Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 12.02.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря В.Т., като разгледа
докладваното от съдията Кунчева в.гр.дело № 896 по
описа за 2019 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа въззивната
жалба на Г.Д.Г., от гр. Плевен, подадена чрез пълномощника му адв. Д.П. ***,
срещу решението на Плевенски районен съд от 22.07.2019 г., постановено по гр.д.
№ 1352/2019 г., с което е отхвърлен предявения от него против ОДМВР – гр.
Плевен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, вр. с чл. 179, ал.
2 от ЗМВР, вр. с чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ с цена на иска 2328 лв. С жалбата се
поддържа довод, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е
издадено в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон и се излагат подробни съображения в подкрепа на същия. Претендира се
отмяната на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и
присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по въззивната жалба Областна дирекция на МВР гр. Плевен изразява
становище за нейната неоснователност и моли окръжния съд да потвърди
обжалваното решение, чрез процесуалния си представител юрк. П. Б.-Ф..
Становището е обосновано и в представения писмен отговор на жалбата.
Плевенският окръжен съд, в настоящия съдебен
състав, като взе предвид данните по
делото, оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, намира
разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество жалбата за
основателна, предвид следните съображения:
Между страните няма спор, че през
процесния период ищецът Г.Д.Г. е полагал труд по служебно
правоотношение при ответника на длъжността полицай в Участък - Новачене при РУ на МВР гр.Никопол.
Не е спорно по делото също така, че
ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на
труд – дневни и нощни смени при сумирано изчисляване на работното време.
Предявената пред районния съд искова претенция
е за присъждане на възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в периода 01.03.2016 г. до 01.03.2019
г. Искът се основава на фактически твърдения за положен нощен труд за времето
от 22.00 ч. до 6.00 ч., който според ищеца е отчитан в намален размер, без да
се съобрази нормативния регламент, предвиждащ превръщането на този труд в
дневен със съответен коефициент и прибавянето му към общия брой отработени
часове, което е довело до полагане на извънреден труд през процесния период и този труд не е бил
заплатен от ответника.
Ответникът е оспорил изцяло
основателността предявения осъдителен иск.
Въззивната инстанция счита, че
съществуващото между страните служебно
правоотношение се регламентира от ЗМВР,
който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.
187 ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови
смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата от ищеца длъжност, през процесния период той е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа
до 06. 00 часа), като отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за
които обстоятелства няма спор между страните.
Безспорно установено е също така,
че положеният от ищеца труд през нощта (от
22. 00 часа до 06. 00 часа) му е заплатен като нощен труд.
Спорни между страните остават въпросите правилно ли е отчитан
положеният от ищеца нощен труд при сумираното изчисляване на работното време, допустима ли е трансформация на положените от
него часове нощен труд в дневен, на
какво основание и в зависимост от това дължи ли ответникът заплащане на ищеца на възнаграждение за
извънреден труд и в какъв размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Хронологията на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08.
2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014
год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр.
40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до
29. 07. 2016 год. е действала Наредба №
8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. №
5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от
29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. е действала Наредба № 8121з- 776
от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08.
2016 год.), която е отменена с действащата понастоящем Наредба № 8121з-36 от
07.01.2020 г., обн. в ДВ бр.3 от 10.01.2020 г., в сила от същата дата.
Текстовете на чл. 3 ал. 3 във всичките цитирани по-горе наредби са идентични, като гласят, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06.
00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Съобразно
чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014
год., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В
следващите две наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 г. и № 8121з- 776/ 29. 07.
2016 г., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Такава регламентация не се съдържа и в
действащата понастоящем Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. Липсата на изрична норма обаче не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, въззивният съд приема, че следва
субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143. В противен случай
държавният служител в МВР би бил поставен в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от
Кодекса на труда.
Следва да бъде посочено също така,
че съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.
2 от ЗМВР държавните служителите, които
полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда и това препращане също предпоставя извод за субсидиарното прилагане на
цитирания по-горе регламент на НСОРЗ за
превръщане на нощните часове в дневни.
Отделно от това, следва
се има предвид, че Конституцията на
Република България утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява
гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон също така
утвърждава като принцип равенството в третирането като изрично изключва
общественото положение като основание за ограничение. Обстоятелството, че едно лице полага труд по служебно
правоотношение само по себе си не е
основание за пренебрегване на принципно
признатите права на предоставящите работната си сила по трудово правоотношение.
Именно защото основният закон гарантира равенство на лицата, предоставящи
наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, следва да бъдат поставени при еднакви условия
работещите по трудови правоотношения и тези, работещи по служебно
правоотношение. Ето защо и при принципно утвърдения режим на работа през деня
логично се явява съотнасянето на положения нощен труд при специфичната
организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния посредством нормативно
установеното съотношение в нормата продължителност при различните условия.
Предвид тези съображения,
въззивният съд счита, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание.
Видно от приетото в
първоинстанционното производство заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза,
което не е оспорено от страните, за периода от 01. 03. 2016 год. до 01. 03.
2019 год. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1. 143 за
превръщането му в дневен труд възлиза общо на 3100 часа, а разликата от приравнените часове
нощен труд е 388 часа, при което и съобразно определената от вещото
лице ставка, дължимото незаплатено от ответника възнаграждение е в размер на 2328 лв.
При това положение исковата претенция се явява
доказана и по своя размер и следва да бъде уважена изцяло.
Неоснователно е възражението на ответника,
който в настоящото производство е въззиваема страна, че от така определената от
вещото лице сума в размер на 2328 лв. следва да се приспадне сумата 678 лв.,
която е изплатена на ищеца за положения от него нощен труд по 0,25 лв./ч. Същата представлява допълнително
възнаграждение за положения от ищеца нощен труд през процесния период и не е
съотносима към дължимото от работодателя възнаграждение за положен извънреден
труд в резултат на превръщането на отработените часове нощен труд в дневен.
Предвид гореизложените съображения, обжалваното
решение на Плевенски районен съд е неправилно и подлежи на отмяна изцяло, като
въззивната инстанция се произнесе по съществото на спора в посочения по-горе
смисъл.
Въззивникът е претендирал разноски за
двете съдебни инстанции и при този изход на спора следва да му бъдат присъдени
сторените такива в установения по делото размер на 350 лв. – адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство, доколкото не са представени
доказателства за направени пред настоящата инстанция деловодни разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в
тежест на ответника-въззиваем следва да бъдат възложени дължимите такси и
разноски по производството, а именно: държавна такса в общ размер от 139,68 лв.
- 6% върху сумата от 2328 лв. / за
въззивното производство 2% и 4% за първоинстанционното производство/, както и разноски за вещо лице в размер на 100
лв.
Така мотивиран и на основание чл. 271,
ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНИЯ решение № 1406 от 22.07.2019 г. на Плевенски районен
съд, постановено по гр.д. № 1352/2019 г.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
на основание чл.178, ал.1, т.3, вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на
МВР –Плевен, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“
№3 ЕИК ***, да заплати на Г.Д.Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 2328 лв. /две хиляди триста двадесет и осем
лева/, представляваща обезщетение за положени 388 часа извънреден труд, като
резултат на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от 01.03.2016г. до 01.03.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба - 01.03.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********, сумата 350 лв.,
представляваща направените от него разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд
сумата от 139,68 лв., представляваща дължимите държавни такси по производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати по сметка на Плевенски районен
съд сумата от 100 лв., представляваща разноски за вещо лице.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: