Мотиви по НОХД №6748/2020г.
по описа на ПРС, ХIV н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подс.Р.Г.А. за
извършено престъпление по чл. 209 ал. 1, вр с чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода
от неустановена дата през 2014 г. – до 15.05.2015 г. в гр.София и в гр.Пловдив,
при условията на продължавано престъпление, с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение
у лицата Е.Г.Х., И.И.М. и Г.З.Х., като с това им е причинил имотна вреда общо в
размер на 19 100 лв., както следва:
- в периода от неустановена дата през 2014
г. до 24.01.2015 в гр.София е възбудил и поддържал заблуждение у Е.Г.Х. *** – че
ще му продаде два апартамента, находящи се в … **и парцел от 298 кв.м. на ул. **,
и с това му е причинил имотна вреда в размер на сумата от 14 100 лв.
- на неустановена дата в началото на м.май
2015г. е възбудил и до 15.05.2015 г. в гр.Пловдив е поддържал заблуждение у И.И.М.
*** – че ще й продаде апартамент, находящ се в …, ул. **, и с това й е причинил
имотна вреда в размер на сумата от 2 500 лв.
- на неустановена дата в началото на м.май
2015г. е възбудил и до 15.05.2015 г. в гр.Пловдив е поддържал заблуждение у Г.З.Х.
*** – че ще му продаде апартамент, находящ се в …, ул. **, и с това му е причинил
имотна вреда в размер на сумата от 2 500 лв.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Предлага да бъде
наложено наказание Лишаване от свобода, чието
изпълнение да бъде ефективно.
По делото е приет за съвместнво
разглеждане в настоящото производство граждански иск от И.И.М. – А. против
подс.Р.Г.А. за сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ обезщетение за имуществени
вреди в резултат на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, за което подсъдимият е
предаден на съд по настоящото дело, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 30.06.2015год. до окончателното изплащане на сумата.И.М.А. е конституирана
като граждански ищец и частен обвинител за деянието спрямо нея.
По делото е приет за съвместнво разглеждане в настоящото производство и граждански
иск от Е.Г.Х. против подс.Р.Г.А. за сумата от 14 100 лв. /четиринадесет хиляди и
сто лева/ обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.209,
ал.1 от НК, за което подсъдимият е предаден на съд по настоящото дело, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2015год. до окончателното изплащане
на сумата.
Пострадалия Е.Х. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител.
Пострадалите чрез техните повереници намират исковете за доказани и молят
да бъдат уважени изцяло.
Подсъдимият А. дава подробни обяснения,
като твърди, че не е имало други отношения с пострадалите освен заемни. Лично и
чрез своя защитник – адв.Б.У., моли за оправдателна присъда. Гражданските
искове намира за неоснователни, а и погасени по давност.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намери за установено следното:
Подсъдимият Р.Г.А. е роден на *** ***.
Той е б.г. от а.пр., с висше образование,
безработен, женен, неосъждан, ЕГН **********.
Същият се намирал в затруднено финансово положение, тъй като бил трайно
безработен, а и не разполагал с източници на регулярни доходи. Въпреки това при
срещите си с различни лица охотно развивал тезата, че разполага с възможности и
обмисля различни бизнес начинания, за които обаче му е нужен финансов ресурс.
От своя страна свидетелят Е.Х.,*** и развиващ
бизнес там, се запознал случайно с подс.А. в края на 2013 г. Това станало на бензиностанция
в гр.Пловдив. В хода на завързалия се разговор, подс.А. се представил пред
свидетеля като голям инвеститор в различни туристически обекти по морето и в
планинските курорти, като обаче имал нужда от съдружие за свежи парични
средства. След края на срещата, свид.Х. и подс.А. си разменили телефонните номера,
като у свид.Х. се оформила представата, че подсъдимия е сериозен бизнесмен. В
последствие се осъществила втора среща между тях, този път в гр.София. На нея подс.А.
започнал да развива пред свид.Х. други свои идеи, за които обаче не разполагал
самостоятелно със средства.Все пак по този начин подс А. спечелил доверието на свид.
Х., който решил , че подсъдимия е човек с възможности и икономически размах. Така
на неустановена дата през 2014г. свид.Х. пристигнал в гр.Пловдив, за да се срещне
с подсъдимият, който този път му разказал,
че продава два апартамента – в …. и в …, както и парцел за строеж, ситуиран също
в …, с административен адрес …. За въпросните имоти подс.А. посочил, че били общинска
собственост, но той имал „негови хора“ в общински съвет и чрез тях щяла да се реализира
тази сделка, в която предложил на свид.Х. да участва. Това участие следвало да стане
срещу сумата от 12 500 лв. за всеки един от двамата- свидетеля и подсъдимия, а след
финализиране на сделката двамата щели да доплатят по още 12 500 лв. Иначе казано,
двата недвижими имота и парцела стрували 50 000 лв., които след получаването, свид.Х.
и подс.А. щели да продадат с печалба. Това допаднало на свид.Х. и той решил да участва
със сумата от 12 500 лв. За да увери свид.Х. в коректността си и своята добронамереност,
подс.А., който в действителност нямал нищо общо с посочените две жилища и парцел,
му предложил да подпишат договор за поръчка и в него саморъчно обвиняемият да впише
получената сума от 12 500 лв. Всички тези преговори се развили в гр.Пловдив, а по
– късно, на 21.07.2014 г., свид. Х. се срещнал отново с подс. А. в гр.София. На
тази среща, подсъдимият представил на свид. Х. типова бланка на обещания договор
и действително в него /л.44-45/ подс.А. вписал собственоръчно, че на 21.07.2014г.
дата е получил сумата от 12 500 лв., съставляваща негово възнаграждение , макар
за място на сключване на договора да бил посочен гр.Пловдив. Реквизитите по договора,
подс. А. попълнил саморъчно пред свид. Х. на състоялата се среща. В договора се
споменавало също, че подс.А. поема задължение да осигури закупуването на два апартамента,
находящи се на …, както и парцел от 298 кв.м. на … – всички общинска собственост
срещу обща сума от 52 000 лв. и в срок до 01.09.2014 г. Макар в договора да била
посочена сумата от 52 000 лв., преговорите между подс.А. и свид.Х. били водени за
сума от 50 000 лв. Така, воден от своята неправилна представа за личността на подс.А.,
като успешен бизнесмен, обезпечен финансово, с развиващ се бизнес в областта на
недвижимите имоти, на 21.07.2014 г. в гр. София, свид.Х. предал на обв.А. сумата
от 12 500 лв. и започнал да чака резултатите от съответната сесия на общинския съвет
в гр.Пловдив, на който да се внесе за одобрение сделката, свързана с покупката на
двата недвижими имота и парцела. На няколко пъти след посочената дата, свид.Х. правил
опити да се свърже по телефона с предоставените му от подсъдимият телефонни номера,
но в рамките на провежданите разговори той бивал уверяван от него, че все още не
е приключила сесията на общинския съвет, както и различни други възникнали
пречки. Така свид.Х., бил убеден от подсъдимия, че следвало да предостави и сумата
от 600 лв. на последния. Убеден, че въпреки всичко един ден сделката щяла да приключи,
свид.Х. платил исканата сума от 600 лв. на 24.09.2014 г. /л.46/ която превел в полза
на съпругата на подсъдимия – А.М.. По-късно, отново възникнал „проблем“ в сделката и този път на свид.Х. било обяснено,
че следва да даде още 1000 лв., които били необходими за отпадане на пречката. Поради
тази причина, на 24.01.2015 г. свид.Х. отново превел исканата сума от 1000 лв. в
полза на съпругата на подсъдимия А.М. /л.47/. Предвид обстоятелството, че изтекъл
значителен времеви период от първата му среща с обвиняемия, а същевременно уговорената
между тях сделка не търпяла развитие, свид.Х. започнал да се усъмнява в редовността
на уговорките, направени между него и подъсдимия. Ето защо след като вече бил
дал парите започнал редовно да проследява събитията в сайта на Общински съвет гр.Пловдив.
На посоченото място никога не се появила за гласуване точка, свързана по някакъв
начин с обещанията на подс.А. за недвижимите имоти. Поради тази причина свид.Х.
още няколко пъти провел разговори с подсъдимия, в рамките на които последният продължавал
да иска време за приключване на сделките. В един момент след януари 2015 год.
подс.А. внезапно прекъснал връзката и свид.Х. не успял да го открие. Така
подсъдимия напрактика се обогатил със сумата от 14100лева предоставени му от
свид.Х., в резултат от неверни представи формирани у последния от страна на
подсъдимия относно покупката на изгодна цена на недвижимите имоти в град
Пловдив посочени по – горе.
По неустановен начин подс. А. се запознал със свид. Е.Т. ***. Пред него
подсъдимия също се представял като успешен бизнесмен, който развива дейност в
страната и чужбина. Свид. Т. и компания приятели се събирали често в квартално кафене
в гр. София, кв. Лозенец, където именно срещнал за първи път подсъдимия. И пред
този свидтетел подс. А. развил версията за наличието на изгодни недвижими имоти
в гр.Пловдив. Заявил на свид.Т., че същите били предоставени от Общината на политическа
партия, която обаче сега искала да продаде на безценица тези имоти. Освен това
развил тезата и за възможност да се направи заведение в Люксембург. При едно от
посещенията си в кафето, подс. А. споделил със свид. Т. за предлагания парцел и
два апартамента в … – тези на … и парцел от 298 кв.м. на …. Офертата се сторила
примамлива на свид. Т., но той не разполагал с нужните финанси, поради което предложил
на свой приятел – свид. Г.Х. да се свърже с подсъдимия. На свой ред, свид. Х. се
срещнал два пъти с подс. А. през 2015 год., като тези срещи се състояли в офиса
на свид. Х. ***, където пристигнал подсъдимия. Пред свид. Х., подс. А. разказал
за предлагания парцел и два апратамента в … – тези на … и парцел от 298 кв.м. на
ул….. Подсъдимият успял да възбуди интереса на свид. Х. обяснявайки му как инвестицията
в недвижимите имоти са заслужавала, тъй като обещавала добра възвръщаемост на средствата.
Свид. Х. изявил желание да види имотите, но подсъдимият отклонил интереса му, под
предлог, че имотите били собственост на политическа партия, дадени й от Общината
и съответно отдадени под наем на трети лица. Въпреки тази спънка, у свид. Х. вече
било създадено нужното заблуждение, а за да го затвърди, подсъдимият го уверил,
че ще набави всички необходими документи за сделката. Целта на подс. А. била да
набави за себе си имотна облага, която той представил пред свид. Х. като необходимото
„капаро“ за покупко – продажбата в размер на 2 500 лв. за апартамент. Св. Х. бил
уверен, че сделката си струва и приготвил паричната сума от 2 500 лв. за обвиняемия,
която обаче му била предадена от св. И.М. – позната на св. Х., чийто юридически
познания той потърсил във връзка с офертата на подс. А.. Освен това предложил
на същата да се включи в тази сделка също с 2500лева.
По този начин свид. И.М. се запознала с
подс.А. през м.май 2015 г. чрез св.Г.Х.. Последният й телефонирал, за да й съобщи,
че двамата следва да обсъдят някаква сделка. Свидетелката М. работела като адвокат
и свид.Х. потърсил услугите й именно по този повод, като й разказал, че подс.А.
предлагал за продажба два недвижима имота, които се намирали в кооперация в … и
които се предлагали на изгодна цена. Свидетелката М. се заинтригувала от офертата
на подсъдимияи се срещнала с него, а на тази среща последният й обяснил, че за успешното
осъществяване на бъдещата сделка, той следвало да получи по 2500 лв. за всеки един
от апартаментите, за да не бъдат отчуждени същите в полза на трети лица. За тези
жилища, подс.А. обяснил на свид.И.М.,*** и съответно свидетелката пожелала да ги
види. Първоначално тя не се усъмнила в коректността на подс.А., за когото решила,
че единствено ще посредничи при сделките, поради което пожелала той да й осигури
необходимите документи за жилищата, особено тези, които били свързани с тежести
за имотите. Подс. А. поел ангажимент в рамките на 20 дни да представи документите
за недвижимите имоти. Въпреки, че уговорените 20 дни изтекли, а свид.М. не видяла
обещаните документи, тя все така се доверявала на подс.А., най - вече поради обстоятелството,
че сделката била представена като много изгодна от негова страна, а с това и заблуждението
у свид. М. вече било възбудено. Именно това обстоятелство мотивирало свид.М. да
намери за себе си исканата от подсъдимия сума от 2500 лв. и при следващата среща
между нея и Р.А., която се състояла в кантората й в гр.Пловдив, водена от създадената
у нея от страна на обвиняемия представа за успешността на сделката, тя предала на последния сумата от общо 5 000 лв.-
за нея и свид.Хасърждиев. Последният също предоставил половината от сумата, тъй
като бил убеден от подс. А., че инвестицията си заслужава и именно воден от тази
своя неправилна представа той. Така в резултат на погрешни представи двата
свидетели предоставили сумата от по 2500лева на подсъдимия, който се
облагодетелствал от тази сума. Фактическото предаване на парите се извършило на
15.05.2015 г. в кантората на свид. М. ***. И за тяхното получаване подс.А. подписал
запис на заповед /л.18, л.21/. Последното също убедило пострадалите в
сериозността на намерението на подсъдимия да им съдейства при придобиването на
имотите. Съответно, подс.А. поел ангажимент в рамките на една-две седмици да осигури
нужните документи, за да може свид.М. да провери редовността на бъдещата сделка.
Междувременно, на свид.М., подсъдимия също й предложи да се включи в строителство
на недвижими имоти в Люксембург. За новия проект, подс.А. обяснил на свид.М., че
неговия кум имал ресторант там и в този ресторант идвали да обядват много известни
посетители между които и главния архитект на града, който следвало да одобри бъдещото
разрешение за строеж. Подс. А., обяснил, че строителството в Люксембург струвало
около 600 евро на кв.м., но продажната цена на квадратурата там, достигнала до
2000 евро, от което свид.М. следвало да направи за себе си извод за изгодността
на бъдещата сделка. Докато обмисляла участието си в съвместния проект с обвиняемия,
свид.М. обаче започнала да се замисля поради
какви причини последният не й представял документите за сделката, свързана с покупката
на двете жилища. Свидетелката М. позвънила на подс.А. по телефона, като се поинтересувала
кога ще има възможност да се запознае с документите за двата недвижима имота. В
рамките на проведения разговор, възползвайки се от вече създадената от него неправилна
представа у свидетелката /свързана с коректността на сделката и успешната продажба
на бъдещите два имота/, подс.А. затвърдил неправилната представа, като я уверил, че всичко е наред и в близките няколко
дни тя ще получи така очакваните документи. Свидетелката М. продължила да изчаква,
а заедно с нея и свид.Х., който бил държан в течение за развиващите се събития чрез
периодични разговори със свид.М.. Изминали още около 20 дни и свид.М. направила
няколко неуспешни опита да се свърже отново с подсъдимия. Свидетелката М. успяла
да разговаря единствено с неговата съпруга –А.М., която я уверила, че подс.А. е
в чужбина, но ще му предаде за водения телефонен разговор. През зимните месеци на
2015 г. и началото на 2016 г. съвсем случайно свид.М. срещнала подс.А. в заведение „Амадеус“, в гр.Пловдив.
Този ден свидетелката се намирала там със свой приятел – свид.Х. К. и забелязала
обвиняемият на вторият етаж в заведението. Свидетелката М. разказала на свид.К.
цялата история, свързана с неосъществилата се сделка за продажбата на недвижимите
имоти и когато двамата със свид.К. решил да напусната заведението, свид.М. се спряла
до подс.А. и го попитала какво се случва. Последният уверил свидетелката, че най
скоро време ще посети нейната кантора и на тази среща ще бъдат разрешени техните
неуредени отношения. Няколко дни по-късно подс.А. телефонирал на свид.М., за да
й съобщи че изчаква да получи финансови средства, които ще й предаде в най кратък
срок. Паричната сума от 2500 лв. не била върната на свид.М., нито се стигнало до
изповядване на съответната сделка за покупко-продажба на обещаните от обвиняемия
недвижими имоти за свид.М. или свид.Х. и така същите двама претърпели имотна вреда
от по 2500 лв.
Всъщност свидетелите К.П. и Г.П. били съпрузи, като същите двама обитавали жилище,
находящо се в …, където живеели повече от 20 години. Двамата свидетели никога не
били срещали подс. Р.А., нито познавали лице, което да отговаря на тези имена. В
кооперацията, в която се намирало тяхното жилище свидетелите П. не знаели да има
жилища, които са собственост на ОП „Жилфонд“.
Свидетелката Н.Р. била пенсионерка, която
живеела в … от близо 20 години, почти от самото построяване на кооперацията. По
време на строежа на сградата, тя и другите бъдещи собственици /неустановени в хода
на разследването/ често посещавали имота, за да наблюдават строителните мероприятия.
От построяването на сградата, всички жилища в нея били разпродадени и съответно
имали своите собственици, като между тези лица нямало представители на ОП „Жилфонд“,
нито жилища които да са собственост на посоченото
предприятие /в този смисъл и постъпила по делото справка от ОП „Жилфонд“ – Пловдив
– л.16, том 2/. Всички апартаменти в сградата били собственост на частни лица, и съответно свид.Р. никога не била чувала подс.Р.А.,
нито била виждала него самия или лице, сходно с неговото описание.
Гореописаната фактическа обстановка се
установи по несъмнен начин частично от обясненията на подсъдимия Р.Г.А., от показанията
на разпитаните като свидетели в хода на съдебното следствие И.И.М. – А., Г.З.Х.,
Е. К.Т., Е.Г.Х., К.П.П., Г.Г.П., както и от прочетените на осн. чл.281, ал.4,
вр. с ал.1, т.4 от НПК показания на свид.Е. Т. на л.39 от д.пр. Горното е видно
и от писмените доказателства по делото – заверени копия на договор за поръчка
/л.44 д.пр./, платежни нареждания /л.46, 47/, заверено копие на запис на
заповед /л.18 и л.21 д.пр./, характеристична справка за подсъдимия /л.114
д.пр./, справка съдимост /л.116/.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия
единствено в частта, че е получил пари в посочените по-горе размери от тримата
пострадали, тъй като в тази им част те се потвърждават и от другите гласни
доказателства. В останалата им част обаче фактически обясненията на подсъдимия
противоречат на всички други гласни доказателства. Всъщност тезата му е , че
взел парите на заем, но оформили по предложение на пострадалите документално
нещата като договор за поръчка с Е.Х., а като записи на заповед с Х. и М..
Подсъдимия отрича да е предлагал и съдействал за продажба на жилищата в … и
парцел. В тази им част обаче обясненията му противоречат на показанията на
тримата пострадали. И ако все пак Х. и М. се познавали, то Е.Х. няма връзка с
тях. При това положение няма как трима пострадали да имат еднаква версия за
въждането им в заблуждение именно по повод недвижимите имоти в …. В тази връзка
са и показанията на свид.Т., пред когото тази версия също била развита, но за
късметн на свидетеля поради липса на свободни средства и той не се наредил сред
пострадалите. Няма как да се сподели тезата на подсъдимия и че, не прочел
достатъчно добре какви документи точно подписва. Това не съответства нито на
житейския му опит, нито на естествено на твърдяното от него правоотношение –
заем. Именно поради сходството с подписването на документи в писмен вид, с
което гарантирал до някаква степен сериозността на предложенията си, се
очертава типичната схема за въвеждане в заблуждение на тримата пострадали.
Поради това и според настящата инстанция не се касае за заемни отношения в
случая, а за предоставяне на парични средства от тримата пострадали, в резултат
на невярни представи у тях формирани от подсъдимия, че може да ги снабди с
недвижими имоти в … на изгодни цени. Съдът кредитира показанията на свидетелите
като обективни непротиворечиви, логични и в съотвествие с останалите
доказателства по делото.
При така установената по категоричен и
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът е
на становище, че с деянията си подсъдимият А. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.209,ал.1, вр с чл.26, ал.1
от НК.
От обективна страна подсъдимия в периода от неустановена дата през 2014 г. –
до 15.05.2015 г. в гр.София и в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление,
с цел да набави за себе си имотна облага
е възбудил и поддържал заблуждение у лицата Е.Г.Х., И.И.М. и Г.З.Х., като с това
им е причинил имотна вреда общо в размер на 19 100 лв., както следва:
- в периода от неустановена дата през 2014
г. до 24.01.2015 в гр.София е възбудил и поддържал заблуждение у Е.Г.Х. *** – че
ще му продаде два апартамента, находящи се в …, ул. **и парцел от 298 кв.м. на ул.
**, и с това му е причинил имотна вреда в размер на сумата от 14 100 лв.
- на неустановена дата в началото на м.май
2015г. е възбудил и до 15.05.2015 г. в гр.Пловдив е поддържал заблуждение у И.И.М.
*** – че ще й продаде апартамент, находящ се в …, и с това й е причинил имотна вреда
в размер на сумата от 2 500 лв.
- на неустановена дата в началото на м.май
2015г. е възбудил и до 15.05.2015 г. в гр.Пловдив е поддържал заблуждение у Г.З.Х.
*** – че ще му продаде апартамент, находящ се в …, ул. **, и с това му е причинил
имотна вреда в размер на сумата от 2 500 лв. Създавайки впечатление на опитен
бизнесмен, с контакти в Общински съвет Пловдив, подс.А. е формирал неверни
представи за действителното фактическо положение у пострадалите. По отношение
на свид.Е.Х. и поддържал същото като на два пъти още получил суми от него в
размер на 1600лева. Ако същите са били заем, то не е било нужно да са на името
на съпругата му, а не на негово име. В резултата на няколко деяние ,през
непродължителен период от време е извършено едно престъпление, поради което е и
обоснована квалификацията по чл.26, ал.1 НК.
От субективна страна деянието е
извършено от подс.А. при форма на вина пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.
Това е видно от последователността в действията му, както и упоритостта при
поддържане на заблуждението у свид.Х..
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимата Съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства чистото
съдебно минало, нелошите му характеристични данни, както и факта, че деянието е
извършено сравнително в отдалечен период от настоящия. Отегчаващи вината
обстоятелства Съдът не констатира. Като анализира тези индивидуализиращи
отговорността обстоятелства настоящия съдебен състав счете, че в конкретния
казус е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. Въпреки липсата
на отегчаващи вината обстоятелства, смегчаващите
такива не се явяват нито многобройни, нито изключително такова сред тях, а
най-вече с оглед извършеното престъпление с три пострадали лица, не могат да
обосноват извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило
несъразмерно тежко със степента на обществена опасност на деянието и дееца. Ето
защо Съдът съобразявайки се с обстоятелствата по чл.54 от НК и с оглед
разпоредбата на чл.36 от НК намира, че наказание от две години и шест месеца лишаване
от свобода се явява най справедливо и съобразено със степента на обществена
опасност на деянието и дееца. Следва
да се отчете и факта, че в случая се касае за измама на значителна стойност
общо в размер на 19100лв.
Все пак с
оглед наличието на предпоставките по чл.66, ал.1 НК – чисто съдебно минало,
наказание под три години лишаване от свобода, факта на изминалото време от
деянието до сега, и най-вече иначе добрите характеристични данни на подсъдимия,
то настоящата инстанция намира, че за поправяне на подсъдимия не следва
наказанието да бъде изтърпяно ефективно на този етап, а следва да бъде отложено
по реда на чл.66, ал.1 от НК. Максималния изпитателен срок от 5 години
настоящата инстанция намира съответен на общия размер на причинената щета.
По отношение гражданските искове , с
оглед установеното деяние от страна на подс.А., което освен престъпление, е и
деликт, то следва подсъдимият Р.Г.А. да ЗАПЛАТИ на И.И.М. – А. сумата от 2500 лв.
/две хиляди и петстотин лева/ обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъплението
по чл.209, ал.1 от НК, за което подсъдимият е предаден на съд по настоящото дело,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2015год. до окончателното
изплащане на сумата. По правило лихвата се дължи от дата на деянието, но след
като е поискана от по –късна дата от пострадалия, то няма пречка да се уважи
желанието му.
Същевременно подсъдимият Р.Г.А. следва да заплати на Е.Г.Х. сумата от 14
100 лв. /четиринадесет хиляди и сто лева/ обезщетение за имуществени вреди в резултат
на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, за което подсъдимият е предаден на съд
по настоящото дело, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
24.01.2015год. до окончателното изплащане на сумата. Последната дата е на
довършване на престъплението спрямо този пострадал, ето защо и лихвата е
дължима от този момент. Размерите на исковете напрактика се установяват от
всички гласни доказателства , включително и от обясненията на подсъдимия.
Основанието им е чл.45 ЗЗД, тъй като престъплението е и деликт по смисъла на
гражданския закон.
Не е
основателно възражението за погасени по давност искове. Това е така защото тя
тече от установяване на извършителя при извършено перстъпление. Последния
момент е повдигането на обвинение спрямо подсъдимия, или поне образуване на
делото срещу него. Прекъсва се с всяко действие насочено срещу него и от датата
на приемане за разглеждане на исковата претенция. В случая обвинението е
повдигнато на 16.11.2016г., а исковите молби са депозирани съответно на
02.12.2020г. за И.М., и на 20.01.2021г. за Е.Х.. Следователно не е изтекъл
петгодишния давностен срок за предявяване на иска. Давността пък не погасава
правото на вземане, защото и след този срок платеното е дължимо платено и не
подлежи на връщане, а само възможността да се претендирано принудителен ред.
Ето защо и давността се преценява по същество, а не е предпоставка за
допустимост на един иск.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК следва подсъдимият Р.Г.А. да заплати на Е.Г.Х.
сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ разноски за повереник, а на Районен съд - Пловдив
сумата от 664 лв. /шестстотин шестдесет и четири лева/ представляваща държавна такса
върху уважените граждански искове от 4 %.
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.К.