№ 18536
гр. София, 24.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110147262 по описа за 2024 година
Производство е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 85954/11.03.2025 г. депозирана от ответника,
чрез адв. М., в която са развити директни доводи за наличие на изменение на
постановеното по делото решение, в частта за разноските, тъй като е присъдено от
първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в полза на на ищцата. Твърди се,
че по делото не не са представени доказателства за реално сторени разноски за адв.
възнаграждение.
Постъпила е от ищцата и молба с вх. № 88659/13.03.2025 г., в която са развити
директни доводи за наличие на изменение чрез допълване на постановеното по делото
решение, в частта за разноските, тъй като е не е присъдено от първоинстанционния съд
в полза на ищцата заплатената от нея държавна такса в пълен размер, както и
заплатения от нея дезпоизт за ССчЕ.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната П. страна изразява становище за
неоснователност на предявената молба.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира за
установено следното следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана от активно
легитимирана страна – ответника в производството чрез надлежно упълномощения
процесуален представител в срока за неговото обжалване (инкорпорирано е искане за
изменение в депозираната въззивна жалба), представен е списък по чл. 80 ГПК /лист
189 от делото/, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима.
С постановеното по делото решение съдът е разпределил разноските между
страните на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като е посочил, че право на присъждане на
сторените разноски има ищецът, който е доказал такива в размер на 329,84 лв. за
държавна такса и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева (л.
2 по делото). От страна на ответника е своевременно релевирано възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
частично основателно. В конкретния случай по делото са предявени два обективно
съединени иска в условие на евентуалност, като делото е с ниска фактическа и правна
сложност и същото е приключило в рамките на едно открито съдебно заседание. В
1
настоящия случай се касае за иск, чиито предмет са нищожни клаузи на договор за
потребителски кредит, като съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи по искове, чиито предмет са вземания по договори за потребителски кредит,
като поставените в настоящото производство въпроси биха били изследвани служебно
от съда и в инициирано от заемодателя производство. Поради изложеното съдът
намирил, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева при
съобразяване на актуалната практика на СЕС (решение на Съда на Европейския съюз
/първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по
преюдициално запитване от български съд относно адвокатските възнаграждения, с
което е прието, че съдът не е обвързан от минималните прагове на възнагражденията,
приети от съсловната организация на адвокатите с Наредба и може да определи
разноски за възнаграждение под приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22 на СЕС), която е в подкрепа на изложените от съда мотиви при
определяне на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 2 по
делото) е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. По
изложените съображения настоящия състав счита, че молбата на ищцата за изменение
на постановеното по делото решение в частта за разноските следва да бъде оставена
без уважение, тъй като адв. възнаграждение е заплатено в брой.
Следва да бъде уважена молба с вх. № 88659/13.03.2025 г., в която са развити
директни доводи за наличие на изменение чрез допълване на постановеното по делото
решение, в частта за разноските, тъй като е не е присъдено от първоинстанционния съд
в полза на ищцата заплатената от нея държавна такса в пълен размер, като бъде осъден
ответника да заплати още 136 лева разноски за ДТ и 300 лева депозит за ССчЕ.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на процесуалния
представител на ответника за изменение на решение № 2717/18.02.2025 г. по гр. д. №
47262/2024 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските, обективирано
в молба с вх. № 85954/11.03.2025 г. депозирана от ответника, чрез адв. М..
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК постановеното 2717/18.02.2025 г. по гр. д.
№ 47262/2024 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав в частта за разноските, като ГО
ДОПЪЛВА в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както следва:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ***, да заплати на В. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к.
****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 136,00 лв. – разноски по делото за
държавна такса и сумата от 300 лева – разноски за депозит за ССЧЕ.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3