Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
09.12.2022
г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На седми декември година
2022
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: С. Иванова
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 196 по описа за 2022
година
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската
собственост (ЗОС).
Делото е образувано по жалбата на С.Р.С.
ЕГН ********** и А.П.С. ЕГН ********** *** против Заповед № РД-З-1204/
28.10.2022 г. на кмета на община Търговище за прекратяване на наемното
правоотношение на първия жалбоподател, считано от 01.11.2022 г.
В жалбата като основание за оспорване е
посочено, че индивидуализираното в заповедта наемно правоотношение не
съществува. Не е посочен договор за наем, срокът по който да е изтекъл и дали
такъв изобщо съществува. Поради липсата на такъв договор, само въз основа на
настанителната заповед, не може да възникне наемно правоотношение, подлежащо на
прекратяване и от там задължение за освобождаване на жилището. Съпругът на
жалбоподателя С. не е уведомен за започналата процедура по издаване на
процесната заповед в противоречие с чл. 26 от АПК и чл. 20, ал. 2 от
НУРУЖНННПОЖ на община Търговище (Наредбата). Заповедта е немотивирана. АО не е
изложил мотиви за това дали са налице основания по чл. 46, ал. 4 от ЗОС и чл.
25, ал. 4 от Наредбата на община Търговище. В случая не се касае за правна
възможност на преценка на АО, а за обвързана компетентност. Според постоянната
съдебна практика, преценката за наличие на основания за продължаване на
договора е задължителна. Съдебната практика приема, че във всички случаи при
изтичане на срока на наемния договор, органът по настаняването трябва да
изследва наличието или не на условия за продължаване на наемното правоотношение.
Съдебната практика приема още, че в хипотезата на настаняване в жилища по чл.
42, ал. 1 от ЗОС кметът на общината не упражнява дискреционна власт, а действа
в обвързана компетентност – както по отношение на жилищата, така и по отношение
на действията по настаняване и по отношение на правоимащите граждани.
В съдебно заседание по делото,
жалбоподателят С. редовно призован не се явява, а се представлява от адв. П. от
АК – Търговище от Адв. дружество „П. и В.“, който поддържа жалбата и изразява
становище за отмяна на оспорената заповед. Пледира за присъждането на разноски
като представя списък на същите по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144
от АПК.
Ответникът по оспорването – кметът на
община Търговище, редовно призован се представлява от ст. юрк. Д. Кр., редовно
упълномощена и приета от съда. Последната изразява становище за
законосъобразност на оспорения адм. акт и неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна А.П.С. (съпруг
на жалбоподателя С.), редовно призован не се явява, а се представлява от адв. П.
от АК – Търговище от Адв. дружество „П. и В.“, който изразява становище за
отмяна на оспорената заповед.
Съдът като прецени допустимостта на
жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е
правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
последната е основателна при следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че процесното жилище е частна общинска собственост, съгласно
представения Акт за общинска собственост № 84 (стр. 102 от делото), като
наемните правоотношения между страните съществуват от 11.06.1998 г. според
представения Договор за наем на общинския имот с жалбоподателя С. (стр. 97 до 99
от делото).
На 28.03.2011 г. между страните по
делото въз основа на заповед № 215/ 11.10.1979 г. кметът на община Търговище е
сключил Договор № Д-Н-62/ 02.05.2011 за отдаване под наем на процесното жилище
на жалбоподателя С. (стр. 72 до 75 от делото).
На 04.02.2012 г. кметът на община
Търговище е издал настанителна заповед № 4 от същата дата за настаняване на
жалбоподателя С. и заинтересуваната страна С. в същото общинско жилище (стр. 69
от делото).
На 05.07.2017 г. кметът на община
Търговище е издал заповед № З-01-466, с която е прекратил наемното правоотношение
на жалбоподателя С. (стр. 46 от делото), която жалбоподателя е оспорил по
съдебен ред пред АС – Търговище, като съдът е отхвърлил жалбата. Жалбоподателят
е оспорил решението на АС – Търговище пред ВАС, който се е произнесъл с Решение
№ 10546/ 30.07.2020 г. по АД № 12912/ 2017 г., с което е отменил обжалваното
решение на АС – Търговище и Заповед № З-01-466/ 05.07.2017г. на кмета на община Търговище
На 22.08.2022 г. адм. орган е издал
писмо вх. № РД-02-5462 до жалбоподателя,
че стартира процедура за прекратяване на наемното правоотношение (стр. 36 от
делото). Писмото е изпратено по пощата, но е върнато като непотърсено (стр. 37
от делото). На 19.10.2022г. служители от
община Търговище са връчили писмото на жалбоподателя С. (стр. 38 от делото).
На 28.10.2022 г. кметът на община Търговище
е издал процесната заповед № З-21-1204 от същата дата, с която разпоредил да
бъде прекратено наемното правоотношение с жалбоподателя С., считано от
01.11.2022 г., като определил срок за опразване на жилището – 1 месец, считано
от датата на получаване на заповедта. Заповедта е връчена на жалбоподателя
лично на обитаваното от него общинско жилище от служители на община Търговище
(стр. 29 от делото).
Недоволен от процесната заповед
жалбоподателят я оспорва пред настоящата съдебна инстанция.
По делото са представени множество
епикризи на жалбоподателя С. (стр. 8 до 15 от делото), както и две епикризи от
нейния съпруг – заинт. страна А.С.. От същите е видно, че жалбоподателят С.
страда от Хипертонична болест на сърцето III степен, ИБС, Нестабилна ангина пекторис, акцелерирана
при 90 % стеноза в среден сигмент на RCA,
третирана с PCI и имплантация на стент.
Преживян миокарден инфаркт на ДСЛК (м. декември 2006 г.) ПСП. Левостепенна
митрална инсуфициенция. Холециститис калкулоза.
За заинт. страна С. Холециститис
калкулоза. Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност.
При тази фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Съдът счита процесната заповед №РД-З-1204/
28.10.2022 г. за законосъобразен адм. акт, издаден от компетентен орган в кръга
на неговите правомощия, определени в нормата на чл. 46, ал. 2 от ЗОС.
Оспорената заповед е мотивирана и съдържа всички реквизити за адм. акт, издаден
в писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, като мотивите се съдържат и
представената адм. преписка. От последната се установява, че жалбоподателят С.
обитава процесното общинско жилище на основание Настанителна заповед № 4/
04.02.2012 г. на кмета на община Търговище без посочен срок, като след отмяната
на Заповед № 3-01-465/ 05.07.2017 г. за прекратяване на наемното правоотношение
на жалбоподателя друга заповед освен настоящата не е издавана.
Заповедта
е издадена в нарушение на материалния закон и в противоречие с неговата цел –
основания за отмяната й по чл.
146, т. 4 и 5 от АПК.
Съгласно чл.
42, ал. 1, т. 1 във вр. с чл.
43, ал. 1, т. 1 от ЗОС по своето предназначение общинските жилища са за
настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, като в жилища за
отдаване под наем се настаняват лица с жилищни нужди, установени по реда на
наредбата по чл. 45а, ал. 1.
Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 6 във вр. с ал. 2
от ЗОС при изтичане срока на настаняване наемните правоотношения се
прекратяват със заповед на органа, издал настанителната заповед.
Съгласно чл.
46, ал. 4 от ЗОС при изтичане срока на настаняване наемното правоотношение
може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване
под наем в общинско жилище.
Съгласно чл. 45а
от ЗОС условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване
под наем в жилищата по чл. 43 и чл. 45 се определят с наредба на общинския
съвет.
В чл. 7 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване
под наем и продажба на общински жилища на община Търговище (Наредбата) са разписани условията, на които трябва да
отговарят кандидатите – семейства или домакинства, за настаняване под наем в
жилища по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата – общински
жилища за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди.
Според чл. 20, ал. 1 от наредбата на община Търговище настаняването се извършва със заповед на кмета на
общината. Съгласно чл. 20, ал. 4 от Наредбата, въз основа на настанителната заповед кметът на
общината сключва писмен договор за наем, в който се определя: редът за предаване и приемане
на имота, правата и
задълженията на страните,
наемната цена, срокът на договора, размер на депозита, отговорност при
неизпълнение, поддържането (текущи и основни ремонти), прекратяването и други
условия на наемното правоотношение
В сключения на 02.04.2012 година договор за наем въз основа на настанителна заповед № 4/ 04.02.2012г. не е посочен срок за
настаняване, поради което съдът приема, че това са 10 години.
Съгласно чл.
46, ал. 4 от ЗОС при изтичане срока на настаняване наемното правоотношение
може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване в
общинско жилище. Част от съдебната практика тълкува разпоредбата в посока не на
предоставено в оперативната самостоятелност на административния орган да
продължи или не наемното правоотношение, дори да са налице условията за това, а
в посока на установено в закона задължение за същия, не правна възможност,
преди да пристъпи към издаване на заповед за прекратяване на наемното
правоотношение поради изтичане на срока на настаняване, да изследва наличието
или не на условия за продължаването му, т. е. ако наемателят отговаря на
условията за настаняване под наем в общинско жилище, наемното правоотношение ще
продължи (Решение №
633 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10553/2016 г.; Решение № 11640 от
04.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6858/2016 г.; Решение № 14995 от
05.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11066/2017 г.; Решение № 6996 от
10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8374/2015 г.; Решение № 6914 от
02.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13207/2016 г.) По разбиране и на настоящия
съдебен състав, да се приеме, че в хипотезата на чл.
46, ал. 4 от ЗОС административният орган упражнява дискреционна власт,
съответно че същият разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да
прекрати наемното правоотношение само на основание изтичане на уговорения по
същото срок, би означавало възможни хипотези, в които единствено срокът на
наемното правоотношение се явява определящ за продължаването му. Каквато не е
преследваната от закона цел. Възможността за предоставяне на общински жилища е
предвидена от законодателя с цел задоволяване жилищни нужди на граждани,
последица от доказани по надлежния ред пред общинските власти липса на
достатъчни финансови възможности за придобиване на собствено жилище, нетен
годишен доход на тези лица и членовете на семействата им (домакинствата), който
доход не може да покрие разхода за средна наемна цена на жилище, съответстващо
на нуждите на семейството (чл. 5, ал. 2 от НРУУРОЖТОП). Такива обстоятелства е
възможно все още да са налице по отношение на лице (неговото
семейство/домакинство), на което е предоставено общинско жилище, независимо от
изтичане на срока на настаняване по наемното правоотношение. Да се приеме, че е
възможно настаняването да се прекрати безусловно само поради изтичане на
неговия срок, съответно изолирано да се приложи разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, без да е
установено да е налице и хипотезата на т. 7 във връзка с извършена проверка
съгласно на чл.
46, ал. 4 от ЗОС – дали към този момент лицето все още отговаря на
предвидените (в случая в кумулация) условия за кандидатстване за общинско
жилище, респективно за настаняване в такова, т. е. без да е установено, че
доказаната към момента на възникване на правоотношението, съответно
настаняването, жилищна нужда е отпаднала, би означавало да се приеме, че
жилищните нужди, във връзка с които именно възниква наемното правоотношение,
отпадат с изтичането единствено на определен срок, което е недопустимо.
В случая, в нарушение на чл.
46, ал. 4 във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 6 и т.
7 от ЗОС, при липса на данни за извършени от страна на наемателя нарушения
на нормативни разпоредби или договорни клаузи, органът по настаняването не е
изследвал дали по отношение на жалбоподателя С. и
семейството и са продължавали да бъдат налице условията
за настаняване в общинско жилище предвид приетата за доказана при възникване на
процесното наемно правоотношение жилищна нужда на жалбоподателя и неговото
семейство, както и
влошено здравословно състояние.
В тази връзка съдът приема, че издаването на оспорваната заповед е в
противоречие и с разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Разпоредбата на чл. 8 от
ЕКЗПЧОС е приложима и по отношение ползването на общинско жилище, за което
ползване са налице предвидените нормативни изисквания за това, без закрилата по
§ 1 на цитираната разпоредба да е абсолютна, като правата могат да бъдат
ограничавани при наличие на предпоставките, визирани в § 2 на чл. 8. В
процесния случай става въпрос за общинско жилище, а по делото не се спори, че
същото се обитава правомерно от жалбоподателя и неговото семейство, като
същевременно в производството по издаване на оспорваната заповед, респективно
по делото, не са събрани доказателства, от които да се направи обоснован извод,
че нуждата на жалбоподателя
С. и семейството му от
предоставяне на общинско жилище е отпаднала, или че жалбоподателят не спазва
установените нормативни разпоредби, или че не е изряден спрямо наемодателя като
не спазва клаузите в наемния договор.
Предвид изложеното оспорената
заповед на кмета на община Търговище, независимо издадена от компетентен орган и в
предвидената от закона форма, като постановена в нарушение на материалния закон
и несъответна на неговата цел, подлежи на отмяна като незаконосъобразна, поради
наличие на основанията по чл.
146, т. 4 и т. 5
от АПК.
С оглед изхода на спора, своевременно направеното и доказано от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя искане – за присъждане на
направените съдебни разноски, следва да се уважи, като на основание чл.
143, ал. 1 от АПК ответната страна бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сума в общ размер на 430. 00 лева, от които 420. 00 лева платено адв.
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.12.2022 година и 10. 00
(десет) лева платена държавна такса съгласно разписка № 000231883833527 от 14.11.2022
година.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-З-1204/
28.10.2022 г. на кмета на община Търговище за прекратяване на наемното
правоотношение на С.Р.С. ЕГН ********** с адрес: ***, считано от 01.11.2022 г.
ОСЪЖДА община Търговище, да заплати на С.Р.С. ЕГН ********** с адрес: ***, направените съдебни разноски в размер 430. 00 лева, съставляващи адв. възнаграждение и внесена ДТ.
Решението, съгласно чл.
46, ал. 5 от Закона за общинската собственост, е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: