Решение по дело №5484/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 119
Дата: 23 януари 2020 г. (в сила от 8 февруари 2020 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20193110205484
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер       119/23.1.2020г.                           Година 2020                                     Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                           ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ

На двадесет и трети януари                                                                   2020 година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА ИВАНОВА

 

Като разгледа докладваното от Председателя АНД № 5484 по описа за 2019 г.

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия А.М.Х., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан – реабилитиран, с основно образование, безработен, ЕГН **********,

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 24.11.2019 г. в с. Каменар, обл. Варна, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо“, модел „806“, с номер на рама VF3AFRHZA12718517, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140 ал.1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места…“ и чл.140 ал.2 от ЗДвП: „Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в днижение … се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната…“, а именно с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от МВР – престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК.

 

На основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК вр. чл.78а ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност обвиняемия А.М.Х. и МУ НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

 

ОСЪЖДА обв. А.М.Х. да заплати направените по делото разноски в размер на 23.83 лева в полза на ОД на МВР – Варна.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок от днес пред състав на Окръжен съд – Варна.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

Към решение  по НАХД 5484 по описа на ВРС за 2019 година, 15

наказателен състав

 

 

             Срещу обв.А.М. Х., ЕГН:********** *** е внесла във ВРС  мотивирано постановление по реда на чл.375 от НПК за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК за това, че на 24.11.2019 г. в с. Каменар, обл. Варна, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо", модел „806", с номер на рама VF3AFRHZA12718517, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места..." и чл. 140, ал. 2 ЗДвП: „Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната...", а именно с Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от МВР.

              Представителят на ВРП не се явява в с.з.

              Защитникът на обв.Х. моли на подзащитният му да бъде наложено минимално наказание глоба, тъй като същият признава фактите по делото.

             Обв.Х. се явява лично в съдебно заседание,признава се за виновен, отказва да дава обяснения във връзка с предявеното му обвинение, а в последната си дума изразява съжаление за извършеното и моли за минимална глоба..

             В хода на наказателното производство съдът установи следната фактическа обстановка:

            Обвиняемият А.М.Х. бил правоспособен водач за категории В и АМ с валидно издадено свидетелство за управление на МПС.

            На неустановена дата през 2019 г. обвиняемият закупил лек автомобил марка „Пежо", модел „806", с номер на рама VF3AFRHZA12718517, от неустановено по делото лице. Автомобилът не бил регистриран в Република България и нямал поставени на него регистрационни табели. Обв. Х. също не го регистрирал по предвидения за това ред в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна. Предвид това, че лек автомобил марка „Пежо", модел „806", с номер на рама VF3AFRHZA12718517, не бил регистриран, на него не му били издадени и монтирани регистрационни табели.

          Обвиняемият  знаел, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред и въпреки това предприел управлението му, като на 24.11.2019 г. го привел в движение по улиците на с. Каменар, обл. Варна. На същата дата /24.11.2019 г./ свидетелите И. Г. Б. и М. Я. М. - полицаи при сектор „СПС" на ОД на МВР-Варна, били на работа за времето от 08:00 ч. до 20:00 ч. Около 11:20 ч. на посочената дата /24.11.2019 г./ при обход на с. Каменар, обл. Варна, те видели обвиняемия да управлява горепосочения автомобил по улиците на селото. Двамата полицаи забелязали, че автомобилът е без поставени регистрационни табели и го за проверка. Свидетелите Б. и М. се легитимирали пред водача на превозното средство и установили самоличността му по представената от него лична карта. Междувременно те поискали съдействие от екип „85-1" и на място малко по-късно пристигнали св. Я. И. Д. и  колегата му Ж. Р. - полицейски служители при сектор „СПС" на ОД на МВР - Варна. Тогава св. Д. съставил срещу обвиняемия АУАН за констатираното нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП .

        Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места... 

        Видно от разпоредбата на чл. 140, ал. 2 ЗДвП/ в редакцията на правната норма към датата, визирана в диспозитива на обвинението/ : „Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и редът за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с наредба.....", а именно Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

         От изисканата и приложена по делото справка от Началника на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Варна /л. 27/ е видно, че след извършена проверка в АИС „КАТ" /централна база/ не са били установени данни за регистрирано в Република България превозно средство с номер на рама VF3AFRHZA12718517.

         Към настоящия момент обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

         Съдът кредитира признанието на вината в с.з. от страна на обвиняемия, тъй като това признание напълно кореспондира с останалите приобщени по делото доказателства, като напълно кредитира обясненията му, дадени в хода на ДП, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

          Съдът напълно кредитира показанията на  свидетелите Б., М. и Д., дадени в хода на ДП, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

         Съдът напълно кредитира и събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си..

         Горепосочената фактическа обстановка, такава, каквато е описана и в постановлението на ВРП, се установява и потвърждава със събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства – признанието на виновно поведение от страна на обвиняемия и обясненията му, дадени в хода на ДП, показания на свидетелите Б., М. и Д., дадени в хода на ДП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на ДП. Тази фактическа обстановка не се оспорва и от подсъдимия.

         Предвид горното от правна страна съдът намира че подс.А. М. Х. е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК, тъй като на 24.11.2019 г. в с. Каменар, обл. Варна, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо“, модел „806“, с номер на рама VF3AFRHZA12718517, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140 ал.1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места…“ и чл.140 ал.2 от ЗДвП: „Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение … се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната…“, а именно с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от МВР.

         Съдът констатира известна неточност в изписването в диспозитива на обвинението на актуалния текст на посочените разпоредби на чл.140 от ЗДвП, но промяна на фактите по делото липсват, обвиняемият изцяло се защитава срещу фактите в постановлението на ВРП, няма спор по въпроса, че на процесната дата Х. е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, поради което в диспозитива на решението си съдът визира актуалните текстове на нормите, регламентиращи регистрацията на МПС.

            Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно,     неосъждано/ реабилитирано/  лице.

            Касае се за престъпление, насочено против транспорта и в частност против реда, установен за движение по пътищата, свързан с безопасно и правилно използуване на транспортните средства.

           Изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС от обвиняемия  - лек автомобил марка „Пежо", модел „806", с номер на рама VF3AFRHZA12718517, което не е регистрирано по надлежния ред.

        За съставомерността на деянието по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК е необходимо кумулативното наличие на следните обективни признаци от състава на престъпление:1. Деецът да управлява МПС и 2. Същото да не е регистрирано по надлежния ред на територията на Р България. В конкретния случай, съдът намира за безспорно установено, че на посочената в постановлението дата обвиняемият е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред. Съобразно правната норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съобразно разпоредбата на чл.140, ал.2 от ЗДвП условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба, а именно Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни. От събраните по делото доказателства е видно, че процесното МПС, управлявано от обв.Х., не е било регистрирано на територията на Р България в несъответствие с изискванията на ЗДвП. Въпреки това обвиняемият е управлявал посоченото МПС и то по път отворен за обществено ползване.

           От субективна страна - деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС, съзнавал е общественоопасния характер на деянието , но въпреки това е желаел в това състояние да управлява МПС и го е сторил.

           Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема признанието на вината, възрастта на подсъдимия,  чистото съдебно минало и критичното отношение  към извършеното.

            Отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство са предходно налаганите наказания за нарушения на ЗДвП.

            Причините за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в РБългария и в частност правилата по ЗДвП.

         Налице са предпоставките за прилагане на чл.78А от НК за освобождаване на обв. Х. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Деянието е извършено умишлено и за него е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или глоба от петстотин до хиляда лева. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел, доколкото реабилитацията заличава фактът на осъждането.От деянието не са причинени имуществени вреди, като не са налице и отрицателните предпоставки на чл.78 А ал.7 от НК..

           При определяне вида и размера на наказанието, предвид превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, които са многобройни , както и предвид икономическата обстановка в страната ни съдът наложи минимално предвиденото наказание. Наказание  глоба в размер на 1000 лв. не е незначително и съдът намира, че тази глоба би била необходима и достатъчна за да се постигнат предвидените от закона цели като се въздейства предупредително, превъзпитателно и възпиращо спрямо дееца и спрямо останалите членове на обществото, тъй като целта на наказанието е не толкова да накаже, а да поправи и превъзпита дееца, още повече, че алтернативно предвиденото редом с наказанието лишаване от свобода наказание глоба е в размер до 1000лв., а законодателят е предвидил налагане и на административно наказание за такова деяние, ако деянието се отличава по степен на обществена опасност от предвидената такава за престъпление, какъвто не е настоящия случай.

 

 

 

        

                                                            СЪДИЯ: