№ 6200
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110150264 по описа за 2021 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД излага в исковата молба, че е бил в договорни отношения Я.
С. Г. и Х. Е. С. по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за
топлоснабден имот-апартамент №88, находящ се в ////. Твърди, че е изправна страна по
договора, а ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят потребеното и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че срещу ответниците е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и съдът му
указал да предяви установителен иск относно вземането си, поради което е обоснован
правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за установено, че Я. С.
Г. и Х. Е. С. му дължат, както следва: Я. С. Г.-сумата от 97,85 лв.–главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. –
30.04.2018 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 15,98 лв. – лихва за
забава от 31.10.2016 год. – 04.10.2019 год., сумата от 15,25 лева, представляваща такса
за дялово разпределение за периода от 01.09.2016 год. до 30.04.2018 год. и сумата от
3,13 лева-лихва за забава за периода от 31.10.2016 год. до 04.10.2019 год., ведно със
законната лихва, считано от 17.10.2019 год. /датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда/ до изплащане на сумите и Х. Е. С.-сумата от 97,85 лв.–главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. –
30.04.2018 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 15,98 лв. – лихва за
1
забава от 31.10.2016 год. – 04.10.2019 год., сумата от 15,25 лева, представляваща такса
за дялово разпределение за периода от 01.09.2016 год. до 30.04.2018 год. и сумата от
3,13 лева-лихва за забава за периода от 31.10.2016 год. до 04.10.2019 год., ведно със
законната лихва, считано от 17.10.2019 год. /датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда/ до изплащане на сумите. Претендира сторените разноски.
Ответникът-Я. С. Г., чрез назначения му особен представител, е депозирал в
срок отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и
размер. Твърди, че не е потребител на топлинна енергия за процесния имот. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите.
Ответникът-Х. Е. С. е депозирала в срок отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия за
процесния период, като търди, че е направила отказ от наследството на С.К.А.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е заплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. Видно от Договор за продажба на
държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на НДИ от 02.04.1992
год. С Я.в Г. и С.К.А. са придобили право на собственист върху процесния
топлоснабден имот. От удостоверение за наследници №3557/08.10.2002 год. е видно,
че С Я.в Г. е починал на 17.09.2002 год. и е оставил наследници по закон С.К.А-
съпруга /починала на 08.02.2014 год./ и Я. С. Г.-син. В качеството си на наследник на С
Я.в Г. респ. на собственик на имота ответникът е потребител на топлинна енергия.
От удостоверение за наследници от 14.06.2016 год. се установява, че С.К.А е
2
починала на 08.02.2014 год. и е оставила наследник по закон Х. Е. С.. В случая Х. Е. С.
е направила отказ от наследството на С.А, което не е оспорено от ищеца, поради което
съдът приема, че Х. С. не е потребител на топлинна енергия и иска срещу нея следва да
се отхвърли като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./ и чл. 150 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват
най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на
потребителите. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.150,
ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответника е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия. Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по
делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Съгласно действащото законодателство - чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ и Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
При постановяване на съдебното решение съдът се съобрази с приетата съдебно-
техническа експертиза, от която се установява, че в процесния имот има 1 бр. радиатор
с ИРРД, като абонатът не ползва и не заплаща топлинна енергия за отопление на имот,
а според главните отчети имотът е необитаем. Установява се, че абанатът заплаща ТЕ
отдадена от сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като
топлинната енергия за БГВ се начислява по показанията на 1 бр. водомер за топла вода,
3
но абонатът не ползва и не заплаща ТЕ за БГВ. Вещото лице е дало заключение, че
сумата, която са дължи за процесния период е 191,15 лева. От съдбно-счетоводната
експертиза се установява, че за процесния период няма извършено плащане.
С оглед на изложеното и след като взе предвид приетата съдебно-техническа
експертиза, настоящият съдебен състав намира, че по делото е установена потребената
топлоенергия, която е в размер на 191,15 лева. От своя страна ответникът Я. С. Г. не
ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия за процесния имот, поради което съдът намира, че Я. Г.
дължи на ищцовото дружество сумата от 95,57 лева, до който размер претенцията на
ищеца е основателна и доказана, като за разликата до пълния предявен размер от 97,85
лева следва да се отхвърли като неоснователна. За сумата от 15,25 лева,
представляваща такса за отчитане на уреди и разпределение иска също е основателен и
следва да се уважи.
На следващо място съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за
процесния период е частично основателна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 год., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата за потребено количество за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4 изрично
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия
отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Предвид изложеното за
дължимата сума за цена за потребена топлинна енергия за процесния период се дължи
лихва за забава само върху сумите по общите фактури, издадени след изравняването, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая са начислявани лихва след издаване на общите фактури. Доколкото
ответникът не ангажира доказателства за погасяване на дължимото, в срок, то съдът
приема, че претенцията на ищеца за лихви претендирани върху сумата дължима за
топлинна енергия е основателен. На основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че
размерът на дължимата лихва върху претенцията за потребена топлинна енергия е
15,98 лева.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
4
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По възражението за изтекла погасителна давност, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност
се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания.
Вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания и
се погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност. Видно е, че ищецът е
депозирал заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
на 17.10.2019 год., от което следва, че вземането на „ТС” ЕАД ще се погаси за периода
предхождащ месец 10.2016 год., а претенцията на ищеца касае периода от месец
05.2015 год. до месец 04.2018 год., т.е. вземането е погасено по давност за периода от
м.05.2015 год. до м.10.2016 год.. В случая обаче, видно от приетата съдебно-
техническа експертиза, за този период не са начислявани суми за консумирана
топлинна енергия, поради което дължимата от ответника сума е 95,57 лева.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът Я. С. Г. следва да
бъде осъден да му заплати сумата от 983,06 лева, представляваща сторените по
настоящото делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите и сумата
общо от 71,93 лева, представляваща сторените разноски по гр.д. №59499/2019 год.
по описа на СРС, 75 с-в.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ТС” ЕАД, ЕИК ////,
със седалище и адрес на управление: гр. София, //// против Я. С. Г. , ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, ///, чрез адв. Р.-особен представител, че Я. С. Г. дължи на
„ТС” ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от ГПК, сумата от 95,57 лева /деветдесет и пет
лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща стойността на потребена топлинна
енергия за периода от 17.10.2016 год. до 30.04.2018 год. за топлоснабдяван имот-
апартамент №88, находящ се в ////, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2019 г.
до окончателното и изплащане, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен
размер от 97,85 лева, като неоснователен и за периода от м.05.2015 год. до м.10.2016
год., сумата от 15,98 лева /петнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
5
за периода 31.10.2016 год. до 04.10.2019 год., като отхвърля иска за сумата от 3,13
лева, представляваща лихва за забава въхру главницата за дялово разпределение за
периода от 31.10.2016 год. до 04.10.2019 год., като неоснователен, сумата от 15,25 лева
/петнадесет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща такса за услугата дялово
разпределение за периода от 01.09.2016 год. до 30.04.2018 год., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 17.10.2019 год. до окончателното плащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, //// искове против Х. Е. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ////1 за признаване
за установено, че Х. Е. С. му дължи сумата от 97,85 лв.–главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 год. за
топлоснабдяван имот-апартамент №88, находящ се в ////, сумата от 15,98 лв. – лихва за
забава от 31.10.2016 год. – 04.10.2019 год., сумата от 15,25 лева, представляваща такса
за дялово разпределение за периода от 01.09.2016 год. до 30.04.2018 год. и сумата от
3,13 лева-лихва за забава за периода от 31.10.2016 год. до 04.10.2019 год., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Я. С. Г. , ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 983,06 лева /деветстотин осемдесет и три лева и
шест стотинки/, представляваща разноските по настоящото производство, съразмерно
с уважената част от претенциите, както и сумата от 71,93 лева /седемдесет и един лева
и деветдесет и три стотинки/, представляваща дължимите разноски по гр.д.
№59499/2019 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач ФДР „Нелбо
инженеринг“ ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6