите. Това означава, че
липсват категорични данни дали и при поставен обезопаситилен колан, Й. би
получил по-леки травми, съотв. би останал жив. Следователно възражението за
съпричиняване на вредите на посоченото основание остава недоказано. Недоказано
остава твърдението, че Й. многократно подканял водача да увеличи скоростта, в
резултат на която се стига до ПТП.
Не се
спори относно наличието на вина у водача Ю., но с поведението, описано по-горе,
пасажерът Й. е поставил себе си в опасност. Пред така възприетите факти и
обстоятелства степента на съпричиняване на пострадалия се определя на 1/3, с
който размер следва да се редуцира дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, при съобразяване с разпоредбите на чл.52 във вр.чл.51, ал.2 от ЗЗД. В
обобщение окончателния размер на обезщетението по предявения иск следва да се
определи на 33 333.33 лева, като за разликата до претендирания
първоначален размер от 100 000 лева подлежи на отхвърляне.
Поради уважаване на иска за неимуществени
вреди в общ размер от 33333.33 лева съдът намира за основателна и акцесорната
претенция за мораторните лихви, считано от 08.09.2015г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн.чл.84, ал.3 ЗЗД във вр.чл.111, б.в от ЗЗД във
вр.чл.223 КЗ (отм.), като при съобразяване с основателността на заявеното възражение
за погасяване по давност претенцията за периода от 07.09.2015г. до 07.09.2015г.
следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.
По отношение на
разноските: На осн.чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса и разноски по делото. С оглед изхода по иска и на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда
авансираните от бюджета на съдебната власт разноски в размер на 1333.33 лева–
държавна такса.
С оглед резултата
по делото и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество дължи на ищеца
сторените от него разноски, като същите се ограничават до възнаграждение на
процесуалния представител, определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗА.
Въведеното от ответната страна възражение за прекомерност на заявеното за
присъждане адв.възнаграждение в размер на 4236 лева с ДДС не е прекомерно,
доколкото отговаря на минималния размер по Наредба 14 за минималните размер на
адвокатските възнаграждения. Съответният на уважената част от исковата
претенция размер от 1412 лева следва да бъде присъден в полза на адв.Ч..
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сторените разноски за САТЕ и
СМЕ в размер на 133.33 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД ЕИК ********* със седалище
гр. София, р-н „Лозенец”, ул.„Джеймс Баучер” №87, представлявано от С.
Станимиров Проданов ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Е. с ЕГН ********** *** сумата от 33 333.33
лева, съставляваща претърпени от ищцaта неимуществени вреди - причинени
болки и страдания, вследствие смъртта на нейния брат Й. М. Й., ЕГН **********, след настъпило на
07.09.2013 г. пътно-транспортно произшествие на пътя между гр.Девня и с.Падина
със застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество
л.а. марка „***" с д.к.№ ***, ведно със
законната лихва 08.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
33 333.33 лева до първоначално
предявения размер от 100 000 лева, и за при присъждане на законна лихва за
забава върху главницата за периода от 07.09.2013г. до 07.09.2015г.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД ЕИК ********* със седалище
гр. София, р-н „Лозенец”, ул.„Джеймс Баучер” №87, представлявано от С.
Станимиров Проданов ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Стефанов Ч. ЕГН ********** разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1412 лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”
АД ЕИК ********* със седалище гр. София, р-н „Лозенец”, ул.„Джеймс Баучер” №87,
представлявано от С. Станимиров Проданов да заплати по сметка на Окръжен съд
Варна държавна такса в размер на 1333.33
лева.
ОСЪЖДА М.М.Е. с ЕГН ********** ***
да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД
ЕИК ********* със седалище гр. София, р-н „Лозенец”, ул.„Джеймс Баучер” №87,
представлявано от С. Станимиров Проданов съдебно-деловодни разноски в размер на
133.33 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: