Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../02.12.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Е
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №5679 по описа
за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№20001577/05.01.2021г., постановено по гр.д. №75868/2018г. по описа на СРС, 45
състав, е признато за установено в отношенията между страните по исковете с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.150, ал.1 от ЗЕ във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.422 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД
срещу К.Х.Г., че К.Х.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 827,58 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*****, аб. №155895, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК – 22.08.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, като са отхвърлени исковете с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 994,94 лева, разликата над уважената
сума от 827,58 лева до размера на пълно предявената от 1822,12 лева, и за
сумата от 35,28 лева, представляваща главница за такса за дялово разпределение
за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., и исковете с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД за сумата в размер на 446,55 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за отопление на имота за
периода от 15.09.2014г. до 11.08.2017г. и за сумата от 8,83 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за такси за дялово разпределение за периода от
15.09.2014г. до 11.08.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.08.2017г. в производството по ч.гр.д.
№57475/2017г. по описа на СРС, 45 състав. Осъдена е К.Х.Г. да заплати на „Т.С.“
ЕАД сумата от 34,44 лева разноски в заповедното производство и сумата от 353,59
лева разноски в исковото производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Б.“
ООД.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника К.Х.Г., чрез адв. Р.П., назначена за особен
представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК, срещу първоинстанционното решение
в частта, с която предявените искове са уважени. Въззивникът излага оплаквания,
че решението е порочно като незаконосъобразно и необосновано, както и поради
нарушение на процесуалния и материалния закон, недоказаност и необоснованост на
иска. Поддържа се, че съдът е допуснал грешки при формиране на вътрешното си
убеждение, което също представлявало нарушение на съществени процесуални
правила. Неправилно съдът приел в мотивите си, че ответницата има качеството на
потребител на топлинна енергия, като приел, че ответницата се е намирала в
облигационно отношение по доставка на топлинна енергия с ищцовото дружество.
Поддържа, че липсвала доставена топлинна енергия точно определена по качество и
количество и оттам задължение за плащане. Такива характеристики липсвали в
цитираните в исковата молба общи условия за продажба на топлинна енергия от 2008г.
и 2014г. и в нарушение на ЗЗД и ТЗ, предметът на сделката не бил определен по
количество и качество, а от липсата на предмет на сделката произтичала и
нищожността на договора. Не се доказвало безусловно от представените по делото
доказателства ответницата да има сключен валиден договор за доставка и
потребление на топлинна енергия за посочения в исковата молба период.
Представеният договор №ТС2210/01.10.2012г. бил с изтекъл срок и не бил сключен
с лицето К.Х.Г.. Излага съображения, че претендираните суми за главници и лихви
следва да се установят с други доказателства, различни от счетоводната
документация на търговеца. Не било съобразено, че ответницата не живее в имота,
реално не го ползва и няма връзка с абонатен №155895 и със собствеността на
апартамента. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да
бъде постановено друго решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не са постъпили писмени отговори на жалбата от насрещната
страна „Т.С.“ ЕАД и третото лице – помагач.
С молба от
19.10.2021г. въззиваемата страна, чрез пълномощника юрисконсулт И.М.е изразила
становище, че жалбата е неоснователна, като е направено искане
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Третото лице –
помагач „Б.“ ООД не е изразило становище по жалбата.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу К.Х.Г. положителни
установителни искове с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №57475/2017г.
на СРС, 45 състав.
Основният спорен
въпрос в производството по делото е дали през процесния период между страните
по делото е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна
енергия.
Съгласно нормата
на чл.
153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия.
Понятието
"потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1,
т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на
§
1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012
г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е
еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно новата редакция на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2013г. – м.04.2015г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г.
от 17.05.2018 г. постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са
дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица,
извън посочените в чл. 153
ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
С оглед на това
собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна
собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва
качеството на ответника на потребител на топлинна енергия за битови нужди с
качеството му на собственик на топлоснабден имот. Това обстоятелство е спорно в
отношенията между страните, като в подадения писмен отговор на исковата молба
ответникът е изрично е оспорил да е собственик на имота, поради което ищецът
следва да проведе пълно и главно доказване на това свое твърдение.
Ангажираните по
делото доказателства не обосновават извода, че през исковия период ответницата К.Х.Г.
е била собственик на топлоснабдения имот. Ищецът поддържа, че ответницата е
придобила правото на собственост върху имота на основание наследствено
правоприемство от Б.К.Г.и Н.С.Г., както и, че същата е единствен собственик на
имота. По делото е представена заповед №ИК-863/16.03.1977г. на Председателя на
ИК на СГНС, с която процесният апартамент №74, находящ се в бл.425 (стар 12-16,
ул. „403“), ж.к. „Люлин“ е предоставен в обезщетение на С.Б.Г.– син на Б.К.Г.и Н.С.Г.,
срещу отчужден имот. По искане на ищеца е извършена справка в Национална база
данни „Население“ за родствени връзки на ответницата К.Х.Г., от която е видно,
че посоченият в заповедта С.Б.Г.е бил съпруг на ищцата, както и, че същият е
починал. Така представените доказателства не могат да обосноват извод за
принадлежността на правото на собственост върху имота за разглеждания период.
На първо място не се установява твърдението на ищеца, че Б.К.Г.и Н.С.Г. са
праводатели на ответницата, доколкото от самата заповед е видно, че същите са
праводатели на нейния съпруг С.Б.Г.. В извършената справка в Национална база
данни „Население“ е отразено, че С.Б.Г.е съпруг на ответницата, както и, че е
починал, но не се установява датата на смъртта му (с оглед необходимостта от
установяване по делото дали наследственото правоприемство е настъпило преди
процесния период), нито дали ответницата е негов единствен наследник, респ.
единствен собственик на топлоснабдения имот.
По изложените
съображения следва да се приеме, че ищецът не е провел пълно и главно доказване
на факта, че ответницата К.Х.Г. е собственик на топлоснабдения имот през
исковия период и съответно, че има качеството на клиент на топлинна енергия
през този период. Ето защо ответницата не е надлежно пасивно материално-правно
легитимирана да отговаря по предявените срещу нея искове, поради което същите
се явяват неоснователни.
Поради
несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено, че ответницата
К.Х.Г. дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 827,58 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*****, аб. №155895, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК – 22.08.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, както и в частта, с която К.Х.Г. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД
разноски за заповедното производство в размер на 34,44 лева, както и разноски
за исковото производство в размер на 353,59 лева. В останалата част, с която
предявените искове са отхвърлени, решението е влязло в сила като необжалвано.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№20001577/05.01.2021г., постановено по гр.д. №75868/2018г. по описа на СРС, 45
състав, В ЧАСТТА, с която е признато
за установено на основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.150 от ЗЕ, че К.Х.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 827,58 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*****, аб. №155895, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК – 22.08.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, както и в частта, с която К.Х.Г. е осъдена на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за заповедното производство в размер на
34,44 лева, както и разноски за исковото производство в размер на 353,59 лева, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу К.Х.Г. положителни установителни искове с
правна квалификация чл.124, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.150 от ЗЕ
за установяване дължимостта на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №57475/2017г. по описа на СРС, 45 състав,
в размер на сумата от 827,58 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „*****, аб. №155895, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 22.08.2017г. до
окончателното изплащане на сумата
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Б.“ ООД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.