Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.Варна, 16.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав в публично заседание
проведено на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Светла Радойкова сложи за разглеждане гр.
дело № 9103 по описа за 2016 година, докладвано от съдията, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен
от ищеца И.И.Т. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника А.С.Д. да заплати
на ищеца сумата от 11210 лева представляваща левовата равностойност на
извършени от ищеца без основание в полза на ответника банкови преводи от
банковата сметка на ищеца в Първа инвестиционна банка BG23FINV91502***по сметка на ответника в
същата банка – BG23FINV915***на сумата от 4800 евро на 17.08.2014г. и на 932
евро като част от превод в размер на 1960 евро извършен на 21.10.2014г., ведно
със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
02.08.2016г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че в периода от
17.08.2014г. до 21.10.2014г. без наличие на валидно правно основание е превел
по банкова сметка *** /5732 евро/, която сума не му е върната от ответника.
Посочва, че на 17.08.2014г. е превел на ответника сумата от 4800 евро, а на
21.10.2014г. сумата от 932 евро, представляваща част от направената на същата
дата вноска от 1960 евро. По тази причина моли съда да уважи предявения иск
като осъди ответника да му заплати сумата, ведно със законната лихва върху нея
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – до окончателното и
заплащане. Изрично уточнява, че сумата претендирана
по настоящото дело е различна от сумата по гр.д. № 2314/2015г. по описа на ВОС, което е
приключили със спогодба между страните. Претендира и за присъждане на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по иска – А.С.Д. е
депозирал писмен отговор, чрез процесуалния си представител, в който заявява
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че
във връзка с презентирана от ответника и одобрена от
ищеца програма “Site***” e получил от ищеца суми в
размер на общо 59823 лева с банкови преводи както следва: 19600 лева на
17.08.2014г., 19600 лева на 23.09.2014г., 16703 лева на 29.09.2014г. и 3920
лева на 21.10.2014г. Поради това, че програмата “Site***”
за потребители на компания *** не успяла да се реализира по заложения бизнес
план, ответникът поел задължението да върне на ищеца предоставените от него
парични средства. В тази връзка посочва, че е възстановил на ищеца суми в
размер на 17903,07 лева /9155 евро/ за периода от 01.09.2014г. до 23.10.2014г.;
сумата от 4625 лева в брой през м.12.2014г.; сумата от 4500 лева в брой през м.03.2015г. както и сумата от 26475 лева,
за която постигнали съдебна спогодба по гр.д. №
2314/2015г. по описа на ВОС. Посочва, че през м.03.2015г. е закупил
персонални продукти Marketing pool
“Unit” от компанията *** на обща стойност 7261,37
лева /3761,37 евро/, които е предоставил лично на ищеца и той ги е приел.
Твърди, че всички получени от ищеца суми са били възстановени, поради което предявеният
иск се явява неоснователен.
В съдебно заседание ищецът И.Т.
поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Оспорва да е получавал от ищеца
пари в кеш и продукти на твърдяната стойност. Чрез процесуалния си представител
в съдебно заседание на 17.05.2017г. заявява, че общият размер на преведените
паричните средства по сметка на Ал.Д. без основание са в размер на общо 37685
лева /26475 лева предмет на гр.д. №
2314/2015г. по описа на ВОС и 11210 лева – предмет на настоящото дело/. Претендира
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски
Ответникът А.Д. се явява лично в
съдебно заседание и се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител. Оспорва, че процесната сума му е била
предоставена без правно основание от ищеца. Твърди, че преди 4-5 години се е
запознал с И.Т., на когото е представил информация за възможностите на интернет
компания ***,
която представлявала социалната мрежа за виртуално общуване и търговска част и
към която ищецът вече се бил присъединил. През 2016 г. въпросното дружество се
обединило с друго - „One ***“,
а в момента носело името „One
***“. Посочва, че на
ищеца била презентирана опция за получаване на
пасивни доходи срещу инвестиция в програмата „Site***”, която И.Т. възприел и решил да се
възползва като направил парични преводи в полза на ответника с инвестиционна цел в размер на общо 59823
лева, както следва: 19600 лева на 17.08.2014г., 19600 лева на 23.09.2014г.,
16703 лева на 29.09.2014г. и 3920 лева на 21.10.2014г. Парите били преведени
лично на ответника, тъй като интернет компанията *** все още не била организирала
платформата „Site***”,
чрез която да се реализират доходи чрез получавани отстъпки при онлайн
пазаруване в „Amazon“
и
„e-Bay“. Уговорката между страните била
инвестираните средства след като се внесат в бизнеса, след кратки срокове да
бъдат върнати с печалба. По тази причина още през м.08.2014г. ответникът
започнал да възстановява на ищеца части от инвестицията. През м.10.2014г. станало
ясно, че инвестицията няма да даде резултатите, заради които е направена -
печалба, поради което Александът Д. продължил да връща
на ищеца инвестираната сума. Част от парите били върнати по банков път, част
били върнато в кеш, а част – под формата на продукти - “Unit” – и, които
представлявали официални продукти на компанията ***, датиращи от октомври 2014г. Такива
продукти на стойност 7261,37 лева били официално закупени от ответника и
предоставени на И.Т. през м.02 и м.03.2015г., който ги приел, тъй като те имали
реална финансова стойност. Компанията пуснала информация, че всеки един от тези
продукти може да бъде върнат на
компанията и той да си получи обратно стойността за този продукт. Това се случи автоматично през м.01.2016 г.,
когато компанията ***
се сля с “One
***”, в следствие
на което И.Т. осребрил своите Unit-и.
Посочва, че за периода от 01.09.2014 до 23.10.2014 г. А.Д. възстановил
на И.Т. по банков път сума в размер на 9155 евро. В периода от м.08.2014г. до
м.12.2014г. ответникът на няколко пъти предавал пари в кеш на ищеца в гр.Русе –
в края на м.08.2014г. била предадена сума от 1500 лева, а през м.02-03.2014г.
била предадена сума от 4500 лева. По повод постигната съдебна спогодба сума в
размер на 26 475 лева били допълнително платени на ищеца. Твърди, че по
повод на предходно проведеното дело, приключило с постигнатата съдебна
спогодба, двамата с ищеца си потвърдили, че финансовите отношения между тях са
изчистени. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Наведените в исковата молба фактически твърдения и
формулираният въз основа на тях петитум на
претенцията обуславят извод за предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
парична сума, която му е била предадена без основание. В този смисъл – за липса
на правно основание за паричния превод на сумата от 11210 лева е изричното
изявление на ищеца в уточняващата му молба от 31.08.2016г.
Успешното провеждане на предявеният иск възлага в тежест на ищеца по делото да установи, че
е предал на ответника сумата от 11210 лева, а в тежест на ответника е да
установи, че е било налице валидно правоотношение, по повод на което е
направено имущественото разместване.
По въпроса за
предаването на сумата от 11200 евро от ищеца И.Т. по сметка на ответника А.Д. чрез два банкови превода от
17.08.2014г. на сума в размер на 4800 евро и на 21.10.2014г. на сума в размер
на 1960 евро между страните не е налице спор. Напротив, ответникът признава, че
в периода от м.08.2014г. до м.10.2014г. е получил от ищеца чрез няколко банкови
превода суми в по-голям от този размер. Спорът е било ли е налице основание за
тези финансови преводи от ищеца в полза на ответника.
Липсата на основание
за извършване на паричен банков превод обичайно е следствие на грешка при
трансферирането на парите от една в друга банкова сметка, ***дащите твърдения и на двете страни, че ищецът е извършвал неколкократно парични преводи по банкова сметка ***. Друга
хипотеза е извършване на плащане като изпълнение на задължение по нищожен
договор – каквото не се твърди в настоящия случай. Безспорно при твърдения за
плащане без основание, в тежест на получилият парите е да установи наличието на
годно основание за имущественото разместване.
В настоящият случай
ответникът Ал.Д. твърди, че основанието за паричните преводи от ищеца И.Т. в негова полза
в периода от м.08 до м.10.2014г. е доброволно постигната между страните
договорка същите да бъдат инвестирани от ответника в програмата „Site***” на интернет компания ***, с цел получаване на пасивна печалба
/дивидент/. Наличието на правоотношения между И.Т. и А*** Д. по повод
популяризирането на маркетинг компанията и извличането на печалба от нея, чрез
закупуване на продукти се установява от показанията на всички разпитани по
делото свидетели – Г. Р***, Б*** С*** и Ц*** С***а. И тримата са категорични, че И.Т. е
предоставял парични средства на А.Д., с които последният е придобивал за ищеца продукти -„Unit” единици от компанията, в която са участвали всички –***, като името на И.Т. е стояло в
т.нар.”лист на клиентите и партньорите” /св.Р***/. Целта на инвестицията била
извличане на конкретна печалба, като за всяка закупена Unit-единица ежемесечно компанията отчитала
дивидент, който се превеждал по негова онлайн сметка. С парите от тази сметка
клиентът преценявал дали да инвестира в нови продукти на компанията или да
преведе парите по своя банкова сметка ***, който намери за добре. Закупуването
на всеки “Unit” от
по 99 евро се свързвало със създаването на акаунти на клиента за всеки “Unit”, като в случая във връзка с придобитите на името на И.Т. Unit-и били създадени акаунти, с който да
ги управлява, носещи част от имената на клиента и цифри според броя им – “i***1”,
“i***2”, “i***3” и т.нат. И.Т. разполагал с 45-50 “Unit”-a. Поради това, че през 2016г. компанията
*** се сляла с
друга интернет компания “One***”, която
не работела с продуктите на ***,
на 16.01.2016г. всички собственици на Unit-и получили обратно по сметките си заплатените
суми за закупуването на Unit-единиците
плюс генерираният дивидент, след което с тези средства можело да се закупят
нови продукти на новата компания или да се усвоят по друг начин. Свидетелят Р***
посочва, че след м.01.2016г. лично И.Т. започнал да управлява собствения си
финансов портфейл с негова помощ. Категорично заявява, че акаунтите на И.Т.
били създадени от А*** Д. и паролите за управлението им били предадени на
ищеца. За предаването на акаунтите и паролите към тях свидетелства и св.Ц*** С***а,
която в показанията си посочва, че лично е присъствала на този процес, който се
изразявал в набиране на потребителските имена и паролите в компютър, след което
същите вече можели да се управляват лично от И.Т.. Наличието на създадени
акаунти на името на И.Т. с наименования
„i***”, “i***1”, “i***5”, “i***6”; “i*** 7” се установява и от заключението на
вещите лица по проведената комплексна съдебно-счетоводна и компютърна
експертиза. Вещите лица са констатирали мигрирането на тези акаунти в новата
интернет компания “One***”, която се е вляла компанията ***
със същите имена, но разширени
с името на компанията, от която са мигрирали,
т.е “***i***”. Вещите
лица дават заключение, че през използваните от И.Т. акаунти, след миграцията им
към компанията “One***” в
началото на 2016г.,
са извършени покупки на нови продукти на
стойност от общо 4950 евро, което
означава, че ищцът не само е получил създадените му
акаунти, но и се е възползвал от тях закупувайки нови продукти. С оглед
изложеното съдът приема за установено, че предаването на паричните суми от И.Т.
чрез банкови преводи по сметка на А.Д. в периода от м.08.2014г. до 21.10.2014г.
не е било без основание, а въз основа на постигната между тях договореност по
силата на която И.Т., съобразявайки професионалните знания и умения на
ответника, му е възложил да извърши инвестиция чрез закупуването на продукти от
компанията ***
с цел реализиране на пасивна печалба чрез получаване на дивидент. Изпълнението
на задълженията на ответника – закупуването на продукти, създаването на акаунти
на името на ищеца и предаването им ведно с паролите за тяхното управление се
установява от ангажираните по делото гласни доказателства и компютърната
експертиза, които безпротиворечиво установяват този
факт. На това основание съдът намира предявената искова претенция за осъждане
на ответника да предаде на ищеца сумата от 11200 лева за неоснователна именно
поради факта, че същата не е предадена без основание, а въз основа на
договореност между тях.. Доказателство за наличието на облигационни отношения
между страните и в този смисъл за основание на паричните преводи, е и движението
по сметка на ищеца в Първа инвестиционна банка” /л.3/, видно от която сметката
на И.Т. е била кредитирана от Ал.Д. със сума в размер на 9155 евро.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че макар и установена от
доказателствата по делото договорна връзка между страните, нейният вид, обем и насрещните
права и задължения остават недокрай изяснени именно поради липсата на
съдействие от страна на ищеца за установяване на релевантните за спора
обстоятелства. Съдът нееднократно разпореди на ищеца да се яви лично по делото
както, за да даде обяснения по него, така и за да отговори на въпроси по реда
на чл.176 от ГПК касателно взаимноотношенията
с ответника, които не бяха изпълнени и които съдът съобразно указаните последици по реда на чл.176, ал.3 от ГПК
тълкува като липса на съдействие за изясняване на спора от фактическа страна.
Очевидно при наличие на договореност с ответника за извършване на фактически и правни
действия за сметка на ищеца, в тежест на последния е да установи какво се е
случило с тази договорна връзка – дали същата продължава да съществува или е
прекратена и на какво основание, дали е развалена – кога, от кого и на какво
основание, за да възникне за ищеца основание да търси даденото по нея – но в
този случай евентуално като дадено на отпаднало основание, а не при начална
липса на основание, каквото е основанието, с което е сезиран съда понастоящем.
Следва да се отбележи също, че по
разпореждане на съда в съдебно заседание на 17.05.2017г. ищецът чрез
процесуалния си представител е уточнил, че общата сума, която е превел по
сметка на ответника Ал.Д. е 37685 лева. При това положение дори да се приеме, че
сумата от 37685 лева е била предадена на ответника без основание, извод който
настоящият съдебен състав не прави, предвид доказателствената
обусловеност по делото, и се приеме, че същата подлежи на връщане, то част от
нея в размер на 26475 лева е била заплатена на ищеца И.Т. от ответника Ал.Д. на
05.11.2015г. видно от постигнатата по гр.д. № 2314/2015г. по описа на ВОС съдебна спогодба. От представеното с
исковата молба извлечение от банковата сметка на ищеца в Първа инвестиционна
банка - BG23FINV91502***e видно, че сметката на ищеца е кредитирана за периода
от м.08.2014г. до м.10.2014г. със сума в размер на общо 17905,62 лева – заплатена от ответника А.Д.. При това
положение се налага извод, че ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на
общо 44380,62 лева, което означава, че не е налице дължима разлика, която да
подлежи на връщане от ответника съобразно заявените от ищеца параметри на
претенцията.
С оглед гореизложеното предявеният иск
с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид направеното искане и на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер
на 2105 лева, формирани както следва:5,00 лева – такса за издаване на съдебно
удостоверение, 700 лева – депозит за комплексната съдебно-счетоводна и
компютърна експертиза и 1400 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.И.Т., ЕГН ********** с адрес: *** иск
за осъждане на А.С.Д., ЕГН **********
с адрес: *** да заплати сумата от 11210 /единадесет хиляди двеста и
десет/ лева представляваща левовата равностойност на извършени от ищеца без
основание в полза на ответника банкови преводи от банковата сметка на ищеца в
Първа инвестиционна банка BG23FINV91502***по
сметка на ответника в същата банка – BG23FINV915***на сумата от 4800 евро на
17.08.2014г. и на 932 евро като част от превод в размер на 1960 евро извършен
на 21.10.2014г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 02.08.2016г. до окончателното изплащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА И.И.Т., ЕГН ********** с адрес: *** иск за осъждане на А.С.Д., ЕГН ********** с адрес: ***
сумата от 2105 /две хиляди сто и пет/
лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: